Програма за управление на отпадъците златарица 2006 с ъ д ъ р ж а н и е въведение

ВЪВЕДЕНИЕ

Програмата за управление на дейностите по отпадъците се разработва на основание на изискванията на чл.79 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 29 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).

Управлението на отпадъците е многообхватен процес, много сложен, при осъществяването на който се срещат редица проблеми. По важните от тях са:

• 
  Увеличаване на количеството на отпадъците;
  
• 
  Несъвършена организация на събиране и транспортиране на отпадъците;
  
• 
  Неправилно депониране на отпадъците;
  
• 
  Увеличаване броя на криминалните/незаконни/сметища, които можем да видим навсякъде около нас;
  
• 
  Липса на икономически механизми-стимули и санкции;
  
• 
  Недостатъчна координация между институциите;
  
• 
  Недостатъчни познания и мотивация у населението и слабо участие на обществеността;
  
• 
  Недостатъчен брой и квалификация на специалистите, работещи по екологичните проблеми;
  
• 
  Прекалена политизация на проблема и др.
  

Националното законодателство в областта на управлението на отпадъците пренася директно или адаптира основните принципи и изисквания на законодателството на ЕС.

Задълженията на кметовете на общини и общинските администрации са определени в Закона за управление на отпадъците.

В допълнение към специализираното национално законодателство в областта на управление на отпадъците са отчетени и изискванията на Закона за местните данъци и такси и Закона за общинските бюджети във връзка с определяне на размера и разходването на постъпленията от такса “битови отпадъци”.

Закона за управление на отпадъците (ЗУО) регламентира общите изисквания за опазване на околната среда и човешкото здраве във връзка с образуването, съхраняването, събирането, транспортирането, оползотворяването и обезвреждането на отпадъци. Законът урежда екологосъобразното управление на отпадъците като съвкупност от права, задължения, решения, действия и дейности, свързани с образуването и третирането им, както и различните форми на контрол.

Разработването на този закон е извършено съобразно европейското законодателство в съответствие с директивите на ЕС.

Регламентирана е йерархия за управлението на отпадъците, която поставя следните приоритети:

• 
  първи приоритет - предотвратяване образуването на отпадъци;
  
• 
  втори приоритет - оползотворяване на отпадъците чрез рециклиране, повторно използване и/или извличане на вторични суровини и енергия;
  
• 
  трети приоритет - окончателно обезвреждане чрез депониране или изгаряне на тези отпадъци, за които е невъзможно да бъдат предотвратени и/или оползотворени.
  

Въведени са забрани за изоставянето, неконтролираното изхвърляне, изгаряне или друга форма на обезвреждане на отпадъците. Задължават се притежателите на отпадъци да ги предоставят за събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на лица, които имат право да извършват съответните дейности или да ги оползотворяват и/или обезвреждат сами, в съответствие със закона.

Законът определя и случаите, в които се изисква разрешение за дейности с отпадъци, компетентните органи за издаване на разрешения, сроковете, процедурите и условията за кандидатстване и вземане на решение. С цел намаляване тежестта на разрешителните режими, за лицата извършващи дейности с неопасни отпадъци се въвеждат: регистрационен режим за дейностите събиране, транспортиране и временно съхранение и лицензия за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Въвежда се и процедура за издаване на разрешение на организации по оползотворяване, с цел изпълнението на задълженията им за разделно събиране, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на масово разпространени отпадъци.

ЗУО предоставя основание за въвеждане на количествени цели за оползотворяване на отпадъци, образувани след употребата на определени продукти. Разходите за крайното обезвреждане на тези отпадъци следва да бъдат поети от притежателите им или от производителите на продуктите. В този смисъл са спазени изцяло принципите “замърсителят плаща” и “отговорност на производителите”. Това се осъществява чрез заплащане на продуктови такси за пускане на пазара на продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци или чрез пряко изпълнение на задълженията за събиране и оползотворяване на отпадъците от производителите и вносителите на тези продукти. Производителите и вносителите могат да изпълняват посочените задължения индивидуално или колективно, като по този начин се създават условия за оптимизиране на системите от събирането до оползотворяването на отпадъците и на необходимите разходи за извършване на тези дейности.

Законът за управление на отпадъците определя Общинският съвет като орган по приемане на общинската програма по управление на отпаздъците, а общинската администрация като отговорна за изпълнението й и за дейностите по управление на отпадъците на територията на общината.

Произтичащите от това задължения на общината са:

• 
  Осигуряване на съдове за битовите отпадъци-контейнери, кофи и др.;
  
• 
  Събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им;
  
• 
  Почистване на уличните платна, тротоарите, алеите, парковите площи и т.н;избор на площадка, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и строителни отпадъци или други инсталации и съоръжения за обезвреждане на битови и строителни отпадъци
  
• 
  Организирането и прилагане на система за разделно събиране на излезлите от употреба моторни превозни средства на площадките за временно съхраняване, както и определяне броя на тези площадки;
  
• 
  Организирането и прилагане на система за разделно събиране на излезлите от употреба луминисцентни и други лампи, съдържащи живак;
  
• 
  Предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и създаването на незаконни сметища;
  
• 
  Определяне на места за смяна на отработени моторни масла и информиране на обществеността за това;
  
• 
  Определяне на места за поставяне на съдове за събиране на негодни за употреба батерии
  
• 
  Кмета е длъжен да предприеме действия за определявне на нова площадка за изграждане на ново съоръжение за обезвреждане на отпадъците, или организира съвместно с други общини обезвреждането на отпадъците на регионален принцип, две години преди изчерпване капацитета на действащото или след изтичане на срока на експлоатация на съответното съоръжение.
  

• 
  Образци на годишни отчети по отпадъци
  

Методически указания за издаване на разрешения за извършване на дейности по управление на отпадъци (Одобрени със Заповед № РД-343 / 11.07.2000 г. на Министъра на околната среда и водите)

Указания за разработване на програми за управление на отпадъците - приети с Протокол № 4 от разширено заседание на Колегиум на Министерството на околната среда и водите, проведено на 02.04.1998 г.

• 
  Указания за разработване на програми за управление на отпадъците. Част: Фирмени програми. Примерна структура и съдържание
  
• 
  Указания за разработване на програми за управление на отпадъците. Част: Фирмени програми. Примерна класификация на отпадъците
  
• 
  Указания за разработване на програми за управление на отпадъците. Част: Фирмени програми. Образец Регистрационна карта за депо/хранилище за отпадъци
  

Община Златарица се състои от 24 населени места /1 град и 23 села/ с общински център град Златарица, 2 кметства – селата Горско Ново село и Родина и 8 населени места с кметски наместници.

Общата площ на територията на общината е 232 676 дка.
Географски дадености

Община Златарица попада върху първите гънки на Предбалкана. Северната част на общината има равнинен характер. По-голямата част от територията й е с хълмист релеф, образуван от редица ниски и средно високи ридове, успоредни на главната Старопланинска верига. Те са дълбоко прорязани от напречни проломи, в които текат Златаришка и Бебровска река.

Най-ниските части имат надморска височина около 100 м (80 м в долината на река Златаришко след село Родина), а най-високите 900 м (вр. “Кулата” – 901,3 м на границата с община Елена).

Преобладават терени със средна височина от 300 до 600 метра.

Територията на община Златарица се отнася към VІІІ степен на интензивност със сеизмичен коефициент = 0,15.

В преобладаващата част на територията залягат седиментни скали с различна мощност. Има големи масиви от пясъчници и мергели. На отделни места на повърхността залягат мергелови варовици, среднослойни синкави и сиви пясъчници и шисти. В коритата на реките залягат глинесто-чакълести делувиални наноси.

На отделни места се развиват активни свлачищни процеси, най-вече в резултат на преовлажняване на почвите. Повреждат се предимно пътища и пътни съоръжения, както и строителни терени в населени места. В резултат на такова свлачище е обезлюдено с. Дединци.

Полезни изкопаеми

Извършените сондажни проучвания показват малки наличия на серни залежи в землището на село Разсоха.
Климат

Община Златарица попада върху част от северобългарската и предбалканска котловина, подобласт на Умерено-континенталната климатична област. Климатът е умерено-континентален, напомнящ тоя на ниските и северните части на Предбалкана. По-ниски са температурите през януари, а най-високи през юли. Средните месечни максимални температури през лятото са около 28 градуса С, а минималните зимни – минус 6 градуса С. Средната годишна температура се движи около 11 – 12 градуса С. Регистрирани са изключително ниски абсолютни максимални температури, когато от север нахлуят арктични въздушни маси.

Средната годишна сума на валежите се движи около 650 – 750 литра на кв. м. С максимум през юни и минимум през месец февруари. Преобладават валежите от дъжд. Трайната снежна покривка се задържа 33 – 46 дни в годината. Не са редки късните и пролетни мразове.

Наблюдават се 3 – 4 засушливи периода с продължителност около 10 дни. В поречията на реките се задържат мъгли, които се отразяват неблагоприятно през студения период.
Ветрове

Преобладават западни и северозападни ветрове. Те довеждат влажни въздушни маси от запад. В някои сезони има и силни източни и североизточни ветрове. Те са доста силни и студени, но нямат тая сила и не отвяват снежната покривка. Фьонът или южнякът, както населението го нарича, духа през февруари, март и ранна пролет, особено по северните склонове на Еленския балкан, следствие на което реките силно прииждат. Този вятър се разпилява на север от Златарица, защото навлиза в Дунавската равнина.

Характерни са пролетните суховеи. Най-високата средна скорост на вятъра през годината по посока запад е 4,2 до 5,8 метра в секунда; от февруари до октомври северозападен вятър със скорост 3,5 до 5,5 метра в секунда; през зимата северен вятър със скорост 6,9 м/сек.

Хидрография

Общината е богата на повърхностни води. През територията й протичат 4 реки:

- река Златаришка /Бързица/ идва от съседната община Елена, минава през град Златарица и след това се влива в река Веселина;

- река Веселина, известна като Капинска река води началото си от централното Старопланинско било. Преминава през землищата на селата Горско Ново село, Родина и град Златарица. Напуска общината при село Джулюница. В горното течение на реката е изграден язовир “Йовковци”, стопанисван от “В и К - Йовковци” ООД гр. Велико Търново;

- река Бебровска преминава през землището на селата Разсоха, Дединци, Росно, Горско Ново село и се влива в река Веселина;

- река Стара река тече периферно през землищата на селата Чешма и Сливовица.

Всички реки имат почти постоянен дебит с изключение на лятото, когато водните количества силно намаляват.

На територията на общината има изградени 10 микроязовира, които обогатяват още повече водните запаси. Използват се предимно за риборазвъждане и рибоотглеждане.

Високи подпочвени води се наблюдават в поречието на река Златаришка (Бързица).
Почви

Над ¾ от територията на общината е заета от сиви горски почви. Те са характерни за най-южните части на Дунавската равнина и най-вече за Предбалкана. По поречието на реките Златаришка, Стара река и Веселина са изявени алувиално-ливадните почвени видове и по-богатите на хумус почви.

На някои места почвената ерозия е силно изразена и са взети мерки за възстановяването на почвата (залесяване).
Растителност и животински свят

Растителността попада в дъбовата зона на предпланинския лесорастителен район. Дъбовете образуват чисти или смесени насаждения. Имат най-често издънков характер. Най-голямо разпространение от дървесните видове имат дъбовете – цер, зимен дъб, благун. Като подлес в състава на насажденията се срещат глог, дрян, леска, люляк и др. Освен тях в по-голямо или по-малко количество се срещат габър, явор и липа. Във високите части горите са високостеблени. Изкуствено са направени насаждения от бял и чер бор, ела, явор и други.

Обликът на ландшафта, характерен за Предбалкана и дървесните видове, определят дивечовото стопанство – наличие на диви свине, сърни и елени, фазани и други пернати видове.
1.2. Археологично наследство
В общината са разкрити три селищни могили, близо до град Златарица, възникнали през средния неолит и са продължили съществуването си през ранния и средния халколит. В тях са намерени дребни оръдия на труда. Не са локализирани селища от бронзовата и ранножелязната епоха. Има много надгробни могили, които се отнасят към тракийските. Представляват изкуствени насипи с различна големина. Точно датиране на всички могили не може да се направи, тъй като на много от тях липсва датировъчен материал и предмети, свързани с погребалния ритуал. От проучванията е установено, че те са насипвани през три основни периода: първи период – ХІV-ХІІ в. пр.н.е., втори период – VІІ в. пр.н.е., и трети – VІІ-ХІV в. Открити са паметници от ранновизантийската епоха, които са частично проучени. Става дума за крепости, част от укрепителна система, разрушени още в древността. Не са регистрирани паметници и поселения от времето на Първото българско царство.

Разкрита е средновековна църква /ХІІІ – ХІV в./ в землището на с. Горско Ново село, която е в процес на проучване.

В района на общината има три селищни могили от преди 6 – 7 хиляди години. В местността “ Градището“ има останки от крепост и крепостни стени. На юг от Златарица минава Римския път за Цариград.

1.3. Население и демографска ситуация
1.3.1. Човешки ресурси

Населението на Община Златарица към 31.12.2005 година е 5070 души, като населението на град Златарица е 2903 жители. Населението съставлява 1,67 % от населението на областта. Тенденцията в последните години е към намаляване на населението в абсолютен брой в резултат на ниската раждаемост, отрицателния естествен и механичен прираст и миграционните процеси.

В община Златарица има общо 24 бр. населени места, в това число: 1 бр. град – общински център и села - 23 бр.

Напълно обезлюдените населени места са 4 бр. – селата Горско Писарево, Дуровци, Рекичка и Чуката. Селата със жители от 1 – 5 бр. са: Делова махала, Овощна, Чистово, Новогорци и Горна Хаджийска. Село Дединци е с 12 живеещи и село Чешма – с 13.

Процентът на населението, което живее в града 57,26 %, спрямо 42,74 % за населението, живеещо в селата. Наблюдава се намаление на селското население поради намалената раждаемост и отрицателния естествен прираст.

Като цяло по отношение на населението на общината се наблюдават негативни тенденции в естественото развитие на населението, намалена раждаемост, застаряване на населението и намаляване броя на младите хора, което съответства на общата тенденция за страната.

2. 
   Урбанизация
   

• 
  Териториално-устройствено и градоустройствено планиране
  

Всички устройствени и кадастрални планове на населените места в Община Златарица, които имат такива действащи към настоящия момент са предоставени в следната таблица: