Изпразват резерва на здравната каса

Подаряваме готови медици на чуждите държави

- Още от малък исках да бъда лекар. Освен, че тази професия е свързана със спасяването на човешки живот, тя е за мен и едно голямо предизвикателство. Необятна сфера, винаги има нещо ново, което да видиш и научиш. В момента работя във Втора хирургична клиника в УМБАЛ "Св. Георги" като специализант. Асистент съм и в същата катедра при Медицински университет-Пловдив, място с добри традиции и опитни хирурзи. Харесва ми и бих искал тук да продължа обучението си. От изминалата есен имам възможност и да преподавам на англоговорящи студенти.

- Аз съм 3-то поколение лекар, и то хирург, и винаги такова е било и моето желание. Хирургията може да се каже, че е висшият пилотаж в медицината. В момента специализирам обща хирургия, а след това бих искал да продължа и с гръдна хирургия.

- За голямо мое съжаление живеем в свят, който е комерсиализиран, но принципите на един лекар не би трябвало да зависят от това. Етичното упражняване на медицината е важен принцип, а и аз съм член на Комисията по професионална етика на БЛС. На мен ми харесва изказът "Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство" и смятам да го спазвам през целия си професионален и житейски път.

- Лекарската професия се основава на много ценности като професионална компетентност и отговорност; честност, човечност, милосърдие; добросъвестност; тактичност в отношенията с пациентите, колегите и обществото; толерантност към религиозните и политическите убеждения, етническите традиции на личността; еднакво отношение към болните с различно обществено, социално и материално положение. Не считам, че някой от тези принципи е по-малко или повече важен от всеки друг!

- За последните 25 години системата на здравеопазване в страната върви стремглаво надолу. С оглед на това възможностите за много добро лечение са ограничени. Но всичко е в нашите ръце и ние трябва да направим дори и невъзможното, за да променим положението. Ако не съм убеден в това, аз нямаше да практикувам медицина в България.

- В България завърших, в България започнах да работя и след години отново виждам моето бъдеще тук. Независимо от проблемите със здравеопазването, негативното отношение към докторската гилдия, което за мен е напълно неоправдано, и фактът, че заплатите на българските лекари са несравними със средните за Европа, считам, че всеки камък си тежи на мястото. Условията за развитие в нашата страна са и по-добри от тези другаде.

- Близо 80% от лекарите, които завършват университет, избират реализацията в чужбина. Основна причина са липсата на възможности за специализация, на сигурност и на достатъчно качествени условия. Водещият фактор е и изключително ниското стартово заплащане, ако изобщо се започне с такова. В най-новата Наредба за специализациите от 22 януари 2015 има също доста неясноти. Не е упомената възможността за практическо обучение на специализантите - лекари по дентална медицина и фармацевти, финансирането на обучението не е ясно. Защо специализант, приет по държавна поръчка, трябва да заплаща такса на университета, а не направо тази такса да се заплаща от МЗ? Не е разгледано заплащането на бременни жени при специализацията. Не е разгледан и въпросът за трудовия и осигурителен стаж по време на специализация. При платените специализации се заплаща такса, определена от университета, а лечебното заведение трябва да осигури месечно възнаграждение, не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход, което демотивира университетските болници да представят заявки за специализанти, без които обаче те не могат да се акредитират. Не е поставен изобщо и въпросът за специализиращите докторанти и асистенти, тяхното зачисляване и финансиране. За клиничните специалности те трябва да са на трудов договор както към лечебното заведение, така и към университета. Ако не са по държавна поръчка, специализацията на редовните докторанти трябва да се издържа от съответния университет по ред, определен от МЗ и МОН.

- Не може една здравна система като нашата да бъде успешна, когато средствата за здравеопазване се пренасочват в други направления.

Други основни негативни фактори са огромното количество частни здравни заведения и това, че заплащането на здравни вноски не е задължително. Всички останали неща, които се говорят от кой ли не, са прах в очите на хората. В България, за около 7 млн. души има над 400 болници, а в Германия, за 90 млн. те са около 2000. Само частните болници са над 100. В Холандия и Белгия, където населението е сходно, болниците са под 100! Средствата за здравеопазване за година, които се отделят от семейство в САЩ, са около 15 000 лв., в Европа - около 6000 лв., а тук - около 500 лв. Ние отделяме за тази система около 4% от БВП, за Европа този дял е 8%, а за САЩ -18%. Проблемът не е защо някои лекари получават големи заплати, а защо по-голямата част взимат малко. Над 2000 хирурзи са напуснали страната за последните 10 години. Основната причина е, че в другите европейски страни лекарите получават до 10 пъти повече. За изминалата година около 550 лекари са избягали в чужбина, докато преди 2 г. броят е бил около 400. През 2014 г. са напуснали около 250 лекари с по една специалност и около 50 с две и повече. Най-много са хирурзите, анестезиолозите и гинеколозите. Стигна се дотам, че хирурзите и анестезиолозите станаха поравно, а дефицитът на интернисти, педиатри и патоанатоми е висок! Средствата, които дава държавата за година обучение за един студент по медицина, са около 10 пъти повече, отколкото при хуманитарните науки, а след това ние подаряваме един готов специалист на чуждите държави.

- Какво бихте казали на хората, от които зависят промените? А на пациентите?

- Крайно време е да започнем да говорим за нещата с истинските им имена, да формираме срещи, идеи, които наистина да имат ефект. В противен случай сме обречени! Нека хората, от които зависят промените, да спрат да мислят и за личната изгода над общата, защото не след дълго, когато останем без лекари и без здравеопазване, това вече няма да има никакъв смисъл! Пациентите трябва да бъдат търпеливи, каквито сме и всички лекари, избрали да работят в родината. Ние сме положили Хипократова клетва и съм убеден, че голямата част от лекарите я спазват и дават всичко от себе си в името на пациента, въпреки проблемите.