Отношения

400 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

Основава се на убеждението, че в политиката или в икономическите и другите отношения, когато интересите съвпадат, моралът не е ну­жен като мотиватор и регулатор на поведението и взаимодействията, а когато интересите са несъвместими, той неизбежно остава на заден план и затова е неефективен. Убеждението се потвърждава и се зак­репва от факти, показващи, че в политическата практика веролом­ството, лъжите и всички други форми на неискреност, користолю-бие, на нечистоплътни сделки и най-черно предателство са твърде широко разпространени.

Не може да се отрече, че максимата не е лишена от известни осно­вания, че в нея се съдържа частица истина. В политиката, а в тези рамки и в международната политика, често се вършат неморални неща. Ней­ната абсолютна неистинност обаче се състои в друго - във всеобхватно­то абсолютизиране на твърдението. Политиката невинаги е в конфликт с морала и при кея моралните норми не са без значение. В политическо­то поведение намират израз и много достойни и честни неща, в него нерядко се проявяват и вярност, и искреност, и приятелство, и доброна­мереност, и всички други човешки добродетели. Политиката просто не е, по каквото и да е общо генерал и зиращо условие, нито морална, нито неморална.Тя може да бъде и едното, и другото.

Макар толкова широко да е споделяно в обществото, в анализите и разсъжденията на учените и специалистите, макар да стои близко до едно от основните направления на теорията, чиито основи могат да се търсят във възгледите на Макиавели, Хобс, Спиноза или на де Ваттел, а в наше време в най-развита форма в теоретичните конструкции на Ханс Мор-гентау и на неговите последователи, това схващане далече не е общоп­рието. Наред с него убедителна поддръжка има и друго направление, намирало израз в убежденията на учени като Франциско де Витториа. Гроций, Кант или на изтъкнати политици и държавници като Уидро Уилсън или Аристид Бриан. Не споделяйки убеждението за абсолютна мотивационна сила на интереса, привържениците на това направление са убедени, че световният ред и трайният международен мир не могат да имат друга основа, освен основата на общи идеи и ръководни прави­ла, на споделяни и защитавани от всички ценности, на принципи и нор­ми, както на правото, така и на морала.

Същинските основи на международния морал са заложени преди всичко в неговата общочовешка същност. Моралните критерии и цен-

1.7. Етична регулативна подсистема е международните... 401

ности също както политиката са важна и неотделима част от цивилиза­цията. Силата е абсолютния властелин в царството на джунглата, в първо­битните общества, но верният път на човечеството не е „към това", а е „от това". Колкото по-цивилизовано е едно общество, толкова по-дале-че е от първобитните закони на джунглата и толкова по-голяма роля в него следва да играят моралните норми и критерии. Държавите и други­те субекти на международни отношения в процеса на цивилизационното развитие изработват и утвърждават ценности и критерии за морално вза­имно поведение. Посягането на тези ценности или нарушаването на моралните норми и критерии предизвикват укор и продиводействие.

Въздействието на морала в световните дела прониква и се утвърж­дава по различни причини и начини. Несъмнено един от корените на международния морал е заложен в обстоятелството, че той установява прегради, които етичният човек се въздържа да прекрачва. Сред държав­ниците, политиците и дипломатите има много хора с непоколебими мо­рални принципи. Един от корените на международния морал поради това се крие в морала и чувството за справедливост, заложени в съзнанието на държавните мъже. В личностен план моралните критерии оказват влия­ние върху действията и поведението на индивидите. Независимо от общественото им положение, в процеса на международното общуване моралните критерии и норми за поведение се внасят в него от простото обстоятелство, че разбирането за достойното и за моралното не може да няма значение за действията и поведението на физическите лица, ко­ито персонифицирайки субектите на международните отношения, взе­мат от тяхно име външнополитическите решения. Ако политиката е мръсен занаят, би трябвало да се приеме, че всички държавници и поли­тици са мръсници или поне са хора с много съмнителни морални дос­тойнства. А оттук следва, че в цивилизованите и демократични държави онези, които гласувайки ги избират и издигат на политическите ръко­водни постове, са или също неморални, или са дезинформирани, или просто са глупци.

Всъщност, твърдението, че в международната политика господство­то на интереса изключвал влиянието на морала до голяма степен се ос­новава на едно неволно или съзнателно категорично и непроменимо противопоставяне между интереса и морала в международните дела Това е погрешно. Международният интерес въобще, и държавният интерес в частност, могат да имат различно отношение към изискванията за мо-

402 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

ралното поведение. Интересът може да бъде морален, може да бъде и аморален. При това разликата в ролята и значението на морала и на интереса не ги поставя на една и съща плоскост. Интересът може да бъде преценяван от гледна точка на морала, но моралът не се преценява и не зависи от интереса. Същественото обаче е, че съобразяването с изискването па морала също представлява държавен и политически интерес. И в някои случаи - първостепенен шшерес. Външната поли­тика на всяка държава се нуждае от обществена подкрепа, както в стра­ната, така и от международната общност. Съпроводено от нарушаване на международния морал, реализирането на международните интереси уврежда образите на държавата и на нейното правителство, уврежда тех­ния авторитет и влиянието им, представя ги в неблагоприятна светлина и макар да не води след себе си юридически и силови санкции, лишава страната и нейната политика от вътрешна и външна подкрепа. Никое правителство не би искало нито в очите на собствения народ, нито в очите на другите правителства и на международната общност да се пред­ставя като нарушител на морала. Поради това правителствата, наред с другото винаги търсят убедителни морални оправдания за всички свои действия и поведение върху международната сцена. Дори най-грубата и откровена употреба на въоръженото насилие, намесата във вътрешните работи на другите държави, военното нахлуване в чужда територия или актовете на международна агресия всякога се обосновават и със съобра­жения от морално естество - „да се премахне историческа несправед­ливост", ,.да се защити историческата правда", „да се бранят съществу­ването и правата на етнически сходни малцинства", „да се защитят ос­новни човешки права" или „да се запазят мирът и сигурността в света" Убедително доказателство за значението на моралните критерии в меж­дународните отношения е обстоятелството, че в цялата история на меж­дународните отношения без изключение всички войни са обявявани „в името на мира, сигурността и справедливостта".

Защитата на интересите се признава от политиците и изследова­телите за същност и съдържание на международната политика, но заедно с това много от тях посочват, че съхраняването на междуна­родната общност, запазването на световния мир и сигурност, а в пос­ледна сметка и нормалното функциониране на международната сис­тема могат да се постигат не чрез насилие и конфликти, а чрез съче­таване на интересите, чрез съобразяването от всички с общите цен-

1.7. Етични регулативна подсистема в международните... 403

ности и критерии за допустимо поведение, съществен елемент на ко­ито са изискванията на морала.

За разлика от силата и правото, основният регулатор за съблюдава­нето на международния морал е световното обществено мнение. Пора­ди това ефективността, а оттук и ролята на моралната регулативна под­система зависят пряко от взаимозависимостта в международната систе­ма. Основателен ще бъде изводът, че съществува обратна корелация между взаимната зависимост в международната система и зачитането на международния морал.Колкото no-малко е зависима една държа­ва от другите държави, толкова повече нейното правителство може да си позволява, поставяйки no-високо от всичко „свещения национа­лен егоизъм" да погазва моралните норми. И обратно, колкото по-висока е взаимната зависимост в международната система, толкова по-голяма става ролята на моралните изисквания. Поради това, в степен­та в която се увеличава взаимозависимостта в съвременния свят расте необходимостта да се съхраняват моралните ценности и да не се пренебрегват моралните критерии в международните дела.

Силовите неравенства в системата създават еднопосочни зависимо­сти и така подкопават и дори рушат взаимната зависимост. А оттук се свързват и с формулираните no-горе закономерности. В условията на силно изразени силови неравенства в международната система се утвъ­рждава тенденция силните по-малко да се съобразяват не само с изиск­ванията на морала, но и да нехаят за международното право. Намалява тяхната заинтересованост от него, а и нерядко неговите изисквания за­почват да им пречат. Появява се тенденция към снижаване ефективнос­тта на нормативното регулиране на международната система. В условия на силова уравновесеност и растяща взаимозависимост тенденцията е в обратно направление - расте ефективността на нормативното регулира­не в системата.

По своето съдържание основните изисквания на международния морал се изразяват в това, че държавите и другите субекти на междуна­родните отношения трябва да се водят от добросъвестността и справед­ливостта; че никой не трябва да постъпва така, както не би искал други­те да постъпват по отношение на самия него; че границите на всяка сво­бода се простират до границите на свободата на другите; че правител­ствата и държавите трябва да се отнасят едни към други така, както се отнасят едни към други честните и добропорядъчни индивиди. Между-

404 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

народният морал изисква да се съчетават собствените национални и държавни интереси със справедливите интереси на другите и с интере­сите на световното общество като цяло. Несъвместима с него е практи­ката на някои големи и силни държави в зависимост от егоистичния им интерес да прилагат „двойна мярка", да си служат с нееднакви критерии към неправомерното и неморално поведение на едни или други държави или дори към своето собствено поведение върху световната сцена.

С други думи, моралът в международните отношения има голямо сходство с отношенията на индивидите. Моралните изисквания, които са една от главните опори на цивилизованото гражданско общество, ня­мат само национални измерения. Колкото и специфични да са социал­ните трансгранични отношения, тези отношения не по-малко се нужда­ят от добродетелите на гражданското общество. Ценностите на либера­лизма, свободата и демокрацията не губят значението си и тогава, кога­то се изведат в международната сфера

Международният морал и международното право имат сходство. Преди всичко това е нормативната им същност - и моралът, и правото се изразяват в правила за поведение. И едните, и другите правила имат системност, която отразява обществен ред - реда в международните от­ношения. В много отношения сходството е в съдържанието на прави­лата - в международните отношения правосъобразното е и морално изис-куемо, а нарушаването на правото е морално укоримо. Известно е, че корените на античното право всъщност са били заложени в религията и морала. Съобразяването с религиозните изисквания и с разбиранията за етичност и добросъвестност в много случаи са водили към еднообразно поведение и в международните дела. На тази основа са възниквали оби­чаи, а те на свой ред са създавали фундаменталните правила на правото. В преобладаващата си част jus cogens, императивните норми на между­народното право, са възниквали и са се утвърждавали като общоприет международен обичай, а оттук са навлизали и в договорната практика на държавите. Един от първите сред тях несъмнено е бил принципът за прав­но задължаващата сила на международните договори („pacta sunt servanda"). Договорите е трябвало да бъдат спазвани поради изисквани­ята на морала и религията. Спазването на поетите задължения е било белег за честност, а нарушаването им е било преценявано като недо­стойно и нечестно поведение. Така вкорененото в морала убеждение, че договорно поетите международни задължения трябва да се спазват е ста-

1.7. Етична регулативна подсистема в международните... 405

нало едно от най-важните условия за появата и развитието на междуна­родното право, а оттук и на международния правен ред. Може да се каже, че преди правото в общественото поведение на хората са били религията и моралът.С една дума, сходството между двете норматив­но действащи подсистеми има солидни исторически корени. Макар възникнали по различно време, те в дългото си успоредно развитие са взаимодействали, оказвали са си взаимно влияние, но при това всяка е съхранявала относителната си самостоятелност.

Наред със сходството, между международното право и междуна­родния морал има съществени различия:

Международно право Международен морал

Както всяко друго право, между- Моралът е особена форма па об-

народното право едържавио-во- ществсно съзнание. Той се

леео явление. То е резултат от съ- основава на убеденост за дължи-

четаването на интереса и волята мо поведение в международните

на държавите, изразени по изиск- отношения, не се създава от

ван от самото право начин. държавите, а от обществото.

Изпълняването на поетите Нарушаването на моралните

юридически задължения се обез- норми може да предизвиква мо-

печава с прилагане на принуда рален упрек от международното

по отношение на нарушилата общество и да има неблагопри-правото страна, които трябва да | ятни последици, поне води след

я накарат да ги изпълни. Санкци- себе си принудителни действия

ите могат да включват действия от другите държави, с разнообразно естество, от увреждане интересите на неизп­равната страна до употреба на сила при правонарушения от мно­го сериозно естество.

Като се изключат някои норми на Моралните норми не притежават

международния обичай,нормите това качество. Затова при

на международното право са възприемането им и тълкуването

изразени в документи. Писмена- им , в съзнанието на индивидите

та форма позволява безспорно да и на множествата от индивиди

406 ОСОБЕНА ЧЛСТ; ПОДСИСТЕМИТЕ

се докаже тяхното съществуване, може да има различия в начина, действие и точно съдържание. степента на възприемането им,

както и при тяхното тълкуване

В основата на правото и правния Заложен в общественото съзна-ред е заяоженареиипрочност. На ние и в съзнанието на вземащите всяко право съответства задълже- външнополитически решения ние, изпълнението на договорите индивиди, международният мо-почива на взаимност в рал черпи своите основания от отношенията, следването на убеждението, че така трябва международните обичаи се осно- да се постъпва при всички слу-вава на убеждение, че така по- чан, независимо от поведението стъпват всички. на другите. Нарушаването на мо-

рала не е основание засегнатата от нарушението страна да възприеме неморално поведение спрямо нарушителя.

С изключение на императивните Моралът няма това ограничение. международноправни норми, ко- Неговите норми регулират всички ито са всеобшо задължителни за социални отношения. Това качество всички субекти на международно- не изключва възможността да то право, юридическото дсй- съществуват и морални норми, оп-ствие на останалите норми е ределящи поведението на по-огра-само по отношение на страни- ничен брой индивиди, върху които те, които са ги приели за за- оказват влияние националните, ре­ди лжителни. Те регулират само лигиозните и други различия меж-онези международни отношения, ду нациите и народите. Но тези нор-за регулирането на които са пред- ми поначало трябва да са в хармо-назначени. Международните ния с изискванията на общочо-договори имат задължаващо вешкия морал, действие само за страните в дого­вора, но не и за третите страни. Действието им е в точно опреде­лени рамки.

Съществено значение има обстоя- Както моралът въобще, така и телството, че нормите на междуна- международният морал е възник-родното право и на международния нал стихийно в процеса на меж-

1.7. Етична регулативна подсистема в международните... 407

морал се различават по възниква- дународното общуване.Вьз/шк-•нстоим.Международ1юправните ването на международни мо-норми се създават и отменят по рални норми не се влияе от во-желанието и според волята на лята на индивидите и от про-страните. Страните могат да ги менящите се обстоятелства. По-променят, да прекъсват и възста- ради това на морала е присъща новяват тяхното действие, да ги по- по-висока степен на консерватив-ставят в зависимост от условия и ност в сравнение с правото. т.н. Това прави действието на пра­вото извънредно гъвкаво, позволя- ! вайки му бързо да се приспособява ; към променящите се обстоятелства.

Въпросът за взаимодействието между юридическата и етичната международни регулативни подсистеми е предмет на вниманието на много политици, изследователи и теоретици. Общоприето е, че те взаимодействат, че между тях поначало съществува съответствие и че действайки успоредно, те засилват въздействието си върху пове­дението на субектите на международни отношения. Според някои изследователи, основните принципи на съвременното международно право по същество изразяват основните изисквания на международ­ния морал. Те изтъкват, че самият морал изисква да не се руши меж­дународния ред и да се спазва законът. Позовават се на това, че нару­шаването на международното право само по себе си е неморално по­ведение. Но и тогава, когато правните и моралните норми напълно съвпадат, те остават правила от различни нормативни системи. Раз­граничаването им е нужно, тъй като смесването им може да предиз­виква неблагоприятни последици.

Проблеми възникват и предизвикват спорове ситуациите, когато между международното право и международния морал се появи несъот­ветствие и още повече, когато техните норми си противоречат. Възмож­ни са обстоятелства, при които следването на моралните изисквания ще бъде неправосъобразно, а юридически перфектното поведение от глед­на точка на морала и справедливостта може да бъде осъдително. По отношение на такива ситуации становищата на изследователите и тео­ретиците се различават. Някои крайни привърженици на естествено-правната концепция, като изхождат от гледище, че моралът е същинска-

408 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

та основа на правото въобще и на международното право в частност считат, че моралните норми трябва да имат абсолютен приоритет прел международното право. Ако трябва да се избира между морала и пра­вото, считат те, моралът, а не правото трябва да определя поведението на субектите. Моралът може да съди и да отрича международното пра­во, но правото не може да съди и да отрича международния морал.

По-умерени привърженици на това гледище внасят разграничение между общочовешкия морал и моралните правила на едни или друп; общества. Посочвайки, че има изисквания на морала, които имат об­щочовешко и непреходно значение, те дават приоритет само на тях. Не онова, което не е общочовешко, не могло да регулира световните отно­шения и понеже не може да важи за всички, не могло да има и лриори-тет пред всеобщото международно право.

Критиците на тези гледища обаче с основание посочват, че за разлика от яснотата на правните разпоредби дори съществуването на много от морални­те норми се нуждае от доказване и тълкуване. Да се поставя моралната норма по-високо от правото не означава друго, освен да се открие път към неговотс обезсилване. Нарушенията на международното право не могат да бъдат оправдавани морално при никакви обстоятелства. Припомнят, че за оправда­ване на нарушенията си на международното право, нарушителите винаги се опитват да противопоставят морала срещу правото. Посочват, че за да оправ­дава агресивните и противоправни действия, правителството на хитлеристка Германия постъпваше тъкмо по този начин, като се позоваваше на „висшите принципи на арийската раса", на „моралното право на самосъхранение на на­цията", на „естественото право" или на „нормите на вечния морал". Не е из­лишно отново да се припомни, че и в наши дни големи и силни държави, коитс грубо потъпкват правата и суверенитета на други страни, злоупотребяват със силата си и открито интервенират във вътрешните им работи, са склонни да се позовават на „висши морални принципи", на „ценностите на сигурността" или на неясни и недоказани „интереси на демокрацията и човечеството", които стояли, според тях, по-високо от международното право.

Създавайки право, субектите на международните отношения могат да изхождат от морални подбуди, но правото се създава и се отменя само по неговите собствени правила. Право се създава и се отменя само с право. Международна правна норма се създава, променя или отменя само с друга подобна на нея правна норма. Моралните съображения не са в състояние да прекратят действието на правото също така, както с

1.8. Регулативно действие на религиите 409

международни договори не могат да се създават и въвеждат в действие морални принципи и норми. Нормите на международния морал не се създават от държавите, а от обществеността. Те не са резултат от съгла­суваната воля на държавите и затова не съдържат юридическото задъл­жение да бъдат спазвани от тях. Член 38 на Статута на Международния съд задължава съда да правораздава съобразно с поетите от страните в международните конвенции права и задължения и според общоприз­натите принципи на международното право. Ако страните се споразу­меят, те могат да поискат съдът да реши спора им „ех aequo et bono" (т.е. спорът да бъде решен по справедливост и съобразно с морала), но дори и в този случай пак се касае за възможност, дадена на страните и съда от самото международно право. Те могат да се споразумеят да из­ползват тази възможност, но само в рамките очертани, от jus cogens.

1.8. РЕГУЛАТИВНО ДЕЙСТВИЕ НА РЕЛИГИИТЕ

Във всички социални отношения, и поради това и в международ­ните отношения, върху поведението на субектите влияние оказват и религиозните убеждения. Те предписват правила и критерии за пове­дение на вярващите и така могат да създават и поведенчески норми. Затова религията и нейните институции следва да бъдат вземани пред­вид като един от възможните регулативни фактори в международната система. При това в някои случаи със значение, което не следва да се пренебрегва.

В миналото, през дълги исторически периоди религията и нейните институции са играли голяма, а понякога и най-главна роля в развитие­то на международните отношения. Имало е време, когато в Европа ре­лигиозните институции са имали такова влияние, духовна и материална власт, че от тях е зависело цялостното състояние на международната среда. Духовната власт е доминирала над светската власт. Корони на европейските монарси са поставяни и събаряни от църквата и от нейни представители, а юридическите норми и сключваните международни споразумения са бивали скрепявани с клетва и благословията на църква­та. Страхът от бога е бил по-силен от страха от закона.

Днес нещата са променени и влиянието на религията вече не е също­то. Форма на общественото съзнание, също както морала, религията

410 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

въздейства главно чрез политическата необходимост правителствата, държавниците и политиците да се съобразяват с разбиранията на широ­ки кръгове в съответната страна за позволеното и непозволеното според религиозните догми. Упрекът за нарушаването им уврежда тяхната по­пулярност и се отразява неблагоприятно върху обществената подкрепа. Там, където религиозните служители имат силно влияние, политиците в някаква степен са зависими от тяхната подкрепа.

Степента на въздействието на религията в различните страни не е еднаква. Там. където светското възпитание и образование преобладават, действието на религиозните правила е по-слабо изразено. Значение имат и мястото, и ролята на църквата и нейните институции в обществения живот, както и степента, в която те се свързват с политическите проце­си. Някъде църквата и религиозните водачи съзнателно се държат на­страна от политиката и нейните проблеми. Обаче в други части на света политическото влияние на религията и на нейните представители е мно­го голямо и там религиозните норми са нерушими правила. Има държа­ви, предимно мюсюлмански, в които предписанията на Корана и на Ше-риата се поставят по-високо от изискванията на всяка правна норма. Правносъобразното там не може да бъде противопоставяно па религи­озните изисквания, а още по-малко да не им съответства. Религиозните изисквания имат категоричен приоритет пред правните норми. Изхожда се от убеждението, че този примат е основан на това, че религиозните норми са творение на бога, докато правото н всички други правила за поведение са човешки творения.