Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата

47
Рая бе открила себе си и щастието. Тя вибрираше на честотата на любовта и това я правеше неимоверно щастлива.
Искаше да си отиде в стаята, нямаше какво повече да търси, имаше всичко. Сълзите ѝ напираха безпощадно. Не искаше Оуз да я вижда в това състояние.
– Искам да си бъда в моята стая тази вечер – заяви тя, когато се прибраха и започна да събира вещите си.
– Моля те, не го прави! Моля те! Ще се чувствам толкова нещастен… Не ме оставяй сам тази вечер! Моля те!
Той хвана ръцете ѝ и започна да ги целува. Прегърна я силно, но тя продължаваше да ридае в прегръдките му.
Отново не можа да му откаже и остана. Затвори се в банята, дълго плака и стоя сама в голямото джакузи, потънала в тъгата си и в горещата вода, която трябваше да успокои нервите ѝ.
Цяла нощ се въртя в леглото и не можа да заспи. Не му позволи да я докосне. Не искаше да я успокоява. Той самият се чувстваше зле. Цяла вечер го гледаше и осъзнаваше, че това, което се случи между тях, не беше случайно. Съдбата имаше някакъв план за тях.
Осъзнаваше, че не сексът ги свързва, а нещо, което не можеше да си обясни, нещо по-голямо. Може би… Бог. Изтощена от мисли и терзания, тя затвори очи, свита в ембрионална поза, увита в отделна завивка, и заспа.
Оуз се будеше и посягаше към нея, изплашен, че я губи. Ала тя все още беше там и той се успокояваше и отново заспиваше. Не можеше да си представи как ще живее, ако я няма до него…
Сърцето му се раздираше от мъка и предпочиташе да спи, за да не мисли. Обичам я, дори на сън си повтаряше той.
На другия ден, за да не се натоварват повече и двамата, се опитваха да се усмихват, но сърцата им плачеха. Въпреки това бяха получили толкова много любов, че празнотата в душите им беше запълнена и те излъчваха някакво необяснимо за околните сияние.
Оуз я заведе в една стара крепост и докато се наслаждаваха на красивия изглед към морето, ѝ каза:
– Ако бях крал, този замък щеше да бъде твоят дом, а ти – моята кралица.

48
Имаше смисъл в думите му. Той беше притиснат от хиляди обстоятелства и тя беше сигурна, че ако имаше властта на крал, нямаше да ѝ позволи да си тръгне. Оставаха в затвора на собствените си ограничения. От какво трябваше да се пазят освен от самите себе си? От рамките, в които се поставяха, забранявайки си да бъдат щастливи и да се обичат. Истинските врагове не бяха отвън, а вътре в тях… Опознали себе си, битката с предразсъдъците едва сега започваше Да позволиш па някого да си тръгне, не означава да го загубиш. Връзката между двама души е само тяхно и никой не може да застане между тях – нито времето, нито разстоянията, пито религията.
Раздялата беше мъчителна. Всеки се опитваше да бъде силен.
Усмихваха се, но сърцата им кървяха. Как щяха да живеят отсега нататък разделени? Едно беше сигурно – телата се разлъчваха, но душите им оставаха заедно. Тя си тръгваше и нещо от него сякаш се откъсваше.
Оуз стискаше камъка от тяхното вълшебно място и караше колата бавно, защото очите му преливаха от сълзи. Беше качил куфарите ѝ в автобуса, който трябваше да я откара до летището. По целия път го следваше само за да я зърне още веднъж през прозореца. Изпреварваше го и спираше, за да го изчака и да я види отново. И така, докато на едно кръстовище шофьорът на автобуса не изпадна в истерия, отвори прозореца и се разкрещя. Всички в автобуса гледаха Рая със завист и съжаление. Никой не беше изпитвал силата на такава връзка. Повечето от пътниците бяха свидетели на тяхната любов и се чудеха на силните им чувства.
Всяка жена искаше да е на нейното място. Не си даваха сметка обаче за болката в душата ѝ, защото отстрани всичко изглеждаше различно.

49

Изтегляне 1.13 Mb.

Сподели с приятели: