Независимо и самонасочено обучение

му, доставката и оценяването се прехвърлят в голяма степен от институцията към индивидуалния учащ се.
При самонасоченото обучение е многоценно това, че то се реализира от отделни възрастни под формата на учебни проекти, но извън влиянието на формалните образователни институции. Учебният проект се определя като съзнателен опит да се придобият или възвърнат определени знания или умения при определена минимална продължителност на проекта от седем часа.
Изследванията в тази област показват, че средно един възрастен прави 8 учебни проекта, продължаващи общо 700 часа годишно. От тях две трети са планирани от учащия се и само една трета ­ от професионалист. Обичайната мотивация за учене е очакваното приложение на усвоените знания и умения.
Това твърдение среща и опоненти. Критиките са насочени преди всичко към факта, че се намаляват изследвания за количествените показатели за сметка на изследване качеството на обучение. Други изследвания разглеждат как преподавателите на възрастни могат най-добре да подпомагат тези, които са обвързани със самонасоченото обучение и как тези упражнения могат да бъдат въведени в образователните програми ­
Бууд (Университетът в източен Лондон дава водещ пример за провеждането на подпомагано самонасочено или индивидуално учение. В този университет са въведени методи, които позволяват отделните възрастни да учат за квалификация самостоятелно с помощта на университетски преподаватели, групови сесии и използвайки базата на университета. Тези процеси трябва да отговарят на критериите и стандартите, определени от акредитиращото тяло. Отделният обучаване отговорен за определяне на негов собствен учебен план и програма, методи на учене и модели за оценяване,
както и за одобряването им, изготвянето на графики извършване напред- видената дейност. С други думи, институцията и учащият начертават учебно споразумение или договор.
Тази програма първоначално е имала за цел получаване на диплома за висше образование, но после е била разширена така че дипломата да може да се получи и при свободна форма на обучение ­ Орайли (34),
Пърси и др. (36), Стивънсън (46). Въпреки че качеството на предлаганото подпомагане е било обектна критики, програмата продължава да предлага сравнително открит път пред висшето образование за зрелостници.

Много от тези учащи имат образователно и социално минало, което обикновено не е свързано с такъв вид обучение и може въобще да не доведе до получаване на висше образование.
На базата на този опит някои изследователи опитаха да разчленят теоретични модели на самонасоченото обучение. Тяхната работа свърза идеите за критично отражение и предаването на субективен характерна учебните разговори, както при експерименталното обучение ­ Бууд (10),
Кенди и др. (На тази основа двамата изследователи дефинираха схващането, че самоорганизация се изразява в способността да обсъждаш сам процеса на обучение, да наблюдаваш, изследваш, анализираш, формулираш,
преценяваш и вземаш решения на базата на творческите попадения ­
Томас и Хари-Огстейн (47). Само малко възрастни, разбира се, биха могли да извършват това без никаква помощ. Затова една от задачите за образованието на възрастните е развитието на способност за самоорганизация.

Изтегляне 3.99 Mb.

Сподели с приятели: