П о м а з а н и е т о б е н и Х и н

Глава 11 - Исус - Аз Съм

Докато ви говоря за присъствието и помазанието на Святия Дух, никога не трябва да изпускате от погледа си Господ Исус. Всичко, което ви се дава, е, за да можете повече да Го познавате, да Го обичате и да Му служите. Затова в тази глава искам да отделя време, за да разсъждаваме върху това, кой е Исус, за да може по-добре да разберете важността на поучението за помазанието.

Както се пее в една песен:
Той е Господ на славата. Той е великият

Аз Съм, Алфа и Омега, началото и краят.

Неговото име е Чудесен, Княз на мир,

Вечносъществуващият през вечността.

Исус разкрива Бог в пълнота. Той е началото и краят, първият и последният, причината и следствието. Той е Амин. “

Аз Съм вечният живот от века и до века” – казва Исус.

Ти питаш: “Господи, какво ще видим на небето?”

“Ще видите Мен.”

“Какво ще правим на небето?”

“Ще Ми се покланяте и ще се наслаждавате в Мен завинаги.”

“Какво ще чуваме на небето?”

“Всичко, което Аз ви разкривам.”

“Какво е небето?”

“Моето творение за вас.”

Исус е центърът на всичко. Само Той има право да каже: “Аз Съм Този, Който Съм.” Ние живеем и съществуваме в Него. Щом веднъж си спасен, ти си в Него завинаги. Ти си облечен в Неговия живот. Ти си облечен с Този, който е Началото и Краят, Алфа и Омега.

Дълго време ми беше трудно да разбера как Бог може да каже нещо, и то да бъде утвърдено завинаги. Но това е, което Библията казва: “Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето завинаги” (Псалм 119:89). Той Го изговаря и То става. Времето не може да го измени. То е вечно.

Исус е Словото. Думите Му са Истина.

Без Него историята губи смисъла си; наистина историята не може да съществува без Него. Без Него няма първопричина, няма следствие.

Целият свят задава въпроса: “Кой съм аз? Защо съм тук? Къде отивам? Кой? Защо? Къде?” Исус е отговорът на всички тези въпроси.
Велико значение
Разберете, че това изявление “АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ”, има значение. Помните ли как Мойсей попита: “Как е името Ти!” Кой отговори? Ангел от Господ отговори: “Аз Съм Този, Който Съм.”

Павел, пишейки за Исус в Колосяни 1:16-17, казва:

Подобно Илия заповяда и огън падна от небето. Аз Съм, Който Съм проговори.

Някога в Назарет живееше една девойка, на която се яви ангел. Тя малко се изненада, когато той й проговори: “Мария, Словото на Бог за теб е, че ще имаш бебе.”

“Как ще стане това? Моля те, обясни ми!”

“Не мога напълно да ти го обясня.”

“Не, опитай се да ми обясниш.”

“Не мога.”

Никой не може да го обясни, думите са недостатъчни. Всичко, което можеш да знаеш, е, че Този, за когото не съществуват граници, избра да ограничи Себе Си в човешко тяло. В утробата на Мария вечността щеше да се въплъти в плът. Роденият от нея щеше да се нарече Исус и тя щеше да Го държи в ръцете си. Но Неговото пълно име нямаше да бъде Исус, защото Исус означава само “Спасител” или “Спасение”, а Той беше също АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ.

На нас ни е дадено името Исус, за да се обръщаме с него към ТОЗИ, КОЙТО Е. Исус наистина е името, което е над всички други имена. Но въпросът е какво беше името на Господ, преди да дойде в плът? Преди това ТОЗИ, КОЙТО СЪМ, се наричаше Началото и Краят, Алфа и Омега.

И Той ходеше по тази земя.

Помисли за това: Павел казва, че Исус, КОЙТО СЪМ, е силата, която държи атомите свързани. Ако само за миг се отдръпне, този свят, включително и твоята ръка и сърце, ще се пръснат на парчета. Погледни в Евреи 1:3, където се казва, че Божият Син държи всичко чрез Своето могъщо Слово.

Учените твърдят, че съществува сила, която държи в единство цялата природа. Можеш да им кажеш името на тази сила.

Някой създаде тази прекрасна планета, наречена Земя, и след това Този Някой слезе и ходи по нея. Той беше достатъчно голям, за да създаде тази шепа пръст в огромната Вселена на Неговото творение, и продължи да я държи, дори когато ходеше по земята.

Ако това не ти е достатъчно, погледни на себе си (ти, който си прашинка върху тази шепа пръст – Земята) и на Безграничния Творец, Създателя на всичко съществуващо, който реши да дойде да живее в теб и също да те спаси.

Защо? Защото АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ.

Когато Господ дойде на земята и водачите на нацията, в която беше избрал да живее, се разгневиха и казваха: “Ние сме Авраамови синове”, Той отговори меко: “Преди Авраам Аз Съм.”

“Богохулство!” – започнаха да крещят те.

“Не, Аз Съм Този, Който Съм.”

“Как можеш да бъдеш ТОЗИ, КОЙТО Е, когато си само на 30 години?”

“Аз Съм.”

И те го разпънаха. Но те не знаеха, че смъртта не може да Го държи, защото

Той държи смъртта. Той възкръсна от мъртвите и все още прогласява: “Аз Съм.”
Интересни размишления за човека
Библията говори, че след като създаде небето и земята и всичко, което е в тях, Бог каза: “Нека създадем човека по Наш образ” и му даде господство. Но това, което Бог имаше предвид, беше следното: “Нека да направим човека да бъде Наш партньор; не един от Нас, но партньор. Нека му поверим света, който създадохме, и да му дадем да избере между живота и смъртта.”

Така Бог създаде Адам, постави го в Едемската градина и посади две дървета. Едното беше дървото на живота, а другото - дървото на смъртта, което още се наричаше дървото за познаване на доброто и злото. Бог изчака да види какво ще направи Адам. Забележете, че няма място в Битие, където Бог да се открива на Адам. Помислете, Бог създава човека, но никога не му изявява кой е Той, въпреки че е негов Творец. Първият човек, който чу името АЗ СЪМ, е Мойсей (Изход 3:14).

Защо не Адам? Бог изчака да види избора на Адам относно живота и смъртта. В това се крие дълбок смисъл. Ти никога няма да получиш откровение за АЗ СЪМ, докато не Го избереш. Бог няма да те насили. Бог няма да се натрапи на никого. Той не го направи дори при първия човек.

Ако Адам бе избрал дървото на живота, той щеше да живее в съвършенство завинаги и колко щеше да е прекрасно за цялата човешка раса.

Не забравяйте, че Бог възнамеряваше да умножи хората по земята още преди да се беше появил греха. Щеше да е чудесно.

Когато Адам избра дървото за познаване на доброто и злото, той умря и това преживяване въобще не беше приятно. Той сигурно се е опитвал да се добере до дървото на живота, но Бог беше изпратил един ангел, който да му препречва пътя.

Можем да кажем, че онова дърво на живота беше Исус Христос. Ако Адам бе взел от Него в самото начало, той щеше да намери един несекващ извор на откровения за Словото на Живия Бог. Но Адам избра другото дърво.
Защо Исус дойде на земята
Спомням си как веднъж Били Греъм оприличи ситуацията между Бог и човека след грехопадението с това, което би било, ако ти си създателят на това малко същество – мравката. Ти си неин творец, ти я обичаш и се грижиш за нея. Един ден виждаш, че мравката се е запътила в посока, където я очаква сигурна смърт. Какво ще направиш? Как ще й кажеш за опасността?

Имаш голям проблем. Първо, мравката не мисли, както ти мислиш. Второ, не може да те чуе. Трето, не може да те види. Четвърто, не може да те разбере. Ако се опиташ да я докоснеш, може да я убиеш. Ако препречиш пътя й с ръката си, тя ще се изкачи отгоре и ще продължи. Какво можеш да направиш?

Единственото, което ще й помогне, е да станеш мравка и да й кажеш: “Не върви натам, ще умреш! Последвай ме.”

Когато мислим за Господ Исус, трябва да се опитаме да разберем, че Той е много повече от ограничения човек, когото светът видя с естествените си очи. Много повече от един, който вършеше чудеса. Ако погледнете на Него само като на човек, вие не можете да схванете безграничната Му същност. Да, Той каза: “Аз съм вратата”, но вълнуващият въпрос е какво има зад вратата.

Тепърва ни предстои да разбираме много неща за Него.

Но Господ е разкривал Своята Личност през вековете – малко по малко, чрез различни хора. Началото на Посланието към евреите говори за това:

Но един ден Бог каза: “Вече няма да говоря чрез нечия уста. Сам Аз ще стана видим и лично ще говоря.” Така Словото стана плът и обитаваше между нас (Йоан 1:14).

Ние сме получили безграничното откровение, наречено Исус, въпреки че то не може да се схване с естествения ум. Но Павел ни учи, че ние получихме “Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари”. Но той добавя, че “естественият човек не приема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост, понеже то се изпитва духовно... А ние имаме ум Христов” (І Коринтяни 2:12-16).

Това е забележително! Когато ходиш с Духа, живееш в Неговото присъствие и си помазан със силата Му, ще откриеш, че започваш да разбираш все повече и повече безграничния Господ и Спасител, великия Аз Съм. Когато веднъж бъдеш докоснат, ти ще започнеш да молиш: “Докосни ме още веднъж!” Няма да се чувстваш задоволен от вчерашното докосване и ще започнеш непрестанно да викаш: “Моля Те, още веднъж, само още веднъж.” Всяко откровение ще те прави все по-гладен за още.

В един момент ще започнеш да се питаш: “Дали някога ще проумея докрай това откровение и вече няма да има какво повече да получавам?” Бог ще ти отговори: “Това никога няма да стане.” Всяко откровение е само началото на следващо откровение, затова искам да ви покажа как да се придвижвате все по-напред в тези неща.