П л а н за защита при бедсвия в община златарица 2009 Г. А. Основен план I. Въведение в плана

П Л А Н

Плана за защита при бедствия се разработва от Община Златарица, въз основа на чл.9, ал.(2) и чл. 65 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ – ДВ. бр. 102 от 19 Декември 2006 г., изм. ДВ. бр. 41 от 22 Май 2007 г.).

Да се създаде организация за своевременно прогнозиране характера и последствията от най-често проявяващите се бедствия, аварии и катастрофи и успешно ръководство и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи (СНАВР) във възникналите огнища на поражения (заразяване) на територията на общината.

Разпределение на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки;

Планиране на средства и ресурси за превенция и за ликвидиране на последицата от бедствия.
3.Основни задачи.

3.1. Планиране и създаване на организация за действие и взаимодействие между органите за управление и силите за провеждане на мероприятия по защитата на населението и собствеността и извършване на спасителни и неотложни аварийно възстановителни работи.

3.2. Формиране, подготовка и поддържане в готовност за действие на органи за управление, сили и средства, предназначени за предотвратяване и ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи.

3.3. Изграждане и поддържане в готовност на системи за управление, наблюдение и контрол, информация, оповестяване и известяване на населението за потенциални опасности, бедствия, аварии и катастрофи.

3.4. Създаване на резерви от финансови и материални средства в Общинския съвет за сигурност и управление при кризи на общината и стопанските дружества на територията на общината.

3.5. Организиране и поддържане на реда, сигурността и опазване на собствеността в засегнатите райони.

3.6. Строго спазване на националното законодателство и международните споразумения.

3.7. Всестранно осигуряване на спасителните и неотложни аварийно-възстановителни работи.

4.Връзка с други планове.

Плана за защита при бедствия е в непосредствена връзка с Плана за управление при кризи и обектовите планове за защита при бедствия изготвени от потенциално опасните обекти и обектите на общинската критична инфраструктура (търговски дружества, еднолични търговци и юридически лица).

• 
  Планът се въвежда в действие след обявяване на “бедствено” или “кризисно” положение, обхващащо територията на общината;
  

• 
  общинският съвет за сигурност и управление при кризи, в режим на ”виртуален команден център”, уяснява съответствието на прогнозата от плана с действителната обстановка и изготвя предложение за внасяне на корекции в предварително планираните дейности;
  
• 
  на базата на изготвеното предложение, кметът издава заповед за привеждане в готовност на общинските сили за реагиране и формираните към общината и населените места в района на събитието доброволни формирования, и съгласува с операторите на застрашени обекти и системи от критичната инфраструктура, въвеждането на техните сили;
  
• 
  кметът на общината може да делегира права на секретаря на общинския съвет за сигурност и управление при кризи права да привлича допълнителни сили и средства;
  
• 
  при необходимост се въвеждат, след съгласуване и (или):
  

сили и средства на не застрашени обекти от общинската критична инфраструктура /търговски дружества, еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел/, по разпореждане на кмета с мотивирано искане до техните ръководители или упълномощени лица /оперативни дежурни/;

• 
  всички заповеди, разпореждания и указания се документират.
  

1.1Териториални административни граници на общината:

Община Златарица се намира в източната част на Област Велико Търново и граничи с общините Елена, Велико Търново, Лясковец, Стражица и Антоново (Област Търговище). Тя е разположена върху първите гънки на Предбалкана. Обхваща 24 населени места /1 град и 23 села/ с общински център град Златарица, четири кметства – селата Горско Ново село, Родина, Калайджии, Средно село и шест населени места с кметски наместници. Общата площ на територията на общината е 232 676 дка.

1.2.Описание на релефа:

Община Златарица попада върху първите гънки на Предбалкана. Северната част на Общината има равнинен характер. По-голямата част от територията й е с хълмист релеф, образуван от редица ниски и средно високи ридове, успоредни на главната Старопланинска верига. Те са дълбоко прорязани от напречни проломи, в които текат Златаришка и Бебровска река.

Най-ниските части имат надморска височина около 100 м (80 м в долината на река Златаришка след село Родина), а най-високите 900 м (вр. “Кулата” – 901,3 м на границата с община Елена).

Преобладават терени със средна височина от 300 до 600 метра.

Общината е богата на повърхностни води. През територията й протичат 4 реки:

- река Златаришка /Бързица/ идва от съседната община Елена, минава през град Златарица и след това се влива в река Веселина;

- река Веселина, известна като Капинска река води началото си от централното Старопланинско било. Преминава през землищата на селата Горско Ново село, Родина и град Златарица. Напуска общината при село Джулюница. В горното течение на реката е изграден язовир “Йовковци”, стопанисван от “В и К - Йовковци” ООД гр. Велико Търново;

- река Бебровска преминава през землището на селата Разсоха, Дединци, Росно, Горско Ново село и се влива в река Веселина;

- река Стара река тече периферно през землищата на селата Чешма и Сливовица.

Всички реки имат почти постоянен дебит с изключение на лятото, когато водните количества силно намаляват.

На територията на Общината има изградени 11 микроязовира, които обогатяват още повече водните запаси. Използват се предимно за риборазвъждане и рибоотглеждане.

Високи подпочвени води се наблюдават в поречието на река Златаришка (Бързица).


2.Климатична характеристика на общината.

Община Златарица попада върху част от северобългарската и предбалканска котловина, подобласт на Умерено-континенталната климатична област. Климатът е умерено-континентален, напомнящ тоя на ниските и северните части на Предбалкана. По-ниски са температурите през януари, а най-високи през юли. Средните месечни максимални температури през лятото достигат средно до 28 градуса С^О, а минималните зимни – минус 6 градуса С^О. Средната годишна температура се движи около 11 – 12 градуса С^О. Регистрирани са изключително ниски абсолютни максимални температури, когато от север нахлуят арктични въздушни маси.

Над ¾ от територията на общината е заета от сиви горски почви. Те са характерни за най-южните части на Дунавската равнина и най-вече за Предбалкана. По поречието на реките Златаришка, Стара река и Веселина са изявени алувиално-ливадните почвени видове и по-богатите на хумус почви.

На някои места почвената ерозия е силно изразена и са взети мерки за възстановяването на почвата (залесяване).

Средната годишна сума на валежите се движи около 650 – 750 литра на кв. м. С максимум през месец юни и минимум през месец февруари. Преобладават валежите от дъжд. Трайната снежна покривка се задържа 33 – 46 дни в годината. Не са редки късните и пролетни мразове.

Наблюдават се 3 – 4 засушливи периода с продължителност около 10 дни. В поречията на реките се задържат мъгли, които се отразяват неблагоприятно през студения период.

Преобладават западни и северозападни ветрове. Те довеждат влажни въздушни маси от запад. В някои сезони има и силни източни и североизточни ветрове. Те са доста силни и студени, но нямат тая сила и не отвяват снежната покривка. Фьонът или южнякът, както населението го нарича, духа през февруари, март и ранна пролет, особено по северните склонове на Еленския балкан, следствие на което реките силно прииждат. Този вятър се разпилява на север от Златарица, защото навлиза в Дунавската равнина.

Характерни са пролетните суховеи. Най-високата средна скорост на вятъра през годината по посока запад е 4,2 до 5,8 метра в секунда; от февруари до октомври северозападен вятър със скорост 3,5 до 5,5 метра в секунда; през зимата северен вятър със скорост 6,9 м/сек.

3.1.Списък на селищата в общината;

3.2.Численост на населението във всяко селище към 14.03.2008г.

3.3.Пощенски код.

Характеристики на общинската икономика.

Структурата на местната икономика се определя от селското стопанство, като приоритетно място заема земеделието с насоченост към производство на основните земеделски култури – тютюнопроизводството а през последните години и чушките. В последните години в общината се чувства присъствието на машиностроенето,добива на оловно цинкова руда и перлитни продукти.

Другият подотрасъл в селското стопанство – животновъдството е засегнат в най-голяма степен от структурните реформи. То бе поставено в пряка зависимост от производствените програми на преработвателните фирми.

В момента животновъдната продукция в общината се осигурява от частния сектор. Несигурният пазар на продуктите от животински произход, недостатъчният контрол върху вноса на тези продукти, нелоялната конкуренция и ниските изкупни цени сериозно задържат развитието му в общината.Нов удар по животновъдството нанесе изключително лошата за селското стопанство 2007 – ма година,като недостига на фураж води до значително намаляване на едрия и дребен рогат добитък.Високата цена на фуражите, липсващият или амортизиран вграден фонд, отсъствието на последователна и дългосрочна политика на съгласувани действия между растениевъдство, животновъдство и преработваща индустрия са важни рестриктивни фактори.

През последните години е проявен значителен интерес към отглеждането на пчелни семейства – регистрирани са 3 114 пчелни семейства за общината, но проблем остава изкупната цена на пчелните продукти и тяхната реализация.

Приоритетното развитие на селското стопанство ще осигури растеж в икономиката на община Момчилград, а ускоряването на действията за постигането на целите ще доведат до по-бързото нарастване на заетостта и доходите на населението. Показател за интензивното развитие на селското стопанство в Общината са и усвоените средства от земеделските структури по Програма САПАРД – 5 млн. лева и тези от фонд “Земеделие”.

Промишлеността е слабо представена от малки и средни предприятия в преработвателната индустрия, с малки възможности за разрастване и откриване на нови работни места.

Високият ръст на безработица и отрицателният демографски прираст разколебават възможностите за устойчивост и развитие.

Основните сектори, характеризиращи промишлеността, са съсредоточени в общинския център. В отраслов разрез може да се изтъкне, че в различна степен са развити хранително-вкусовата промишленост,производството на строителни материали, металообработване, семейните фирми в шивашката промишленост. Микро- и малките предприятия са предимно в сферата на услугите и тяхната роля в реалния икономически живот постепенно нараства. Процесите на преструктуриране на икономиката, съпроводени с масови съкращения, затихват. Паралелно с това се забелязва овладяване или увеличаване на заетостта в отделни отрасли и дейности, което е свързано с икономическа активност и успешно прилагане на програми, насърчаващи наемането на работна сила. Увеличава се делът на заетите в частния сектор, а тези в обществения намаляват.

Община Момчилград – респективно град Момчилград като икономически център се определя като развиващ се, с нееднородна, все още преструктурираща се икономическа структура. Общинската икономика има силно изразен сезонен характер и ограничени възможности за създаване на работни места, инвестиционната активност е слаба, икономическата среда продължава да е нестабилна, качеството на човешкия ресурс е влошено, нивото на активност в определени сектори не е възстановено.

Географското положение на Момчилград предполага също разширяване на съществуващите и развитие на нови икономически връзки със съседните български общини, както и в посока на трансграничното сътрудничество с Гърция с отварянето на прохода Маказа -Нимфея.

Характеристика на основните икономически сектори.

Аграрен.

От Баланса на земята по видове територии и начин на трайно ползване, общата площ на територията на общината е 232676 дка, от които земеделски земи – 118763 дка и горски територии – 106522 дка. Обработваемата земя е 105663 дка и представлява 45,4 % от общата площ на общината.

Горските територии по начин на трайно ползване са 45,8 % от цялата територия на общината. Горите са 100 262 дка. По форма на собственост са разпределени, както следва: държавни – 73590 дка; общински – 11 567 дка; частни – 14 911 дка; на религиозни организации – 92 дка и други – 102 дка.

Географското разположение на Общината – обхваща предимно планински и предпланински терени. Това обуславя разпокъсаността, маломерността и отдалечеността на голяма част от земеделските земи. Преобладават малките лични стопанства. От тях – 80% обработват земя в размер до 10 дка. В 70 % - се отглежда по 1 – 2 крави и в 45 % от 3 до 5 бр. овце.

В растениевъдството работят три земеделски кооперации, арендатори и много частни стопани.

В разпределението на обработваемата земя най-голям е делът на зърнените култури. Произведеното количество хлебно зърно от есенниците гарантира до голяма степен хлебния баланс на общината и задоволяването на личните стопанства. Засетите площи с пшеница и ечемик са, както следва:

Зеленчукопроизводството е изцяло в частния сектор.

По Програма “САПАРД” и със собствени средства фирма “Бобова могила” създаде и отглежда лозов масив от около 180 дка в землището на село Горско Ново село. Изградена е винарна за 50 тона качествени вина.

По-силно развит е подотрасъл животновъдство, в който е застъпено предимно отглеждане на едър и дребен рогат добитък и в по-малка степен - свиневъдство и птицевъдство, който е изцяло в частния сектор. Към 01.01.2005 г. говедата са 1 450 бр., в т.ч.: крави – 1 000 бр. овцете – 4 540 бр., козите – 2 035 бр., свинете – 1 000 бр. и птиците – 23 700 бр.

Пчеларството е специфичен сектор от животновъдството, който се характеризира с национално покритие, семеен характер на бизнеса и изключително широко разпространение. Към настоящия момент на територията на общината пчелните семейства са около 1250. Благоприятните климатични условия, наличието на богата растителност и големия опит на пчеларите, комбинирани с подходящи програми за подпомагане и стимулиране ще доведат до увеличаване на произведената продукция и до превръщането на подотрасъла в сериозна възможност за получаване на добри доходи от населението.

Значителна част от селското население в общината се занимава със селскостопански дейности /най-вече животновъдство/ в полунатурални, семейни стопанства, необхванати от Агростатистиката на Република България. Регистрираните земеделски производители в общината за периода 2002 – 2007 г. са:

От справката е видно, че много малък брой от земеделските производители имат регистрация.

По-голямата част от ангажираните в отрасъла не са запознати с принципите на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и в голяма степен има опасност да не отговорят на изискванията за подпомагане на фермерите след 2007 г.

Необходимо е обединяване на земеделските стопани в асоциации и сдружения за защита на техните интереси пред различните държавни институции.

Горското стопанство се явява стратегически резерв на важни за развитието на общината дейности, като: туризъм, лов и риболов, събиране и преработка на билки, гъби, горски плодове и др., дърводобив и в известна степен – дървообработване.

С връщането на горите на техните собственици се осигурява допълнителен доход за развиване на базата на собствен ресурс.

Годишното ползване в общинските гори е 191 куб. м. строителна дървесина и 1 480 куб. м. пл. за дърва за огрев по Лесоустройствен проект на ДЛ.Елена.

За десетилетието Община Златарица ще има ползване от нейни гори 16 710 куб. м. пл.. С добива на дървесина от своите гори, общината може да снабдява една голяма част от населението си с дървесина.

Интерес представляват страничните горски продукти, над 1500 ботанически вида /диворастящи лечебни растения, горски плодове и гъби/. Като видове със стопанско значение могат да се определят глогът, шипката и капината, чиито узрели плодове и листа се събират от местното население за преработка и консумация. От лечебните растения, често срещани в диворастящо състояние са различни видове липа, жълт кантарион, лазаркиня, иглика –лечебна, кисел трън, лудо биле и др. Събирането на диворастящи плодове и билки осигуряват основно препитание на значителна част от населението на Общината /предимно ромското население/.

И този добив често се осъществява без спазване нормите на екологосъобразност и по начин не съответстващ на правилата за добри практики прилагани на територията на Европейския съюз.

Икономическите условия в Общината са под средните за страната. Предприятията не работят с пълния си капацитет. Индексът на произведения брутен вътрешен продукт от тях е 0,549, който е по-нисък с 0,099 от индекса за Област Велико Търново – 0,648 Фактор за устойчивото развитие на общината е по-нататъшното стимулиране развитието на сектора на малките и средни предприятия, развитието на местното предприемачество и укрепване на частния сектор.

В общината преобладава частната форма на собственост на регистрираните фирми /81,6 % - 88,9 %/.

За периода 1999 – 2003 г. най-голям е делът на активните фирми в отрасъл “Търговия и ремонт” – 27,37 % - 33,72 %, следван от фирмите от отрасъл “Хотели и обществено хранене” – 13,40 % - 19,57 % и отраслите “Преработваща промишленост”, “Селско, горско стопанство и риболов” и “Транспорт и съобщения”.

Развит е най-вече отрасъла металолеене, металообработване, сортиране и пакетиране на отпадъци и отломки от черни и цветни метали. В този отрасъл функционират 3 промишлени фирми – “Столеком” АД град Златарица, “Фондрима и КО” гр. Златарица и “Метал инвест” ЕООД гр. София. Предприятията са със старо и амортизирано оборудване и има опасност да не могат да се справят с изискванията на Европейския съюз за такъв вид производство. Това може да доведе до увеличаване равнището на безработица на територията на общината.

Насоките за развитие на икономиката в общината следва да се насочат преди всичко към:

• 
  Създаване на модерна суровинна база, гарантираща ускорено и устойчиво развитие на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и преработвателната индустрия;
  
• 
  Тясна връзка с научни институти и университети за внедряване на иновации и нови технологии;
  
• 
  Мотивиране повишаването на качеството и конкурентноспособността на човешкия ресурс;
  
• 
  Установяване на директни и високоефективни връзки между производители и преработватели;
  

На територията на Общината развиват своята търговска дейност потребителни кооперации в гр. Златарица, с. Горско Ново село, с. Сливовица и частни фирми, осъществяващи търговия на дребно. Сравнително добре е развита складовата им база. Равномерен темп на развитие се наблюдава и в отрасъл “Хотели и обществено хранене”. Предимно функционират заведения за хранене и развлечения.

Търговската дейност на територията на Общината се развива според принципите на пазарната икономика - суверенни отношения между стопанските субекти, лоялна конкуренция и свободно ценообразуване. Налице са всички условия за задоволяване на населението от Общината с достатъчни по количество и по номенклатура хранителни и промишлени стоки. Към настоящия момент търговската дейност се характеризира с определена стабилност и отсъствие на резки промени, продиктувани от ограничената покупателна способност на населението.

Туристически интерес на територията на общината представляват природните дадености, културните и исторически забележителности, етнографското и фолклорно богатство на района.

Община Златарица има сравнително благоприятно туристическо-географско положение. Чрез пътната си мрежа, тя се свързва с важен туристически център за страната /Велико Търново/, както и магистралата София – Варна. Преобладаващата част от общинската пътна мрежа е в лошо състояние, което затруднява достъпа до Общината, особено при зимни условия и влияе негативно на посещаемостта в района.

Непосредствената близост на региона до Стара планина, планинският въздух, природните дадености – една от които е т.н. “Лунна долина” в местността “Рибарци” - Средноселския балкан, истинска атракция, правят общината привлекателно място за туризъм. Стига се трудно и най-лесно пеша. Тази прекрасна местност е известна на тесен кръг археолози като лятната резиденция на търновските царе. Тук турският ятаган идва половин век по-късно след падането на Търново. Разкопки обаче не са правени. Реализиран е проект “Изграждане на екопътека по поречието на р.Стара река между общините Златарица и Антоново” по програма “ФАР– Развитие на българския екотуризъм”, който е част от регионален продукт “Средна Янтра”, създаден с участието на общините Стражица, Антоново /област Търговище/, Златарица, Павликени, Кметство Хотница /Община В. Търново/ и Област Велико Търново.

Като потенциална туристическа атракция в района може да се приеме и жп линията Горна Оряховица – Елена, която преминава през Общината със съществуващите планове за нейната туристическа експлоатация.

Наличието на специфични антропогенни туристически ресурси, съчетани с изключително благоприятните природни дадености, са сериозни предпоставки за развитието на екологичен и устойчив туризъм в Общината. Това би дало възможност за комбиниране на почивката с хоби-занимания, придобиване на умения и задоволяване на нуждата от емоционални преживявания и впечатления.

В село Горско Ново село функционира един частен семеен хотел „Росица”, изграден по Програма САПАРД.

Сериозен проблем за развитието на туризма е липсата на настанителна база в Общината, както и липсата все още на готовност за развитие на малък туристически семеен бизнес сред населението.

Туристическото развитие е желана алтернатива, но съществува риск от нереалистични очаквания и неправилно разбиране на принципите, на които то следва да се подчинява. Основен белег на алтернативните видове туризъм е цялостен/комплексен подход и дългосрочна ориентация, които са трудно приложими в условията на търсене на краткосрочни икономически изгоди.