Глава 10 Пътешествия в астрала

Можем интуитивно да се досещаме, че невидимата част от нашето същество остава да живее и след смъртта - душа, дух, както и да го наречете, но не можем да го докажем. Или може би можем?

„Душа" е една от думите, които най-силно смущават учените. Тя не се вписва добре в техните механични теории за вселената. Все повече обаче стават доказателствата и научните факти, сочещи, че нещо у хората съществува независимо от тяхното физическо тяло. Тези доказателства идват от изследването на преживяванията извън тялото (ПИТ).

Изследване на ПИТ

ПИТ са често срещано явление. Има много описания на хора, напускали своето физическо тяло, макар и не винаги по време на сън, как се носят във въздуха в безтегловно състояние. Много медиуми твърдят, че са в състояние да правят това, ако пожелаят, и са били изследвани в лаборатории. Най-известният случай е Алекс Танус.

Парапсихологът Карлис Озис подложил Алекс Танус, колежански преподавател, на редица изследвания. Поставил го в звукоустойчива кабина и го помолил да се проектира извън тялото си, да отиде до една далечна стая и да опише някакви картини, специално поставени там. Съгласно колежанската система за оценяване верността на описание на картините достигнала 65%. По-нататъшните експерименти имали за цел да проверят дали той може да въздейства на физически предмети, докато е извън тялото си. При един от експериментите в отделна стая били поставени приспособления (термистори), много чувствителни към промяната на температурата. След като излязъл от тялото си, Танус успял да ги изключи. Друг експеримент включвал приспособления, чувствителни към светлината, които били разположени в тъмна стаичка в друга част на сградата. Когато той се измъкнал от тялото си, инструментите регистрирали внезапно и иначе необяснимо увеличаване на светлината.

Д-р Чарлз Тарт, един от пионерите - изследователи на изменените състояния на съзнанието, също е правил задълбочени изследвания на ПИТ. Един от обектите била „Госпожица 2", около 20-годишно момиче, което твърдяло, че още от детска възраст има преживявания извън тялото. Тарт направил една етажерка близо до тавана на лабораторията, където тя спяла, и поставил върху етажерката листче хартия, на което написал петцифрено число. „Госпожица 2" излязла извън тялото си по време на сън и когато се събудила, могла да му каже числата.

Озис и Тарт са работили заедно с друг медиум, Инго Суон. Суон можел много подробно да опише картини и предмети, поставени извън обсега на неговото нормално зрение. За да изследва това качество по-добре, Тарт изобретил нещо, което нарекъл „оптическа кутия". Кутията съдържала една картина, която представлявала хитро построена оптическа илюзия. Тя можела да се види ясно, ако човек застане точно пред кутията и погледне в нея през една малка дупка. Суон отново успял. Веднъж обаче се оплакал, че не може да види картината, тъй като в кутията било много тъмно. След като потърсили причините, открили, че той казва истината - осветлението в кутията не работело поради техническа повреда.

Всички медиуми, подложени на експерименти от Озис и Тарт, били свързани с електроенцефалографи, които отчитали мозъчната им дейност. Показанията на апаратите са още едно доказателство. Те регистрирали ниво на мозъчна активност, различно от това по време на сън или в будно състояние. Такива резултати били отчитани само в случаите, когато медиумите твърдели, че са имали преживяване извън тялото.

Все пак някои други изследователи не били убедени. Те предполагали, че причината е някакъв вид свръхсензорно възприемане. Според тях медиумите проявявали ясновидство, като проектирали част от съзнанието си извън тялото. За да провери това твърдение, д-р Робърт Морис от фондацията за пси-изследвания в Калифорния измислил гениален експеримент, който се основавал на известната пси-чувствителност у животните. Той помолил своя субект Кийт Хари да излезе извън тялото си, да отиде в друга стая, където неговите две малки котенца играели и да се опита да им привлече вниманието. Резултатите били изключителни. По времето, през което Хари твърдял, че е извън тялото си, двете котенца спрели да играят, седнали без да помръдват и започнали да гледат втренчено в празното пространство.

Експерименти от този вид са съществено важни в дискусията има ли живот след смъртта. Никой не твърди, че ПИТ доказват съществуването на живот след смъртта, но определено ни насочват да мислим в тази посока. Щом можем да покажем, че известна част от нас може да функционира независимо от физическата ни същност, тогава защо тя да не може да продължи да съществува и когато тялото ни е мъртво. Ако приемем тази гледна точка, ПИТ е един вид репетиция за смъртта, а смъртта сама по себе си е едно непрекъснато проектиране извън тялото! Разбира се, хора които са преживявали ПИТ, са се убедили, че душата съществува. Д. Скот Рого, който задълбочено е изучавал този въпрос, веднъж писа: „Никога не съм срещал човек, който да е имал преживяване извън тялото и да е останал материалист."

Най-известният случай на проектиране извън тялото за всички времена е Силван Мълдун. Книгата му „Проекция на астралното тяло", издадена през 1920 г., остава класика в тази област. Мълдун напуснал тялото си за първи път на 12-годишна възраст. Случило се, когато с майка му били в един лагер на спиритисти. По-късно той обяснява събитието с натрупалата се пси-енергия от медиумите в сградата. Бил задрямал необичайно рано и се събудил със странно усещане. Бил в пълно съзнание, но тялото му било сковано, сякаш залепено за леглото. После установил, че тялото му вибрира, ушите му пищели и почувствал голямо напрежение в главата.

Веднага след като си възвърнах слуха, започнах и да виждам и бях направо смаян! Нямам думи да обясня своето преживяване. Аз летях! Носех се във въздуха неподвижен, в хоризонтално положение, на около метър над леглото. Вече можех да разгледам стаята и точното си местонахождение в нея. Отначало виждах замъглено, но постепенно всичко се избистри. Знаех много добре къде се намирам, но всъщност не можех да контролирам странното си поведение. Бавно, на зиг-заг, все още със силно напрежение в тила, аз се издигах нагоре към тавана, все така в хоризонтално положение и напълно безпомощен.

Естествено аз вярвах, че това е точно моето физическо тяло, но смятах, че то е престанало да се подчинява на гравитацията. Състоянието ми беше много неестествено, за да го разбера, но все пак много истинско, за да го отрека - бях в съзнание, виждах и не можех да допусна, че съм полудял. Когато бях на около два метра над леглото, съвсем без да искам, сякаш движенията ми се управляваха от невидима сила във въздуха, бях изправен от хоризонтално във вертикално положение и след това смъкнат на пода на стаята. Там престоях, стори ми се, около две минути, все още без да мога да се движа със собствени сили, като гледах все направо. Бях все още астрално парализиран, после контролиращата ме сила отслабна. Почувствах се освободен, остана само напрежението в тила ми. Направих една крачка, тогава напрежението за миг отново се усили и захвърли тялото ми напречно на стаята. Успях да се обърна. И видях себе си като двама. Започвах да мисля, че полудявам. Върху леглото спокойно си лежеше друго мое аз. Беше трудно да убедя себе си, че това е действително така, но тъй като бях в пълно съзнание, не мога да се съмнявам в това, което съм видял.

Той помислил, че е починал по време на сън. В състояние на паника искал да излезе от стаята, но докато се опитвал да отвори вратата, открил, че преминава през нея. Влизайки от една стая в друга, трескаво се опитвал да събуди заспалите хора в сградата. Сграбчвал ги, викал ги по име и се опитвал да ги раздруса, но ръцете му преминавали през тях. Те дори не чувствали неговото присъствие. Бродел из къщата в това състояние около 15 минути. После за свое успокоение почувствал как бива издърпван обратно в тялото си, където се събудил стреснат, усещайки пронизваща болка, „сякаш бях разрязан от главата до петите."

Това живо описание съдържа много от характерните особености ПИТ. Обикновено започва с усещането, че напускаш тялото си или през главата, или - в повечето случаи, като се носиш хоризонтално нагоре към тавана. В този момент излезлият извън тялото си може да погледне надолу и да види собственото си физическо тяло да лежи на леглото. Шокът от видяното го кара да се върне обратно с неприятно раздрусване. Обаче излизането от тялото може да стане несъзнателно и в тези случаи човекът открива, че се носи във въздуха в безтелесно състояние, обикновено в нормалното си физическо обкръжение, докато не бъде върнат отново в тялото си, сякаш е вързан за него с ластик. Това преживяване може да се окаже, както е открил Мълдун, и страшно. От друга страна обаче, субектите намират, че чувството на свобода, което изпитват при напускане на тялото, е опияняващо и се чувстват напълно спокойни.

Лични преживявания

Предполага се, че медиумите преживяват повече излизания от тялото отколкото останалите хора, тъй като не са така приковани към физическото ниво. Не зная дали това е истина. Много от медиумите, които познавам, са доста земни хора. Аз самата многократно съм била в това състояние и ще отбележа едно любопитно обстоятелство, което съвпада с казаното от Мълдун - проектирах се извън тялото си на места, където имаше много пси-енергия или когато бях работила интензивно на духовно поле.

Това се случи за пръв път, когато бях на 20 години - във времето, когато започвах да развивам своите пси-способности.

Бях много уморена и тази нощ си легнах рано, без да измия чиниите, които бяха натрупани в умивалника. Това не беше нещо, което можеше да ме развълнува в ония години, но е останало в ума ми, или в съзнанието ми, защото посред нощ се видях да слизам по стълбите към кухнята.

Отидох до умивалника и започнах - както ми се струваше - да мия чиниите. Тогава открих, че ръцете ми преминаваха през чиниите, без да ги помръдват. Макар да беше странно, не се изплаших. Единствената мисъл, която премина през главата ми, беше „Това е губене на време". След това се обърнах обратно и се изкачих по стълбите. Всичко в къщата си беше както обикновено. С единствената разлика, че аз по-скоро се плъзгах нагоре по стълбите, отколкото стъпвах. Когато стигнах до вратата на спалнята си, за миг загубих съзнание и после се събудих в леглото си.

Тогава осъзнах факта, че съм била извън тялото си. Така започна паниката. Бях парализирана, не можех да контролирам мускулите си. Беше ми много горещо и сърцето ми биеше бясно. Лежах така около няколко минути. Постепенно парализата ме напусна и пулсът ми се нормализира. Аз станах от леглото, този път физически, и си направих чаша чай, за да мога да дойда на себе си от шока.

Следващият случай беше две седмици по-късно. Този път напуснах тялото си в хоризонтално положение и постепенно се изправях във вертикално. Разхождах се из къщата, не ходех, а се носех на няколко сантиметра от пода. Бях по-малко уплашена отпреди, тъй като междувременно бях прочела няколко книги за астралните проекции и осъзнавах какво ставаше всъщност. Както е при много от пси-преживяванията, осъзнаването е ключът към преодоляването на страха. Оттогава свикнах с тези „екскурзии" и макар че не се стремя към тях преднамерено, започнах да ги възприемам като част от моя духовен живот.

Нашата духовна обвивка

Изследванията, направени върху ПИТ, повдигат един интересен въпрос. Какво е това, което всъщност напуска нашето тяло? За да отговорим на този въпрос, необходимо е да разгледаме духовната обвивка на човешките същества.

Така както съществуват различни нива или измерения на съществуване, по същия начин хората сме съставени от различни тела. Те не са нещо, което получаваме при смъртта. Съществуват през цялото време и са невидимата част на самите нас. Тези тела са разположени едно в друго и всяко от тях вибрира с различна честота.

Физическото тяло е най-плътното и с най-ниска вибрация. След него идва етерното. То е връзката между физическото и астралното тяло. Може да се нарече системата, която поддържа живота на физическото тяло, тъй като една от неговите функции е да влива във физическото тяло космическа енергия, необходима за поддържане на жизнените функции. Тази енергия, наричана прана в източните религии, е космическата сила на живота, която прониква във всички живи същества.

След етерното е астралното тяло, в което ние живеем след смъртта. След него идват менталното и по-висшите духовни тела, които ни свързват с по-развитите сфери на духа и накрая със самия Бог.

По време на ПИТ астралното тяло се откъсва от физическото. Ето защо това явление се нарича и астрална проекция. Някои медиуми могат да се проектират извън тялото си съзнателно, но на практика всеки човек преживява ПИТ всяка вечер по време на сън, тъй като тогава астралното тяло се отделя от физическото. Разбира се, обикновено ние не усещаме, че това се случва. Само когато „се събудим" извън тялото си, разбираме, че имаме преживяване извън тялото.

Астралната проекция се случва не само по време на сън, но също и когато човек се отпусне или дреме, т.е. в състоянието между сън и пробуждане. В тези случаи движението на астралното тяло извън физическото преминава гладко, като изхлузване на ръкавица от ръката. При катастрофа или удар по главата обаче се причинява такъв шок на целия организъм, че астралното тяло е принудено да се откъсне от физическото с голяма скорост. Например жертви на автомобилни катастрофи казват, че са имали чувството, че са излетели във въздуха и са можели да наблюдават сцената на произшествието отгоре, като в началото не разбирали, че виждат собственото си тяло.

Хората, които медитират, също може да преживяват астрална проекция. Медитиращите по време на дълбок транс могат да почувстват как излизат извьн тялото си или се носят из въздуха. В състояние на транс медиумите понякога виждат себе си отстрани. Един познат лечител ми каза, че веднъж по време на сеанс видял себе си в другия край на църквата как лекува пациент.

Преживявания извън тялото и преживявания близки до смъртта

За мен най-интересната страна на ПИТ е близката им прилика с ПБС. И в двата случая има безболезнено напускане на тялото и политане нагоре, като човек се носи към тавана. Субектите изпитват чувство на свобода и еуфория, не искат да се върнат във физическите си тела и губят страха си от смъртта.

Майра Колбър, която е медицинска сестра, ми каза, че по време на ПИТ е съпреживяла моментите преди смъртта заедно с един пациент:

Бях много близка с един пациент, който ми каза, че има рак, но аз не трябва да казвам на лекарите, че той знае за това. Въпреки това казах на старшата сестра и тя сметна, че трябва да работя с него колкото се може повече, защото той ми имаше доверие. Един ден бяхме много заети и когато болният ме повика, му казах, че ще отида да го видя по-късно, но не успях. През нощта се събудих и открих, че се нося над леглото си близо до тавана, и това не беше само въображение. Тялото в леглото изпитваше невероятно опиянение и радост, самото то и носещата се във въздуха същност бяха едно и също, но някак си аз отнякъде виждах всичко това. Веднага след това погледнах часовника. Беше 12.40 след полунощ. Когато застъпих дежурството на следващата сутрин, се оказа, че пациентът, моят близък приятел беше починал по същото време. Никога не съм говорела за това, но зная, че съм съпреживяла неговата смърт..

Подобно на ПБС, ПИТ дават една представа как може да се чувства човек, ако обитава духовния свят. Мълдун, който бил свикнал с астралните пътешествия, стигнал до заключението, че в това състояние той всъщност е призрак. Можел да преминава през врати и стени, да се движи с голяма скорост, плъзгайки се или летейки, и да се пренася от едно място на друго чрез силата на мисълта. Чувствителността му се изостряла. Добивал умението да вижда като рентген и можел да вижда предмети на голямо разстояние. Обаче само в редки случаи успявал да накара някой във физическия свят да усети присъствието му. Не можел да влияе на физически предмети, макар че веднъж с огромно усилие на волята успял да задвижи метроном

Как може човек да е сигурен, че ПИТ е нещо повече от сън? И тук както при ПБС това е въпрос на лично убеждение, трудно е да се докаже пред другите. При ПИТ има такава жизненост, каквато няма при нито един сън и всеки който е бил в това състояние, ще го потвърди. Повече доказателства по въпроса са изнесени от медиуми като Танус и Суон в експериментите, описани по-горе. Има и много други случаи, когато човек се пренася на далечни места и впоследствие намира потвърждение на видяното. Телма Тренчард от Корнуол ми писа, за да ми разкаже едно такова свое преживяване. То се случило, след като продала пианото на майка си, към което била много привързана.

Като много други хора аз съм сънувала как излизам извън тялото си. В тези случаи знаех, че се намирам в друго тяло, което няма тегло. Но този път се видях в „светлинното" си тяло в6 непозната стая. Нямах представа как съм се озовала там. Стаята беше много голяма. Имаше нещо покрай стените, но не можех да видя какво. Вниманието ми бе насочено другаде. Средата на стаята беше празна. Подът беше дървен, от дълги дъски и бе застлан в средата с износен килим. По някаква причина бях с ролкови кънки и се пързалях по дъските и килима напред-назад. Умът ми работеше по-бързо отколкото при обичайното състояние на съзнание. Не усещах триене върху дъските и килима, така че можех да се движа без всякакво усилие. Бях лека като перце и това беше чудесно. Мислех си: „Сега знам как ще се чувствам, когато умра и напусна тялото си ". Един беззвучен глас ми каза: „Помни това, то е важно."

Никога не съм се пързаляла, нито пък познавам някого, който ходи да се пързаля. Така че беше много невероятно, че правех точно това по време на преживяването.

След около две седмици се разхождах надолу към селото и видях жената, която бе купила пианото, пред вратата на къщата й. Тя ме повика и каза:

- Телма, заповядай вътре да видиш пианото. Похарчихме 80 лири за поправката му и сега изглежда чудесно.

Влязох вътре. Къщата беше построена в едната страна на стара каменоломна и там имаше мазе под нивото на пътя, за чието съществуване не знаех. Жената ме поведе по една доста стръмна стълба към мястото, където беше пианото. Погледнах и доста шокирана разпознах дъските на пода и износения килим. Казах й:

- Каква прекрасна широка стая имате тук долу.

- Да - отвърна тя. - Когато внуците ми бяха малки, изнасяхме мебелите и те се пързаляха тук на ролкови кънки.

Значи аз бях извършвала нещо, което тя щеше да ми каже, че е вършено, 14 дни преди да ми го е казала.

Има много различни начини за предизвикване на ПИТ, но нито един не е лесен за усвояване. Ако искате да опитате, има редица книги, в които ще намерите подробни инструкции. Но да ви предупредя - това е нещо, на което не трябва да се гледа несериозно. То може да бъде страшно и да би разтупти сърцето. Може също да ви доведе до изтощение от липса на сън.

Техниката, която бих препоръчала за начинаещи, се нарича сънен метод. Той е създаден от Оливър Фокс през 20-те години на нашия век и е обяснен в книгата му „Астрална проекция", Фокс, чийто метод днес бихме нарекли сънуване наяве, се самоинструктирал точно преди заспиване да бъде в съзнание по време на сън. Когато успял да постигне това, той открил, че качеството на съня се изменя значително:

Изведнъж: животът стана стотици пъти по-ясен и осезаем. Никога не съм виждал морето и дърветата да греят с толкова сияйна красота; дори и обикновените къщи изглеждаха живи и странно красиви. Никога не съм се чувствал толкова добре, с толкова ясна мисъл, изпълнен с божествена сила, така неизразимо свободен. Това усещане не може да се опише с думи; но то продължи само няколко секунди и аз се събудих.

За предизвикване на ПИТ можете да използвате и следния метод:

Изберете време от деня, когато е тихо. Най-удобни са вечерите, когато ви се доспива, но не сте толкова уморени, че да заспите веднага. Намерете място, където няма да бъдете обезпокоявани. Най-вероятно това е вашата спалня. Трябва да бъдете сигурни, че няма шум или други неща, които ви разсейват. Изключете телефона си, изпратете котката навън и предупредете строго семейството си никой да не влиза в стаята ви. Това е много важно, защото, ако се притеснявате, че някой ще ви прекъсне, няма да можете да се отпуснете достатъчно. Затъмнете стаята. Трябва да ви е топло, но не твърде горещо.

Легнете на леглото или на кушетката и се отпуснете напълно. Започнете с разпускане и свиване на пръстите на краката си, после ги успокойте. Направете същото с мускулите на ходилата. Раздвижете по този начин цялото тяло, докато се отпуснете напълно. Приковете вниманието си върху тавана над леглото и си представете, че се издигате, за да го достигнете. Не се напрягайте, просто си представете, че се издигате леко към тавана на въздушна възглавница и се носите из въздуха. Може да се наложи да опитвате много пъти, преди да постигнете резултат, но най-накрая ще почувствате, че се издигате хоризонтално нагоре, после ще преминете във вертикална позиция на около метър от леглото си.

Когато стигнете това положение, запазете спокойствие! Ако изпаднете в паника, ще се върнете веднага във физическото си тяло с неприятно друсане. Ако останете спокойни, ще можете да се обърнете настрани и да погледнете вашето физическо тяло, което лежи на леглото. Едва тогава можете да започнете да изучавате обстановката, но не бъдете толкова амбициозни първия път. Свикнете първо да се движите в астралното тяло. Разходете се из стаята. Опитайте се да излезете от стаята (ще можете да преминете през затворената врата) и да отидете в другите стаи, да излезете извьн къщата, на улицата.

Ако се чувствате добре, можете да навлезете и по-нататък в преживяването, но ви предупреждавам, че няма да ви бъде лесно. Някои книги, отнасящи се до астралната проекция, създават впечатление, че ако веднъж научите техниката, можете да потеглите към прекрасни екзотични приключения, да изследвате далечни места. Не искам да ви обезкуражавам, може би вие сте от онези щастливци, които имат природна склонност към такива неща, но за повечето хора реалността не е толкова вълнуваща, колкото я описват в книгите. Независимо от степента на подготовка на съзнанието и от силното ви желание, шокът от това да се намериш извън тялото си обикновено е достатъчен, за да ви накара да се върнете обратно в тялото си с голяма скорост. Дори ако успеете да преодолеете този страх, може би няма да стигнете по-далеч от задния си двор.

Седмици наред сте правили упражнението без успех, но не унивайте. Като се упражнявате непрекъснато, вие втълпявате на подсъзнанието си идеята за излизане извьн тялото и една нощ ще откриете, че ви се е случило ПИТ. Успехът често идва тогава, когато най-малко го очаквате - именно когато престанете да се опитвате повече!

Възможно е да искате да изпробвате сьпреживяване на ПИТ с ваш приятел. Двамата заедно можете да практикувате гореспоменатите упражнения, докато почувствате, че сте ги овладели. Тогава изберете една вечер и си направете среща. Изберете място, което познавате добре - може да бъде спалнята на единия или на другия. Концентрирайте се, като правите упражненията, и си пожелайте да отидете на избрано от вас място. Ако сте избрали стаята си, изпратете мисълта си да доведе вашия приятел. Дори да нямате съзнателен спомен от срещата, когато на другия ден си разказвате преживяното и сънищата, потърсете в тях общи черти.

За всеки, който иска да развие своите пси-способности, изучаването на астралните проекции има голямо значение за по-доброто разбиране на духовната ни същност. Още една очарователна сфера за изучаване сънищата, защото са повече от фантазии. Те са вратите към невидим свят.

Ние прекарваме 1/3 от живота си в сън. За тези от нас, на които не им се излиза от завивките през студените зимни утрини, дори е повече. В по-голямата част от времето сънуваме. Някои хора твърдят, че никога не сънуват, но всъщност просто не могат да си спомнят. Научните изследвания потвърждават, че всеки от нас сънува няколко пъти на нощ. И така, какво точно са сънищата?

Отговорът зависи от това дали разглеждате въпроса от психологическа или парапсихична гледна точка. Разбира се, до известна степен сънищата са плод на нашето въображение, преплетено с преживяното през деня, нашите мисли, желания и страхове. Чрез тях ни говори подсъзнанието и може да ни даде важни прозрения, макар че понякога те са толкова забулени в символи, че са трудни за разгадаване. Някои сънища са пророчески или най-малкото дават знаци за нещата, които ще се случат. Но сънищата съдържат и друг елемент. Понякога те са объркващи спомени за нашите пътешествия в отвъдното.

Пси-поглед върху съня

Когато заспим, духовната ни част напуска физическото тяло, за да се зареди. Когато това се случи, ние фактически навлизаме в духовния свят, който, както вече видяхме, не се намира на далечно място, а е около нас през цялото време и си взаимодейства с нашия свят. По време на сън нашето съзнание се издига и пада, като се докосва до най-различни измерения и нива на духовния свят. Повечето от спомените за това изчезват още при събуждането. Някои впечатления се запазват, но подсъзнанието ни ги филтрира и ги свързва с неговите собствени фантазии. Няма нищо учудващо, че сънищата са често толкова объркващи и не се поддават на никакво психологическо обяснение.

Някои от усещанията, преживени по време на сън, са причинени от активността на астралното тяло. Когато сънуваме, че летим или се носим из въздуха, независимо от тълкуванията на Фройд, това е отражение на свободното излизане на астралното тяло извьн физическото. Подсъзнанието регистрира това движение и го преработва в сън, така че може да сънуваме, че летим със самолет или с балон. Когато сънуваме, че падаме, тогава астралното тяло изведнъж се връща във физическото. Като се съберат двете тела, се получава раздрусване, което ни събужда, затова винаги се събуждаме в съня си още преди да сме паднали на земята! Ако сме заспали и се стреснем от някакво внезапно движение или шум, това също довежда до мигновено прибиране на астралното тяло във физическото. От там идва и чувството на раздрусване, сякаш падаш върху паваж - то е познато на много хора.

Сънищата и ПИТ

Разликата между съня и ПИТ е буквално един свят. При ПИТ съзнанието е все още активно. Субектът, проектиращ се съзнателно, прилага волево усилие, за да освободи астралното тяло от физическото, и знае какво става. Когато напусне тялото, неговото внимание все още е фиксирано върху материалния свят, така че той вижда нещата във физическата им реалност.

ПИТ, които се появяват по време на сън, са по-различни. Отделянето на астралното тяло от физическото става тогава, когато съзнанието е „изключено" и сънуващият не знае какво се случва. Ако съзнанието се „включи" отново по време на проекцията, сънуващият идва на себе си и разбира, че е извън тялото. Тогава той заявява, че е преживял излизане от тялото. В действителност прави това, което, без да знае прави всяка нощ.

По време на нормален сън съзнанието остава заспало. Ние наричаме това „безсъзнание", но всъщност съзнанието ни функционира на различно ниво, при което сме в контакт с етерния и астралния план.

Във втора част обясних етерния план като граница между физическия и духовния свят. Той може да се нарече земята на сънищата на астралния свят. Също така е и нашата земя на сънищата. Когато се движим през този план по време на сън, ние улавяме носещи се картини и звуци, но тъй като съзнанието ни е замъглено, всичко е неясно и пречупено. Тук можем да срещнем хора, които спят като нас и са извън телата си. Също така можем да срещнем и хора от отвъдното, но няма да можем да осъществим чист контакт с тях. Ние се срещаме и разминаваме като кораби през мъглива нощ и всеки има само бегла представа за съществуването на другия.

Видяхме, че след смъртта душите преминават през етерното ниво по пътя си към отвъдното. Подобно е и по време на сън. Ние можем да прекараме цялата нощ в етерното ниво, но понякога можем да се издигнем до астралното, където съзнанието ни се просветлява. То е все едно, че сме преминали смъртта. И обикновено отново забравяме всичко при събуждане. Като се връщаме към тялото си, трябва отново да преминем през етерния план и той заличава всичко от паметта ни, все едно че се изтрива магнетофонна лента. Но хората, които са се усъвършенствали в изкуството на астралната проекция, я използват като средство за изучаване на отвъдното.

Описанията на тези изследвания са забележително подобни на ПБС и контактите с отвъдното. Те разказват за красотата на природата там и как прилича на земята в идеализирана форма. Един от известните автори по темата е Робърт Монро, който описва своите приключения в книгата „Пътуване извън тялото".

Монро различава 3 отличителни зони. Зона 1 дефинира като „тук-сега". Това е обикновеният физически свят. Макар че може да пътува на много мили от дома си, да посещава хора във физическия свят, които в някои случаи дори е накарал да усетят присъствието му, той рядко се среща с хора от отвъдния свят. На физическо ниво експериментира преживявания извьн тялото, с които учените са запознати. Макар и да е в астралното си тяло, съзнанието му е насочено към материалния свят, така че вижда именно него.

Понякога Монро открива, че се намира в съвсем друга среда, която нарича Зона III. Това е загадъчна територия, подобна на земната, но не съвсем същата и е населена от мъже и жени, които живеят обикновен живот. Той не може да прецени къде се намира тази зона, а аз самата не познавам друг пътешественик в астрала, който я е посетил. Експериментаторът предполага, че може да е някакъв вид паралелна вселена, но аз предполагам, че това е едно от многобройните астрални полета, тъй като ни е казано, че някои от нивата близо до земята изключително приличат на нашия свят.

Монро описва преминаването през етерния план и го нарича „мъгливо място", където се среща с други спящи хора, също и с такива, които са умрели и още не са тръгнали към астралния план. Тук се среща и с демонични същества, защото според онова, което е видял, части от етерния план приличат на ада и без съмнение се пораждат от нашите лоши сънища и кошмари.

Но отвъд тези мъгли се навлиза в Зона II. Това място веднага може да бъде разпознато като астралния или духовния свят:

За мен това беше място или състояние на пълен покой и в същото време на изключителна емоция. Сякаш се носиш върху топли, меки облаци, където няма движение надолу или нагоре, където нищо не съществува отделно от другото. Топлината не е просто около теб, тя се съдържа и преминава през теб. Възприятията са заслепени и преизпълнени от Съвършената среда.

Монро твърди, че този свят прилича на земния в много отношения, но там не съществува понятието време, както го разбираме ние. Всичко наоколо е създадено от силата на мисълта. Веднъж се озовал в нещо като парк, където стотици мъже и жени, все непознати, се разхождали наоколо - някои замислени, други изпълнени със спокойствие, а трети преценяващо се оглеждали наоколо. Научил, че това било нещо като зона на посрещането - наскоро починалите се срещали със своите роднини и приятели и те ги отвеждали до местата, където са разпределени.

Красотата на този свят дълбоко го развълнувала. Струвало му се, че се е прибрал у дома. Разказва с какво нежелание се връщал обратно в тялото и каква силна носталгия преживявал дни наред след това. Монро заключава, че астралният свят е нашата естествена среда, и когато астралното тяло напуска физическото, неминуемо ще се озове там, освен ако не го задържи земното съзнание.

Хората, преживели ПБС, признават своето нежелание да напуснат астралния план и да се върнат обратно на земята. Това е и една от причините, поради които се нуждаем от сън. Като гмуркач, който излиза над водата, за да си поеме въздух, ние имаме необходимост да се връщаме в нашия духовен дом, за да се освежим. Понякога ни остават откъслечни спомени и се събуждаме с чувството, че сме били някъде, където е било красиво - само да можехме да си спомним къде! Но може би е добре, че завръщането през етерното поле изтрива преживяването ни, иначе щеше да ни бъде много трудно да се примиряваме с този свят, който е толкова по-неприятен в сравнение с другия.

Срещи в астрала

Когато спим, ние често срещаме познати нам хора, които са починали. Тези срещи стават по различен начин и в различни измерения. Те могат да донесат голямо успокоение, но често ни изпълват с догадки, Защото си спомняме само откъслечни фрагменти. Изпратиха ми интересен разказ от Памела Емсън, която се срещнала с баба си в един, както й се сторило, невероятно жив сън.

Почувствах, че се движа надолу за няколко секунди, после открих, че се намирам отвън, беше на малко разстояние от мястото, където живееше баба ми. Беше тъмно и се изненадах, че се намирам там. Тогава разбрах, че нямах тяло и че съм една топка светлина около 30 см в диаметър. Носех се на около 1,2 метра над земята. В първия момент не знаех какво да правя, но бързо ми стана ясно, че мога да се движа във всяка посока, само чрез мисълта си. Започнах бързо да се движа напред и бях смаяна от скоростта. Чувствах вятъра около себе си. Тръгнах по пътя и отидох до къщата на баба ми. Поколебах се пред вратата - беше отворена както я оставяше, когато ме очакваше, но аз знаех, че тя е починала.

Обаче исках да я видя, така че влязох. Озадачи ме откритието, че къщата, която с майка ми бяхме разчистили, беше точно същата като по времето, когато баба ми беше жива. Мисля, че в този момент отново станах каквато съм обикновено във физическото си тяло, но не съм сигурна. Извиках по име баба, както правех преди, и тя отвори както обикновено:

- Влез, мила, в кухнята съм.

Почаках няколко секунди във всекидневната и баба ми влезе. Тя застана пред мен и аз бях щастлива, че я виждам. Тя ме попита:

- Същата ли съм?

Отговорих, че не се е променила, само дето е станала по-висока. Тя ми отговори, че никога преди не е правила такова нещо. Постепенно се смали, докато прие приблизително нормалните си размери. Ние прекарахме, както ми се стори, доста време заедно. Спомням си, че разговаряхме, но за съжаление не мога да си спомня за какво. Много бих искала да си спомня. След това осъзнах необичайността на ситуацията, в която се намирах, и ме обхвана паника. Казах на баба си, че ме е страх и трябва да си тръгна. Тя стана и каза:

- Преди да си тръгнеш, искаш ли да се запознаеш с един човек?

Тя се обърна и до нея стоеше жена, която ми се усмихваше. Тя беше неподвижна и не така „истинска" като баба ми - все едно че я виждах през опушено стъкло. Бях почти сигурна, от снимките, че това е сестрата на баба ми, която беше починала четири години преди моето раждане. Като видях това, паниката надделя и излязох от къщата. Спомням си, че излязох оттам във формата на светлина и после нищо.

Този разказ показва колко често тези срещи са объркващи. Сигурна съм, че Памела действително е видяла баба си, но изглежда, че в преживяването е включен елемент от съня, или може би нейната баба е пресъздала чрез мисълта си къщата, в която преди е живяла - кой знае?

Астралните срещи обикновено са по-истински и стават по-често в периода веднага след смъртта на любим човек. Това не е учудващо, тъй като тогава починалият е все още много близко до земята и може да копнее да се свърже с тези, които са останали там. Това може би е техният най-добър, фактически единственият начин за общуване. Когато сме в нормално, будно състояние, ние не знаем за тяхното присъствие, но когато напуснем тялото и се издигнем в астралния план, където те обитават, можем да ги срещнем без никаква пречка. Вероятно трудното от тяхна гледна точка е да ни помогнат да си спомним тази среща на сутринта.

Сънищата и срещите в астрала могат да бъдат смесени по много объркващ начин, тъй като нашето съзнание се колебае между едно или друго ниво. Една участничка в сеанс ми обясни как е сънувала „нещо повече от сън" с баща си, който бил починал наскоро и към когото била много привързана:

Виждах го в далечината и знаех, че се опитва да ми каже нещо, но не можех да разбера нито една негова дума. Сякаш бях обвита в мъгла. Колкото повече се опитвах да го достигна, толкова по-далеч отиваше. Мислите ли, че действително съм го видяла?

Не можех да й отговоря със сигурност. Много често е невъзможно да отделя съня от действителността и, разбира се, много от сънищата не са нищо друго освен плод на нашата фантазия. Както при ПИТ, така и при сънищата човек трябва да се довери на своята интуиция, за да определи кое е истина и кое не. В този частен случай обаче, според мен тя е видяла баща си, но тъй като нейното съзнание е функционирало на етерно ниво (мъглата, която описва), не е била в състояние да разговаря с него нормално.

Преживявания в отвъдния свят

При редките случаи, когато за кратко време посетим отвъдното в съня си и се върнем оттам с ясни спомени, за нас това е едно прекрасно и незабравимо преживяване.

Мери Пултън е имала преживяване, което променило живота й. Нейният 23-годишен брат загинал при катастрофа и Мери, която била много привързана към него, не можела да се примири със смъртта му. Един медиум й казал, че трябва да престане да плаче и да остави брат си на спокойствие, за да може той да продължи нагоре по пътя си. Няколко седмици след това сънувах сън. Наричам го сън, макар че не знам дали бях будна или спях. Видях един мъж в бяла роба, който стоеше до леглото ми. Той ми каза:

- Ще те заведа да видиш къде ще живее брат ти.

След няколко секунди се намирах в едно красиво място, приличащо на градина на манастир. Там имаше монахини. Една от тях ми каза:

- Ето, тук ще дойде брат ти да почива, тук ще се грижим за него, но първо ти трябва да го пуснеш.

После монахинята ми каза, че ще ме остави за малко сама. Можех разглеждам, но да не преминавам една граница, която тя посочи в далечината.

Разбира се, любопитството й надделяло и Мери не могла да се въздържи да не види какво има оттатък. За разлика от градината, това било пусто и мрачно място. По-късно научила, че това било едно от ниските нива на астрала, но тогава не го знаела. В паниката си повикала монахинята, която е завела обратно в градината. После дошъл човекът в бяла роба и я отвел обратно у дома.

Можех да видя стаята си и себе си как лежа в леглото. Почувствах как се вмъкнах в тялото си. Мъжът ми каза:

- Ще се срещнем отново някога в бъдещето.

След това станах друг човек. Съвзех се и престанах да плача за брат ми и да се самосъжалявам.

По това време Мери не знаела нищо за медиумизма, но много години по-късно започнала да работи като медиум и отново се срещнала с мъжа. Той и досега е един от духовните й помощници и работи с нея.

Скоро след смъртта на баща ми и аз самата имах едно преживяване, което беше толкова истинско, че и сега, след 20 години, все още е живо, у мен. Вървях надолу по тъмен и тесен път, за който знаех, че е границата на етерното ниво. Около мен се виждаха неясни фигури, които ме изнервиха и започнах да бягам. Тогава осъзнах, че моята баба, починала, когато бях на седем години, бе до мен. Това ме успокои и ние продължихме заедно.

Изведнъж мястото се освети, сякаш някой бе запалил мощна лампа. Озовах се в красиво провинциално селище. Всичко около мен излъчваше живот. Птиците бяха покрити с екзотични пера в живописни цветове. Изпитах усещане за широта, свобода и спокойствие. Тогава видях баща ми. Толкова се зарадвах, че се хвърлих да го прегърна, той беше сьвсем истински и материален и изглеждаше така, както го помнех преди да се разболее. Поговорихме си малко, макар че не си спомням за какво. Той ме представи на някой, който никога не бях виждала. Аз си подадох ръката, за да се здрависам с този човек... тогава изведнъж се събудих и се намерих в леглото си, изпълнена с желание да остана там където бях завинаги.

Хората, които са осъзнати, докато са във физическото си тяло, са склонни по-често да правят астрални пътувания и си ги спомнят по-добре. Техните мисли са настроени към духовните измерения и тъй като астралното тяло се управлява от силата на мисълта, то мислите им ги отвеждат там. Но не е необходимо да сте медиум, за да имате преживявания от този вид. Любовта е основата на контактите и ако съществува нишка на обич между някой на земята и някой в отвъдното, тя ще ги привлече един към друг.

Мислите ви преди да заспите до голяма степен влияят върху това къде ще отидете в съня си и какво ще преживеете в духовните сфери. Така че, ако искате да се срещнете с вашите близки в астрала и да ви останат спомени, ви е необходима подготовка.

Опитайте се да медитирате няколко минути, преди да си легнете. (Упражнение за медитация е дадено в Глава 18.) Съзнателно избягвайте да мислите за неприятностите си през деня и оставате съзнанието ви да бъде спокойно. Изпратете мислите си към отвъдното, към тези, които обичате, и ги помолете да бъдат с вас. Вие можете да експериментирате.

Може да използвате техниката на Фокс за предизвикване на астрална проекция, обяснена в Глава 11.Пожелайте си да се „събудите" по време на сън и да видите какво ще се случи.

Всеки може да тренира себе си така, че да си спомни сънищата, ако има достатъчно търпение и решимост. Упражнението си заслужава усилието, защото сънищата могат да ни научат на много неща както в психологически, така и в метафизичен аспект.

Добро начало е да започнем да си водим дневник на сънищата. Поставете бележник до леглото си и щом се събудите сутринта или през нощта, запишете всичко, което си спомняте от сънищата си. Независимо от това колко фрагментарни или тривиални са те. Целта е да привикнете паметта си да възпроизвежда всичко, което се случва в състояние на сън.

Друг начин е да вземете касетофон и да се записвате на него, а после да си водите бележки на спокойствие през деня. Това е по-ефективно средство, защото сънищата са толкова крехки, че всяко посягане към листа и писалката може да ги прогони от главата ви.

Сънищата и астралните пътешествия показват, че ние сме повече от едно физическо тяло, повече от един мозък. Ние приличаме на айсберги. Само върхът - умът и физическото тяло - възприема с нормалните сетива. Отдолу под повърхността има толкова големи дълбини, до които може и да не стигнем никога. Дали си даваме сметка или не, ние постоянно сме в контакт с духовното измерение. За да го докажем на самите себе си, не е необходимо да взимаме уроци за развитие на пси-способностите или да изпадаме в дълбока медитация. Просто трябва да си отворим очите към духовното.