Patannjalasuutrani
Изтегляне 0.52 Mb.
|
| енергии Айда, Пингала, Шишумна (Ida, Pingala, Sushumna) и др.,
както и техните фини проводници нади (nadi). Както фините енергии, така и фините проводници и центрове не са материални проявления. В оригиналният текст на “Иога сутри” е използувана друга по стара терминология за означаване на горните четири вида самадхи, а именно: Витарка (vitarka), Вичарка (vicarа), Aнанда (ananda) и Aсмита (asmita). І.18 В Асампраджнията (Аsamprajnyata) самадхи съзнанието опознава Отвъдното (ПурушаБрахман). “viramapratyayabhyasapurvah samskaraseso 'nyah” Човек, който практикува Сампраджнията Самадхи е освободен от проявите на Природата и на тялото си, но все още не е напълно свободен. Той все още не познава Отвъдно о. Това познание се постига в Асампраджнията Самадхи с изчистване на съзнанието и със снижаване на активнос а на телесните функции до биологичната граница отделяща живота от смър а. В Асампраджнията самадхи, всички противоположности, включително доброто и злото, престават да съществуват. Йогинът не различава себе си, нито като мъж, нито като жена. Той загубва представа за времето, за това, че се е родил и че един ден ще напусне света. Миналото, настоящето и бъдещето са се проникнали взаимно. Той не изпитва нито телесни, нито духовни потребности. Над него няма никой, защото космическата йерархична пирамида на значимостите, за него вече не съществува. Той е в блаженство, извън терора на времето и противоположностите. Това е найтрудната концентрация. При нея се изисква пълен контрол върху биологичната и психическата енергия, което е свързано с много продължителна и усърдна подготовка, включваща и строг аскетизъм. Много малко йогини достигат до тази степен. Ако обаче са постигнали Сампраджнията Самадхи те са увеличили шанса си за освобождение в следващите си прераждания. Асампраджнията Самадхи не е състояние на сън, нито на ментална активност с врити на празнотата (І.10). По време на концентрацията на съзнанието в Асампраджнията Самадхи йогинът се доближава до Пуруша Брахман. Понякога това състояние се постига и спонтанно при екстремни ситуации. Според Хегел 1 “при умиращи, в болестно състояние, при каталепсия, може да стане тъй, че човек да познава връзки, да знае нещо бъдещо или настоящо, което съгласно връзката на разсъдъка е напълно недостъпно за него”. Връщането им към живота се съпътствува от изцяло обновена и просветлена ценностна система. След време обаче, поради не полагане на грижи за духа, повечето от тях се завръщат отново към предишното си състояние. Вероятно когато в сутра І.19 се казва, че някои са йогини по рождение, Патанджали допуска, че съдбата предлага и други пътища за освобождение на духа, освен пътя на Йога. Платон също описва съзерцание, подобно на Асампраджнията самадхи. Според него раждането и смър а са две крайните точки от затворените цикли на безсмъртните души. Между тези крайни точки съществуват междинни състояния, които не могат да се определят нито като живот, нито като смърт. В подобно съзерцание мъдрецът “е застанал на пътеката, която отделя живота от смър а и не мисли за телесните радости” 2 . “Преди да се родят в човешки вид душите ни са живели извън телата ни, били са разумни и са получавали знания” 2 . “Попадайки в тялото душата забравя за своята небесна родина. Земната красота е само жалък отблясък от небесната. Но въпреки това тя може да припомни на душата за небесното й съществуване и тогава душата започва да тъгува по небесната си родина. Е о защо когато човек е в съзерцание и наблюдава истинска красота той може да изпадне в екстаз и да пожелае да полети и излезе от тялото си. Влизайки в подобно състояние душата получава висше наслаждение, което е по голямо от това, което получава от музите (изкуствата). В това състояние се получава и умение за пророчество” . 1 G.W.F. Hegel, Vorlesngen Uber die Geshichte der Philosophie, Zweiter Band. 2 Platonis Phoedo. 3 Platonis Phoedrus. І.19 Някои са йогини по рождение. “bhavapratya yo videhaprakrtilayanam” Според Хегел 1 , за Сократ се знае, че често изпадал в състояние на вцепенение, състояние в което изглеждал като умрял. Веднъж по време на един военен поход потънал в дълбоко размишление и стоял неподвижен цял един ден и една нощ, докато изгряващото слънце не го изкарало от състоянието му на екстаз. Говори се и за “демона” скрит в него, който му казвал какво да прави. Самият Сократ е твърдял, че чува божия глас. Неговите приятели споделят, че той не лъже, защото предсказанията му винаги се потвърждавали. Хегел изразява мнението, че “демона” на Сократ е мост между индивидуалния му дух и абсолютния дух. За Сократ се знае, че е бил напълно освободен от “Егото”. От жизненият път на Хегел и творчеството му върху Духа, Свободата и Логоса се вижда, че в широкия смисъл на думата и той изповядва идеи, относно връзката между индивидуалния и абсолютния дух, сходни в някои аспекти с тези между Пуруша Атман и ПурушаБрахман. До своята философия върху “феноменологията на духа” той е достигнал самостоя елно, без да следва определени традиции, доктрини, практики или гуру. 1 G.W.F. Hegel, Vorlesngen Uber die Geshichte der Philosophie, Zweiter Band, B.Socrates. І.20 Другите достигат Самадхи с вяра, упоритост, всеотдайност, мъдрост и търпение. “sraddhaviryasmrtisamadhiprajnapurvaka itaresam” І.21 Успехът зависи от усилията. “tivrasamveganam asannah" І.22 Успехът е нищожен, добър или значителен, [в зависимост от използуваните практики и вродените качества]. “mrdumadhyadhimatratva't tato 'pi visesah” І.23 [За бързината на успеха спомага] и предаността към Ишвара (Istwara). “Isvarapranidhanad va” Бивайки последовател на класическата философска система Санкхя, Патанджали не споделя идеята за съществуването на Бог. В произведението му “Йога сутри”, образа на Ишвара е по скоро образ на Йога учител (гуру), отколкото на господар над универсума и хората. Поради тази причина той е бил подложен на критика от страна на ранните коментатори ведантисти Vyasa a и Shankaraб , а покъсните му преводачи и интерпретатори, най често се отклоняват от самото произведение и приспособяват образа на Ишвара към доминиращите, през последните две хилядолетия, индуиски мировозренчески представи. Според Garbe “[късните] коментари [на “Йога сутри”], отнасящи се до бог, стоят поособено и са в явно противоречие с идеите на Санкхя”. Голяма част от коментаторите в на Патанджали приемат Ишвара като лично божество на йогина, което е в противоречие с философската основа на произведението. В настоящия труд ние няма да търсим обща консенсусна логика в множеството разнообразни и взаимно изключващи се интерпретации на образа на Ишвара. Вместо това ще се обърнем към самото произведение и философската система, върху която то е изградено. В индийската философскорелигиозна литература зад името Ишвара се крие множество от понятийни значения. Най употребяваните от тях са: върховно начало, върховен дух, Върховно познание, Шива, Бог, един от Рудрите, Бог на Любовта, числото 11, господар, учител, любим, принц, съпруг, гуру, различни персонификации на женския принцип и много други. В съответствие с контекста на произведението, повече о от тях могат да бъдат отхвърлени веднага. В буквалния превод на сутра І.24 конкретно се посочва, че Ишвара е един “специален Пуруша”: “purusavisesa isvarah” (букв. специален Пуруша Ишвара)”. От тук произтичат само две взаимно изключващи се възможности, едната, че той представлява един индивидуален дух Пуруша Атман, а другата, че той е едно проявление на абсолютния дух Пуруша Брахман. Според Eliade 2 Ишвара в “Йога сутри” е изначален Пуруша Брахман. Наистина в сутра І.25 Ишвара се определя като носител на върховно знание, което го приближава към Брахман, но от друга страна в сутра І.26 той се определя и като гуру – “sa purvesam api guruh kalenana vacchedat (букв. преди всеки друг гуру [във] времето преподава свещено знание)”, нещо което в Санкхя не е съвместимо с представата за един безтелесен, чист дух, напълно отделен от Пракрити (материята), какъвто е Брахман. Следователно е много по логично Ишвара да се разглежда като е един специален Пуруша Атман (индивидуален дух). Една основна концепция във философската система Санкхья и Веда е, че в развитието си, още от самото сътворение, природата се стреми към хармония и ред. Започвайки съществуването си от природни форми, в които духът не се изявява, тя постепенно се самоусъвършенствува и чрез растенията, животните и човека все по силно и посилно откроява неговото присъствие. Това открояване на духа е найсилно при човека. Съгласно Санкхя, индивидуалният дух може да бъде в различни стадии на освобождение от Пракрити. Подобно на едно училище, в което с всяка следваща учебна година се преминава в по висок клас, така и в универсума, с всяко свое прераждане, индивидуалният дух все повече и повече се осъзнава и освобождава от кармата, и все повече се приближава до Пуруша Брахман. Така той неминуемо, в безкрайнос а на времето, все някога достига до своето последно, финално прераждане и се превръща в Брахман. В своето последно телесно проявление индивидуалният дух е в състояние “transcendo” г , в състояние на преход на границата между Реалнос а и Отвъдното (Битието и Небитието). В сутра (І.24) за Ишвара се казва, че е освободен от кармична зависимост – “klesakarma vipakasa (букв. страдание карма свободен)”. Следователно, в духовното му развитие, за него е останала една последна, единствена крачка, чрез акта на освобождение от телесната си обвивка да прекрачи границата на реалнос а и да се сублимира в Брахман. Платон 3 описва Сократ, като духовен учител, напълно освободен от “Егото”. Душата му не се страхува от смър а и след осъждането му на смърт от атинския съд, очаква с копнеж завръщането си в небесната родина, там където освободена от оковите на тялото тя ще се слее с всеобщия дух. Впрочем проблемът за контакта между хората и абсолютното начало е разрешен по възможно найдобрия начин в християнската митология с образа на Исус. Бивайки в състояние на преход между две реалности, той е едновременно бог и човек, дух и материя, духовен учител и водач – “Никой, кога и да е, не е видел Бога; Еднородния Син, който е в лоното на Отца, той го Изяви” (Йоан І.18); “... нито познава некой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да го открие” (Матея 11.27); “И словото му стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата му, слава като на еднородния от Отца, пълна с благодат и истина” (Йоан І.14). Абсолютният дух е недостъпен за човешките сетива. Единствено само духовен учител, който е на границата между реалнос а и отвъдното може да свидетелствува за него. В четирите евангелия дванадесе е апостоли многократно се споменават като “ученици” на Исус, а самите те се обръщат към него с думата “Учителю”. Исус Христос е техния духовен учител, техния “гуру”. Съгласно Матея 5.48 той отправя категоричен призив към тях: “И тъй бъдете съвършени и вие, как о е съвършен вашия небесен Отец”. Тази идея, като цел в живота на християнина, е тъждественна с целта на Йога – стремежа на йогинът да се превърне в Паруша –Брахман, съвършен чист дух, напълно освободен от веригите на “Егото”. Християнската догма за трансформацията на същнос а на Христос в Слово, позволява на последователите на учението му, чрез Словото, да осъществяват личен контакт със същнос а на Исус Христос на всяко место и във всички времена (векове). Словото се разпространява, от човек на човек и от поколение на поколение. Въпреки сходствата, същностите на Ишвара и Исус Христос не са тъждествени. Христос изначално принадлежи към двата свята, без това да е резултат на развитие и самоусъвършенстване. В духа на казаното, в “Йога сутри” на Патанджали, ние приемаме, че Ишвара е метафизична същност, която подобно на Исус Христос се разкрива пред йогините като висше познание за границата, от която крайномерното човешко съществуване прелива и се сублимира в безкрайнос а на абсолютния дух. В съответствие с припципите на философската система Санкхя, Ишвара не е бог, а индивидуален дух, който в кармичната верига се е усъвършенствувал и достигнал до границата на своето развитие като Пуруша атман. Той все още съществува в телесна обвивка, но е напълно освободен от кармична зависимост и напълно контролира “Егото” си. 1Richard von Garbe, Aniruddha’s Commentary on the Original Parts of Vedantin Mahadeva’s Comentary on Samkhya Sutras. Calcuta, 1892; Samkhya und Yoga, l S. Grundriss der Indo Arisch. Philologie und Altertumskunde. Bd. 3, H. 4, Strasburg, 1912. 2 Mircea Eliade, Le Yoga Immortalite et liberte, Payot ed. 1991, 3 Platonis Phoedo. a Vyasa е древен индийски мъдрец и философ ведантист; не може да се определи през кой век е живял; създател е на произведението “Yoga Bhashya”, представляващо критичен коментар на “Йога сутри” на Патанджали. б Shankara е древен индийски мъдрец и философ ведантист; живял е през VIII – IX в. Приема, че Бог е единствената реалност, а всичко останало е илюзия; според него абсолютното начало и “Азът” са едносъщностни. в Shree Krishnamacharia, Vishnu Devananda, Shree Purohit Swami и др. . Състояние на преход. І.24 Ишвара е един специален Пуруша, кармично освободен от страдания, действия и желания. “klesakarmavipakasayair aparamrstah purusa visesa isvarah” Предвид съществуващите в литературата различни гледни точки относно метафизичната същност на Ишвара, в тази сутра ние се придържаме към буквалния й превод, който е: “от страдания, карма, желания свободен, Пуруша специален, Ишвара”. Смислово тъждествена с оригиналния санскритски текст е превод интерпретацията на Vivekanada 1 : “Ишвара е Пуруша от особен вид, свободен от страдания, действия, техните резултати и желания”. Коренно различна и много далеч, по смисъл, от буквалния превод е превод интерпретация а на Krishnamacharia 2 : “ Бог е висше същество, действията на който са непогрешими”. Complete works of Vivekananda, Vol. I, Calcutta, Advaita Ashrama 1963 1966. 2 Krishnamacharia, http://www.universalinternetlibrary.ru/book/yoga sytra/1.shtml І.25 В него (Ишвара) е зародишът на безграничното знание. “tatra niratisayam sarvajnabijam” І.26 [Ишвара е] учител (guruh) от найдълбока древност [и учител на бъдещите учители]. “sa purvesam api guruh kalenana –vacchedat” ПарушаАтман се състои от безброй много индивидуални духове, намиращи се в различни степени на самоосъзнаване и освобождение от Пракрити. Ето защо в тази безкрайна множественост се допуска съществуването и на чисти духове, напълно освободени от “Егото”, достигнали в своя кармичен път до последното си прераждане. Те са на границата с отвъдното и със своите познания и опитност са духовни учители на всички хора и други духовни учители, които все още не са завършили своето кармично развитие. Ишвара е тяхното обедини елно наименование. В Санкхя и в Йога не се дискутира какви са реалните шансове за трансформирането на един индивидуален дух в ПурушаБрахман. Възможно е за това да са необходими неизчислим брой прераждания, но дори и само едно на хиляди години да се случи, то изцяло променя общия дух и историята на човечеството. І.27 Името [на Та ] е Пранава. “tasya vacakah pranavah” Съгласно Kathopanishad Та a (Tat) е единението на Атман с Брахман, началото и краят на всички неща, а също и “неизразимо, висше блаженство”. Пранава (Pranawa), от своя страна, е комбинацията от трите звука A, У, M. Според Веда те са най древните звуци. Приема се, че са синтез от 50 – те звука на говоримата санскритска реч, а и от всички природни звуци. В Taittiriya Aranyaka 1 “AУМ е всичко”, миналото, настоящето, бъдещето, Брахман и Атман. В древно египетската “Книга на мъртвите” подобна всеобхватност се приписва и на бог АтУМ: “той е бил, е и ще бъде и след края на света”. “Той е начало и край на всички неща”. Също и християнският бог е началото и краят на всички неща: “Аз съм АЛфа и ОМега, казва Господ Бог, Който е, Който е бил и Който иде, Всемогъщият” (Откр. Йоан І.8). Тук нещата имат двоен смисъл. От една страна, че Бог е тъждествен с алфа и омега като символика за това, че той е абсолютно всичко, от началото (от алфа) до края (до омега), а от друга страна, че той е тъждествен с тях и от гледната точка на това, че от алфата до омегата е подреденият фонетичен код на Словото, а самият той е и Бог Слово (Йоан 1.1). Така представата в Taittiriya Aranyaka 1 , че една фонема може да символизира всичкото, намира паралел на сходство и в древно египетската, и в християнската митологии. Мантрите АУМ, ОМ и Онг (Ong) са артикулационно тъждествени, тъй като звуците “A” и “У”, при концентрация в Сангяма (виж ІІ.4), се синтезират в звука “О”. В акустичния спектър, форматните тонове на трите гласни са близко един до друг, а форматният тон на “О” е в среда между А и У. Съгласно Kathopanishad 2 , АУМ се проявява като “Оng”. Също и според Goswami 3 “М” се трансформира в “(ng)”. Това е така защото при мантра медитация, за да се блокира безсъзнателния стремеж на езика да артикулира, той се заключва, заедно с устните, като върхът му се поставя между зъбите на горната и долната челюст. Това е единствената правилна техника за произнасяне на мантрата “OM”. Така при произнасяне на АУМ, ОМ и Онг се получава един и същ артикулационен резултат, звукосъчетанието “Онг”. Със заключването на езика се получава харак ерната вибрация на носовата и синусовата област, съпътствуваща правилното произнасяне на мантрата. За ритуални цели ОМ се произнася като АУМ, но и тогава в края на произнасянето й върхът на езика трябва да се намира между зъбите за да се получи вибрацията. Вярва се, че тя оказва положителен психо соматичен ефект. Мантрата “ОМ” е използувана още преди повече от 5 000 г. от шумерските жреци. Според Devananda 4 с миграцията на арийските племена от Евразия на изток, тя се пренася в древна Индия заедно с техните ритуали и митологични схеми. В текст, записан върху шумерска глинени плочка, се споменава за идол наричан “ОМен” (ОМеn). Халдейските астрономи възхвалявали на арамейски език своя бог Bel (Бел) и богиня Beltis (Белтис) със свещената дума ОМен. В древен Египет, култът към въздуха, вятъра и невидимото движение се персонифицира с древното божество АМОН ( Оmен, Amon, Аmеn, Аmin, Аmoun, Аmmon). Постепенно то се превръща в първо божество в древно египетския пантеон и се интерпретира като “дъх който дава живот”. Словото Амин (Omen, Amen) се среща в Царете ІІІ.1.36 като фонема предхождаща израза “така да повели господ Бог..”. В конкретната му употреба в този пасаж от Библията, отсъствува всякакъв смисъл, но сугестивното му фонемично въздействие е близко до това на АУМ. В Япония, последователите на будисткото учение “Чистата земя” (Amida, Amideva) вярвали, че дори едно произнасяне на мантрата “ОМ оказва просветляващо въздействие. В пантеона на ацтеките “OMeteotl” e името на върховното божество. Като имена на митични персонажи в “Книгата на Мормон” присъствуват фонемите: АМон, ОМнер и ОМний. Една възможна гледна точка за широкото използуване на комбинациите от звуците А, О, У, М в мантри и свещени имена е приемането, че в тях е скрит, недостъпен за разума, свещен смисъл, а друга по прозаична гледна точка е това, че в сравнение с останалите гласни и звучни съгласни, произнасяне о им се съпровожда с минимално артикулационно мускулно напрежение, което води до релаксиращ ефект и засилване на сугестивнос а. 1 Taittiriya Aranyaka 8.1. 2 Kathopanishad 1.2.15 3 Shyam Goswami, Laya Yoga, Routledge&Kegan Paul, Boston, 4 Svami Devananda, Meditation and Mantras, Om Lotus Publ.
но също означава и “всичкото”, обединителното изначално, общата причина за всичко съществуващо. І.28 Джара (Japa) [с мантрата “OM”] трябва да се съпътствува от съсредоточаване върху смисъла й. “tajjapas tadarthabhavanam” Джапа е непрекъснато мислено или ритуално гласно произнасяне на мантра. Понятийният смисъл на мантрата ОМ се съдържа в тъждественоста й с Tat (І.27), но нейната същност може да бъде почуствана само интуитивно, като ясно очер ано състояние определящо границата между два свята – реалноста и отвъдното. Геометричната фигура, която я символизира най добре е кръгът. В него е сублимирана идеята за простота, завършеност и всеобхватност. І.29 От това произтича разрушаването на духовни препятствия пред опознаването на “Аза”. “tatah pratyakcetanadhigamo 'py antarayabhavasca” І.30 Препятствия [по пътя на Йога] са болестите, проблеми със сетивността, пристрастеността, липсата на ентусиазъм, безверието, леността, лекомислието, неспособността на съзнанието да се концентрира и абстрахира от несъществените качества на обекта. “vyadhistyanasamsayapramadalasyaviratibhranti dassanalabdhabhumikatvanavasthitatvani citta viksepaste 'ntarayah” І.31Препятствия са също мъката,депресията, отчаянието, немощното тяло, неритмичното дишане. “duhkhadaurmanasyangamejayatvasvasaprasvasa viksepasahabhuvah” І.32 Концентрацията върху обекти [излъчващи положителна енергия], успокоява [съзнанието]. “tatpratisedhartham ekatattvabhyusah” Ако съзнанието е неспокойно, то може да бъде успокоено в Сангяма (виж ІІІ.4). Концентрацията на съзнанието трябва да се осъществява върху обект, който не е свързан с причините за неспокойството. Съществува съвременен психо терапевтичен метод наречен “Метод на отвличането”. При този вид терапия се използува един от основните закони на висшата нервна дейност – закона за отрицателната индукция. Същнос та му се състои в следното: Неспокойството се дължи на възбуден процес в кората на големите полукълба на мозъка.Една възможност за подтискане на този процес е да се създаде ново възбудено огнище. Това може да сеосъществи чрез съзнателно концентриране на вниманието върху “нова тема”. Например, когато детето е неспокойно, найдобре е вниманието му да бъде отвлечено върху нещо, което би го заинтригувало. Наказанието или мъмренето задълбочават степента на възбудата. Каталог: books -> joga -> Joga-Patandjali books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Joga-Patandjali -> Patannjalasuutrani Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|