Озеленяване на дворно място на къща в гр. Пловдив

Tagetis officinalis

Растението вирее най-добре на слънчеви места. Обича хубаво дренирана почва. През летните горещини е препоръчително да се полива обилно, въпреки че издържа и на суша, само че тогава не расте добре и цветовете му стават по-дребни, а самото то изглежда доста анемично. Не бива да се наторява много, защото започва да се развива на стебла и листна маса за сметка на цветовете си.

Мащерката (Thymus) е род от около 350 вида ароматни многогодишни тревисти растения и малки храсти, високи до 40 см, от семейство Устоцветни, растящо в Европа, Северна Америка и Азия. Няколко от видовете имат по няколко хемотипа. Стъблата са тънки, листата са вечнозелени и, в повечето видове са подредени в срещуположни двойки, на форма са овални, ненарязани и малки, между 4 и 20 мм на дължина. Цветовете са в гъсти терминални съцветия с неравни чашки с триделна горна устна и цепната долна устна. Венчето е тубуларно, дълго 4-10 мм, бяло, розово или виолетово.

Дивата мащерка е и важен източник на нектар за пчелите. Всички видове мащерка са източници на нектар, но дивата мащерка покрива големи площи сухи скалисти почви в Южна Европа (Гърция е специално известна с меда от дива мащерка) и Северна Африка, както и в подобни терени в Бъркширските планини и Катскилските планини в североизточните САЩ.

Видовете от рода Thymus са използвани за храна от ларвите на някои видове пеперуди като Chionodes distinctella и Coleophora видовете C. lixella, C. niveicostella, C. serpylletorum и C. struella (последните три се хранят изключително само с Thymus).

Мащерката се използва за подправяне на меса, супи и яхнии. Тя е използвана във френската кухня, където е важна съставка на bouquet garni, както и на Herbes de Provence. Тя се използва широко и в карибската кухня. В някои страни от Близкия Изток, подправката „заатар“ съдържа мащерка като насъщна съставка.

При готвене мащерката трябва да се слага рано, за да има време да отдели етеричните си масла.

Освен като подправка мащерката се използва широко и като билка. За лечебни цели се използват изсушените ѝ цветове. Притежава антисептично, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично, болкоуспокояващо действие.

Yucca filamentosa

Листата на юката са линейно заострени, завършващи на върха с трънче (бодил). Събрани са в плътна розетка и излизат направо от коренището, при видовете, които растат на открито.

Размножаването на юката става по вегетативен начин, чрез издънки. При нашите условия семена почти не се образуват. Най-подходящо време за засаждане е през пролетта, като младите растения е желателно първите 1/2 години да се отглеждат на временни лехи, преди засаждане на постоянно място. Макар че е невзискателно растение, юката се развива най-добре на пропускливи почви и слънчеви места. За саксийно отглеждане се използва почвена смеска от равни части градинска почва, парникова почва и пясък.