Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата

50
Вкъщи ѝ се сърдеха, че отсъства толкова често, по в действителност всички очакваха от нея да изкарва пари, за да задоволява нуждите им, и тя го правеше все по-успешно.
Но Рая тъгуваше по Оуз и за да не мисли постоянно за него, постепенно се превърна в работохолик.
Оуз се прибра в дома си и оглеждайки се наоколо, разбра колко му липсва Рая. Беше откраднала сърцето му. Каквото и да правеше, я виждаше пред себе си. Взе си душ и седна пред лаптопа, написа
ѝ писмо. Легна си, но мислите му кръжаха в главата и не можеше да заспи. Лицето ѝ изплуваше усмихнато и мило и той ѝ отвръщаше с усмивка. Отделни мигове се бяха запечатали в ума му и се прожектираха като на кинолента пред него. Почувства възбудата си и притисна възглавницата към себе си. Въртеше се и разсъждаваше, докато накрая изтощен, се предаде на съня.
Утрото го събуди неподготвен. Протегна ръка, но нея я нямаше до него. Липсваше му топлината и аромата, който с наслада беше вдишвал, заровил глава в косите ѝ. Рая болезнено му липсваше.
Алармата на часовника го накара да се сепне и да се размърда.
Седна на ръба на леглото и се загледа в пустотата пред себе
II. Като сомнамбул стигна до банята и наплиска лицето си със студена вода. Взе си бърз душ и се облече.
Майка му го извика за закуска и се опита да го разпита как е прекарал почивката. Оуз се усмихна и любезно отговори нещо, като се престори, че бърза за работа.
Качи се в колата и потегли. Погледна към седалката до себе си.
Какво искаше да види? Не разбираше ли, че я няма. Няма я!
Опитваше се да се примири, но тя му липсваше болезнено Беше нервен. На бюрото го чакаше купчина от папки, а шефът го повика и му възложи още задачи. Обикновено прецизен днес Оуз беше доста разсеян Към края на деня се поуспокои. Всички негови познати виждаха, че е различен и любопитстваха.
Оуз беше дискретен и се опита да прикрие чувствата, които напираха у него. Излезе навън и видя пчела, която кръжеше около разцъфнала роза. Усмивка се плъзна по лицето му, а зелените му очи светнаха.

51
Къде е сега и какво прави в този момент, мислено се запита той.
През деня беше забелязал, че твърде често се сеща за Рая. Имаше нужда да сподели с нея какво чувства… Ала тя беше Далеч.
Сигурно беше със семейството си и го бе забравила вече. Може би мъжът ѝ я целува и прегръща вместо него… Ревност заръфа душата му. Трябваше да се успокои.
Прибра се вкъщи и включи компютъра. Изненада! Рая му беше изпратила няколко писма, в които изразяваше силните си чувства толкова искрено, че Оуз сякаш стоеше до нея и я чуваше. Всички съмнения тутакси отпаднаха. Той я усещаше с цялото си същество и вярваше в нея, знаеше, че написаното е истина. Изпрати ѝ снимки и нежно писмо, изпълнено с любов.
Но дните минаваха и раздялата започваше да му тежи все повече и повече. Беше обмислил разни планове. Но не виждаше реална развръзка за двамата. Бяха обречени – нямаше бъдеще за тях. В неговия свят никой не би допуснал съжителство с по- възрастна жена, особено с две деца. Той самият се изненада, когато разбра, че дъщеря ѝ носи същия размер дрехи като нейния. Какво беше направил? Защо се бе забъркал в тази афера? Изплаши се от силните си чувства. Искаше да се справи с болката, но не можеше да спре да мисли за пея. Винаги когато видеше пчела, сърцето му започваше да бие лудо и болката се засилваше, сякаш жилото ѝ безмилостно се бе забило в него. Как искаше тя да бъде тук вместо тази пчела! Знаеше, че това са сигнали, които го караха да мисли за
Рая.
Постоянно нещо му напомняше за нея. Опита се да не остава сам и да бъде зает през повечето време с работа. Помогна на родителите си да напазаруват и връщайки се вкъщи, реши да облече нещо по-удобно. Съблече ризата, посегна към първата фланелка, която му попадна, и се вцепени. Спомни си, че я беше дал на Рая да я облече през първата нощ, когато бяха заедно… Притисна дрехата към себе си и несъзнателно я помириса. Тя беше изпрана, но той се надяваше да усети аромата на Рая. Очите му се насълзиха и бързо се облече. Не можеше да повярва, май си въобразяваше, но чувстваше топлината ѝ. Затова дори вечерта не пожела да свали

52 фланелката. Поне нея можеше да задържи През почивните дни трябваше да излязат извън града с родителите си. Помоли ги да отидат в района на Мармарис. Те приеха и за Оуз започна мъчително пътуване. Обиколи всички места, които беше посетил с
Рая. Сърцето му се късаше от мъка. Къде беше сега? Защо не можеше да бъде с нея? Защо се бе случило това, гневеше се на съдбата той. Трябваше да я срещне по-рано в живота си… Нима можеха да имат значение възрастта, религията и разстоянието, когато ставаше дума за толкова силна любов? Познаваше много влюбени двойки, но никой не беше изживявал подобно нещо, за да му даде съвет. Не смееше да споделя своята история с никого, защото се страхуваше, че приятелите му няма да го разберат и ще му се подиграват. Погледна пейзажа пред себе си. Сякаш времето беше в синхрон с чувствата му. Оловни облаци бяха надвиснали над морето, което изглеждаше мрачно и сиво. Сърцето му се сви.
Тук стояха двамата, а слънцето грееше и галеше телата им с любов, а сега нея я нямаше. Беше си заминала и бе взела със себе и слънцето, и луната, и хубавото време, и прекрасните емоции…
Всичко си беше отишло с нея.
Оуз се качи в колата при родителите си и продължиха пътуването. Стигнаха до мястото, където бяха пили чай с Рая.
Оттам се отправиха към тяхното вълшебно място
– Полуострова на костенурките. Защо всичко беше толкова различно? Същото място го посрещна със студ и вятър. Нея я нямаше, нямаше го и слънцето, мито луната. Почувства се изгубен.
Качи се мълчаливо в колата и потегли към най-близкия хотел, който работеше по това време на сезона, близо до "техния".
Отседнаха в него, а на следващия ден му беше трудно да си тръгне.
Чувстваше как се отдалечава от нея. Шофираше бавно и внимателно, защото усещаше, че всеки момент ще обърне колата и ще се върне да я търси. Ала знаеше, че няма да я намери. Толкова му липсваха топлотата, нежността и любовта ѝ. Как е възможно да срещнеш някого за пет дни и той да ти стане толкова близък, че да е по-важен от собствения ти живот? Пътуването беше тягостно с

53 мислите, които го владееха, но не искаше никой да разбира какво се случва в душата му.
Прибра се у дома съсипан и отвори пощата си. Рая отново му беше писала. Той много харесваше писмата ѝ. Бяха естествени, като нея самата, и му беше приятно да ги чете. Бяха като лек за душата му и той усещаше близостта ѝ. Любовта ѝ бе толкова силна и концентрирана в писмата, които му изпращаше. Оуз осъзнаваше силата на връзката им. Това не беше просто любов. Имаше нещо много повече, сякаш когато бяха заедно, природата всячески им съдействаше и им се подчиняваше. Всичко беше необикновено.
Достатъчно беше само да са един до друг.
Оуз отново се зае да прави планове – един, втори, трети, но се чувстваше толкова несигурен и слаб. Трябваше да се съобразява със семейството, е работата, с традициите Реши да се стегне. Беше разсеян и не присъстваше тук и сега – беше останал там, на онова вълшебно място с нея. Това се отразяваше зле на концентрацията и качеството на работата му.
Изтегли си музика за медитация и започна да я слуша винаги когато се сетеше за Рая. Опитваше се да овладее емоциите и чувствата си, да контролира ума си. Фокусира се върху работата си, но все още беше разсеян и шефовете му забелязваха това, а колегите го закачаха и подпитваха. Започна да излиза с тях на по бира, за да замъгли в съзнанието си образа на Рая, който неотклонно го следваше. Беше го обсебила и всичко, което правеше, беше свързано с мисълта за нея. Вечер след работа поглеждаше към пълната луна и тъжна усмивка се плъзваше по устните му. В мислите му изплуваше тяхното магично място с пясъка и тишината си. Сигурно и тя гледаше същата тази луна и си мислеше за него в този момент. Прибирайки се вкъщи, той четеше писмата, които тя му беше изпратила през деня, в които му обясняваше как се чувства. Нейните мисли съвпадаха с неговите.
Те сякаш бяха един човек и споделяха едно и също светоусещане.
В писмата ѝ се оглеждаха неговите чувства. Но, не! Оуз беше мъж и в неговия свят мъжете диктуваха правилата. Това не трябваше повече да продължава. Усещаше нейната болка, същата както и

54 своята, и искаше да ѝ помогне, но се чувстваше слаб да промени каквото и да било в своя живот. Поне засега. След много безсънни нощи най-накрая той реши – ще спре да ѝ пише писма. Постепенно тя ще го забрави и няма да тъгува дълго. Жена като нея не може да бъде сама.
Ще продължи напред живота си и ще останат само прекрасните спомени, които ще ги топлят нощем. Той ще спазва своите традиции и ще продължи да живее като преди. Ще я забрави!
Седна и написа първото писмо, което бележеше края. Изпрати
ѝ видеоклип с техни снимки на фона на песента на "Модърн
Токинг" – "Без лице, без име и номер".
Така и не ѝ остави цялото си име, телефон и скайп. А и тя не ги беше поискала. И двамата не вярваха, че всичко това им се случва.
Бяха като омагьосани. Знаеха. Че любовта им е невъзможна и не хранеха илюзии за общото си бъдеще. Той ѝ беше писал, че е доста зает с работата си и има изпити, за които трябва да се подготви, че ходи на курсове по испански език и вечер се прибира много уморен.
След цял ден пред монитора, очите го боляха и не искаше да сяда пред личния си компютър отново вечерта. Звучеше глупаво като оправдание и знаеше, че няма да мине пред нея. Вътрешно се успокояваше и си казваше, че за любовта няма граници. Нямаше нужда да се виждат, след като се усещаха толкова силно. Той я обичаше и тя му липсваше, но знаеше, че ако спазва обещанието си да се срещат в мислите си на тяхното вълшебно място, връзката между тях ще съществува, докато някой не наруши или забрави това обещание Всичко, което правеше, беше, за да я предпази от болката. Но напротив! Писмата ѝ ставаха все по емоционално наситени и все по-чести. За Оуз беше болезнено да ги чете. Тя сякаш беше обсебена от него и това го изкарваше извън контрол.
Реши да не си отваря пощата няколко дни.
Написа ѝ, че ще бъде за две седмици извън града и няма да има интернет, за да не се притеснява. Трябваше постепенно тя да свикне с мисълта, че не може да са заедно. Времето щеше да заличи болката.

55
Рая се срещна с другата Рая на кафе и дълго говориха.
Основната тема беше Оуз.
– Много съм тъжна. Не мога да престана да мисля за Оуз, а знам в каква безизходна ситуация сме се поставили. Всичко, което искам от него, е да пише, а той не пише. Не знам какво да правя. Сутрин се събуждам с мисълта за него и вечер заспивам със същата мисъл.
Ужасно с цял ден да е в ума ми! Опитвам с медитация, с какво ли не и не мога да го преодолея – много е силно. Защо не пише, направо ме побърква. Дали и той преживява същото? Ако е така, сигурно вече ме мрази. Не трябваше да се срещаме!
– Той те обича! Това е сигурно. Бях с вас през цялото време.
Говорих с него и той сподели колко ще му е трудно да се раздели с теб. Показа го по всички начини. Много е добър.
Дълго разговаряха и взаимно се утешаваха. Другата Рая се беше разделила с мъжа си след завръщането си от почивката в Мармарис.
Може би и двете бяха разбрали, че има друг вид любов, различна от тази, с която бяха свикнали. Това беше повлияло на взаимоотношенията със съпрузите им. Истинската любов заразява, дори когато я гледаш отстрани като наблюдател. Всички, които бяха свидетели на срещата между Рая и Оуз, бяха усетили светлината и радостта, която бликаше от тях.
Рая се прибра след срещата и се строполи на дивана. Само тази жена знаеше нейната тайна. Само с нея можеше да споделя това, което я изгаряше отвътре. Рая изпадна в емоционален срив, който се отрази на имунитета ѝ. За да не мисли за Оуз постоянно, тя бе работила много напоследък. Преуморила се бе и вдигна четирийсет градуса температура. Емоционалното ѝ състояние ескалира и тя му написа отчаян имейл.
Писмото ѝ беше вик за помощ и Оуз не устоя, отговори ѝ веднага. Ви могъл да се справи с всичко, ако знаеше, че тя е жива и здрава, дори и далече. Не искаше да я загуби. Тя трябваше да живее заради него. В този момент осъзна, че никога преди не бе обичал толкова силно някого. Тя бе по-важна от него самия! Отправи молитва към Аллах и си обеща, че ще я забрави, ще се концентрира върху работата си, ако пожали живота ѝ. Беше потъпкал закона "не

56 пожелавай жената на ближния" и Аллах го наказваше, като искаше да я вземе при себе си.
Оуз не спа цяла нощ – отдаден на молитви, забранил собствената си умора. Написа ѝ няколко писма, в които се опитваше да ѝ даде кураж. Уверяваше я в любовта си, което трябваше да ѝ даде сили да се справи и да преодолее критичното си състояние. Сълзите му канеха и виждаше размазано. Целият се тресеше от болка. Защо любовта боли толкова? Заприлича на сянка.
Осъзна, че след раздялата и двамата не се чувстваха добре. Телата и душите им страдаха. За да не мисли през цялото време за нея. Той също работеше усилено. Работа, вкъщи и пак работа. С благодарност разбра от писмата ѝ, че след седмица на легло вече се чувства добре и приятелите от фирмата са ѝ подготвили изненада по случай рождения ѝ ден. Успокоен, Оуз се върна към първоначалния си план. Беше дал обет пред Аллах. Той я беше пощадил и сега от него се очакваше да спази своето обещание.
Трябваше да скъсат окончателно. Разреди писмата си, но за сметка на това тя пишеше все по-често и по-често, защото това бе единствената ѝ връзка с него.
Вкъщи нищо не вървеше. Времето беше спряло сякаш на пауза.
Една и съща картина. Вечер Рая се връщаше, за да види мъжа си и брат му пияни или заспали. Реши да работи до късно. Имаше си оправдание
– Бяха нужни пари и тя им ги носеше.
Месец след раздялата с Оуз, тя вече беше решила да се разведе.
С времето разочарованието от собствения ѝ съпруг растеше, особено когато го сравняваше с Оуз. Нямаше нежност, съпричастност, разбиране и любов. Оуз ѝ беше казал, че никога не би допуснал това да се случи, ако ѝ беше съпруг. Грижите му като към най-ценното същество на този свят и нежността, която ѝ даваше, все по-осезателно ѝ липсваха. Не я интересуваше вече домът. Това не беше нейният дом. Та тя дори нямаше ключ за входната врата, въпреки че плащаше наема. Винаги се прибираше последна и все някой ѝ отваряше. Почувства се изоставена. Оуз ѝ

57 липсваше болезнено. Взе решение за развод, но искаше да го обсъди с него.
Мечтаеше да чуе гласа му. Искаше да знае във всеки един момент как се чувства, добре ли е. Винаги когато се сетеше за него, нещо се преобръщаше вътре в нея. Реши да предприеме пътуване и да се срещнат на неутрална територия. Имаше път по работа за три дни в Истанбул и това беше шансът да се видят. Написа му писмо и го помоли да ѝ се обади по телефона в хотела. Въпреки че тайно се надяваше, да я изненада и да дойде да се видят.
Отговорът му беше съкрушителен.

Изтегляне 1.13 Mb.

Сподели с приятели: