Съдът остави лимитите на клиниките

При съмнение за злокачествен възел на щитовидната жлеза, не отлагайте операцията

Заболяванията на щитовидната жлеза се срещат често по нашите земи. Най - ранните литературни сведения са от времето на Второто Българско Царство. Византийски историк описва, че мъжете по протежението на р.Струма често пускали дълги бради, за да прикрият шията, поради увеличената й уголемена жлеза. Същата се увеличава от липсващия йод в околната природа. Затова йодирана сол се препоръчва в днешно време като хранителна добавка. Щитовидната жлеза се намира в основата на шията и е отговорна за регулацията на обменните процеси в организма. Възлите на щитовидната жлеза са образувания, които се формират в жлезата под действието на различни фактори. По-голямата част от тях не са опасни за здравето ни и не всеки път могат да предизвикат оплаквания. Затова редица специалисти съветват да не пропускаме профилактиката и на щитовидната жлеза. Заболяванията на щитовидната жлеза се лекуват успешно от специалистите по вътрешни болести (ендокринолози). Хирургичното лечение се явява междинен етап в комплексното лечение на Нодозната Струма, както медицински се наричат увеличените възли на жлезата. За модерните съвременни оперативни методи за хирургично лечение, разговаряме с д-р Петко Кирилов, хирург в УМБАЛ "Софиямед".

Диагностиката на увеличените възли на жлезата включва физикални, инструментални и инвазивни методи. Започва се с оглед, палпация (опипване) и лабораторни изследвания. Ултразвуковата диагностика заема основно място в етапа на диагностично уточняване, обикновено при срещата ендокринолог - пациент. Сцинтиграфията, използваща се за уточняване вида на възлите на щитовидната жлеза, започва да отстъпва място на по-модерните методи като компютърен – томограф (скенер) и Ядрено-магнитният резонанс. Като инвазивен метод за изследване се използва и тънкоиглената аспирационна биопсия. Негативния резултат за злокачественост от нея не винаги е меродавен, при малки карциноми, намиращи се в част от възела, поради невъзможността за точно проектиране на иглата в същата зона. Така че, дори при извършване на подобно изследване негативният резултат не отменя оперативното лечение при съмнение за злокачественост. В такива случаи би могло да се изчака и проследяване на 6-12 месеца, повтаряне на аспирационна биопсия или директно минаване към оперативно лечение. Важното при преценката за операция е добрия контакт ендокринолог - хирург. При един добър екип не е необходимо повтаряне и дублиране на направените изследвания.

Добилите популярност термини като "топъл и студен" възел имат отношение само към наличието на кръвоснабдяване и способност за натрупване., на йод. Студените възли са тези, които не натрупват ефективно йода. По-често такива дефекти са евентуално злокачествени. Ако е "топъл" възелът, значи натрупва йод, клетките са функционално пълноценни и най-вероятно образуванието е доброкачествено. Ненатрупващи зони може да има и при болестта на Хашимото и това не е свързано непременно със злокачественост. Кистите на щитовидната жлеза са кухини, пълни с течност и естествено не натрупват йода, защото там няма клетки. Тоест една част от студените възли са доброкачествени или въобще не са възли, а пък една част от топлите възли могат да бъдат злокачествени.

Мотивите да се оперират възлите например са следните: рискът, че може някой от тях да е злокачествен или възелът да започне да произвежда хормони неконтролируемо. Трябва да се пристъпи към операция при неравни очертания на образно изследване или съмнение за злокачественост на възела, базедова болест-1 рецидив, Хашимото, но само при определени показания) и др. Тези показания не са някаква догма с развитието на техниката и натрупването на опита на хирурга, те започват да се разширяват. Така, че аз съм привърженик на индивидуалния подход. Операция се налага и ако възелът е много голям, защото шията не е място, където има много пространство той да се разположи. Има и психологически мотив ако пациентът се тревожи от възела и предпочита да го махне. Оперативните техники за достъп до жлезата са класическа цервикотомия (разрез) и миниинвазивни.

Миниинвазивните хирургични методи като цяло дават на нас хирурзите много по-голяма възможност за локализиране на болестния процес, бързо достигане до него, визуализиране на проблема и неговото атравматично отстраняване. Това обаче не отменя безспорните предимства на отворената хирургия. Хирургичните методи зависят както от опитността на хирурга, така и от наличната апаратура, с която той разполага. В болница "Софиямед" работим с последна поколение оперативна техника и извършваме операциите по отстраняване на възли на щитовидната жлеза. Съвременната методиката позволява по -добри и козметични и функционални резултати от операцията, както и по-бързото възстановяване на пациента, което е най-важното. Но в основата на всяка операция си остава на първо място опитността и квалификацията на хирурга и доверието на пациента в него. Така, че моят основен призив към пациентите е д а има взаимно доверие -между пациент и лекар, и екипно доверие- между хирурга и лекуващия ендокринолог. Това е най-важната предпоставка за успешното лечение.

***

Д-р Кирилов е специалист по гръдна и обеца хирургия. От 1990 г, до 2000 г. работи като хирург в Общинска болница в гр. Пирдоп. От 2000 до 2010 г. работи във ВМА-Клинина по гръдна хирургия, от 2010 г. до 2012 г. в КОЦ във Велико Търново, от 2012 г. до 2015 г. в УМБАЛСМ "Пирогов" в отделение по гръдна хирургия. Присъединява се към екипа на Клиниката по хирургия на УМБАА "Софиямед" през месец февруари 2015г. Има квалификация по Миниинвазивна коремна хирургия -Laparoscopia (1993г.в България), Миниинвазивна гръдна хирургия (1995г. в Герлинген, Германия), Гръдна хирургия (2007 -2010г.), франция в Hopital construction des Armees Percy; Clinique Chirurgicale Val d'Or; L'Hopital Amerikain de Paris, където специализира при проф. Рене Жанковиси) и мамология. Има повече от 25 години професионален опит.