Patannjalasuutrani
Изтегляне 0.52 Mb.
|
|
освобождаващ латентна енергия), въздух (газообразно състояние) и етер (полево състояние). Подобно на Ригведа и според Хераклит огънят е първичен природен принцип (процес). Към този принцип той прибавя още два. Единият се нарича “Път нагоре” (???? ???) и води към единение, към сливане в едно. Това е пътя на “на дружбата и хармонията”. Вторият е “Път надолу" (???? ????) и води към раздвоението, противопоставянето и разрушението. Това е пътя “на враждата, на омразата, на спора”. “Пътят надолу” превръща огъня във вода, а водата в земя. В “Пътя нагоре” водата се изпарява, достига слънчевата сфера и изгаря“, при което се раждат въздухът, етерът, планетите и звездите. Хераклит приема, че огънят не е стихия, а творяща, раждаща субстанция, през която се осъществява преходът между низшето и висшето, между небето и земята, между битието и небитието. Когато той се разгаря резултатът е чистота и единство, а когато ой угасва резултатът е натрупване на противоречия и раздвояване. Така според Хераклит развитието на Природата се ръководи от три фундаментални принципа, които определят вертикална а слоеста структура на космоса. Найниско е разположена Земя а, следвана от водата, огъня и въздуха. В Ригведа схемата е с пет елемента. Над въздуха древните индийци поставят – етера (празнотата, полето), найфиното проявление на материята. Според Йога тази слоеста подредба на космоса се повтаря и в човешкото тяло. В него фините виталните центрове (чакри), чрез които йогинът контролира телесните и психическите си функции,
Земя. В облас а между ануса и гениталиите се намира чакрата Муладхара (Muladhara Chakra) със символен елемент Земя. При мантра медитация този елемент се сублимира в мантрата Lang, (Lam). В Лая Йога при гласно произнасане на мантрите, те завършват със зука “м”, а при негласно с “нг” (виж коментара към сутра І. 27. Вода. Малко над гениталната област е чакрата Свадхищхана (Swadhishthana) със символен елемент вода. При мантра медитация този елемент се сублимира в мантрата Wang (Wam). Огън. В облас а на пъпа е чакрата Манипура (Manipura) със символен елемент огън. При мантра медитация този елемент се сублимира в мантрата Rang (Ram). Въздух. На височината на сърцето, в облас а на гръбначния стълб, се намира чакрата Анахата (Anahata) със символен елемент Въздух. При мантара медитация този елемент се сублимира в мантрата Yang (Yam). Етер. На височината на шията, в облас а на гръбначния стълб, се намира чакрата Вишудха (Wishuddha) със символен елемент Етер. При мантра медитация този елемент се сублимира в мантрата Hang (Ham). Слоестата структура на универсума и човека води началото си от пантеона на Веда, в който всеки от боговете има собствено поле на отговорност и действие. Сред тях са богове е на слънцето Суриа (Surya), Луната и божествената напитка Сома (Sома), зората Уша (Usha), на деня и светлината Митра (Mitra), на водата, нощта и равновесието Варуна (Varuna), богът на ураганите и огнената стихия Рудра (Rudra), богът на вятъра Вайо (Wayu), предводителят на всички богове Индра (Indra), богъ на жертвения огън Агни (Agni) и др. В тази поредица присъствуват едновременно два бога на огъня. Единият е Рудра, богът на разрушителния огън, а другият е Агни, богът на жер вения огън, приятел на хората и техен застъпник пред останалите богове. Връзката с Агни и другите богове се осъществява с помощта на описаните в Яджурведа б (Yajurveda) ритуални жертвени формули и действия, тържествени химни, магически заклинания. От гледна точка на познанието, ритуалната практика през ведическия период олицетворява един своеобразен космически модел. Според него всяка една от пе е природни субстанции: земя, вода, огън, въздух, етер е еманация на пораждащият я принцип – божеството, което я владее. Капризите на божествата се изразяват в катастрофални бедствия – спиране на времето, бури, наводнения, вулканични изригвания, светкавици, суши и др. Найсигурното средство за да се спечели милоста на божествата е почитането, възхваляването, употребата на магически “формули” и пренасяне на жертви. Когато боговете са изключително разгневени, нещо което се изразява в катастрофални природни бедствия или болести, за да се възстанови реда в природата се принасят дори и човешки жертви. Жертвеният огън се отъждествява със самото жертвоприношение. Добре контролираният жертвен огън води до единство с отвъдното, до благополучие и спокойствие. Слабият, угасващ или прекалено силният жертвен огън водят до конфликт с отвъдното, до натрупване на противоречия. Спазването на ритуала е от фатална значимост, поради което той се изпълнява едновременно от няколко жреци, като ролята на единия от тях е да контролира останалите. Колкото и примитивна да e концепцията за необходимос а от жертвоприношения, това е първият осъзнат модел за осмисляне на универсума с помощта на причината и следствието, както и първата форма на възникване на колективно съзнание, основаваща се не върху табута, а върху принципи. Във всички следващи философски системи, включително и в Йога, идеята за само жертвоприношението, играе определена роля. За да постигне своята свобода и сливане с Пуруша Брахман, йогинът е длъжен да самопожертвува своето “Его”, да се отрече от спонтаннос а на телесните, чувствените и дори мисловните прояви. Йогинът медитира върху образа на бога на огъня Рудра за да изгори онази част от себе си , която той не възприема като свое истинско “Аз”. При медитация върху Кундалини, в тялото му се освобождава силна топлина. Йогинът усеща изгарящ и пречистващ огън в местата през които преминава събудилата се змия. Това е енергията, която се освобождава от съединението на Шива и Шакти, която йогинът контролира и превръща в психо ментална форма. В някои тантрически култове на мис ично сексуално съединение, посветената партньорка Йони се приема за жертвен огън в който жертвата йогинът, трябва да изгори за да се прероди духовно. Това е повторение на Сътворението на света, при което Пуруша осеменява Пракрити, превръщайки я в огнено кълбо (Tapas). В процеса на символичното изгаряне, йогинът се освобождава от ненужното. Приемайки боговете в техните пет сфери на влияние, като метафорични персонификации на обективно съществуващи природни закономерности, Санкхя въвежда пет невидими природни енергии (сили), наречени пет фини елемента – Танматра (Tanmatra). Те са идеалната първопричина за възникването на пе е груби елемента – земя, вода, огън, въздух и етер. Както в природата, така и в човекът всичко е изградено от тези фини и груби елементи. Тъй като според Санкхя (І.1, принцип ІІІ) Човекът и космосът са копия един на друг, в развитието си човекът следва космоса. Според Aitareyaranyaka 4 , първоначално Атман се съдържа в природните форми: “...земята, вятърът, въздухът, небесните тела....”. В тези най ранни форми на проявления на Природата, той е размит в природния субстрат, неосъзнат и пасивен. Той е толкова “Аз”, колкото и семето е растение. По ната ък в същото произведение се казва: “Съществуват растения, дървета и животни и Атманът се разпознава все повече (в тях). В растенията и дърветата има сок, в животните има усещания. Атманът при животните стига до по голяма чистота, тъй като и при тях също има сок, а в растенията няма мисъл. Атманът става още по чист в човека. Защото човека още повече е надарен с разум”. С появата на животните, Атман се само обособява, като сетивност и чувственост, но продължава да е неосъзнат като разум и дух. На този етап бъдещото “Его” се проявява в сетивност и чувственост. Неговата активност се изразява латентно, в действия свързани с инстинктивното поведение. С появата на Разума, чрез Homo sapience, “Егото” се самоосъзнава. То започва да използува Разума като инструмент, но не се отъждествява с него и намира своята истинска същност в емоциите и чувствата. С развитието на Разума, индивидуалният дух Пуруша Атман постепенно се самоосъзнава като “Аз”, като дух, който се отрича напълно от “Егото”. За осъщес вяването на този преход обаче, само разумът не е достатъчен. Необходими са и интуитивни прозрения, чрез които съзнанието да се самоопредели. Според Хегел, човекът е Дух само дотолкова, доколкото го е разпознал в себе си. Човекът, който не е разпознал Духа в себе си е в плен на собственото си “Его”. Духът съществува във всеки един, независимо от това дали го осъзнава или не. Дори привързан с тройна верига към Материя а, той във всеки миг може да се “събуди" и освободи от нея. Това би могло да се случи като просветление, вследствие на екстремно човешко изпитание или като резултат от дълго и упорито търсене. Надписът “Опознай себе си” върху храма на Аполон в Делфи може да се разглежда като подтик към човека да се стреми да открие и да опознае “съвършената си вътрешна природа”, духа в себе си. В “Йога сутри” на Патанджали “Азът” се реализира, чрез свободата и истината. Пътят към тях минава през изучаването и осмислянето на следните 25 принципа: 1.Пракрити – пасивната първопричина на всичко. 2.Пуруша – осеменяваща духовна космическа сила. 3.Разумът – най висшето творение от връзката на Пуруша с Пракрити. 4.Произтичащото от Разума “Его” (Ahankara). 9.Произтичащите от “Егото” в пет фини елемента – същности (Tanmatra). 10
елемента: земя, вода, огън, въздух и етер.
на вътрешнотелесната сетивност. Според Диоген Лаерций 5 и Платон, подобно на Санкхя приема, че светът е дуалистичен. В неговата космологична схема, космосът е резултат от смесването на двете независими космически начала – Разума г (бог) и материята.“Съществуващата в състояние на хаос материя била събрана на едно място от бог, защото решил, че хармонията е по добра от безредие о. И от това смесване произтичат четирите елемента огън, вода, въздух и земя, от които се ражда космосът и неговото разнообразие”. “Крайната цел в развитието на космоса е да се уподоби разума (бога)”. С тази идея, Платон заема позиция много близка до тази на Веда и Санкхия, а именно, че в процеса на развитието на Природата, Духът се изявява все повече и повече. Той се изявява найдобре в съвършенството на човека. Според Платон, подобно на човека и космоса е одухотворен. Той е сферичен, защото това е най съвършената форма. В човешкото тяло съществуват три идеални (фини) центъра на душата: в главата е съзнаващата душа, в сърцето е емоционалната душа и в облас а около пъпа и черния дроб е желаещата душа. Платон вярва, “...душата е вечна и последователно се облича в много тела”. “Започвайки от центъра на тялото тя го обвива от всички страни .... Разделена е с помощта на хармонични деления и образува два свързани кръга
кръга.. [Душата] е съставена от елементи...Външния кръг е на единството, а вътрешният на различията. Мненията са свързани с движение по кръга на различието, а знанията по кръга на единството”. Rigvedasanghita Х,190. Stephanus, Poesis philosophica (G.W.F. Hegel, Vorlesngen Uber die Geshichte der Philosophie, Erster Band, D.Heraklides); също и в H. Diels, W. Kranz, Die Fragmente der Vorsokratiker, Bd, Berlin, 1934.
3 Rigvedasanghita Х,129. 4 Aitareyaranyaka II, 3. 5 Diogenis Laertii, De Clarorum Philosophorum Vitis. а В найстария древногръцки ръкопис на “Йоан” в 1.1 се използува думата Логос, едно от значенията на която е и слово. В последващите преводи вместо Логос се използува думата Слово, която е много поблизка до колективното народно съзнание. В християнското учение думите Логос, Божието Слово, Словото и Бог Слово са синоними. б Яджурведа е третия сборник от Веда в Тук става дума за космическото “Его”. Според Диоген Лаерций, с думата бог Платон означава Ума и Причината. Той не е господар на вселената, на “всичкото”, както е в християнството, а е само единият от двата изначални космически принципа. Другият принцип – материята не се създава от бог. Тя съществува сама по себе си още преди сътворението на света в своето изначално хаотично и безформено състояние. Представата на Платон за Бог е близка до представата за Пуруша в Санкхя.І.8 Заблуждението е представа за обект, не съответствуваща на формата, съдържанието или същността му. “viparyayo mithyajnanam atadrupapratistham” Заблуждението може да бъде резултат от изкривени възприятия, от изкривяване на истината поради силна емоционално
свидетелство. Особен вид заблуждение е илюзията, при която менталния образа, в съзнанието на наблюдаващия, не е на наблюдавания обект. Илюзията може да се обуславя о различни причини – от особени условия при наблюдението, психическо заболяване, екстремално психическо или физическо натоварване, пристрастеност към алкохол, наркотици, токсично отравяне и др. І.9 Измислицата е словесна конструкция за несъществуващ обект. “sabdajnananupati vastusunyo vikalpab” І.10 Сънят е врити провокирано от самото съзнание. “abhavapratyayalambana vrttir nidra” Патанджали разглежда сънят и сънищата като врити, провокирани от самото съзнание. Когато човек спи без да сънува, съзнанието му е изпълнено с врити на пустотата. Илюзорната сетивна нагледност, възникваща при сънуване, е резултат от неосъзнати психични процеси. “Азът” и “Егото” са актьори в пиеса, сценарият на която е написан в глъбините на психичното. В състояние на сън съзнанието е изолирано от външни сетивни въздействия, но това не означава, че организмът е загубил сетивна връзка с околната среда. По време на сън тази връзка съществува, но не е обект на съзнанието. Същото се получава и при свръх концентрация на съзнанието. Тогава то сякаш заспива за всичко останало, освен за обекта на концентрация. І.11 Паметта съхранява образи на отминали събития. “anubhutavisayasampramosah smrtih” Съществуват два вида памет. Едната е свързана с настоящия живот, а другата със спомени от миналите прераждания. Според Платон “знанието е спомняне на нещо, което си знаел отпреди. Това не би било възможно ако нашата душа не е съществувала някъде, преди да се прероди в нашия човешки образ”. 1Platonis Phoedo. 12 Контролът [върху съзнанието] се достига с упражнения и безпристрастност. “abhyasavairagyabhyam tannirodhah” Безпристрастноста не означава да си незаинтересуван и безучастен свидетел, а да си обективен и строг съдник на случващото се, неподаващ се на възникващи емоции и чувства. І.13 Упражненията са усилия за задържане [на съзнанието в състояние на] концентрация. “tatra sthitau yatno 'bhyasah” Упражненията са постоянни усилия за достигане състояние на пълен контрол върху врити. І.14Постигнатият успех зависи от усърдието и себеотдаването. “sa tu dirghakalanairantaryasatkaradarasevito drdha bhumih” Усърдието и себеотдаването не означават прекомерност. В сравнението с времето и бита на Патанджали, съвременния човек е в неудържим, динамичен, информационен поток. Прекалените занимания с медитация могат да провокират симптоми е на сетивен глад, който да доведе до трайни неврологични и соматични увреждания. Този феномен е отдавна извес ен във връзка с измененията, които са наблюдавани в психиката на корабокрушенци прекарали продължителни времена в самота, мореплаватели – самотници и изследователи в далечния север и
свързано с продължителен “сетивен глад”, са описани в книгата на Джек Лондон “Скитник между звездите”. Много вероятно е авторът да черпи информация от собствени преживявания. През изминалите тридесет години, във връзка с продължителните полети на обитаеми космически кораби и надпреварата между космическите сили, публикациите свързани с този проблем бяха засекретени. В наша книга , посветена на самовнушението и медитацията, още през 1983 г., предупредихме за опаснос а от сензорен дефицит при прекомерни занимания с медитация. През 2002 г. международен колектив от шведски и канадски изследователи, ръководени от световно известния неврофизиолог Хакен Олаусон, направи “важното научно откритие” 2 относно необходимос а от достатъчна сензорна “консумация”, в частния случай на кожни усещания, за нормалното функциониране на централната нервна система. В състояние на сензорен глад настъпват компенсаторни реакции изразяващи се в па ологично засилване на сензорната чувствителност, както и па ологично усилване на въображението. Резултатите от неврофизиологични изследвания при космонавти, прекарали продължително време в самота показват, че проблемът е преодолим, но е необходимо постепенно привикване на организма и спазване на психическа “хигиена”,избягване на конфликтни ситуации, ълноценно ежедневие. В системата Йога психическата хигиена се осигурява от първите й две степени Яма и Нияма. “В началото е полезно да не се медитира прекаленно дълго и да не се пресилваме. Максималната продължителност да е около петнадесет минути. Важна е не продължителноста , а качеството..... Добър знак, че се приближавате към устойчиво медитативно равновесие е ако престанете да чувствувате как тече времето...” 2 H. Olausson, Y. Lamarre, H. Backlund, C. Morin, B.G. Wallin, G. Starck, S. Ekholm, I. Strigo, K. Worsley, A.B. Vallbo & M.C. Bushnell, Unmyelinated tactile afferents signal touch and project to insular cortex, vol. 5, 9, pp900 – 904, 2002. 3 Лекция на ХІV – тия Далайламы: http://ariom.ru/litera/dalailama/dalai І.15 Безпристрастността (Wairagyam) e отсъствието на желания за притежание и власт върху видими и невидими неща. “drstanusravikavisayavitrsnasya vasikara samjna vairagyam” Безпристрастнос а е резултат от стремежа за освобождаване на “Аза” от привързанос а му към телесното, емоционално чувственото и разсъдъчното. Това не е тяхното примитивно отричане, а освобождаване от зависимос а към тях. Зависимости, като пристрастност към алкохол, наркотици и др., напълно преграждат пътя на Йога. Борбата с тях, все пак е възможна. Според Vivekananda “единственият способ за надмогване над зависимости е постоянното ангажиране на съзнанието с възвишени мисли”. І.16 Пълното освобождаване от гуните се постига чрез опознаване на Пуруша (ПурушаАтман). “tat param purusakhyater gunavaitrsnyam” Гуна (Guna) е понятие с широк множествен смисъл, но в Санкхя то означава една от трите сили, които обуславят развитието на Пракрити. Те са sattva чистота, светлина, хармония, rajas страст, активност, движение и tamas – пасивност, инерция, тъмнина. Гуните обвързват душата с тройна верига, в която участието им не е равно. Понякога една от тях може да е преобладаваща. Трите гуни никога не действуват по отделно. Те се подпомагат една друга. Всички субстанции на Пракрити (Природата) ги съдържат в различни пропорции. Кога о сатва е доминираща съществува мир, спокойствие и единение. Раджас е активност, пораждаща развитие, борба и разединение любов и омраза, добро и зло, симпатия и антипатия. Тамас е задържаща активнос а сила, водеща до застой и пасивност. Тъй като Човекът и космосът са копие един на друг, тези Гуни действуват, както в Природата, така и в отделния човек. В зависимост от това коя от тях е доминираща, неговия характер се определя като: тих, спокоен, благороден и възвишен (сатвичен тип); активен, усърден и избухлив (раджастичен тип); мързелив, безотговорен и примитивен (тамастичен тип). Йогинът се освобождава от действието на гуните ако индивидуалния му дух се разпознае като свободен дух и се освободи от робството си спрямо желанията, произтичащи от “Егото”. І.17 Савитарка, Нирвитарка, Савичара, Нирвичара образуват Сампраджнията (Samprajnyata) Самадхи. “vitarkavicaranandasmitanugamat sampra jnatah” В Сампраджнията самадхи съзнанието се концентрира върху обекти свързани с 24 те еманации на Пракрити, класифицирани в коментара към сутра І.7. По отношение на обектите на концентрация този вид самадхи се разделя на следните групи: Савитарка (Savitarka) е концентрация, при която обектите са материални форми, разглеждани във времето и пространството. Опознавайки принципите и проявленията на материята, йогинът придобива власт над Природата. Но от тази власт не произтича, че той е свободен защото влас а е удовлетворяване на лична воля и усилва “Егото”, а това винаги води към привързване, а не към освобождение. Като се има предвид битнос а на йогина, ние смятаме, че мнението на редица коментатори на Патанджали, за придобиването на власт над природата, е силно преувеличено. Тук по скоро става дума за опознаването на конкретните проявления на природата, в тяхната цикличност и стихийност, и съобразяването с тях. Нирвитарка (Nirvitarka) е концентрация, която се различава от Савитарка само по това, че обектите се изследват извън времето и пространството. Това дава възможност да се изследва обекта сам за себе си, като система със структура съставена о грубите елементи – земя, вода, огън, въздух и етер и техни е частици. Савичара (Savichara) е концентрация, при която обектите са съставени от фини елементи (Tanmatra), разглеждани във времето и пространството. Това дава възможност на йогина да почувства и осъзнае какво е влиянието на фините космически енергии и тези на другите хора върху неговото съзнание. Особен вид обекти са фините енергии, които се обменят между йогина и външния свят. Нирвичара (Nirvichara) е концентрация, която се различава от Савичара само по това, че обектите се изследват извън времето и пространството. Това дава възможност на йогина да опознае фината енергийна структура в самия себе си. Особен интерес, като обекти, представляват фините центрове (чакри) и фините Каталог: books -> joga -> Joga-Patandjali books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Joga-Patandjali -> Patannjalasuutrani Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|