Глава 13 В търсене доказателства

През 1905 г. Джеймс Чафин, фермер в Северна Каролина, написва завещание, в което оставя фермата на третия си син Маршал и лишава от наследство съпругата си и останалите трима сина. След 4 години той размисля и написва ново завещание, съгласно което разпределя имота между четиримата си сина, като ги моли да се грижат за майка си. Това второ завещание скрива в бащината си библия между две страници от книга „Битие", където се разказва как Яков измамил слепия си баща Исак и получил наследството вместо първородния син Исав. Тогава написал на един лист думите: „Чети 27-а глава от Битие в старата библия на татко", и поставил навитата на руло хартия в джоба на старото си палто.

Чафин не казал на никой за съществуването на второто завещание и когато починал през 1921 г., влезли в сила инструкциите от първото увещание и целият имот отишъл в Маршал. Макар че останалите членове на семейството сметнали това решение за несправедливо, нямало как да го оспорят. Но Джеймс Чафин очевидно не бил спокоен.

Четири години по-късно вторият му син, също Джеймс, сънувал баща си, който му се явил облечен със старото палто и му казал да види какво има в джоба.

Той отишъл при майка си и я попитал за палтото, но тя му казала, че го е дала на брат му Джон. Изтичал при брат си и открил парчето хартия зашито в подплатата на джоба, точно както му казал баща му в съня. Бил толкова убеден в истинността на преживяването си, че повикал съседите за свидетели и се върнал в къщата на майка си. Отворили библията и намерили завещанието. Съседът подписал клетвена декларация за истинността на случилото се и съдът признал валидността на второто завещание.

Друг класически случай е свързан със злощастния дирижабъл К.101, който се разбил през 1930 г. Три дни след катастрофата, преди подробностите да са станали известни на обществото, известният на времето медиум Ейлин Гарет имала сеанс пред журналист, който подготвял статия за списание. Журналистът се надявал, че на сеанса ще се яви Конан Дойл, но гласът, който говорел чрез изпадналия в транс медиум, не бил неговият. Говорещият твърдял, че е лейтенантът от Авиацията - Руни, командирът на дирижабъла.

„Общият товар на дирижабъла беше изцяло и абсолютно непосилен за капацитета на двигателя" - започнал Руни и продължил да изсипва маса технически данни, отнасящи се до катастрофата, които не били потвърдени, докато не излезли резултатите от официалното разследване няколко месеца по-късно. Записите на сеанса били показани на длъжностно лице, присъствало по време на конструирането на К.101. Чиновникът заявил, че само човек, който е тясно свързан с дирижабъла, може да има достъп до такава високотехническа и секретна информация.

Една не по-малко прочута история е свързана с момче, носещо името Боби Нюлъв. Медиумът в случая е г-ца Гладис Осбърн Ленард, един от най-щателно изпитваните медиуми на своето време, а изследователят е преподобния С. Драйтьн Томас - свещеник методист, посветил много години на изучаването на пси-явленията.

През 1932 г. Томас получава просба от г-н Хач от Ланкастър, който отчаяно се опитвал да се свърже със сина на доведената си дъщеря - Боби, който починал на 10-годишна възраст от дифтерит. Томас обещал да направи каквото може и уредил няколко сеанса при г-ца Ленард, на които присъствал като пълномощник на Хач. Тези сеанси с пълномощник, както били наречени, често се използвали като предпазна мярка срещу медиума, да не би тенденциозно или без да иска да се добере до информация, докато пълномощникът знае малко или нищо за личността, с която медиумът търси контакт.

Първият сеанс не бил убедителен, но на втория Феда - водачката, или „контролът" на г-ца Ленард, чрез която тя говори по време на транс, казала, че Боби е с нея и че заявява, че с него са допуснали грешка отделно от дифтерита, която е причина за смъртта му. Томас разпитал Хач, който отговорил, че Боби първо боледувал от тонзилит, последван от ангина, преди да развие дифтерит.

На следващия сеанс Феда допълнила, че „Девет седмици преди Боби да мине в отвъдното се е случило нещо, което било много знаменателно за неговата предстояща смърт." Когато го помолила за повече подробности, той дал една дума - „тръби".

Това не говорело нищо на Хач, но Феда продължила по-нататък. Казала им, че тръбите са на хълма, на който Боби ходел с още едно момче. Там имало кошара и животни и някъде наблизо „имало рязко нанадолнище, не бил обикновен хълм". Допълнила, че водата в тръбите била замърсена с нещо и там Боби хванал заразата.

Хач разпознал описанието на мястото, наричано от местните „Височините", където имало стара кариера. Четейки дневника на Боби, той открил, че девет седмици преди смъртта си детето е написало, че отива да играе с други момчета на Височините.

Хач и Томас направили оглед на местността. Близо до кариерата открили няколко счупени тръби, а един от приятелите на Боби - Джак, признал, че момчетата често ходели там и си играели във водата. От медицинската служба изследвали водата и установили, че тя е заразна. Те заявили, че никой не трябва да пие от водата, защото може да пипне инфекция.

Телепатията не играе никаква роля в случая. Само Джак знаел за посещенията на Височините, но и на него не му е било известно, че водата е заразена.

Съществуват записи на стотици случаи, които е трудно да бъдат обяснени с телепатия, екстрасензорна перцепция и други подобни явления. Както казва Колин Уилсън, известен автор в областта на окултното и паранормалното, „очевидните физически доказателства за съществуването на живот след смъртта са толкова многобройни, че да бъдат отречени е равносилно да застанеш в подножието на Еверест и да твърдиш, че не можеш да видиш планината".

Много от тези доказателства са събрани от Обществото по пси-изследвания (ОПИ). Основано през 1882 г. от група учени от Кембридж, то си поставя за цел да изследва всякакъв вид физически феномени, като се започне от драматичните случаи в стаята за сеанси (това е в периода на разцвет на спиритизма) до явяванията на духове и телепатията. Всеки изследван случай бил описван най-подробно и резултатите били публикувани в „Дневника" и „Протоколите" на ОПИ, както и в няколко солидни тома, включващи „фантазиите на живите" и труда на Ф. У. X. Майер „Човешката личност и съществуването й след физическата смърт". Следващите примери са взети от книгата на Майер.

През 1876 година един търговски пътник бил отседнал в хотел в град Сейнт Джоузеф, Минесота, САЩ. Било пладне и слънцето припичало. Той седял на масата и не мислил за нищо определено, когато почувствал, че някой е от лявата му страна. Обърнал се и зърнал видението на сестра си, която била починала преди девет години. Когато я повикал по име, видението изчезнало, но преди това човекът забелязал странен червен белег като от ожулване на дясната страна на лицето, Бил толкова стъписан, че взел следващия влак за вкъщи и разказал за случая на своите родители. Майка му припаднала и като дошла на себе си, обяснила, че когато премествала дъщеря си след смъртта й, ударила лицето й, но премълчала този факт.

През 1891 г. Конли - фермер от Айова, САЩ, бил намерен мъртъв в селскостопанска постройка извън града. Закарали го в моргата, където останали старите му мръсни дрехи, а синът пренесъл тялото му у дома. Когато чула за смъртта на баща си, дъщерята припаднала. Щом дошла в съзнание, тя попитала:

„Къде са старите дрехи на татко? Той ми се яви облечен в бяла риза, черен костюм и филцови пантофи и ми каза, че преди да излезе от къщи, бил зашил в сивата си риза голямо тесте пари, увити в червен плат от моя рокля, и че парите все още са там"

Семейството мислело, че тя халюцинира, но за да я успокоят, взели дрехите от моргата. Тогава открили, че момичето е казало истината. Към ризата било пришито тесте пари в червен плат, от който била направена и роклята на дъщерята.

ОПИ изследвали много медиуми, като проверявали валидността на комуникациите им с отвъдното и внимателно преценявали доказателствата. Те били щастливи да открият няколко отлични медиуми, между които е американката Леонора Пайпър.

Г-жа Пайпър вече била впечатлила силно няколко членове на Обществото, сред които психологът Уилям Джеймс, един от основателите на американското Общество по пси-изследвания, и световноизвестния физик сър Оливър Лодж, когато изследванията били продължени от скептично настроения Ричард Ходжсън от американското ОПИ. Един приятел на Ходжсън, Джордж Пелю, бил загинал при инцидент в конно надбягване през 1892 година. Ходжсън завел на сеанс на Елеонора Пайпър 150 души, които са познавали Пелю. Пелю идентифицирал чрез г-жа Пайпър всеки един от тях точно и показал, че е запознат с нещата им. Нито веднъж не се объркал и не посочил някой непознат за приятел.

Един от присъстващите показал на Пелю копче за яка и той веднага отговорил чрез г-жа Пайпър: „Това е мое. Майка ми ти го даде." Последното било отречено от приятеля на починалия, но по-късно се доказало, че е истина. Макар и скептик, Ходжсън бил принуден да признае, че приятелят му от отвъдното е разговарял с тях чрез медиум, изпаднал в транс.

Приносът на ОПИ за изследване на пси-явленията е безспорен. Макар че днес неговото внимание е насочено главно към ЕСП (екстрасензорната перцепция), архивите му са безценен източник на информация за всеки сериозен изследовател. Не трябва да се мисли обаче, че Обществото се състои само от вярващи. Някои от неговите членове ми са архискептици и подлагат на безпощадно изследване всеки случай с намерението да открият някакво алтернативно обяснение, а не да приемат духовната хипотеза. Макар че подобен подход дразни онези, които смятат, че съществуването на живот след смъртта е доказвано премного пъти, той поне означава, че в края на краищата всяко публикувано от Обществото доказателство не може да бъде отхвърлено с лекота.
Некаиени гости

Едно изключително интересно явление, характерно за архивите на ОПИ, са неканените комуникатори. Както се разбира от наименованието, това са духове, непознати за присъстващите на спиритичния сеанс, които се явяват неочаквано. Понякога те дават информация за себе си, която по-късно се потвърждава. Един такъв случай бил изследван от д-р Алън Голд от ОПИ и е публикуван в книгата му „Медиумизмът и животът след смъртта".

През 40^_те години група съмишленици от Кембридж се събирали на семинари и водели подробни записки за всичко, което правели. Повечето от комуникаторите, с които са разговаряли, били техни приятели или роднини, но имало и доста „неканени гости". Един от тях се нарекъл Хари Стокбридж и дал следната информация за себе си:

Втори лейтенант, присъединил се към войсковите части в Нортъмбърланд.

Умрял на 14 юли 1916. Тайнсайд, Шотландия.

Висок, мургав, слаб. Особеност - големи кафяви очи. Живял съм в Лестър... В Лестър се помни моето име. (Попитали го какво обича и какво не обича:) Всякакви задачи. Четивата на Пепис. Акварел.

(Попитали го знае ли къде се намира Поуис стрийт, която изникнала в съзнанието на двама от присъстващите:)

Знам я отлично. Спомените ми ме връщат там. (Попитали го майка му с него ли е:) Да.

Присъстващите на сеанса не се опитали да проверят информацията, но няколко години по-късно д-р Голд решил да тръгне по следите на незнайния посетител. Преглеждайки военните досиета, той открил, че втори лейтенант X. Стокбридж от войсковите части в Нортъмбърланд е убит на 14.VII.1916 г. (В досието е записана датата 19-и, но смъртният акт, който д-р Голд изнамерил, удостоверява 14-и като точна дата). Преди смъртта си Стокбридж бил преместен в шотландския батальон в Тайнсайд.

Изречението „В Лестър се помни моето име" се оказва по-трудно за доказване, тъй като името Стокбридж не е изписано на военния мемориал в Лестър. Обаче името му било изписано на паметната плоча в неговото старо училище в Лестър. Също така се установило, че Поуис стрийт се намира близо до мястото, където е роден.

Д-р Голд издирил живите роднини на Стокбридж, което потвърдили сведенията за неговата външност и че по времето, когато той се появил на сеанса, майка му била починала. Не било възможно да се установи дали се е интересувал от Пепис и от акварели, но изявлението му, че обичал всякакви задачи, се потвърдило от факта, че в училище печелел награди по математика и физика.

Никой от участниците в Кембриджския кръг не е имал достъп до тази информация, която д-р Голд събрал много по-късно и с големи усилия. Нито пък са имали причини да съчинят такава история, тъй като никога не са търсили гласност и не са публикували протоколите от своите сбирки.

Традиционното явяване на духове може да донесе поразителни свидетелства. Разбира се, някои явления ще бъдат сметнати за халюцинация, но това обяснение трудно може да се приеме в случаите, когато видението е забелязано от повече от един човек, дава информация, непозната за присъстващите или оставя след себе си нещо осезаемо.

В книгата си „Живот след смъртта" психиатърът д-р Елизабет Кюблер-Рос разказва как била посетена от духа на свой пациент. Това се случило в труден за нея момент - чувствала се неудовлетворена от семинарите за смъртта, които провеждала, и смятала да се откаже от работата си в университета в Чикаго. Един ден стояла в коридора с една колежка, чакайки асансьора, когато срещу себе си видяла позната жена. Това била нейна пациентка, починала преди 10 месеца, когато колежката й влязла в асансьора, жената попитала д-р Рос дали може да я придружи до кабинета й. Тя се съгласила и тръгнала с нея, чудейки се през цялото време дали това наистина се случва. Когато стигнали до кабинета, жената казала:

- Д-р Рос, дошла съм по две причини. Първо, да благодаря на вас и на преподобния отец Гейнс (красивия чернокож свещеник, с когото вечеряхме веднъж в атмосфера на пълна хармония), да ви благодаря на двамата за всичко, което направихте за мен. Но другата причина, поради която съм тук, е, че вие не трябва да спирате своята работа относно смъртта, все още не.

Гледах я и не знам дали си мислех „може би това е г-жа Шварц" , давах си сметка, че тази жена беше погребана преди десет месеца, и не вярвах на всичко това. Накрая отидох до бюрото си. Пипах всичко, което беше реално. Докоснах писалката си, бюрото си, стола, и всичко беше истинско. Надявах се, че тя ще изчезне, но не изчезна. Просто си стоеше там и каза с мек, но настойчив глас:

- Д-р Рос, чувате ли ме? Вашата работа още не е завършена. Ние ще ви помогнем и вие ще знаете кога да я приключите, но сега не спирайте. Обещавате ли?

Мислех си: „Господи, никой няма да ми повярва, ако му разкажа това, дори и най-близкият ми приятел". А трябваше да го разкажа на няколко стотици хора. Тогава ученият в мен победи и аз измислих нещо хитро, всъщност скроих една дебела лъжа. Казах й:

- Знаеш, че преподобния Гейнс сега е в Урош (Това беше истина, той отиде да служи там.) Той ще се зарадва, ако му напишеш няколко реда. Нали нямаш нищо против? И аз й подадох лист и молив.

Разбирате, че нямаше да изпратя тази бележка на моя приятел, но се нуждаех от научно доказателство. Допусках, че един мъртвец не може да пише мили малки писъмца. И тогава жената с най-човечната, не, с най-любвеобилната усмивка, която улавяше всяка моя мисъл - а аз знаех, че това наистина беше обмен на мисли, и ако въобще някога съм го преживявала, то е било тогава - взе листа и написа бележка. После ми каза (без думи):

• 
  Сега доволна ли сте. Погледнах я и си помислих, че вероятно никога няма да мога да споделя с никого за това преживяване, но със сигурност ще го запомня. После тя стана и ня тръгване повтори:
  

- Обещавам - казах аз. В момента, в който изговорих „обещавам", тя изчезна.

Все още пазя тази бележка.

Идеята, че мъртвите могат да се обаждат по телефона, ми изглеждаше трудна за вярване, но има няколко странни случая, описани от Д. Скот Рого и други известни изследователи на паранормалното. В книгата си „Живот след смъртта" Д. Скот Рого предава интригуващия разказ на една холивудска актриса, която помолила автора да запази името й в тайна.

Когато била на 8 години, т. нар. г-ца Адамс била с родителите си на гости на приятелско семейство и празнували Деня на благодарността. Дъщерята на техните приятели, която винаги се връщала вкъщи на този празник, била починала преди две години при автомобилна катастрофа. Когато телефонът позвънял, г-ца Адамс вдигнала слушалката. Ето нейният разказ за случилото се:

Чух глас отдалече и телефонистката каза: „Приемате ли разговор за ваша сметка? ". Тя изрече името на приятелката на майка ми и името на починалата й дъщеря. Това ме подразни, но аз казах: „Един момент." Повиках приятелката на майка ми. Тя дойде до телефона. Стоях и я наблюдавах, тъй като си мислех, че някой си прави шега с мен или с нея или нещо подобно. Тя взе слушалката, после пребледня и припадна.

По-късно научих какво е станало. Мълчеше се около случая, но аз разбрах, че тя е чула дъщеря си, която била починала преди две-три години. Казала й същото нещо, което винаги казвала преди да си дойде у дома: „Мамо, аз съм. Нужни ми са 20 долара, за да се върна вкъщи,"

Майка й винаги й изпращала по 20 долара за късмет. Тя казала, че е разпознала гласа. Обадили се в телефонната централа, но оттам отговорили, че нямат записано никакво обаждане.

В много случаи информацията от отвъдното е помагала за разкриване на престъпления. През 1979 г. в Илиноис, САЩ, медицинската сестра филипинка Тересита База била убита в дома си, откъдето били откраднати бижутата й. Полицията не подозирала никой и изглеждало, че убиецът ще остане неразкрит, но приятелката на жертвата Реми Чура започнала да сънува един и същи сън, в който Тересита й казвала, че била убита от мъж на име Алън Шауъри. Той бил подарил нейните бижута на приятелката си, чието име Тересита също назовала. След дълго колебание Реми Чура отишла в полицията и разказала съня си. Полицаите провели разпит и претърсили дома на Шауъри и на приятелката му, където намерили бижутата на Тересита. Шаури бил осъден за убийството на Тересита.

През изтеклите години съм била на много сеанси. Човек би си помислил, че нямам нужда от това, след като самата аз съм медиум, но винаги ми е интересен контактът с някой близък от отвъдното чрез друг, който не познава мен или него. Освен това по този начин душите имат възможност да кажат неща, които по някаква причина не са могли да ми кажат директно.

Един от най-хубавите сеанси за мен беше с известния лондонски медиум Роналд Хърн. Беше още по-впечатляващо, защото всъщност аз не присъствах. Написах писмо на г-н Хърн, молейки го да се свърже с моя чичо, която бе починал наскоро. Добавих, че си давам сметка, че не винаги е възможно да се свържеш с определен човек от отвъдното и че ще бъда щастлива да чуя каквато и да е новина за мен от там. Моят чичо обаче чу молбата ми. Две седмици по-късно получих касета със запис от г-н Хърн.

Нямаше съмнение, че беше се свързал с моя чичо. Описанието на Рон беше съвсем точно: много интересен мъж, винаги облечен елегантно, когато се появява на публични места, чаровна усмивка и изразено чувство за хумор, много честен. Сеансът е много дълъг, за да го възпроизведа от край до край, затова ще дам няколко кратки откъса с моите коментари:

Имаше хубава глава с чисто бяла коса.

Беше строител и винаги майстореше нещо в дома си.

Беше болен от левкемия, но разви белодробна инфекция няколко дни преди да умре.

Казваше се Хари.

Колекционираше стари мебели и картини.

Остави ми часовника от дядо си.

Той имаше една стара маса, която бе счупена, и аз трябваше да я поправя.

През целия си живот поддържаше стари модели автомобили, които бяха неговата гордост.

Обичаше сирена, които силно миришат, за което семейството го вземаше на подбив.

Докато чистех къщата му след неговата смърт, намерих няколко фотоапарата и се питах откъде ги е взел.

Върху ковчега му имаше много цветя, които занесох у дома и аранжирах в негова памет.

Беше силно оглушал, преди да умре.

Това е семейният албум, който сега е у мен.

Не, но аз свиря в църквата. И в такива моменти често той е в съзнанието ми.

Целият запис ми даде силно усещане за личността на моя чичо и за любовта и подкрепата, които той ми дава от отвъдния свят. Действително смъртта не разделя хората.
Четвърта част

МАТЕРИАЛНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА
Глава 14

Материализация на духове
В днешно време има възраждане на физическия начин за свързване с отвъдното, който преди стотина години се е покривал изцяло с термина спиритизъм. Ясновидството, или менталният медиумизъм, се е развило по-късно. Терминът физически включва различни прояви - леко почукване на масата за сеанси, левитация, възпроизвеждане на гласове от отвъдното до най-невероятното от всичко - появата на материализиран дух.

В началото хората седели около голямата маса и изговаряли непрекъснато букви от азбуката, очаквайки масата да се наклони, да се завърти или да се почука по пода, когато назоват нужната буква. Било изтощително и отегчително да стоиш в очакване да се изпишат имената. Постепенно обаче репертоарът на медиумите се обогатява. Според съвременните свидетелства масичките или понякога самите медиуми левитират. Духовете говорят посредством тръби - метални конуси, боядисани с флуоресцентни бои, летят из стаята. Музикални инструменти свирят от само себе си. Появяват се ръце, заострени в китката, в облак от ектоплазма.

Нещата стават още по-вълнуващи с изобретяването на малките уединени стаички, приличащи на караулна будка или по-скоро на драпирана ниша.

Смята се, че така се събира необходимата енергия, за да се появи очакваният феномен. Медиумът седи вътре, изпаднал в транс. След няколко минути завесата се вдига и се показват лица от отвъдното. Понякога могат да се появят напълно материализирани духове, обвити в бяла драперия, които се разхождат из стаята и разговарят с присъстващите.

Един от най-известните медиуми на 20 век е Флоранс Кук. Ученият сър Уилям Крукс е изследвал нейните възможности в продължение на месеци. Той твърдеше, че един дух, който наричал себе си Кати Кинг, се появявал много пъти напълно материализиран. Крукс дори направил снимки, които показват духа и медиума един до друг.

На критиците това им дойде много и те обявиха, че Крукс или е бил измамен, или е бил в заговор с медиума за фалшифицирането на сеанса. Как е възможно един дух, който е бил истински и материализиран, да изчезне изведнъж като дим - кой ще повярва на такава нелепа глупост? Спиритистите напразно убеждаваха, че това се случва и при други медиуми. Ако наистина това се е случило, скептиците настояваха да им се каже защо духовете не се появяват при дневна светлина, а само в затъмнени стаи, където възможностите да бъдеш измамен са много и очевидни?

Спиритистите отговаряха компетентно, че материализираните фигури са изградени от ектоплазма - вещество, отделящо се от медиума, което може да се произведе на тъмно, тъй като се разлага на дневна светлина. За съжаление те не можеха да дадат задоволително обяснение за състава на това тайнствено вещество или субстанция, имаща подозрителна прилика с тензуха и муселина, макар че тези, които са видели и докосвали ектоплазмата, твърдят, че няма нищо общо с направените от човешка ръка тъкани.

Защо медиумите не позволяват да се докосват тези материализирани форми, питат скептиците. Спиритистите отговарят, че това е много опасно за медиума. Ако той бъде стреснат, ектоплазмата ще се върне обратно w него със сила, причинявайки шок или дори физическа травма. Обясненията звучаха едва ли не като удобен претекст и каузата не беше спасена дори от снимките на Крукс и на други фотографи, които бяха обявени за фалшиви.

Беше трудно да се докаже реалността на феномена, защото измамата беше силно разпространена по това време. В редица случаи медиумите бяха уловени в крещяща импровизация, когато викат духове. Но все пак - дори и за хората, които нямат подходяща нагласа - има няколко много силни доказателства от сигурни източници и свидетели, които доказват, че този феномен съществува.

Д. Д. Хоум, може би един от най-удивителните медиуми на всички времена, никога не е залавян в мошеничество, макар че стотици хора при различни случаи са го виждали да левитира, виждали са материализирани ръце на духове, чували са свиренето на музикални инструменти, без никой да ги е докосвал. Крукс описва как по време на един сеанс той и неговата съпруга видели при добро осветление, „привидение във вид на облак, което някак се сгъстило и придобило човешка форма, обгърната в тънка драперия", фигурата взела акордеона, който Крукс държал, и започнала да свири на него, разхождайки се из стаята. Когато докоснала г-жа Крукс, тя изпищяла и привидението сякаш потънало до кръста в земята, продължавайки да свири на акордеона.

Естественикът Алфред Ръсел Уолис описва сеанс на медиума Монк, който се провеждал при пълна дневна светлина. По време на сеанса видял как едно бяло петно върху сакото на медиума започнало да става по-светло и да се уголемява, докато придобило формата на стълбовиден облак, простиращ се от раменете на медиума до краката му. След това облакът се превърнал в женска фигура, обвита в дебела тъкан, която след малко била погълната обратно от тялото на медиума.

Но какъвто и да е броят на подобни доказателства, те не могат да убедят критиците в това, което спиритистите твърдят съвсем сериозно. Една малка група от учени, включваща сър Крукс, Уолис и сър Оливър Лодж, рискуваха репутацията си на учени, като изложиха своите схващания, но бяха осмени.

Обществото по пси-изследвания разглежда случая и събира няколко доказателства, но тъй като сред неговите представители има голям процент скептици, то насочва вниманието си към менталната връзка с отвъдното.

Сред широката публика манията по феномена физически спиритизъм замира и излиза от мода. Обаче през ранните години на 20 век се появяват известни медиуми на физическа основа и някои знаменити учени, които разглеждат явленията от научна гледна точка, се решават да констатират веднъж завинаги дали в тези неща има истина.

През 1920 г. френският лекар проф. Шарл Рише провежда сериозен експеримент с медиума Март Беран, позната на публиката като Ева С. Той взел строги предпазни мерки против всякаква измама. Преди всеки сеанс медиумът бил събличан и претърсван. Рише е имал възможност да наблюдава целия процес на материализация. В книгата си „30 години психични изследвания" той дава подробни описания, които, разбира се, звучат твърде предизвикателно.

Нещо като течност или желе излезе от устата или от гърдите на Март, после се оформи донякъде и заприлича на лице или част от крайници. Видях как това, примерно казано, желе се разпространява върху коляното ми и започва бавно да добива форма, сякаш да ми покаже началото на лъчевата кост, лакътната кост или костите на китката, чийто натиск можех да усетя върху коляното си при най-добри условия на видимост.

Обикновено материализацията не става изведнъж - започва от крайниците и постепенно се оформя цялото тяло, като лицето се появява най-накрая. В началото тези форми са несъвършени. Понякога объркват зрителя, приличайки по-скоро на изображения, отколкото на човешко тяло. И след като са му известни прояви на шарлатанство, човек е склонен да помисли, че го мамят, ако се появяват само отделни форми, а не цяло същество. Но в някои случаи материализацията е съвършена. Във вила „Кармен" видях идеално материализирана форма на човек, който се издигна от земята. Отначало беше само бяло непрозрачно петно, сякаш носна кърпичка бе хвърлена на пода пред завесата. Изведнъж петното придоби формата на човешка глава, долепена към пода и няколко минути по-късно се изправи и се превърна в нисък мъж, обвит в нещо като бяла арабска дреха. Той направи няколко колебливи крачки пред завесата и след това изчезна, сякаш потъна в някакъв трап на сцената, но там нямаше никакъв трап.

Д-р Густав Гелей потвърждава изследванията на д-р Рише. Изучавайки ектоплазмата, той отбелязва, че тя приема различни форми - от чаршафи до тънки конци, които понякога са меки, а друг път твърди на пипане. Изследователят казва, че ектоплазмата е изключително чувствителна към светлината и при докосване и е в непрекъснато движение - образува форми, които изграждат човешкото тяло, и същевременно се разпада пред очите му. Видял е всичко това, докато Март била в състояние на транс, а срещу нея стояли хора, които я държали за ръцете.

Всъщност какво представлява ектоплазмата? Друг изследовател, Френк Нотзинг, успял да изолира малко от това вещество в епруветка и го подложил на анализ. Той открил, че ектоплазмата съдържа „конгломерат от тъкани, наподобяващи епителната тъкан, истинска епителна тъкан с ядро, прозрачна като тюл, долепени на тънки пластове тъкани без определена структура, също така гладки капчици и слуз". С други думи, това вещество има органичен произход, който не ни доказва много неща, освен че определено не е тензух. Нотзинг заключава, че „то е вид краткотрайно вещество, което изтича от организма по непознат за нас начин, притежава неизвестни биологични функции и формиращи възможности и очевидно е особено зависимо от психичното състояние на медиума".

Спиритистите обясняват ектоплазмата така: Духовното тяло, под чиято форма съществуваме след смъртта, е подобие на нашето физическо тяло, макар че е изградено от фина материя, която не се вижда с просто око. Ектоплазмата, която изтича от медиума и винаги продължава да бъде свързана с него, е моделирана от отвъдното, като обгражда духа и го прави плътен (материален) и видим с просто око. Ако енергията на медиума е слаба, се материализира само част от тялото - лице или ръка, но когато медиумът е силен, тогава може да се изгради цялостна фигура.

Няколко поразителни доказателства бяха предоставени от полския медиум Франек Клушки. Той имал способността да материализира животни, на неговите сеанси се появявала цяла менажерия. Котки и кучета бягали из стаята и скачали върху коленете на присъстващите. Разхождал се лъв с горделива походка, който размахвал опашка и удрял с нея по мебелировката, оставяйки след себе си неприятен мирис. Понякога се появявало подобно на горила същество, напомнящо първобитен човек, което позволявало да го галят по козината и драскало леко с ноктите си присъстващите по ръцете. За щастие, явно било приятелски настроено. Много пъти било заснето от изследователи, които предварително претърсвали медиума и неговата стая - те били убедени, че Крушки не може да измами публиката.

Други известни медиуми от този вид, които стават обект на научни изследвания през 20-те и 30-те години на 20 век, са Марджъри Крендън и Руди Шнайдер, с които завършва редицата.

Има обаче още един медиум, чието име е станало нарицателно: Хелън Дьнкан. Много хора, присъствали на сеансите й, все още си спомнят за нея и твърдят, че тя притежавала забележителни качества на медиум, но била преследвана и обвинена в измама. През 1944 г. сеанс на Хелън Дънкан бил прекъснат от полицаи, които нахлули в салона и я арестували. Била осъдена в Олт Бейли по остарелия Закон за вещиците от 1735 година по обвинението, че викала духове чрез магия.

Случаят предизвикал сензация. Обвинението твърдяло, че Дънкан е използвала бял муселинен плат, за да материализира духовете. Не намирайки никаква следа от този плат, направили абсурдното предположение, че тя го е глътнала. Защитата твърдяла, че този „чаршаф" е ектоплазма, която се е върнала обратно в тялото на медиума, когато сеансът бил прекъснат, причинявайки й здравословни увреждания.

Процесът продължил около седем дни. В защита на Дънкан се явили много свидетели, които заявили, че са наблюдавали нейната дарба и при други сеанси и че безспорно произвежда ектоплазма. Стотици почитатели изразили своята добронамереност, явявайки се пред съда като свидетели. Самата Хелън Дънкан предложила да демонстрира умението си пред съда, но й било отказано. Била осъдена на 6 месеца лишаване от свобода и повечето време прекарала в болницата на затвора поради разклатеното си здраве.

Изглежда неестествено по време на войната властите да обръщат внимание на такъв маловажен инцидент, но някои хора подозират, че зад ареста на Хелън Дънкан се крият зловещи мотиви. На един от сеансите се появил материализиран моряк, който разказал подробно на майка си при какви обстоятелства е потънал неговият кораб. Новинта за потъването на кораба не била публикувана в печата и майката се свързала с адмиралтейството, за да се увери в думите на сина си. Не след дълго я посетили двама офицери, които искали да знаят откъде има тази информация. Хелън Дънкан била арестувана три седмици след този случай и се предполага, че делото срещу нея е целяло сплашване и е било превантивна мярка срещу изнасянето на секретна информация.

След освобождаването й Хелън Дънкан възобновила своята работа, но пак била поставена под наблюдение. През 1956 г. полицията отново прекъснала неин сеанс. Не намерили никакви доказателства за измама, но тя припаднала и била откарана в болница, където след няколко седмици починала от диабет. Най-вероятно усложнението е предизвикано от шока, който получила при прекъсването на сеанса. Спиритистите я тачат като мъченица, отдала живота си за каузата. Делото против нея има само една положителна страна - законът за вещиците от 1735 е. се заменя с по-лек, който се нарича „Наказание на медиум за изнудване" и все още е в сила.

Разговаряла съм с много хора, които помнят Хелън Дънкан. Всички те високо я ценят и дават за нея абсолютни гаранции. Един от почитателите й е Алън Кросли, който е присъствал на много от нейните сеанси и в продължение на 40 години е изследвал парапсихичното. Кросли обяснява как духът пазител на Хелън - Албърт, се появявал пръв и присъстващите можели да различат ясно двете фигури - ниската и набита фигура на Хелън Дънкан, седнала на стол, и на изправения до нея Албърт, висок 1.80 м

В книгата си "Загадката на пси-фемомена" Алън разказва за един типичен неин сеанс:

Веднага след като се представи, духът пазител изпрати медиума до нейния стол и със замах затвори завесите. Публиката запя тихо „Отче наш", а Албърт отново се обърна към публиката:

- Първият човек, който идва от отвъдното тази вечер, е един господин, напуснал земния живот вследствие на инфаркт. Той е пребивавал малко в отвъдното... идва заради някой, който седи до теб, Алън.

Настъпи малка пауза и Албърт продължи:

- Дамата, седяща до Алън, би ли била така добра да извика този господин?

До мен седяха една моя приятелка и нейният син. Накарах ги да посетят сеанса с надеждата, че техният близък ще се появи. Той беше починал преди няколко дни в болницата при операция на язва. Лекарският екип обаче не обърнал внимание, че пациентът имал гнойна инфекция близо до сърцето. Абсцесът се спукал и предизвикал смъртта. Господинът беше моят бивш шеф, така че го познавах много добре. Завесите се вдигнаха бавно и откриха една фигура с широко усмихнато лице. Веднага го познах. Гледайки право към жена си, той прошепна развълнувано:

- Здравей, мила!

Синът му скочи от стола си и извика:

- Скипър!

Беше познал баща си. Моментът беше драматичен до взривяване. Съпругата се опита да проговори, но беше в пълно емоционално изтощение.

- Мила моя - каза съпругът й, - искам да продължиш да живееш така, както преди да те напусна.

След това леко ми намигна:

- Благодаря ти за помощта, Алън, и че направи възможна нашата среща.

Той се отдръпна малко назад, прати въздушни целувки на съпругата и на сина си и тогава се дематериализира, изчезвайки в пода.

Между многото материализации през тази вечер трябва да спомена и за майката, която беше изгубила близнаците си малко след раждането им. Те и двамата се материализираха, плачейки до скъсване в ръцете на г-жа Дънкан.

Майката отиде до малката стаичка и ги разгледа. По реакцията й се разбра, че без съмнение това са нейните починали деца.

Една от най-трогателните случки за Хелън Дънкан ми бе разказана от Джорджина Брейк, чийто съпруг Роналд се удавил пет седмици след сватбата им по време на Втората световна война. След няколко години тя решила да се омъжи повторно за човек, който им бил семеен приятел, но искала да бъде сигурна, че Роналд няма нищо против тази женитба.

Две седмици преди сватбата Джорджина и нейният годеник Боб били поканени на сеанс на Хелън Дънкан. След въведението Хелън влязла с двама души от публиката в друга стая, за да облече черната си дреха.

Сеансът се провеждаше в обикновена стая за сеанси по много достоен начин. Започна с молитва, която бе последвана от песнопения. Това се правеше, за да се „издигнат вибрациите" - тогава не се използваха магнетофони. Двете черни завеси бяха дръпнати, така че затваряха малката тъмна стаичка, в която седеше Хелън Дънкан. Не след дълго тя започна да диша учестено и тогава един глас каза:

- Добър вечер на всички! За мен е удоволствие да бъда с вас тази вечер. За тези, които идват за първи път, ще покажа чрез какво разговарям с вас.

Завесите се разтвориха и оттам полетя плавно един микрофон - не като днешните, а представляваше малка квадратна кутийка, направена от ектоплазма. Микрофонът се крепеше върху статив, който излизаше от пода.

- Аз съм духът пазител, който помага. Моето име е Албърт. - Гласът беше ясен и имаше металическо звучене. - Ще ви се покажа.

Една ръка се появи около завесата, дръпна я встрани и пред нас застана висок, добре изглеждащ мъж с тъмна брада, обгърнат от главата до петите с бяла ектоплазма, която приличаше на мрежа. Албърт каза, че тук са дошли много приятели и желаят да говорят с нас, затова нека бъдем учтиви и ги поздравим. После се появиха около 10 материализирани фигури. Албърт продължи:

• 
  Тук има една стара дама, която е починала на 72 години, окуцяла от артрит. Тя иска да говори с внучката си.
  

- Здравей, Ена, здравей, Боб. Ти не ме познаваш, Боб, но аз те познавам. Грижи се за моето момиче!

-Това наистина ли си ти, бабо? - попитах аз.

- Искаш ли да ти докажа?

След тези думи тя се извърна настрани, сбърчи лицето си и отново каза:

- Не ти ли приличам на Пънч?

Когато бях малко момиченце, тя ме разсмиваше с тази физиономия. Баба имаше изкуствени зъби, които винаги стояха в чаша с вода до леглото й, слагаше ги само когато излизаше. Поради липсата на зъби разстоянието между устата и носа й се скъсяваше и брадичката се доближаваше до носа й, когато сбръчкваше лице, и заприличваше на Пънч от куклената пиеса „Пънч и Джуди". Никой не би могъл да го знае и за мен това беше абсолютно доказателство, че говоря с моята баба. Накрая тя каза:

- Довиждане, предай моите поздрави на Кони и Джордж и им кажи, че тук няма болка.

Кони и Джордж бяха майка ми и баща ми. Тогава Албърт каза:

- Тук има един млад мъж, който е загубил живота си в морето. Казва ми, че тялото му не било извадено оттам. Дошъл е да говори със съпругата си.

Боб ме поощри и аз започнах:

- Мили, ела, ела и говори с мен.

Завесата се отвори и от нея излезе милият ми Рон.

- Здравей, мила. Дойдох да ти дам благословията си. Искам да знаеш, че твоето щастие е и мое. Боб, грижи се за нея, докато дойде при мен. Благодаря и на двама ви, че постъпихте така с пръстена ми.

Когато се оженихме, по мое желание Роналд ми купи златна верижка и кръст. Венчалната ми халка от Рон ми беше много скъпа, затова Боб доплати да я запоят към кръста, така че се получи кръст в кръг - сакрален символ. Тази верижка с кръста и халката висеше на врата ми под блузата по време на сеанса, там е и сега и стои вече 50 години. Само семейството ми и най-близките ми приятели знаят за съществуването й.

Един медиум с изключителна дарба, макар и да е нямал популярността на Хелън Дънкан, е Алек Харис. Алън Кросли е бил свидетел на няколко много странни явления, случили се с него.

Медиумът влезе в стаята за сеанси, облечен в черен трикотажен костюм, и седна в ъгъла между две черни завеси. Точно над него светеше слаба червена светлина, така че той се виждаше ясно. Няколко секунди след започването на сеанса една фигура се материализира и тръгна към центъра на кръга. Тя бе последвана от друга, след това се появи и трета. Първата беше на индианец от Северна Америка, окичен по главата с огромни пера, които стигаха до пода. Вторият беше нисък китаец, облечен в скъпа копринена роба, с черна шапка и завързана на темето тънка опашчица, която се спускаше до рамото му. Третият беше египтянин и стоеше близо до медиума. Другите двама се разхождаха бавно около кръга, за да можем да ги разгледаме подробно. През това време медиумът бе притихнал на стола си, главата му беше на една страна, очевидно бе изпаднал в транс. Ако се чуеше шум като хъркане, човек би помислил, че спи дълбоко. Тогава се случи нещо невероятно, макар че за мен то беше съвсем нормално: медиумът седеше на стола, но без главата си. След малко ни стана ясно, че се дематериализираше. Гледах как постепенно той изчезва, докато остана само столът. Полудявам ли? Нещо наглед невъзможно, но се случи. Озърнах се, за да видя реакцията на останалите, питах се дали и те са видели изключителното явление. Не можех да издържам повече и запитах дали това не е халюцинация. Съпругата на медиума отговори веднага:

- Той е някъде наоколо, понякога те го вземат със себе си. По-късно обаче индианецът се върна и каза на съпругата:

- Искам да отключиш вратата, да слезеш долу и да отидеш в градината. Ще намериш съпруга си на колене. Събуди го и го доведи обратно в стаята за сеанси!

Тя веднага изпълни нареждането му и се върна с Алек, който с достойнство зае мястото си и наново изпадна в транс. Другите трима останаха до края на сеанса и водеха разговор с публиката.

За Джек Уебър, който почина през 1940година си спомнят с добро. И той е роден в Уелс като Алек Харис, но през своята кратка кариера на медиум пътува из цяла Великобритания, демонстрирайки способностите си пред стотици хора в интимен кръг или пред публика. Уебър никога не е използвал малката тъмна стаичка, тъй като се страхувал, че ще бъде обвинен в мошеничество. Винаги настоявал да го завържат за стола с въжета и поканвал за това някой от присъстващите, за да се уверят, че не са измамени по никакъв начин. Наред с тези предпазни мерки позволявал да се използва фотоапарат с инфрачервени лъчи, за да се заснеме явлението. Направените снимки показват как ектоплазмата излиза от устата, носа и ушите му и се размотава надолу пред краката му до пода. Фотоапаратът е заснел стълбове от ектоплазма, които държат тромпети, тромпетите летят из стаята с голяма скорост и все още са във въздуха, когато духът пазител нареди светлините да бъдат запалени. Обаждали се гласове от различни ъгли на стаята, и то неколкократно. Макар че Джек бил необразован човек, всеки глас говорел на публиката на родния си език. Един от духовете пазители, който наричал себе си Кубен, имал много хубав глас и компанията за грамофонни плочи „Дека" го записала да пее химни за Бога.

Но най-забележителната от дарбите на Джек Уебър, която всъщност го е направила известен, е обличането и събличането на неговото сако. Много пъти пред свидетели сакото съвсем ясно се дематериализирало и се материализирало наново, без да се докосват въжетата, с които е завързан медиумът.

Журналистът с псевдоним Касандра, който твърдеше, че е най-големият скептик по въпросите на спиритизма, веднъж посетил сеанси на Уебър и бил впечатлен. Видял как левитират тежки маси, как тромпети се мятат във въздуха „като риби на сухо", чул гласове и имал усещането, че са го залели с кофа вода, макар че в стаята изобщо нямало вода,

Той признава: „Отидох там, за да се присмивам, но смехът замръзна на устните ми."

Рут Аткинс, в момента 80-годишна, ми разказа за един частен сеанс на Уебър, който посетила в Уимбълдън.

Присъстваха около 15 човека. Свечеряваше се, в стаята имаше достатъчно светлина, за да се виждаме един друг съвсем ясно. Джек седна на един стол до големия френски прозорец. До него имаше количка за сервиране, на която бяха поставени играчки - топка, влакче, още една топка. Седяхме на дървени кресла в кръг около медиума. В ъгъла на стаята имаше и лампа с инфрачервени лъчи. Преди да започне, Джек помоли един от присъстващите - г-н Евът, който беше шивач, да зашие ризата му към жилетката. Г-н Евът го направи най-старателно с кръстат бод, а моят съпруг привърза китките и глезените на Джек към стола. Хванахме се за ръце и разговаряхме известно време. Изведнъж звънецът на количката за сервиране зазвъня, като се вдигна сам. Играчката влакче започна да се движи около нас и после пак застана върху масичката. Звънецът падна на пода. Всички стояхме неподвижно. Видях нещо като синкава форма от ектоплазма около главата на г-жа Евът, след това се появи едно лице в миниатюра. Видя го и г-жа Евът - това беше майка й.

Към края на сеанса всички забелязахме как жилетката на Уебър се издига над главата му и полита към пода. Спря се до краката на г-н Евът. Кръстатите бодове върху нея не бяха покътнати. Медиумът продължаваше да е облечен със сакото си.

След това се случи най-неотразимото. Столът с медиума започна да се издига във въздуха, понесе се и спря до краката на съпруга ми. Възлите бяха стегнати здраво. Постепенно Джек дойде на себе си. Ние запазихме тишина. Той беше изразходвал много енергия, но за него всичко това беше съвсем нормална работа. Беше много вълнуващо. Невъзможно е да се уплашиш или да се усъмниш във видяното.

Том Харисън изучавал пси-явленията в продължение на много години. Неговата майка Мини Харисън беше изключителен медиум. От 1946-а до средата на 50-те години тя редовно провеждаше сеанси в дома си, на които присъстваха семейството и приятелите й, а понякога и непознати, фотографът Том е направил много снимки, една от които е публикувана тук: на нея е показано как ектоплазма във формата на пръчка държи метален конус.

Подобни снимки ни карат да се усъмним в това, което почти сме готови да възприемем като невероятно явление. Разбира се, аз самата си давам сметка, че вече съм поставила на изпитание доверието на някои читатели. Дори хора, които се свързаха с мен да споделят своите преживявания по време на сеанси, започваха писмата си или разговора с извинения от рода: „Едва ли ще ми повярвате, но..."

Все пак стават странни неща и по-добре е да не бъдем тесногръди.

Аз съм присъствала само веднъж на сеанс, на който се появяват материализирани фигури, което показва, че сега такива сеанси са много рядко явление, при положение че вече 20 години се занимавам със спиритизъм

Този сеанс се провеждаше в Уимбълдън в дома на медиума Оуен Потс. Присъстваха 6 човека, повечето от които ми бяха непознати. Седнахме в кръг в хола на Оуен. Стаята беше тъмна, но имаше достатъчно светлина, за да се различават силуетите на присъстващите. Помолиха ни да пеем, докато Оуен мълчаливо влизаше в транс - пеенето „издигаше вибрациите". Ние запяхме вдъхновено една стара песен.

След няколко минути се появи духът пазител и предаде на събралите се няколко послания - не си спомням съдържанието на всичките, помня само, че Джим, починалият брат на един от посетителите, ни каза, че има подарък за всеки от нас. Тромпетът се издигна във въздуха над нас и засвири. Спря точно над главата ми, после се наведе надолу. Почувствах, че нещо леко падна в скута ми. Когато запалихме лампите, видях, че това беше розова пъпка. И останалите гости бяха получили същия подарък.

Този сеанс не се провеждаше при стриктни условия, беше предназначен за приятели. Признавам, че не е невъзможно някой от присъстващите да е движил тромпета, макар че би било много трудно да го размахваш на такова ограничено място, без да паднеш върху краката на някой. Цветята може да са били набрани предварително, но аз съм убедена, че нямаше измама, защото медиумът беше човек, който познавахме и уважавахме,

Освен това присъстващите бяха хора с опит и авторитет, които не можеха да бъдат замесени в подобно нещо. Звучи невероятно, но това се случи и продължението беше дори по-любопитно.

Един от присъстващите беше донесъл нова касета, която постави в магнетофона при започването на сеанса. Когато по-късно седнахме да пием чай, той ни пусна записа. Нямаше да се учудим, ако нищо не се бе записало. Пси-енергията има странни ефекти върху електронните уреди, както твърди Ури Гелър, а и много други хора с пси-способности. Но ние просто онемяхме от това, което чухме.

Гласовете на медиума и на присъстващите се чуваха върху фон, приличащ на какофония от гласове, които нямаха нищо общо с нас. Имаше гласове, които шептяха, но не можеше да се разбере нито дума, също така пеене, част от което се разбираше и приличаше на църковно пение. Но някак си грубо, сякаш ние изведнъж бяхме преобърнали с краката нагоре астралния еквивалент на „Розата и короната".

Първата ни мисъл беше, че на лентата са се записали звуци от радиото или телевизията в съседната къща, но те бяха толкова неорганизирани, че не можеше да е това. Понякога шумът беше толкова висок, сякаш преминаваше през нас, но идваше от някакви природни източници – бяхме ги чули по време на сеанса. Никой от нас не можеше да си обясни това явление.

Но това не беше всичко. Един от присъстващите взе записа, за да го презапише у дома и да го пусне на свой приятел, който се интересувал от парапсихология и познавал начина на записване на въпросния феномен. Още когато пуснала презаписа, открила, че този звуков фон напълно липсвал. Това е една загадка, която все още ме обърква.

Наскоро говорих с Оуен, който вече е престанал да се занимава с този вид спиритизъм, за да се концентрира върху работата си като лечител чрез хипноза. Запитах го какви усещания е имал по време на сеансите. Отговори ми, че си спомня много малко за това, тъй като в повечето случаи е бил в състояние на дълбок транс:

- Моят метод беше да изпадна в състояние на транс под своя лична хипноза. Затварям очи и започвам да виждам светлина в далечината. Светлината става все по-близка и по-силна, докато сам потъна в нея. След това не зная нищо повече до края на сеанса.

Един от постоянните посетители на сеансите на Оуен се казва Ли Евърет, съпруг на Кени Евърет, която също е медиум. Двамата са експериментирали едно забележително явление - пренасяне на предмети от духове от едно място на друго. Веднъж се появил дух очевидно с чувство за хумор и ги попитал дали биха искали нещо за пиене. Те му отговорили, че, разбира се, биха пийнали нещо. Когато включили осветлението, в средата на кръга бил поставен поднос, върху който имало пълни с вино чаши, явно донесени от някое парти на нищо не подозиращи хора, макар че Оуен не открил откъде точно са дошли.

Левитирането на метални тръби беше нещо естествено за всеки сеанс. Гласовете, които говореха през тях бяха на починали приятели или роднини на присъстващите, понякога и на духове пазители, които философски ни поучаваха. Оуен обяснява, че силата, която поражда тези явления, не идва само от него като медиум, а и от присъстващите на сеанса, но също така се извлича и от предметите, намиращи се в стаята. Дори и водата влиза в употреба - понякога в края на сеанса намирали вазите без вода.

Попитах Оуен дали чувства някакви негативни въздействия и дали работата на медиум не се отразява върху здравето му. Той се съгласи, че неговата работа е опасна и отбеляза, че много медиуми, които са се занимавали с физически спиритизъм, имат проблеми със сърцето и страдат от ред други заболявания. Джек Уебър например починал на 33 годишна възраст, а Хелън Дънкан е страдала от много болести, включително и диабет, причинен или усложнен от работата й. Оурен получил инфаркт вследствие на сеансите и работата си като медиум, при която е изхабил много ментална и физическа енергия.

Поради споменатите рискове много малко медиуми биха се захванали с такава работа. Преди няколко години направих запитване до Националния спиритически съюз колко медиуми в момента се занимават с физически спиритизъм. Казаха ми, че само един медиум провеждал публични сеанси и това е президентът на съюза Гордън Хигинсън. И той като Оуен е престанал да се занимава с този вид сеанси поради здравословни проблеми.

Но както казах физическия спиритизъм започна изведнъж и неочаквано да се възражда. Това е резултат от опитите на една организация с президент Алън Кросли. Обществото „Ноев ковчег“ съществува, за да съдейства за безпроблемното развитие и практикуване на физическия спиритизъм. То носи името на своя вдъхновител – медиумът Ной Зердин, който умира през 1972 г. Макар че е основано през 1990 г., неговите членове вече са около 400 и повечето от тях имат свои собствени групи за развитие на пси-способностите. Според председателя Робин Фой те са постигнали много окуражаващи резултати.

Трябва да кажа, че когато за първи път чух за това общество, бях обзета от големи съмнения относно неговата работа. Не връщаха ли те времето назад, възраждайки нещо, което принадлежи към миналото?

Това е обвинение, на което Робин винаги остро се противопоставя. Той отговаря, че физическият спиритизъм има свое място като един от начините за свързване с отвъдното и не измества другите видове спиритизъм.

- При ясновидството, колкото и добро да е то, има елемент на подозрение, не може да се съмняваш обаче, когато видиш и чуеш – обяснява Робин.

Той е наясно, че не всички участници в спиритичното движение са съгласни с дейността на обществото, което представя. Много хора са настроени подозрително към този вид явления. Съмняват се, че съществува измама, макар че има изключително почтени медиуми.

Но Робин смята, че нещата сега са различни. Модерната техника може да се използва в научните изследвания. Обществото им е закупило много специални камери, които заснемат филм в абсолютна тъмнина. Камерите могат да бъдат поставени на няколко фута от медиума и резултатите да бъдат записани на видеокасета. Това очевидно улеснява изследователите, но също така е от голяма полза и за медиума.

- В миналото медиумите биваха подозирани в редица недостойни неща. Бяха връзвани, пребърквани, събличани, поставяни в големи кутии, за да се увери публиката, че те не се движат по време на сеанса и няма да я измамят. Понякога, както е в случая с Хелън Дънкан, на медиумите са причинявани психични увреждания, когато някой подозрителен зрител запалвал осветлението или сграбчвал материализиралата се форма. Това не се случва днес. Невъзможно е медиумът да мами публиката, след като има камера до себе си.

Робин вярва, че както техниката се развива тук, в нашия свят; така също учените в другия свят експериментират и усъвършенстват своята техника, за да може въпросните явления да бъдат произведени по методи, които не са вредни и изморителни за медиума. Ето един знак, по който можем да разберем колко голям е прогресът в тази област:

- В миналото медиумите понякога работеха в групи години наред, преди да постигнат резултат. Сега виждаме как в групите, асоциирани към Обществото, резултатите често идват след няколко месеца.

Той отбелязва, че повечето от тези групи все още са в начален етап на развитие, но някои от тях вече са експериментирали левитацията на маси, движението на тромпети и „независим глас" - духове шептят във въздуха.

Тези резултати са налице само тогава, когато някой от групата има данни за физически спиритизъм. Спори се по въпроса дали в общи линии медиумът се ражда с тази дарба и доколко въпросната способност може да бъде развита. Що се отнася до физическия спиритизъм, Робин няма никакви съмнения, че дарбата е вродена:

- Организмът на медиума трябва да съдържа физическия спиритизъм като съставка, за да се получи произвеждането на ектоплазма. Тази дарба се среща много рядко - може би я има един на няколко хиляди.

Всеки парапсихичен феномен показва потенциала си по различен начин, чрез различни проявления - необясними шумове, действия на полтъргайст, които се появяват в къщите на хората и те се плашат, не разбирайки какво се случва в момента.

Самият Робин и неговата съпруга са свикнали да наблюдават такива явления у дома си. За тях е нещо обикновено предметите да се местят или радиоапаратите да се включват и изключват сами, но те приемат спокойно тези неща като знак, че между тях има приятели от отвъдното.

Всеки, който сериозно иска да развие дарбите си на медиум, трябва да се посвети изцяло на това занимание. То не е за търсачите на сензации, нито пък за хора с разстроени нерви. Около масата за сеанси не трябва да седят хора, които се страхуват от сеанс на тъмно или които биха извикали и избягали навън, когато масата започне да се движи. Човек, който е неустойчив психически, не трябва да бъде допускан до спиритична група. Чувството за отговорност тук е задължително.

Необходимо е голямо търпение - сеансите трябва да се провеждат редовно и съвестно дори и да не се получава нищо. Робин препоръчва членовете на дадена група да се събират няколко пъти в месеца, преди да постигнат съвместни резултати. Ако до даден период от време няма дори едно почукване по масата, участниците би трябвало да се замислят дали да продължават с опитите си. Може условията да не са подходящи или някой от групата да няма необходимата сила. От обществото на спиритистите може да посетят групата, ако са повикани, разбира се, и да окажат нужното съдействие. Дори когато резултатите са налице, не е изключено да има празни сеанси, особено в първите години от съставянето на групата; успехът не може винаги да бъде гарантиран.

Членовете на обществото „Ноев ковчег" са много ентусиазирани и са убедени, че трябва да накарат хората да разберат, че физическият спиритизъм отново заема своето място като интересна и зачитана от обществото форма за свързване с отвъдното. Робин вижда това общество като сигурно убежище, където медиумите могат да развиват своите дарби под контрола на други медиуми. Когато дадена група е добре подготвена, могат да бъдат поканени общественици и учени да присъстват на сеансите. Най-накрая той смята, че материализираните форми, които са видими и осезаеми, могат да се появяват и при осветена зала и целият процес да се запише на видеокасета.

- Ако постигнем това - казва Рон, - самият резултат ще бъде решаващо доказателство за автентичността на нашата работа и тогава никой не ви се усъмнил.