П. Николов Н. Александрова



страница26/107
Дата06.02.2024
Размер1.94 Mb.
#120227
ТипУчебник
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   ...   107
20240126T130813907.att.931574635153183
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
4.2. Теории за ученето
Фундаменталният въпрос „как човек се учи” датира от дълбока древност. Може би древните педагози и психолози са търсили отговор на този въпрос още при появата на първата училищна институция. А тя се е появила тогава, когато опитът на човечеството се е усложнил до такава степен, че вече не е могъл да се предаде на новото поколение чрез съществуващите форми на взаимодействие - труд, игра, „художествена” дейност, спорт и т.н. С възникването на първото „училище” вероятно е възникнал и въпросът може ли това, което ние знаем, да го предадем на децата за по-кратко време и по-добре. Това е може би първата хипотеза на педагогическата психология в нейния ембрионален период. До появата на първите теории за ученето обаче, е трябвало да минат векове. Като отбелязваме отделни, дори гениални идеи, които трасират пътя на историята на педагогиката, ще спрем вниманието си на някои теории, които водят началото си от края на ХІХ век и през целия ХХ век.
1. Асоциативна теория за ученето /Ебингхаус/. Според привържениците на тази теория, човек се учи като образува или разкрива налични асоциации. Както е известно, асоциациите са най-разнообразни: по сходство, по противоположност, по място, по време, по аналогия, по причини, по логически връзки, по интуиция и други признаци. Ученето според тях е умствена дейност, чрез която човек разбира смисъла на това, което му се обяснява и запаметява нови асоциативни връзки. Днес можем да кажем категорично: да, това е един от възможните начини на учене, но той вече не заема централно място в съвременната теория за ученето.
2. Рефлекторна теория за ученето /Ив. П. Павлов/. Поддръжниците на тази теория твърдят, че човек се учи /като животните/ чрез еднократно или многократно съвпадение на условни и безусловни дразнители. Кучето се е „научило”, че след условния сигнал – светлина, следва безусловният дразнител - храна. Тази теория е валидна без никакви резерви за елементарното учене /дресура/, но за сложните форми на обучение трябва да се приеме уточнението на последователите на Павлов - в основите на съвременното обучение лежат условните връзки, а не само условните рефлекси. С тези допълнения тази теория става част от фундамента на съвременната теория за обучението.


Сподели с приятели:
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   ...   107




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница