Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата

60
Липсваш ми! Видях снимките ти. Толкова си хубава! Понякога те
сънувам и се чувствам щастлив.
Помолих те да гледаш филма "Аватар", защото историята
прилича на нашата. Ние сме от различни светове. Накрая на
филма мъжът прави страхотна трансформация с чудотворен
резултат и се променя, за да бъдат заедно. Нашата любов също
има нужда от ЧУДО.
Ала в нашият свят не стават чудеса… Моят живот тече
монотонно: работа, вкъщи и пак работа. Нямам друга приятелка
и любима. Надявам се с твоя живот всичко да е наред. Как е
семейството ти, особено децата? Отделяш ли им достатъчно
време?
Късно е, ще си лягам. Липсваш ми и се надявам да те сънувам
тази нощ.
Много, много любов, пчеличке моя!"
"В нашия свят не стават чудеса", беше ѝ написал той.
Но тя знаеше, че той греши. Нещо се бе случило вътре в нея и бе осъзнала, че има мисия. От този миг нататък това стана основната ѝ цел в живота – да докаже на себе си, на него и на света, че чудесата съществуват.
Започна да посещава курсове за личностно развитие, за да намери отговорите, които търсеше. Беше изчела много книги, повечето повтаряха едно и също по различен начин. Тя полагаше усилия и силно желаеше да промени живота си. Месеците минаваха като на забавен кадър – януари, февруари, март, април, май, а от
Оуз писма не идваха. Това я караше да работи и да учи усилено. От преумора беше загубила съня си.
Откакто се върна през октомври, тя заспиваше след два часа, очаквайки да получи писмо от него. Нощем се събуждаше и отново проверяваше пощата. Сутрин първото нещо беше да включи компютъра. Но толкова месеци без нито едно писмо направо я побъркваха. "Как си? Какво се случва с теб?", мислено го питаше тя. Защо хората се оставят да живеят в плен на заблуди? Всички обичаме свободата, а си слагаме оковите сами. Защо, Оуз, защо?

61
През май трябваше да се видят. Рая искаше да провери чувствата си към него и да събере сили да подаде молба за развод.
Писа му, за да уточнят датата, но той не отговори. Въпреки това реши да замине. Надяваше се да види писмото навреме и да дойде на срещата. Взе приятелка със себе си и в последния момент се включиха в организирана почивка. Наистина имаше нужда от отдих. Все някак си успяваше да реализира хрумванията си. Сякаш невидима сила заставаше зад нея и я направляваше.
Замина и чакаше всеки ден да се обади, да пише или да дойде, но уви… Не знаеше какво да мисли. Толкова ли се беше заблудила в преценката си? Нима сърцето и душата ѝ я лъжеха? Затваряше очи и го виждаше. Усещаше го. Чувстваше любовта му към нея.
Стана свръхсензитивна, откакто го срещна. Понякога виждаше цели картини и епизоди. Виждаше го как шофира колата и говори с някаква жена до себе си. Караха се и той не беше щастлив. Беше почти сигурна, че има друга жена в живота му и затова не идва на срещите. Не го ревнуваше. Просто го обичаше. Беше на път да се предаде. Мобилизира сили, за да не се срине. Върна се от почивката уморена и отчаяна. Вече не знаеше какво да направи. Усещаше, че има забъркана жена и за нея всичко изглеждаше приключено. Ако обичаш някого, трябва да му дадеш свободата да избере пътя си. мислеше си Рая. Остави го да направи своя избор. Тя също направи своя. Нямаше подкрепата на Оуз и трябваше да продължи живота си. Бен нищо не подозираше за драмата ѝ, потънал във вечерни запои с брат си. Накрая реши – оставаше при него заради децата. Щеше да му помогне да осъществи бизнес плановете си.
Рая тъгуваше, но никой не трябваше да разбира какво се случва в душата ѝ. Работата ѝ беше напрегната и натоварена.
Икономическата криза продължаваше да се вихри и това се отразяваше на рекламата, където най-лесно се правеха съкращения на разходите. Фирмите бяха замразили своите бюджети или чувствително ги бяха ограничили. А от рекламата, която "вкарваше" в списанията и вестниците, зависеше заплатата ѝ.
Доходът ѝ падаше, а имаше да изхранва пет гърла вкъщи.
Деверът ѝ още живееше при тях и спеше в стаята им. Грижеше се

62 не само за двете си деца, но и за двама големи мъже, които не работеха. Затова пък тя работеше до късно и на втората си работа.
Ала ѝ липсваше истинското семейство. Искаше да започне живота си на чисто, с друг човек до себе си. Ядосваше се и се чувстваше в безизходно положение. Съкратиха половината от колегите ѝ и тя беше щастлива, че остана на работа. Късметът все още не ѝ бе изневерил и трябваше да се чувства благодарна, че не е безработна.
Осъзнаваше, че тази ситуация няма да трае дълго. Усещаше, че нещо ще се промени драстично в живота ѝ, но какво – времето щеше да покаже. Засега работата я отвличаше от нерадостните ѝ мисли. Нещо трябваше да прави, докато чакаше чудото да се случи.
Но какво всъщност очакваше, и тя самата не знаеше, просто работеше и се ангажираше с хиляди неща. Изтегли последните пари от кредитните си карти и купи билет на съпруга си за Африка с надеждата този път нещата да потръгнат. Дано се справеше и стартираше по-бързо проекта си в Гамбия, за да замине някъде далеч с него. Само ако можеше да избяга от настоящия си живот!
Другият начин беше да се предаде и да умре с надеждата при следващото си прераждане да срещне отново своето второ Аз и този път да бъдат щастливи заедно. Осъзнаваше безумието на ситуацията. Не искаше да се примири, а трудностите винаги я бяха амбицирали. Искаше да види докъде може да стигне. Интуитивно усещаше, че Оуз я обича и не я е забравил, въпреки че не ѝ пишеше.
Това ѝ даваше сили да се справи. Имаше деца. Да. Най-прекрасните деца на света, които заслужаваха най-доброто. Постави си за цел да се стегне и по нищо да не отстъпва на по-младите от нея момичета, с които вероятно Оуз се срещаше. Както той сам беше написал в едно от писмата си: "Тй си жената, която ме е обичала най-силно.
Не мога да си представя друга, която да може да обича като теб".
Да, той го знаеше, но я беше предал. Беше я оставил да страда в неведение. Дали си струваше да се бори за някого, на когото му беше все едно как се чувства тя?
Оуз също беше потънал в работа. С времето обаче споменът за
Рая не избледняваше. Реши да работи до изнемога, но и това не заличи образа ѝ в съзнанието му. Трябваше да започне да се среща

63 с други момичета. Приятелите му се бяха заели с тази задача, но никоя красавица не можеше да замести Рая. Оуз изпадна в депресия. Започна да пие успокоителни, които да му помогнат да я забрави. Беше си наложил да не ѝ пише. Сякаш всичко беше срещу него, откакто не поддържаше връзка с нея. Направи две катастрофи. Изпокара се с шефовете си. Дори у дома беше нервен и се измъчваше, когато родителите му го гледаха недоумяващо.
С месеци не отваряше пощата си, защото нямаше да издържи и щеше да ѝ отговори.
Започна да излиза по барове и дискотеки с приятели и постепенно възвърна самочувствието си. Понякога излизаше с някое момиче, преспиваше с него след няколко питиета в бара. Но всеки път се чувстваше зле след това. Във всички момичета, които срещаше, виждаше Рая. Това го правеше неудовлетворен и тъжен, защото в действителност никоя от тях не можеше да е сравнява с нея. Една бе изключително красива, но безхарактерна и недотам умна, друга бе с добър характер, но беше пълничка и чувствата му не бяха толкова силни и вълнуващи както към Рая. Нямаше я химията, нежността, загрижеността и съпричастността, контактът с очите и тръпката при допира. Нямаше я магията и хармонията.
Родителите му започнаха сериозно да се притесняват за него и отчаяно се оглеждаха за подходяща партия. Запознаха го с едно уважавано семейство, чиято дъщеря беше учено и хубаво момиче.
Оуз я хареса и прие да се среща с нея. Ала му се наложи да работи още по-усилено, за да се справя с нарастващите си потребности.
Ухажването на момиче отнемаше доста време и средства. Това го изнервяше, защото нямаше много свободно време, а и не усещаше взаимност и нежност, каквито имаше между тях с Рая. Момичето се държеше доста надуто и очакваше отношение като към принцеса. Ако той не ѝ се обадеше, тя нямаше да го потърси. Оуз имаше нужда от любов, а не само от секс. Тялото имаше своите потребности, но душата му копнееше за обич. Той вече знаеше какво да търси в една връзка. Рая му липсваше болезнено, но той трябваше да продължи живота си нататък, тя също.

64
Опита се да я забрави окончателно и цяла година не отваря пощата си и не чете писмата ѝ, защото не можеше да остане безучастен. Емоциите му ескалираха и той изпадаше в депресия.
Това не биваше да се повтаря.
Сексът с приятелката му би трябвало да го накара да се чувства добре и да му помогне да я забрави. За съжаление, винаги когато посягаше към нея, се налагаше да стиска устни, за да не произнесе името на Рая. Тя беше се вмъкнала в сърцето му и Оуз сякаш живееше чрез нея. Харесваше му да прави секс с новата си приятелка, но си представяше нея. Нещо все му липсваше и никога не успя да изпита щастието и хармонията както когато беше с Рая.
Имаше чудесна жена до себе си, за която мнозина биха мечтали, но нещо не достигаше… Това го караше да желае все повече секс, за да се чувства близо до Рая. Така измина цяла година, през която той задоволяваше сексуалните си нужди с момиче, към което не изпитваше особени чувства. Това го изморяваше неимоверно. Не се разбираха. Караха се за най-дребното нещо и накрая всичко приключи. Той отново беше сам. Но не съвсем… Там някъде една жена го обичаше и в мислите си беше с него, и той го знаеше.
Отчаяна и примирена, Рая бе взела своето решение
– Да се опита заедно с Бен да осигури добро бъдеще за децата им. Само това вече имаше смисъл за нея. Осъзнаваше собственото си безсмислено съществуване. Идваш на тази земя и започваш битка за оцеляване. Работиш от сутрин до вечер, за да покриваш разходите за мизерния си живот и толкоз. Човек има нужда от радост, която да го зарежда с енергия. И на нея ѝ бе необходима сила, за да продължи живота си без Оуз.
Задълженията във фирмата и на двете допълнителни места запълваха ежедневието ѝ. Нямаше време за себе си! Настроенията
ѝ се редуваха. Ту беше превъзбудена и работеше по двайсет часа в денонощието, ту изтощена се оставяше на произвола на съдбата и нямаше желание за нищо. С месеци не бе посещавала козметик и не се интересуваше какво облича, как изглежда косата ѝ… Забрави какво е грим… В такива състояния изглеждаше като призрак, който

65 се носи по течението и не иска никой да го забелязва. Без Оуз животът ѝ беше сив, безцветен и безрадостен.
Сутрин се събуждаше и разбираше колко се е отдалечила от своята истинска същност. Когато заспиваше, сякаш беше по-близо до себе си. Зачестиха сънищата, в които ѝ се явяваха учители и я напътстваха. Тя предпочиташе да е в онзи свят на мъдрост и мир.
Вместо в свят на неразбиране, болка и битка за насъщния. Не приемаше материалния свят като преди. Спря да се храни с месо, промени навиците си на живот.
Искаше да е свободна, независима и щастлива. (помни си за годините, в които си мислеше, че майка ѝ я ограничава, за вътрешната си съпротива срещу пея. Сега също се противеше и виждаше, че сама не е и състояние да промени нищо. Как може да се измъкне от тази въртележка? Къде хората бяха най-щастливи, разсъждаваше тя. Близо до природата? Когато беше в Африка се бе чудила как местните жители се усмихнат постоянно. Спомни си как се бе чувствала сред природата с Оуз. Кой беше този източник на енергия, генераторът, който пълнеше с вълшебно гориво душата?
Явно това бяха любовта и природата. Сега вече тя виждаше нещата по-ясно.
Търсейки адреналин и близост с природата, бе решила да подкрепи проекта на Бен в Гамбия. Отдала му бе младостта си и бе страдала. Нещо в нея се бе пречупило и тя не беше същата. Искаше да изтрие от подсъзнанието си програмата "жертва". Тя не е жертва! Усещаше се толкова силна, когато мислеше за Оуз. Той ѝ даваше енергия за живот и когато се чувстваше зле, само мисълта за него я вдигаше на крака. Нима можеше да изпитва такава любов към Бен и да бъде "щастлива с него по същия начин? Беше всеотдайна и не искаше да го изостави в труден момент, не искаше децата ѝ да страдат, че баща им е пропаднал алкохолик. Дори да се разведеше, това нямаше как да не тежи на съвестта ѝ. Децата пак щяха да страдат, но ако можеше да му помогне да се върне към себе си и да го окуражи, щеше да бъде добре за всички.
Рая започна да ходи отново на различни семинари за духовно усъвършенстване, опитвайки се да намери отговори на въпросите,

66 напиращи в главата ѝ. Един от тях – по психотерапия, се оказа доста полезен. Прилагаше всички изучени техники и постепенно нещата вкъщи се промениха. Опитваше се да бъде мила и добра, но осъзнаваше, че не изпитва чувства към Бен, които да ѝ помагат да бъде търпелива с него. Не искаше дори да прави секс с мъжа си.
Колкото и да се стараеше той, тя се съпротивляваше да приеме ласките му. Сякаш някой нахълтваше в интимния ѝ свят и се опитваше да я нарани. Чувстваше как той изсмуква силите ѝ, ставаше все по-ненаситен и я желаеше, защото тя не успяваше да задоволи сексуалните му потребности. Стана агресивен, ревнив и деспотичен. Когато беше до нея, се чувстваше изгубена и нещастна. Разбираше, че връзката им е изчерпана, но Бен не желаеше да се разделят.
Усещаше се като в капан. Не беше щастлива в настоящето, защото мислите ѝ бяха в миналото, а надеждите – в бъдещето.
Животът сякаш изтичаше покрай нея. Обичаше да медитира и да се издига над ежедневието, което не харесваше.
Работеше усилено и инвестираше всичките си пари в семейството и в проекта на Бен, изплащаше кредитите му, а на себе си оставяше удоволствието да се вглъбява в медитациите и да практикува йога. Трябваше ѝ нещо, което да замести липсата на…
Не искаше да си мисли за него. Трябваше да го забрави, а не можеше. Всеки дъх, който поемаше, беше свързан с него.
Глупачка… Нямаше ли други достойни мъже около нея? Но Рая не търсеше и не искаше интимност. Знаеше, че веднъж научиш ли се да обичаш, можеш да обичаш всички хора, но винаги един щеше да бъде специалният. Рая сякаш се свързваше с душите на хората и за нея нямаше лоши – всички те бяха прекрасни, бяха "едно".
Понякога ѝ се явяваха странни сънища. В един от тях видя себе си като капка чиста вода, наредена с други също като нея, абсолютно еднакви на вид. До нея беше нероденото ѝ дете, което беше същата "капчица" и чакаше да му дойде времето – времето да се появи па
Земята.
Този сън ѝ повлия силно. Виждаше хората точно така. Някои бяха зацапани, сиви и мътни и тя искаше да им помогне да

67 възвърнат началния си блясък и кристална чистота. Знаеше, че ненаказано добро няма, беше направила тази грешка преди и не искаше да я повтаря. Реши просто да живее живота си и на когото му харесва – нека я следва. Отново се зае да изучава различни учения. Жаждата за знания не ѝ даваше покой. В основата на всичко беше една и съща теория
– Човек трябваше да се чувства добре, но хората трудно я прилагаха на практика. Имаше нужда от сериозен учител, който да
ѝ даде всички отговори, които не намираше в книгите и в интернет.
Неспирните скандали с мъжа ѝ изтощаваха и двамата. За щастие, Бен отново заминаваше за Гамбия. Този път се надяваше всичко да се получи, както го беше планирал.
Остана сама. Трябваше да продължи да живее. Трябваше да си постави цел, която да ѝ вдъхне сили. За да продължи напред.
Животът не беше приключил и трябваше да го живее. Търсеше в себе си отговорите на всички въпроси. Знаеше, че успехът и щастието са изконно човешко право и трябва да поеме отговорност за всеки избор, който прави. Фокусира се върху децата и дома. Сега беше сама и Бен не можеше да ѝ се меси. Отвори собствен център за йога, танци и курсове за самоусъвършенстване. Събра всичките си приятели и позитивната енергия около нея се увеличи. Идваха хора от цялата страна, които искаха да се обучават при нея.
Осъзна, че радостта от живота трябва да се поддържа по всевъзможни начини – не беше необходимо някой да я харесва и обича. Нямаше нужда нито от комплиментите на Оуз, нито на някой друг. Тя беше това, което е една прекрасна и обичаща душа.
Достатъчно беше да може да се радва на малките удоволствия в живота, да започне да вижда хубавото, за да продължи напред.
Забрави за липсата на пари и кредитите и се съсредоточи върху любовта си към децата. Засади цветя на терасата. Купи нови мебели
– на изплащане, разбира се. Промени прическата си. В нейния свят всичко беше визия. Знаеше го добре – нали работеше за списания.
Изглеждаше бляскава и красива. Къде беше Оуз сега да я види?
Никога нямаше да я остави да си тръгне, ако я зърнеше дори само за миг. Мъжете се навъртаха около нея, но тя ги респектираше с

68 интелект и сдържаност. Някои ставаха верни нейни последователи, а други си тръгваха пренебрегнати и разочаровани. Около нея имаше само качествени хора, които тя наричаше "екип" – новото ѝ семейство, което ѝ даваше обич и подкрепа. Тя работеше много, за да им дава пример и да не ги разочарова. Понякога беше по-сурова, но те знаеха какво сърце има и не ѝ се сърдеха. Знаеха, че го прави за тяхно добро.
Ще превърна живота си в празник, мислеше си тя, напук на всичко, което ме заобикаля. Започна да се наслаждава на ежедневието си, сякаш гледаше филм с любим актьор. Силните емоции бяха част от него, но това не беше тя. Беше достатъчно да се радва на дребните неща, които я заобикаляха. Трябваше обаче и да преразгледа дългосрочно своя живот и да поеме отговорност за чувствата, които изпитваше. Нужна ѝ беше истинска любов. Оуз ѝ липсваше постоянно. Но нима той беше единствен?
Вярата и доверието ѝ в мъжете напълно бяха изчезнали.
Ситуацията ѝ се изясняваше малко по малко, когато оставаше насаме със себе си. Докато си почиваше в леглото, умът ѝ трескаво подреждаше пъзела. Не беше важна толкова целта, колкото какво ще научиш по пътя си към нея. Тя усещаше, че вече е научила доста и трябваше да го приложи на практика.
От една страна, бяха нужни пари, които да ѝ осигурят свободата, а от друга, време за всичко, което беше планирала.
Факторът време беше от особено значение – трябваше да наваксва години безсмислен живот. Нещо глобално трябваше да се промени.
Къде времето се разширяваше и бяха нужни по-малко средства за живот? Отговорът беше Африка! В последно време всичко я водеше натам. Беше се оставила в ръцете на съдбата.
"Нужни са доста сили, за да променя живота си – разсъждаваше
Рая. – Когато говоря за сила, обикновено имам предвид енергия.
Такава като при джедаите от "Междузвездни войни". Израснах с този филм, а и с тези на тибетските монаси бойци, където енергията следва мисълта и силата не идва само от юмруците, а и от ума.
Който насочва енергията. Това съм аз. Една романтичка, спусната

69 сякаш отнякъде в свят, в който всеки трябва да се доказва и да отстоява себе си. Започвам да се опознавам…"
Рая се беше събудила.
Искрената и чистата любов към Оуз беше отприщила любовта
ѝ към всичко живо. Тя стана по-търпелива, смирена и осъзната.
Обученията, през които премина, а и животът – този велик учител, я учеха чрез болката на състрадание и разбиране. Опитваше се да погледне през очите на другите. Започваше да намира отговорите на въпроси като какво прави тук, на Земята. Разбираше, че е тук, за да се учи на любов към себе си. Към хората около нея, към
Природата и към планетата като цяло… Започна да разбира и Бен, и брат му, и децата си, и Оуз, и другите около себе си. Всеки имаше право на избор и тя трябваше да направи своя...

70

Изтегляне 1.13 Mb.

Сподели с приятели: