П. Николов Н. Александрова
Самооценката – важен психологически източник за личностно саморазвитие
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| 5.2. Самооценката – важен психологически източник за личностно саморазвитие
Самооценката се отнася към ядрото на личността и е важен регулатор на нейното поведение. От нивото на развитие на самооценката зависят взаимоотношенията на личността на подрастващия с обкръжаващата го среда-учители, съученици, родители, приятели. Систематичен анализ на процеса на формиране на самооценката прави Л. И. Божович и по-конкретно на самооценката на детето и я определя като формираща се при децата от началната училищна възраст в процеса на определена дейност, както и в резултат на оценяване на същата дейност от възрастните. Авторката подчертава също така, че особеностите на самооценката и пътищата за възникването й, нейните функции в живота на личността показват големи индивидуални различия. Според Р. Бърнс самооценката винаги носи субективен характер. А. И. Липкина, изследва особеностите на самооценката при учащите се от началния курс. Тя илюстрира самооценката във връзка с успеваемостта и неуспеваемостта в учебния процес от страна на малкия ученик, в зависимост от позицията, която той заема в учебния процес. Авторката разкрива голямото влияние на семейството, оценките на учителя за формирането на самооценката. Самооценката определя свойствата на характера на човека, които той смята за себе си по-важни. Психологическите процеси на самооценката и "АЗ"- концепцията имат различия. "Аз"-концепцията представлява набор от по-скоро описателни, отколкото оценъчни представи за себе си. Част от "Аз"-концепцията може да бъде положителна или отрицателна, част може да бъде неутрална, а понякога понятието самооценка се отнася към това, как човек оценява своите собствени качества. Психологическите изследвания показват функцията на оценката и самооценката по отношение на нравствените качества и поведението на личността, на малките ученици. Тук се илюстрира и функционирането на тази самооценка като регулираща инстанция на нравствените свойства на личността. Установява се също така връзка на регулативната функция на оценката на нравствените качества на личността с нивото на усвояване на моралните понятия. С повишаването на нивото на разбиране расте показателят на използване на мотива за избор и етически категории. Самооценката на нравствените качества на личността изпълнява функцията на регулираща инстанция при избора на своята позиция в различни ситуации на общуване с връстниците. Съпоставката на всички получени данни ярко разкрива връзката между нивото на развитие на моралната сфера на детето и реалистичността на оценката и самооценката като механизми на саморегулация. Високото ниво на развитие на морално етическата сфера се съотнася с високата степен на сформираност у детето на критичност. Децата с такава самооценка са по-социабилни, точно схващат изискванията, които произтичат от референтната за тях група на връстници, стремят се да се приобщават в общуване с връстниците и да бъдат приети. Като цяло ситуацията на тяхното развитие може да бъде определена като благополучна. Недостатъчното разбиране у детето на нравствените качества на личността по правило се отнася с несформираната, нерефлективната самооценка, във връзка с което се ограничават нейните регулативни функции. В отношенията на детето с връстниците това се проявява при наличие на конфликти, тревожност, най-общо понижено самочувствие на детето. Трябва да подчертаем, че учебната дейност представлява доминиращ и определящ фактор при определянето на самооценката в училищна възраст. Различават се няколко нива на самооценката, като тя може да бъде адекватна и неадекватна при това неадекватната самооценка се разглежда в две разновидности, а именно занижена и повишена самооценка. Актът на сравняване е особено важен при оценяване на себе си, където индивидът съпоставя себе си с другите, отчитайки не само своите собствени постижения и успехи, но и цялата социална ситуация. Изследванията показват, че сравнението на децата не трябва да носи случаен и стихиен характер. Сравнението трябва да се осъществява като не се надценяват едни и се подценяват други, а да се стимулират децата към постигане на по-добри резултати и личностно развитие. Необходимо е сравнението на децата да се осъществява като строго се съблюдава тяхната индивидуалност. Адекватната устойчива самооценка придава позитивни нюанси върху всички страни от живота и личността на учащия се. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|