Озеленяване на дворно място на къща в гр. Пловдив

Японският клен е ценно декоративно дърво, което расте много бавно. Той има свежо-зелени листа с 5 до 7 дяла, които в зависимост от сорта са по-дълбоко или по-плитко нарязани и през есента се оцветяват в червенозлатисто.

Betula pendula

Бялата бреза (Betula pendula) е широколистно листопадно дърво с добре развита коренова система. Характерно в кореновата система на бялата бреза е, че по-развити са страничните корени, които водят началото си почти от основата на растението. За разлика от тях главният корен е сравнително малък и къс. Почвите, върху които бялата бреза се развива най-добре, са сиви горски и кафяви горски почви. Стъблото на бялата бреза е сравнително тънко и е покрито с бяла кора, която периодично пада на тънки люспи. Характерния за кората бял цвят се дължи на съдържанието на веществото бетулин в нейния състав.

На височина бялата бреза достига до около 30 метра. Характерна е и формата на листната петура. Тя е близка до тази на делтоид. Ръбът на листата е леко назъбен. Листата са свързани с дълги листни дръжки към клоните на дървото.

Мъжките съцветия на бялата бреза представляват дълги висящи реси. Всяка реса е изградена от много на брой малки цветове. Всеки цвят на брезата е изграден от четириделен околоцветник и от 2 до 3 тичинки. Женските цветове също са събрани в реси, но за разлика от мъжките реси, женските са с яйцевидна или кълбовидна форма. Всеки женски цвят разполага с плодник с двуделно близалце. Цъфтежът на бялата бреза продължава около месец и половина. Оптималната възраст на бялата бреза е около 150 години.

Magnolia stellata “Maxim”

Албицията е дръвче , което на височина достига 10 м . Короната му е много красива ,разперена и се развива в хоризонтално положение . Листата са сложни двойно перести с множество листчета по тях . Дължината на един лист е около 20 см . Цветовете са изключително ефектни - нежно розови , събрании в съцветия . Красотата на цвета се дължи на невероятно дългите тичинки , разперени като ветрило , което вятърът леко полюшва . Цъфти от края на юни до септември . Понеже албицията е бобово растение , след прецъфтяването се образуват типичните за бобовите плодове семена тип боб , съдържащи по няколко семена , чрез които се размножава растението . Не е взискателна към почвените условия , както и към влажността . Светло и топлолюбива е.

Храсти:
Berberis thun bar “Nana”


Вид: вечнозелено
Подходящи за: алпинеума варовита почва аранжиране
Привлича: пчели птици животни
Дори скромните градински центрове предлагат голямо разнообразие от бербериси. Преди да купите, непременно проверете височината, която конкретният сорт се очаква да достигне. Има както джуджета, така и гиганти, и лесно ще намерите берберис за алпинеум, за храстов бордюр, за жив плет, за покриване на насипи, за жива преграда или за ефектно единично растение. Всички сортове са бодливи, гледат се лесно и почти нямат нужда от подкастряне. Багрите са малко - от бледожълто до оранжево. Винаги купувайте растения, отгледани в контейнер.
МЯСТО И ПОЧВА: Всякаква градинска почва, на слънце или полусянка.

ПОДКАСТРЯНЕ: Не е необходимо - отстранете счупените или нежеланите клонки от листопадните видове през февруари, а от вечнозелените - веднага след прецъфтяване.

Cotoneaster horizontalis

Има котонеастри с всякакви форми и размери - от разпростиращи се почвопокривни до 6-метрови дървета. Листата, които може да бъдат малки като нокът или да достигнат няколко сантиметра дължина, или опадват наесен, или остават на растението целогодишно. Котонеастрите имат и едно общо качество, което ги прави ценни за всяка градина - изобилието от ефектни плодчета и наситените багри на листата наесен. През май или юни розовите пъпки се превръщат в бели цветчета и са толкова многобройни, че имат декоративна стойност. Всички котонеастри издържат на лоши условия - растат почти навсякъде и не им трябва много внимание. Само трябва да ги подкастряте, когато започнат да се разпростират прекалено.

Плодчетата на котонеастера са почти винаги червени и сравнително малки.

МЯСТО И ПОЧВА: Всякаква градинска почва. Най-добре вирее на ярко слънце, но се чувства добре и на полусянка.

ПОДКАСТРЯНЕ: Не е необходимо. Напролет отстранете нежеланите и пострадалите от студа клонки.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Засейте семена или заложете зелени резници в сандъче през лятото.

Еuonymus japonicus ; E. radikans “Silver queen”; E. europaeus

Период на цъфтене: Юни/юли.

Ilex aquifolium argenteomarginata

Бодливите тъмнозелени листа и яркочервените плодчета на обикновения илекс (I. aquifolium) са познати на всички. Градинските сортове се различават от основния вид по баграта на листата и плодчетата. Илексите растат бавно, не са капризни относно почва и разположение. Всички растат на сянка, но на пъстролистните форми им трябва слънце. Купете си малко растение - големите се пресаждат лошо. Почти всички илекси са мъжки или женски, затова засадете няколко заедно, за да имате плодчета.

необходимо, може да го подкастрите и драстично - няма да му навреди. Отстранете изцяло зелените клонки на пъстролистните сортове.

Lonicera japonica

Lavandula spica

Mentha piperita

Многогодишно тревисто растение с виолетово ръбесто стъбло. Листата от двете страни са покрити с жлези, които отделят етерично масло. Цветовете са дребни, светло розови или виолетови. Има силно развито коренищe.

Распространена е навсякъде по поливните площи. Най-голям производител са България и Италия. Съдържа ментово масло, каротин, танини, горчиви вещества.

Neapolitan santolina

Вечно зелен полу-храст или храст със сребристо-сивкави ароматни листа, който се използва за оформяне на бордюри или окантване на цветни петна, както и за засаждане в алпинеуми, в геометрични форми и наклонени скалисти терени. Леторастите са бяловлакнести. Сантолината е с тънки, издължени, фино назъбени листенца. Цъфти обилно с жълти цветове, събрани в топчести съцветия-кошнички от края на юни до август.

Растението обича варовите скалисти, сухи и бедни почви. Абсолютно противопоказно е отглеждането на влажни почви, както и честото мокрене на надземната маса. Растението също така не понася дори и частично засенчване. Прецъфтелите цветове се изрязват, а наесен се редуцират прораслите леторасти. Препоръчва се силно подкастряне на 2-3 години през април. Размножаването се получава чрез поставяне на 7 сантиметрови зелени резници в сандъче през лятото.

Origanum vulgare

Многогодишно тревисто растение с късо пълзящо коренище и множество изправени, четириръбести стъбла, високи от 30 до 90 cm. Листата са срещуположно разположени, на къси дръжки, с яйцевидна форма, 1-4 cm дълги и 1-2 cm дълги, голи или влакнести, с прозрачни точковидни жлези. Цветовете са събрани в метличести съцветия, разположени са в пазвите на прицветниците, които са виолетови или зелени, припокриват се и са разположени керемидообразно - характерен белег за вида. Венчето е розовочервено, бледорозово или бяло. Тичинките са 4, двете по-дълги излизат над горната устна. Цъфти юни-септември.

Rosmarinuс officinalis

Описание:	Родината на този този многогодишен храст от сем.Устноцветни са средиземноморските страни. Той достига максимална височина 20 см. Розмаринът има вечнозелени остри листенца, които при потъркване отделят приятен аромат. Цъфти от април до юни със светлосини цветчета, които имат формата на устни. През януари, февруари и март листата изсъхват. Розмаринът е широкопопулярна подправка, главно за ястия от пиле, сосове и дресинги.
Грижи:	Пресажда се на всеки две години като се премества в по - голям съд. Не се тори и изисква умерено и внимателно поливане, не бива да подгизва. Добре е в почвата да има голямо съдържание на пясък, за да се отцежда по - добре излишната вода.
Място:	Растението понася най - добре слънчево и топло място. Понася и по - сух въздух. Задължително трябва да се пази от течение. Растението трябва постепенно да привиква към промяната на температурата и светлината - например през есента трябва да се внася за по 1 - 2 седмици на полусянка, преди да се внесе окончателно на закрито. През пролетта и лятото е добре да стои на балкона. За зимата оптималната температура в затворено помещение е 10 - 12 градуса, а през лятото минималната трябва да е 20, ако растението е на открито.
Размножаване:	Размножава се през пролетта и лятото чрез резници.
Съвет на градинаря:	Храстът на розмарина е идеален за бонсай. Той има и лечебни свойства. През Средновековието има данни, че е използван за борба с подаграта и ревматизма.

Salvia nemorosa

Spirea japonica alpine