Патриарси и пророци

Глава 25

Изходът

Препасани през кръста, със сандали на нозете и с тояги в ръцете си, смълчани и изпълнени с благоговение и надежда, израилтяните стояха в очакване на царската заповед за тръгване. И още преди да пукне зората, бяха вече на път. Тъй като по време на язвите изявлението на Божията сила бе разпалило вяра в сърцата на робите и бе хвърлило в ужас техните потисници, израилтяните постепенно се бяха събрали в Гесен. Въпреки внезапността на бягството им, бяха направени вече приготовления и необходимата организация за ръководене движението на множествата. Народът бе разделен на групи с определени водачи.

И тръгнаха “около шестстотин хиляди мъже пешаци освен челядите. Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество...” (Изх. 12:34-39). Тук имаше не само хора, подбудени от вяра в израилевия Бог. По-голямата част желаеха само да избегнат язвите или да следват по петите движещото се множество просто от удивление и любопитство. Тази група беше винаги спънка и примка за Израил.

Народът взе със себе си и “твърде много добитък - овци и говеда”, собственост на израилтяните, които никога не я бяха продавали на царя, за разлика от египтяните. Яков и синовете му бяха докарали в Египет и стадата, и чердите си и тук те се бяха увеличили многократно. Преди да напусне Египет по заповед на Мойсей, народът поиска компенсация за неплатения си труд, а египтяните бяха твърде нетърпеливи да се освободят от присъствието му, за да я откажат. Робите излязоха, натоварени с плячката, взета от техните поробители.

В този ден завърши историята, открита на Авраам преди векове: “...твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години. Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот” (Бит. 15:13, 14; виж заб. 6). Четиристотинте години бяха свършили. “...в същия ден всичките войнства Господни излязоха от египетската земя” (Изх. 12:40, 41, 51, 13:19). При тръгването от Египет израилтяните взеха със себе си скъпоценно наследство - костите на Йосиф, толкова дълго чакали изпълнението на Божието обещание и напомняли през тъмните робски години за освобождението на Израил.

Вместо да тръгнат към Ханаан по прекия път през филистимската земя, Господ нареди да тръгнат на юг към бреговете на Червено море. “Защото Бог рече: “Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет” (Изх. 13:17, 18, 20-22). Ако се бяха опитали да минат през Филистия, щяха да бъдат спряни, защото филистимците, смятайки ги за избягали от господарите си роби, щяха без колебание да започнат война с тях. Израилтяните бяха зле подготвени за среща с такъв силен и войнствен народ. Те имаха малко знания за Бога и малка вяра в Него и щяха да се ужасят и обезсърчат. Не бяха въоръжени и не бяха свикнали да воюват, духът им бе потиснат от дългото робство, а и бяха обременени с жени и деца, стада и черди. Водейки ги по пътя към Червено море, Господ им се откри като състрадателен, но и справедлив Бог.

“И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята. И Господ вървеше пред тях денем в облачен стълб, за да ги оправя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем” (ст. 20-22). Псалмистът казва: “Разпростря облак да ги покрива и огън да им свети нощем” (Пс. 105:39; 1 Кор. 10:1, 2). Знамето на невидимия им Водач беше винаги с тях. През деня облакът им посочваше пътя или се разпростираше като сенник, запазващ ги от палещия пек, и неговият хлад и влага им даваха благодатно освежение в сухата, жадна пустиня. През нощта облакът ставаше огнен стълб, той осветяваше стана и постоянно ги уверяваше в Божественото присъствие.

В един от най-красивите си и утешителни пасажи Исаевото пророчество споменава за облачния и огнен стълб, за да представи Божията грижа за Неговия народ в голямата последна битка със силите на злото: “И над всяко жилище на хълма Сион, и над събранията му Господ ще създаде облак и дим денем, а светлина от пламенен огън нощем, защото ще има покрив над всичката слава. И ще има заслон да засенява от пека денем и да служи за прибежище и защита от буря и от дъжд” (Исая 4:5, 6).

Те пътуваха през еднообразна пустинна шир. Вече започваха да се чудят накъде води пътят им. Бяха уморени от тежкото пътуване и в някои сърца започна да се надига страх, че ги преследват египтяните. Но облакът вървеше напред и те го следваха. И сега Господ заповяда на Мойсей да свърне в едно скалисто дефиле и да разположи стан край морето. Открито му бе, че фараон ще ги преследва, но Бог ще се прослави в тяхното спасение.

В Египет се разчу, че израилевите чада са се насочили към Червено море, вместо да отидат на поклонение в пустинята. Фараоновите съветници заявиха на царя, че робите им са избягали, за да не се върнат вече никога. Народът съжали за глупостта си да припише на Божията сила смъртта на първородните си. Големците, преодолявайки страховете си, приписаха язвите на природни причини. “Какво е това, що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече?” (Изх. 14:5-9) - бе горчивият вик.

Фараонът събра войските си, “шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници”, конници, военачалници и пешаци. Самият цар, съпроводен от големците на царството си, предвождаше ударната войска. Придружиха ги и свещениците, за да придобият благосклонността на боговете и да осигурят успех на начинанието. Царят реши да смири израилтяните с велико проявление на силата си. Египтяните се бояха принудителното им подчинение пред израилевия Бог да не ги подложи на присмех пред другите народи. Но ако сега тръгнеха напред с голяма сила и върнеха бегълците, щяха да си възвърнат и славата, и службата на робите си.

Станът на евреите бе разположен край морето, чиито води представляваха видимо непреодолима бариера пред тях, а пътя им на юг възпираха стръмни планини. Изведнъж съзряха в далечината блестящите оръжия и приближаващите се колесници - авангарда на една голяма армия. Когато армията се приближи, видяха и следващите я египетски множества. Ужас изпълни сърцата на израилтяните. Някои извикаха към Господа, но далеч по-голяма част побързаха да дойдат при Мойсей с оплакванията си: “Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет? Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: “Остави ни, нека работим на египтяните. Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята” (Изх. 14:10-22).

Мойсей се разтревожи силно, като видя колко малка бе вярата на хората в Бога, въпреки че многократно бяха видели изявлението на силата Му в тяхна полза. Как можеха да го обвиняват за опасностите и трудностите на ситуацията, в която се намираха, когато той бе следвал изричната заповед на Бога? Наистина възможност за спасение нямаше, освен ако се намесеше самият Бог. Но след като бяха стигнали дотук в послушание към Божественото нареждане, Мойсей не се боеше за последствията. Той кротко и успокоително отговори на народа: “Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес. Защото колкото за египтяните, които виждате днес, няма да ги видите вече довека. Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.”

Не беше лесно да удържи израилевите множества в очакване на Господа. Недисциплинирани и своеволни, те станаха буйни и неразумни. Очакваха, че веднага ще паднат в ръцете на поробителите си и силните сърцераздирателни писъци и оплаквания изпълниха въздуха. Чудният облачен стълб като по сигнал от Бога тръгна напред, но сега те се поколебаха това да не е знак за някакво голямо бедствие. Защото не беше ли ги довел до обратната страна на планината, откъдето нямаше изходен път? Така Божият ангел се стори на извратените им умове предвестник на бедствие.

Но сега, когато египетското множество се приближи в очакване на лесна плячка, облачният стълб се издигна величествено в небесата, мина над израилтяните, та се установи между тях и египетските армии. Стена от тъмнина застана между преследваните и преследвачите. Египтяните не можеха повече да различат лагера на евреите и бяха принудени да спрат. Но когато нощният мрак падна, облачната стена се превърна за евреите в силна светлина, която обля целия стан с лъчите на дневната светлина.

Тогава надеждата се върна в сърцата на Израил и Мойсей издигна гласа си към Господа. “Тогава рече Господ на Мойсея: “Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред. А ти вдигни жезъла си и простри ръката си над морето, та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.”

Описвайки преминаването на Израил през морето, псалмистът казва в песента: “През морето бе Твоят път и стъпките Ти през големи води, и следите Ти не се познаваха. Водил си като стадо людете Си с ръката на Мойсея и на Аарона” (Пс. 77:19, 20). Когато Мойсей простря жезъла си, водите се разделиха и докато стояха изправени като стена от двете страни, Израил мина през морето по сухо. Светлината на Божия огнен стълб обливаше покритите с пяна вълни и осветяваше пътя, прорязан като могъща бразда през морските води и губещ се в мрака на отвъдния бряг.

“А египтяните, всичките коне на фараона, колесниците му и конниците му, като ги погнаха, влязоха подир тях всред морето. Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните.” (Изх. 14:23, 24). Пред удивения им поглед тайнственият облак се превърна в стълб от огън. Гръмотевици ехтяха, бляскаха светкавици. “Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; тоже и стрелите Ти прелетяха. Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати” (Пс. 77:17, 18).

Египтяните бяха обзети от смущение и почуда. Сред бушуването на стихиите, в което чуха гласа на един разярен Бог, те се опитаха да се върнат и избягат към брега. Но Мойсей протегна жезъла си и натрупаните води с плясък и рев, нетърпеливи за плячката си, се втурнаха наведнъж и погълнаха в черните си дълбини египетската войска.

Когато зората се пукна, тя разкри на израилевите множества всичко, което бе останало от всемогъщите им врагове - изхвърлени на брега трупове в ризници. Една нощ бе донесла пълно избавление от най-ужасната опасност. Това голямо безпомощно множество - необучени за война роби, жени, деца и добитък - с морето пред тях и преследвани от силната войска, видяха отворена сред водите пътека и враговете си надвити в момент на очакван триумф. Единствено Йехова им бе донесъл това освобождение и сърцата им се обърнаха към Него с благодарност и вяра. Чувствата им намериха израз в хвалебни песни. Божият Дух почиваше върху Мойсей и той поведе народа в победен и благодарствен химн - един от най-ранните и най-възвишени химни, познати на човека:

“Господ е сила моя, песен моя.

И стана ми Спасител;

Той ми е Бог и ще Го прославя,

Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.

Господ е силен Воевател;

Името Му е Йехова.

Колесниците фараонови

и войската му хвърли в морето;

отборните му пълководци

потънаха в Червеното море.

Дълбочините ги покриха;

като камък слезоха в бездните.

Десницата Ти, Господи, се прослави в сила;

десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

С превъзходното Си величие

изтребил си противниците Си;

пратил си гнева Си

и пояде ги като слама.

От духането на ноздрите Ти

водите се струпаха на куп,

вълните застанаха като грамада.

Бездните се сгъстиха всред морето.

Неприятелят рече:

“Ще погна, ще стигна, ще разделя користите;

похотта ми ще се насити върху тях.

Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.”

Подухнал си с вятъра Си

и морето ги покри;

потънаха като олово в силните води.

Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете?

Кой е подобен на Тебе, славен в святост,

дивен, та да Те възпяват, правещ чудеса?

Прострял си десницата Си

и земята ги погълна.

С милостта Си водил си людете, които си откупил;

упътил си ги със силата Си към святото Си обиталище.

Племената ще чуят и ще затреперят;

ужас ще обладае филистимските жители.

Тогава ще се уплашат едомските началници;

трепет ще обземе моавските силни;

всичките жители на Ханаан ще се стопят.

Страх и трепет ще нападне на тях;

чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък.

Догде заминат людете ти, Господи,

догде заминат людете, които си придобил” (Изход 15:1-16).

Като глас на голяма бездна се възнесе възторжената песен на израилевите множества. Тя бе подета от еврейката Мариам, сестра на Мойсей, която поведе множеството с кимвал и танц. Радостният припев се разнесе далеч над пустинята, а морето и планините повториха думите на възхвала: “Пейте Господу, защото славно възтържествува.”

Тази песен и великото избавление, което тя напомня, оставиха неизличими следи в паметта на еврейския народ. От век на век тя бе повтаряна от пророците и певците на Израил в свидетелство, че Йехова е силата и спасението на онези, които Му се доверяват. Тази песен не принадлежи само на еврейския народ. Тя сочи напред към унищожението на всички врагове на правдата и към пълната победа на Божия Израил. Пророкът от Патмос видя облечено в бяло множество, “тия, които бяха победили”, да стоят на “стъклено море, размесено с огън..., държейки Божии арфи. И пееха песента на Божия слуга Мойсея и песента на Агнето...” (Откр. 15:2, 3).

* Виж Приложение 5

“Не нам, Господи, не нам, но на Своето име дай слава заради милостта Си и заради верността Си” (Пс. 115:1). Такъв дух изпълваше израилевата песен на спасението. Същият дух ще владее в сърцата на всички, които обичат Бога и се боят от Него. Освобождавайки душите ни от робството на греха, Бог извърши за нас избавление, по-велико от превеждането на евреите през Червеното море. Подобно на еврейските множества и ние трябва да славим Господа със сърце, с душа и с глас за Неговите “чудни дела за човешките чеда”. Които разсъждават за Божиите велики милости и не забравят и най-малката Му дарба, ще се препашат с радост и ще изпълнят сърцата си с песен към Господа. Всекидневните благословения, получавани от Божията ръка, и над всичко смъртта на Исус, с която Той направи достъпни за нас щастието и Небето, трябва да бъдат постоянно предмет на нашата благодарност. Какво съчувствие, каква безподобна любов показа Бог към нас, загубените грешници, като ни свърза със Себе Си, за да Му бъдем скъпоценно съкровище! Каква жертва стори Изкупителят ни, за да се наречем чада Божии! Ние трябва да хвалим Бога за блажената надежда, която ни е дал чрез великия изкупителен план. Трябва да Го хвалим за небесното наследство и за богатите Му обещания, да Му благодарим, че Исус живее, за да се застъпва за нас.

“Който принася жертва на хвала, той Ме прославя” (Пс. 50:23) - казва Създателят. Всички обитатели на небето ведно хвалят Бога. Да научим песента на ангелите сега, за да я пеем, когато се присъединим към сияйните им редици. Нека кажем с псалмиста: “Ще хваля Господа, докато съм жив”; “Да те славословят племената, Боже, да те славословят всичките племена” (Пс. 146:2, 67:5).

Бог в провидението Си доведе евреите в планинската теснина пред морето, та чрез избавлението им да изяви Себе Си и по забележителен начин да смири гордостта на погубителите им. Той можеше да ги спаси и по друг начин, но избра този, за да изпита вярата им и да укрепи доверието им в Себе Си. Израилтяните бяха уморени и ужасени, но ако се бяха дръпнали назад, когато Мойсей заповяда да тръгнат напред, Бог никога нямаше да отвори пътека за тях. “С вяра... минаха през Червеното море като по сухо...” (Евр. 11:29). Навлизайки в самата вода, те показаха, че вярват в Божието слово, изговорено чрез Мойсей. Направиха всичко, което беше по силите им, и тогава Всемогъщият Израилев раздели морето, за да направи пътека за нозете им.

Великият урок, предаден тук, важи за всички времена. Често в християнския живот връхлитат опасности и дългът изглежда непосилен. Въображението рисува заплашително надвиснала гибел отпред и робство и смърт отзад. Но Божият глас говори ясно: “Върви напред!” Ние трябва да се подчиним на тази заповед, дори ако очите ни не могат да прозрат през тъмнината и дори да чувстваме студените вълни в нозете си. Пречките, спъващи нашия напредък, никога няма да изчезнат пред несмелия, колебаещ се дух. Хората, които отлагат послушанието си, докато всяка сянка на несигурност изчезне и не остане никакъв риск за неуспех или поражение, никога няма да проявят послушание. Невярващият шепне: “Нека да почакаме, докато се отстранят пречките и видим ясно пътя си.” Но вярата смело тръгва напред с надеждата във всичко, с вярата във всичко.

Облакът, който беше стена от мрак за египтяните, за евреите бе извор на светлина, огряваща и целия им лагер, и пътя пред тях. Така и начините, по които действа Провидението, донасят на невярващите тъмнина и отчаяние, а на изпълнените с доверие човешки души - светлина и мир. Пътеката, по която Бог ни води, може да минава през пустиня или море, но точно тя е безопасната.