П. Николов Н. Александрова
ГЛАВА ШЕСТА ПСИХОЛОГИЯ НА ОБЩУВАНЕТО
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- ГЛАВА ПЪРВА ПРЕДМЕТ И МЕТОДИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПСИХОЛОГИЯ 1. Предмет, задачи и понятиен апарат на педагогическата психология
- 1.1. Предмет на педагогическата психология
ПРЕДГОВОР Този учебник е ориентиран към нови функции на психологическото знание в системата за професионално-педагогическа подготовка на учителите. Той ще съдейства за издигане качеството на тяхната подготовка, защото предлага на студентите съвременни знания за психологическите условия и закономерности на усвояването. Учебникът е изграден съобразно мястото на педагогическата психология в системата на психологическите науки, т.е. опира се на подготовката на студентите по обща и възрастова психология. Авторите включват в учебника някои нетрадиционни за педагогическата психология проблеми, които ще разширят психолого-педагогическата култура на студентите по посока на фундаментализацията на тяхната професионална подготовка. Направен е опит да се разширят дидактическите функции на учебника. Чрез специфичната си структура и чрез учебно-научните задачи той ще влияе върху организацията на семинарните и практическите упражнения, върху превръщането на учебния в учебно-научен процес. В написването на учебника авторите са участвали както следва: проф. д.пс.н. П. Николов - теми 1, 2, 3, 4, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 16, 18, 19, 20, 22; проф. д.пс.н. Н. Александрова - теми 5, 7, 15, 21, 23; проф. д.пс.н. Л. Кръстев - теми 6,17. ГЛАВА ПЪРВА ПРЕДМЕТ И МЕТОДИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПСИХОЛОГИЯ 1. Предмет, задачи и понятиен апарат на педагогическата психология 1.1. Предмет на педагогическата психология Педагогическата психология изучава психологическите закономерности на усвояването от учениците на обществено-историческия опит на човечеството и върху тази основа закономерностите за формиране на тяхната личност. Това определение на предмета на педагогическата психология произтича от няколко основни положения: Учебно-възпитателният процес се изгражда върху основата на педагогически, психологически, ергономически, аксиологически, социално-психологически и др. закономерности. Педагогическата психология изучава само психологическите закономерности; Учебно-възпитателният процес има организационно-съдържателна и психологическа страна. Той протича като съвместна дейност на учител и ученици. Педагогическата психология се занимава с психологическата страна на този процес, с учебната дейност на учениците; Ефективността на учебно-възпитателния процес зависи от редица условия. Педагогическата психология изучава онези от тях, при които психичната дейност на учащите се протича оптимално и се постига максимален ефект от усвояването и разбирането, а това значи и максимална ефективност на учебно-възпитателния процес; Равнището на психичните процеси, състояния и качества на учениците е условие за протичането на учебно-възпитателния процес. Но той от своя страна влияе върху развитието на психичните свойства и качества на учениците. Педагогическата психология изучава онези условия и критерии, при които учебно-възпитателният процес осигурява развитието на психичната дейност на учениците; Учебно-възпитателният процес се осъществява чрез две основни технологии: дидактическата технология и технология на възпитанието. Те се отнасят една към друга така, както се отнасят обучението и възпитанието в единния педагогически процес. Те са предмет на изучаване от педагогиката. Педагогическата психология не се занимава с тези технологии, а с условията за тяхната ефективност върху психическото развитие на учащите се; Усвояването на културно-исторически опит на човечеството се извършва при определени психологически условия. Изучаването на тези условия е задача на педагогическата психология. Обект на изучаване от педагогическата психология е ученикът в условията на учебно-възпитателния процес. Но ученикът не е обект на изучаване само от педагогическата психология, а и от редица други науки, с които педагогическата психология е тясно свързана. Самото название показва, че тя е в най-близко родство с педагогиката и психологията. Тези близки взаимоотношения с науките, които съставляват теоретичните основи на образователния процес, обуславят и близостта на техния предмет на изследване. В миналото и сега, съществуват множество неточни, некоректни възгледи за предмета на педагогическата психология, които се нуждаят от критична преценка и уточняване. Съществува мнение, че педагогическата психология е приложна психология, защото изучавала приложението на закономерностите на общата психология в условията на учебно-възпитателната работа на училището. Този възглед е несъстоятелен, защото закономерностите на усвояването на опит в учебно-възпитателния процес не са закономерности на общата психология. Те са „територия” само на педагогическата психология. Педагогическата психология не само прилага, но и извежда закономерности. Следователно тя е не само приложна, но и теоретична наука. Известна популярност има възгледът, че педагогическата психология е част от възрастовата психология, защото се занимавала с нейния предмет - проблема за развитието. Този възглед не е коректен, поради няколко причини: педагогическата психология и възрастовата психология изучават проблемите на развитието, но в различни условия и с различни цели. Възрастовата психология изучава проблема за развитието с цел да установи характерните за всяка възраст психологически особености. Педагогическата психология изучава развитието с цел да установи закономерности на усвояването на опит в условията на учебно - възпитателния процес. Това са различни закономерности, макар че се отнасят до развитието на личността на ученика. Родството и „сечението” на едните и другите закономерности, не са основание за отъждествяване предмета на двете науки. Според друг възглед педагогическата психология няма свой предмет, а изследва предмета на дидактиката. Този възглед изхожда от невярна концепция, че в учебно-възпитателния процес има само дидактически закономерности, и следователно, с тяхното изучаване се занимава само педагогиката. Педагогическата психология не изучава дидактическите, а психологическите закономерности на усвояване на културно-историческия опит, т.е. закономерностите на възприемането, запомнянето, фантазирането, мисленето и т.н. Педагогическата психология подпомага педагогическите дисциплини, като им предоставя установени от нея закономерности, чието съблюдаване ще направи по-ефективен учебно-възпитателния процес. Сполучливо разграничава предмета на педагогиката и педагогическата психология С. Л. Рубинщайн. Той пише: предмет на педагогическата психология са закономерностите на психическото развитие в условията на учебно-възпитателния процес, а предмет на педагогиката са закономерностите на дидактическия процес, при отчитане закономерностите на психическото развитие. Това, което за едната наука е предмет на изследване, за другата е условие, и обратно. Някои автори третират педагогическата психология като наука, която изследва закономерностите на ученето. Този възглед е непрецизен, защото разширява предмета на педагогическата психология. Учене има не само в училището и не само в обучението. Доколкото човек се учи извън училището, такова разширяване може да се допусне. Педагогическата психология обаче е наука за закономерностите на ученето, но само в условията на учебно-възпитателния процес. Тя затова се нарича и педагогическа. Неточно е и определението на педагогическата психология като психо-дидактика. Психо-дидактиката е само част от педагогическата психология, която се занимава с психологическите закономерности на обучението. Другата част, това е психологията на възпитанието. В университетския лекционен курс те се изучават последователно, но това разделяне е условно, тъй както е условно разделянето на обучението и възпитанието в университетския курс по педагогика. Особено популярно сред дейците на практиката е становището, че педагогическата психология е наука, чиято задача е да изучава, но по-дълбоко от педагогиката, проблемите на учебно-възпитателния процес, че тя е „дълбочинна” дидактика. Вярно е, че когато трябва да се задълбочи изучаването на някои проблеми на учебно-възпитателния процес, се прибягва до закономерностите, установени от педагогическата психология. Вярно е, че много плодотворни хипотези за интензификация и повишаване ефективността на този процес изхождат от педагогическата психология. Вярно е също така, че тя е научна опора на дидактиката. Това е забелязано от дейците на практиката. Затова те признават мястото и значението на педагогическата психология в теорията и практиката на образованието. Но въпреки това педагогическата психология си остава отделна наука, която си има свой предмет и място в сложния учебно–възпитателен процес в училище. С дидактиката те са равноправни науки, които си взаимодействат в решаването на тази сложна задача. Появата и обособяването на педагогическата психология от педагогиката и психологията имат своя дълга предистория и история, която може да се очертае в няколко етапа. Първи етап, който обхваща периода до втората половина на ХІХ в. В този период педагогическата психология не съществува като самостоятелна наука, а знанията, свързани с психологическите закономерности на усвояването, са включени в обхвата на общата педагогика и на общата психология. Втори етап, който обхваща периода от втората половина на XIX в. до началото на XX век. В този период стават важни изменения в образователната практика. Масовизирането на образованието изисква специални изследвания за психологическите условия на обучение и възпитание. Но тази нужда на образователната практика не може да се задоволи, нито от общата психология, нито от общата педагогика. Това са и причините в този етап да възникне педагогическата психология като самостоятелна наука. Трети етап, който обхваща първата половина на XX век. Тогава става окончателното обособяване на педагогическата психология като отделна наука. В диференциацията на психологическите науки този етап е свързан с имената на Е. Мойман, Е. Клапаред, В. Щерн, А. Бине, П. Блонски, М. Герасков и др. Четвърти етап, който обхваща втората половина на XX век до днес и чието съдържание е утвърждаването на педагогическата психология върху природонаучни, общопсихологически и философски основи. Този най-важен период в развитието на педагогическата психология е свързан с имената на Ив. П. Павлов, Л. С. Виготски, Ж. Пиаже, С. Рубинщайн, А. Н. Леонтиев, Н. Айзенк, Д. Б. Елконин, Дж. Брунер, В. В. Давидов. Особени заслуги за развитието на българската педагогическа психология имат проф. Д. Кацаров и проф. Генчо Пирьов. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|