Глава 10 - Това не е започнало от вчера

Глава 10 - Това не е започнало от вчера

За да разпознаваш и разбираш помазанието на Святия Дух, ще ти бъде от полза да разгледаш живота на няколко личности от миналото.

Давид например, беше помазван три пъти. Първият път беше, когато пророкът-съдия Самуил отиде да види Есеевите синове във Витлеем (І Царе 16:1). Спомняте си, че Самуил каза: “Покажи ми момчетата си, Есей.” След като пред него преминаха седемте синове, той каза: “Господ не е избрал нито един от тях. Имаш ли още някой син?” Тогава Есей изпрати да повикат най-младия му син, този, който се грижеше за овцете. Когато Давид се яви, Господ говори на Самуил: “Помажи го, защото този е, който Бог избра.”

Това беше първото помазване. Второто дойде много години по-късно, когато Давид беше помазан в Хеврон за цар на Юдея (ІІ Царе 2:4). Седем години и половина по-късно той бе помазан за цар над Израел (ІІ Царе 5:3).

Първото помазване, въпреки че беше продиктувано от Бог, не извади Давид от робското му положение спрямо цар Саул. Неговите задължения бяха да свири на арфа, за да успокоява Саул от тормозещите го духове. Второто помазване беше последвано от тежък конфликт със Сауловия дом след смъртта на царя.

Едва след третото помазване Давид получи власт и авторитет над целия Израел. Тогава той напусна Хеврон – града, в който се бе установил, изкачи се на Сионската планина и установи властта си над цял Сион.

Поуката от това за нас, християните е, че ние никога няма да достигнем позицията на власт и авторитет, която Бог предвижда за нас, докато не получим третото помазание – царското.

По същия начин и апостолите преживяха три помазвания. Първото дойде, когато Исус духна върху тях и каза: “Приемете Святия Дух” (Йоан 20:22). Второто беше, когато Святия Дух слезе върху тях в деня на Петдесятница (Деяния 2).

Но върху ранната църква слезе още по-мощно помазание и нейната сила се увеличи драматично.

Забележителното събитие в 4 глава на Деяния на апостолите често се бърка просто с повторение на деня на Петдесятница. Но това не беше повторение. То увеличи силата за вършене на чудеса, която съпътстваше свидетелстването на апостолите за възкресението на Исус. Забележете какво се казва в Деяния 4:31, след като учениците се обрекоха да се покоряват на Бог, а не на човеци:

Помазанието върху апостол Петър беше толкова мощно, че хора се изцеляваха само като минаваше покрай тях и сянката му падаше върху болните (5:15).

Да, третото помазание донесе още по-велика сила в живота на апостолите и прибави много души към царството. Това е, от което наистина се нуждаем днес, за да бъде спасен светът.
Златна мина от поучения
Като допълнение към тези примери, книгата Деяния на апостолите, която спокойно би могла да бъде наречена Деяния на Святия Дух, предлага златна мина от информация за помазанието.

Например там е описано идване-то на Святия Дух. Първо, Исус послужи на апостолите чрез Святия Дух, като им обясни много неща (Деяния 1:2-3). Той им обеща да приемат сила чрез Духа (1:5-8). И тогава Святият Дух дойде, като направи целият свят да разбере за идването Му. “И внезапно стана шум от небето като фучене на вятър и изпълни цялата къща.” Тогава се случиха велики неща. Огнени пламъци се явиха над всеки от тях и те излязоха и проповядваха великите Божии дела на хора от всички народи (2:2-11).

Да, Святият Дух е нежен. Да, Святият Дух е утешаващ, но Той дава да се разбере, когато идва. Второто нещо е, че Святият Дух винаги идва с товар за души. Проповядвайки на множествата, Петър, който само преди няколко седмици поради страх се беше отрекъл от своя Господ, сега с дързост казваше:
“Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви и ще приемете тоя дар, Святия Дух. Защото на вас е обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото нашият Бог ще призове при Себе Си.” И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: “Избавете се от това извратено поколение.” И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха и в същия ден се прибавиха около 3000 души.” (Деяния 2:38-41).
Никой не може да ми докаже, че Святият Дух е в живота му, ако няма товара да вижда как хората идват при Исус. “Ще приемете сила и ще бъдете свидетели” – каза Господ. Святият Дух не ни е даден, за да си правим “духовен пикник”. Той ни е даден, за да свидетелстваме на хората за Исус.

Друго нещо, което произведе идването на Святия Дух, беше съвършено единство.

Твърде много се съмнявам в думите на някой, който казва, че има Святия Дух, но винаги се отделя, като си мисли, че той е всичко и няма нужда от никой друг. Пример за правилно отношение намираме в живота на ранната църква. Там всички новоповярвали “постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите” (Деяния 2:42). Те бяха непрестанно заедно и имаха всичко общо, разделяха храната помежду си с радост и простосърдечие. “А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха” (2:47). Никъде не се говори за помазани “самотници”.

Друго нещо, което научаваме, е, че Святият Дух ще се излива чрез нас върху някой друг по чудесен начин. В 3 глава на Деяния това се вижда много добре. В нея се разказва как Петър и Йоан отиваха към храма за молитва, когато срещнаха един куц човек, който молеше за милостиня. Петър се взря в него. Обичам този момент. Какъв проницателен поглед трябва да е имал Петър. “Погледни ни” – каза той. Казва се, че куцият човек внимаваше на тях. Тогава Петър изговори следните думи: “Сребро и злато нямам, но каквото имам, това ти давам: В името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи.” Това, което Петър имаше, се изля на нуждаещия се човек. Той го хвана за ръката, вдигна го и в същия миг човекът беше изцерен. Какво чудесно събитие! Святият Дух не ни е даден просто за наше удоволствие. Той идва, за да ни даде способност да свидетелстваме за Исус Христос в сила.

През 18-ти век живял един американски проповедник и теолог. Името му било Джонатан Едуардс. Неговият стил бил такъв, че той проповядвал, без да влага много-много емоции. Заставал на амвона и четял своите проповеди през дебелите стъкла на очилата си, като рядко вдигал очи да погледне слушателите. Но по време на службите върху хората слизало силно изобличение чрез неговите послания. Една от проповедите му била озаглавена “Грешниците в ръцете на разгневения Бог”.

Казва се, че тя предизвикала викове за милост сред събранието. Някои хора били поваляни от Божията сила, докато той четял. Това послание разпалило съживление, което заляло колониите със сила, променяща животи. Единствено Святият Дух е Този, който може да излее подобна сила.

Друг един проповедник, Д. Л. Муди, за когото също не бил характерен харизматичният начин на говорене и който правел много граматически грешки, разтърсил много градове и нации с мощните си послания, които явно били вдъхновени и помазани от Святия Дух.

Чарлс Фини, който бил инструмент в ръката на Бог за разпалване съживление в Америка, носел такова помазание, че самото му присъствие сваляло облак на слава над целия град, в който проповядвал. Божията слава можела да бъде почувствана не само в залата за събрание, но и извън нея. Хората били поваляни от Божията сила, започвали да плачат и да молят за милост. Често случайни минувачи, които не се интересували от Бог, изведнъж падали от силата и изповядвали греховете си.

Коя била причината за тези мощни проявления? Със сигурност това не било ораторското майсторство на говорителите.

Кетрин Кулман често била подигравана от хора, които за пръв път посещавали нейните събрания, защото се обличала странно и изглеждала странно.

“Каква циркаджийка!” – шушукали те. Но на втория път, когато кажела: “Татко”, цялата зала се изпълвала с Божието присъствие и сила. Хора падали от силата на Святия Дух, стотици получавали изцерения от нелечими болести и множество души се спасявали. Това със сигурност не било човешка сила.

В Англия живеели двама братя, наричани братята Джефри. Малко хора са чували за тях, но помазанието върху тях било толкова тежко, че когато застанели зад амвона и кажели съвсем простичко: “Учителят е тук”, чудесата започвали да се случват.

Записани са случаи на изцеления на куци, слепи, глухи и дори на възстановяване на липсващи крайници – наистина невероятни чудеса. Райнхарт Бонке, мощният евангелизатор, който преобърна голяма част от Африка, вярва, че до голяма степен дължи присъствието на помазанието и действието на Святия Дух в живота си на един от братята Джефри, който се молил за него преди години.

Също така в Англия се родил чудесният Смит Уигълзуърт, който служел с Лилиан – бабата на съпругата ми. Една от най-необикновените истории, която съм чувал за този служител от Лилиан, е следната: Един човек починал по време на събрание. “Вдигнете го!” – казал Уигълзуърт. Тогава той ударил в корема мъртвия човек и казал твърдо: “В името на Исус, съживи се!” –

“Вдигнете го отново!” – заповядал Уигълзуърт и с още по-голяма твърдост повторил: “Казах, в името на Исус, съживи се!”

Нищо не се получило. “Пуснете го” – казал Смит. Човекът се строполил на пода все още безжизнен. За трети път Уигълзуърт наредил човекът да бъде изправен и казал: “В името на Исус, съживи се!” В този момент, разказваше Лилиан, той плеснал човека по лицето и животът се върнал в него – той отворил очи.

Мисля, че с тези примери стана ясно това, което искам да ви кажа. Мощното проявление на Божия Дух сред хората не е нещо ново. То се е случвало още отначало и не забравяйте, че то е също и за вас!