Въпрос 2:Рециклират ли се зелените стъкла“?

22
Въпрос 4:
Кои от следните газове са парникови газове подчертайте CO2, SO2, CH4, O3, N2O, H2S, CO, O2, N2, H2, F2,
SO3, N2O5, N2O3, NH3?
Отговори
Брой анкетирани
Процент (%)
Да
58
73.4
Не
21
26.6
Общо
79
100











Въпрос 5:
Всички ли пластмасови отпадъци се рециклират?
Отговори
Брой анкетирани
Процент (%)
Да
42
53.2
Не
37
46.8
Общо
79
100

23

Въпрос 6: Кой е най-широко разпространения метод за намаляване на количеството на отпадъците?
Отговори
Брой анкетирани
Процент (%)
Да
69
87.3
Не
10
12.7
Общо
79
100











Въпрос 7: Ксенобиотици лиса хранителните добавки“?
Отговори
Брой анкетирани
Процент (%)
Да
22
27.8
Не
57
72.2
Общо
79
100

24

Въпрос 8:
До какви увреждания на човешкия организъм водят
ГМО?
Отговори
Брой анкетирани
Процент (%)
Да
70
88.6
Не
9
11.4
Общо
79
100












Въпрос 9: Дефинирайте понятието киселинни дъждове“.
Отговори
Брой анкетирани
Процент (%)
Да
50
63.3
Не
29
36.7
Общо
79
100

25

Въпрос 10: Кои от следните метали са токсични Hg, Pb, Cu, Cd,
Al, Zn, Au, Ag, Ni, K, Na, Ca, Mg?
Отговори
Брой анкетирани
Процент (%)
Да
64
81.0
Не
15
19.0
Общо
79
100












Въпрос 11: Целта на екологичното възпитание е:
Отговори
Брой анкетирани
Процент (%)
Да
77
97.5
Не
2
2.5
Общо
79
100

26
Въпрос 12: Екологичната криза е:
Отговори
Брой анкетирани
Процент (%)
Да
21
26.6
Не
58
73.4
Общо
79
100









Анализът на отговорите на въпросите за оценка на социално-екологичната грамотност от детските учители показва следното Отговорите на първи въпрос показват, че понятието отпадък владеят почти всички анкетирани учители (91,1%). Отговорите на втори въпрос показват, че знанията за рециклиране на отпадъците сана необходимото ниво (93,7%). Странно, но факт е, че само (57%) от анкетираните детски учители познават Концепцията за устойчиво развитие на
РБългария. Сравнително висок е делът на учителите, които не познават парниковия ефект (73,4%), което буди недоумение като се има предвид, обширната информация дори в медиите по този въпрос. Не се познава в достатъчно висока степен рециклирането на пластмасовите отпадъци (53,2%).

27 Сравнително добри са резултатите, свързани с методите за намаляване на количеството на отпадъците (87,3%).

Резултатите по седми въпрос показват, че понятието
„ксенобиотици” не се познава в средата на детските учители. Верните отговори са само (27,8%). Резултатите от анкетата показват, че вредните ефекти на
ГМО върху човешките организми са познати на анкетираната учителска гилдия (88,6%). Буди недоумение резултатът от непознаването на понятието киселинни дъждове. Само (63,3%) правилно са дефинирали и обяснили понятието, което е популярно след всички слоеве на обществото. В недостатъчна степен се познават токсичните метали
(81,6%). Този факт предполага по-скоро непознаване на основните замърсители на биосферата. Приятно впечатление правят отговорите на единадесети въпрос, които доказват че детските педагози владеят понятието екологично възпитание и добре познават целите му (97,5%). Необясними са резултатите по дванадесети въпрос. Само
(26,6%) от анкетираните познават понятието екологична криза, независимо, че същата ежедневно се коментира в съвременното общество и е обектна особено управленско и медийно внимание. В заключение може да се направи извода, че по отношение на социално-екологичната грамотност на детските учители има още какво да се желае. В тази връзка актуалността на настоящия дисертационен труд е очевидна. Това се вижда и от задачите, касаещи педагогическата технология и учебното помагало за екологизация на учебното съдържание в предучилищна възраст. Резултатите показват, че социално-екологичната грамотност на детските педагози изисква предлагане на допълнителна

28 информация за педагогическо взаимодействие в детските градини с цел формиране на начална екологична култура. Педагогическото взаимодействие в предучилищното образование е основен социалнопсихологически механизъм за ефективна реализация на възпитателно-образователните цели. Преди всичкото се определя като социален тип взаимодействие с оглед на различните социални позиции на субектите, участващи в него. Възпитателят чрез педагогическите си функции демонстрира и задава нови поведенчески модели на детето, което в тази възраст няма точно диференцирана социална роля. Правилата на взаимодействие възпитател-дете са социално-нормативно регламентирани и се явяват мощен регулатор в осъществяване на разнообразни педагогически ситуации, съставящи процеса на взаимодействие. Отчитайки педагого-психологическите особености на детето, формирането на начална екологична култура изисква добре премерена симбиоза дете-родител-учител. Това предполага прецизен подборна подходите, принципите и съдържанието на многообразните форми на педагогическо взаимодействие. В процеса на екологично възпитание се включват възрастовият, информационният, интегралният, ситуационният и игровия подходи. Осъществяването на посочените подходи се съчетава със спазването на принципите на хуманност, интегралности системност, на енциклопедичност, на семиотичност.

Изтегляне 1.02 Mb.

Сподели с приятели: