Patannjalasuutrani
Изтегляне 0.52 Mb.
|
| Когато по време на концентрация, съзнанието е неспокойно,
вниманието следва да се насочи към “ярък” и интригуващ “положителен” обект. Ако обаче, съществува конкретна причина за това неспокойство, найдобре е тя да бъде отстранена. Възможно е обаче, истинската причина да не е осъзната. Когато обект на концентрацията на съзнанието е “безкрайна а пустота”, в него се освобождават трайно блокирани, по силата на отрицателната индукция, участъци от мозъчната кора. Тогава от безсъзнателното на индивида могат да изплуват неосъзнати, но не забравени психически травми, които са истинската причина за повишената дразнимост спрямо определени предмети, случки или обстоятелства. Тяхното откриване и изясняване води до трайно успокояване на съзнанието . 1 S. Freud, The Psychopathology of Everyday Life, 1901. І.33 Съзнанието се изчиства акосе отнасяме с дружелюбие към пощастливите от нас и със съчувствие към по нещастните,с адост към добродетелните и с пълно безразличие към порочните. “maitrikarunamuditopeksanam sukhaduhkha punyapunyavisayanam bhavanatas cittaprasadanam” І.34 [Съзнанието се успокоява и с продължително] вдишване, и [продължително] задържане преди издишване. “pracchardanavidharanabhyam va pranasya” Това е една много лесна и полезна психорелаксираща, дихателна техника. Заема се удобна телесна поза с изправен торс. Мускулатурата се отпуска. Леко се поема въздух и се задържа без напрежение в гръдния кош и диафрагмата. свободно и продължително се издишва. Преди да започне следващото вдишване се прави задържане на дъха, но без напрежение. Времената на задържанията не се контролират. Медитиращият може да си представи колко свободно и спокойно е тялото му и как то потъва някъде по време на издишването. І.35 [Съзнанието се] успокоява и при необикновени чувствени усещания. “visa yavati va pravttir utpanna manasah sthiti nibandhini” В “Пир” на Платон се описва техника за достигане до екстаз, при която съзерцанието “започвайки от отделни красиви неща .....се издига постоянно като по стълба от едно красиво тяло a към две и от две към всички красиви тела, а от красиви е тела към красивите занимания, от красивите занимания към красивите знания, като от знанията да се достигне накрая до онова знание, което не е знание за красивите неща, а за Красивото само по себе си”. a Тук под тяло се разбира обект, предмет, вещ. І.36 [Съзнанието се успокоява и когато обектът на концентрацията е] вътрешната светлина. “visoka va jyotismati” Според Филон от Александрия (І в.) божествената същност е “първична” светлина. Бог може да бъде съзерцаван само с душата, но за тази цел тя трябва да се освободи от оковите на тялото и да се отдаде на възторг и възхищение към бога. Това съзерцание е едно блаженство. Душата не може да опознае какъв е Бог. Тя може да познае само, че “Той е”, че той съществува. “Копие и отблясък на Бог е Логосът, мислещия разум, първородния му син, който управлява света и го държи в ред”. Според Филон присъствието на Бог във видимия свят може да се опознае само чрез изучаване на Логоса, който е Божествения Син (Йоан 1.14). Съзерцанието върху неговия мислен образ е равносилно на Сангяма a върху божествената светлина. Подобно на представата на Филон за божия син, като посредник между Бога Отец и хората, в сутри (І.23 26) Ишвара е Логос и посредник между йогините и Пуруша Брахман. Сангяма и медитация са сходни понятия; виж ІІІ.4. І.37 Съзнанието [се успокоява и когато обект на концентрацията е свят] човек, освободен от желания и страсти. “vitaraga visa yam va cittam” І.38 [Съзнанието се успокоява и когато] разбираме смисълът на нашите сънища. “svapnanidrajnanalambanam va” Според науката Психоанализа, създадена от Фройд и доразвита от Юнг (Carl Jung) и др., сънищата са мост към безсъзнателното 1 . В древнос а, едно от основните задължения на жреците, оракулите и племенните магьосниците е било да тълкуват сънищата. За тази цел в храмовете на древен Египет са се създавали и съхранявали тълкувателни “книги”. Основната част от информацията за колективното поведение на 60те трилиона клетки, от които сме съставени, не е факт на съзнанието. В безсъзнателното психично се конструират и нашите мислите, които осъзнаваме напълно едва в последната им лингвистично завършена форма.една от най-важните цели на Йогина, в практиката му, е да се проникне в най-дълбоките слоеве на съзнанието, включително и в незсъзнателното. С помощта на продължителни упражнения по медитация върху “безграничната пустотата” той осъзнава символния език на безсъзнателното и това му позволява да осъзнае смисъла на свойте сънища и фантазии. Медитирайки,Йогинът е неутрален зрител и съдник на асоциативни е картини, които се пораждат в неговото собствено съзнание. Колкото е по концентрирано неговото съзнание,толкова е пог оляма дълбочината, от която под формата на врити се пораждат тези асоциации. При много висока степен на концентрираност, мисловният процес, построен върху логикопонятийни средства напълно се разпада и йогинът осъзнава, че навлиза в нови неизвестни измерения на психичното, в които интуитивното и синтетичното доминират над аналитичното и логичното. Той осъзнава напълно своята карма, както тази която е придобитата в настоящия си живот, така и тази, която е придобита в миналитему прераждания. 1 S. Freud, The Interpretation of Dreams, Die Traumdeutung, 1899, [post dated as 1900]. І.39 [Съзнанието се успокоява] и от концентрация върху всеки обект, пробудил [благороден] интерес. “yathabhimatadhyanad va” І.40 [В състояние на дълбока концентрация, съзнанието] разбира от наймалкото до найголямото. “paramanuparamamahattvanto 'sya vasikarah” І.41 Когато врити са под контрол, субекта и обекта се сливат в едно и [съзнанието] подобно на полиран кристал, отразява обекта [без да го замърсява с нещо свое]. “ksinavrtter abhijatasyeva maner grahitrgrahana grahyesu tatsthatadanjanata samapattih” І.42 В Савитарка [Самадхи], образът на обекта все още не е освободен от всичко видяно, почувствано,чуто или прочетено. “tatra sabdarthajnana vikalpaih sankirna savitarka amapattih” І.43 В Нирвитарка [Самадхи, съзнанието] е освободено от собствените си идеи и спомени, а обекта на концентрацията е освободен от връзкитеси с останалата част от реалността. “smrtiparisuddhau svarupasunyevarthamatra irbhasa nirvitarka” В Нивитарка самадхи образът на обекта се изследва сам засебе си, като се пренебрегват връзките му с негово о обкръжение.В нивитарка, йогинът осъзнава съществуващото взаимодействие между елементите (земя, вода, огън, въздух, етер) на обекта на концентрацията. Човешкото тяло е също обект за концентрация и също се разглежда като единение на тези елементи. В него се изследва движението на течностите, източникът на топлината, енергията от вдишания въздух (прана) и т.н. При този тип концентрация най-важното познание е това, което дава знание за движението на биоенергиите и техните трансформации. І.44 За постигане на Савичара и Нирвичара [Самадхи] са подходящи всички видове фини обекти. “etayaiva savicara nirvicara ca suksmavisaya vyakhyata” Финият обект е изчистен от всичко несъществено, при което е останала само неговата същност. Това състояние на съзнанието е описано и от Платон 1 : “Какво действително можем да мислим, че ще изпита някой, ако му се случи да види Красивото само по себе си, чисто, ясно, без всякакъв примес, несъдържащо човешка плът и телесни цветове и всякакви други телесни дивотии, да види самото божествено красиво в неговата единна същност? ..... не му ли се полага да стане любимец на боговете и ако на някой от хората се полага да стане безсмъртен, то това не се ли полага точно на него?”. І.45 Изключение е безсъзнателният източник на възприятия и мисли вътре в нас, който е недостижим [за разума]. “suksmavisayatvam calingaparyavasanam” І.46 Самадхи не може да бъде постигнато без концентрация върху обекти. “ta eva sabijah samadhih” І.47 В Нирвичара Самадхи, [йогинът] осъзнава своето “Аз”. “nirvicaravaisaradye 'dhyatmaprasadah” Надписа в Делфийския храм: “Опознай себе си” е откровение на всеобщия разум, отправено към древните гърци да се стремят към своята съвършена вътрешна природа, откривайки духа в себе си. В пустинята Исус от Назарет, в продължение на 40 дни, съзерцава вътре в себе си своя бог и след изпитания, достига до непоколебимата вяра, че той е неговото истинско “Аз”. Така Исусосъзнава, че той е Христос (спасител). В Нивичара Самадхи, “Азът” достига до своето истинско състояние, разбира и своето предназначение, и своя собствен път, и целта на своето съществуване. І.48 [В Нирвичара Самадхи], разумът [на йогинът] и истината се сливат.“rtambhara tatra prajna” І.49 Осъзнатото, [в Нирвичара Самадхи], е повисша форма [на съзнателна дейност], от онова което се получава по логически път или с достоверни свидетелства. “srutanumanaprajnabhyam anyavisaya visesarthatvat” І.50 Достигнатото познание в [Нирвичара Самадхи] остава трайно в съзнанието на [йогина]“tajjah samskaro 'nyasamskarapratibandhi” І.51. Неговата [следваща и последна стъпка, по пътя му към] пълнен контрол (свобода), е Нирбиджа (Nirbija) самадхи. “tasyapi nirodhe sarvanirodha nirbijah samadhih” Нирбиджа и Асампраджнията самадхи са синоними. Понятията свобода и пълен самоконтрол в Йога са тъждествени. Тук свободата се разглежда спрямо всичко, което е външно за духа. Презумпцията е, че стигналият пълен самоконтрол над своите телесни, емоционалночувствени и мисловни прояви е напълно независим от всякакви “външни” фактори и следователно е напълно свободен. Другата гледна точка е, че самоконтролът сам по себе си е ограничение на личната свободата. Това обаче не е така за йогина, защото в неговите представи телесното, емоционалночувственото и мисловното са трите измерения на “Егото”, а то е отрицание на неговото истинско “Аз”. За него “Егото” е нещо външно, върху което “Азът” се стреми да придобие пълен контрол. http://yogameditation.us/patanjali/yogasutri.htm Каталог: books -> joga -> Joga-Patandjali books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Joga-Patandjali -> Patannjalasuutrani Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|