58 същество. Преобръщаше живота му. Той имаше нужда от спокойствие. Искаше да се концентрира върху работата и живота си. Тя продължаваше да го вълнува, макар да знаеше колко безнадеждна е тяхната връзка.
Когато получи отговора ѝ с ясното намерение за
среща или телефонно обаждане, се изплаши. Това съобщение преобърна отново целия му свят. Как щеше да застане пред нея и да не я прегърне и целуне! Неустоимо изкушение! Попита шефа си, но той не му разреши и Оуз се почувства безпомощен. В отчаянието си след работа в петъчния ден отиде с приятели да гледа филма "Аватар". Така нямаше да мисли за нея, по грешеше. Филмът започна и още в началото той беше шокиран, сякаш беше направен за тях двамата.
"Събуди се!" – така започна филма и това начално изречение го накара да настръхне.
Време беше наистина да се събуди. Двамата с Рая бяха в рая и всичко беше съвършено, но нереално. Това не можеше да продължава вечно. Време беше да погледне в очите живота, който беше около него –
истинския, този, изпълнен с проблеми и отговорности, сърдити шефове и красиви, но студени момичета.
Той трябваше да изпълни своите задължения пред света и семейството си. Но кое всъщност беше сън? Не беше ли сън самото му съществуване без нея? Не искаше ли да се събуди и да осъзнае другата реалност? Кое, кое беше сънят? Беше свикнал да живее с тъгата си и толкова хубаво не му изглеждаше нормално.
Прибра се у дома, сякаш носеше на гърба си бремето на целия свят. Хвърли се на леглото и заплака. Чувстваше се безпомощен и изоставен. Събра сили и седна пред компютъра. Някъде там една прекрасна и смела жена го очакваше, за да му предложи сърцето и любовта си, която би стигнала за
всички хора по света, но беше насочена само върху него. Най-прекрасната и чувствена жена – неговото второ Аз!
Написа няколко реда и изпрати писмото. Отчаян се върна в леглото. Мислите му прелитаха ту към тяхното магично място, ту към филма, който продължаваше да провокира съзнанието му.
59
Не отиде на срещата, а ѝ беше обещал да се видят. Тя не бе изчакала подходящия момент, както я беше посъветвал, а той дори не ѝ се обади по телефона. Та какво би могъл да ѝ каже?
Невъзможната любов те провокира. Изгаря душата ти и те изпепелява. Кой е забъркал тази история? Кой ни е въвлякъл в тази игра?
Естествено, забъркана е нашата душа близнак. Тази, която ни предлага висините на екстаза, и тази, която ни кара да преглътнем горчив хап за наше добро. Само душа, изпълнена с любов към нас, ще пожелае да ни предаде болезнения урок, избран от нас самите.
Рая го чакаше. През целия ден беше заета и се опитваше да не мисли за него. Но беше тъжна и знаеше, чувстваше го със сърцето си, че той няма да дойде. Добре че имаше предани приятели.
Изведоха я на ресторант. После танцуваха в дискотеката до зори.
Тя си спомни разказите на Оуз какво е правил, когато е посещавал
Истанбул, и направи всичко точно както той ѝ го бе описал. Дълго говори на приятелите си за него, а те я съжаляваха и я съветваха да го забрави. Прибра се вкъщи отчаяна, без решение за проблемите си.
Оуз не ѝ писа нито за рождения ден, нито за Нова година.
Дните минаваха, седмиците се сливаха в месеци. Времето течеше и Рая мълчаливо страдаше. Беше потънала в апатия и работа. На 6 януари получи писмо, което я зарадва:
Сподели с приятели: