Опитно (изследователско, независимо и самонасочено обучение

отделния възрастен, отколкото на организациите, които предлагат възможности за обучение.
Опитното обучение е тясно свързаните с понятията независимо и самонасочено обучение. Тук също има редица свързани концепции с обща употреба, включващи практическото и откривателското обучение,
които са тясно свързани с концепцията на опитното обучение и автономно, индивидуализирано, управлявано от учащия се обучение при което главната роля се падана обучаващия се възрастен. Всичките имат близко сходство с идеите за независимо и самонасочено обучение.
Опитно (изследователско) обучение.
Съществуват известен брой различни схващания за опитното обучение. Едно изследване идентифицира четири главни интерпретации, разкриващи ролята на опитното обучение. Оценка и акредитация на наученото от живота и опита в работата. Начини за внасяне на промени в структурите, целите и програмите за следучилищно обучение. База за повдигане на груповото съзнание, обществената дейности социалните промени. Начини за увеличаване наличното усъвършенстване и груповата ефективност ­ Уейл и Макгил (Тези интерпретации по-късно бяха свързани с работата на някои автори, включително Еванс, Колб, Фреър и Роджърс.
Работата на Колб върху теоретичните основи на опитното обучение формира повечето, ако не и всичките подходи в тази област. Върху четири етапния модел на Луис, Колб изгражда модел, който включва конкретни изживявания, наблюдения и отражения, формирането на абстрактни концепции и изводи и тестването на импликациите в нови ситуации. На тази основа той дефинира учението като процес, където ученето се осъществява чрез трансформацията на опита ­ 38 (27). Този прост модел на учене има голямо влияние върху хората, които преподават на възрастни ­ Бууд (10),
Бърнърд (Неговото влияние може да бъде видяно например в оценяване на наученото преди или на първоначалното опитно учение (съкратено като и APEL) и различни подобни акроними. Това движение води началото си от САЩ и оттам се пренася във Великобритания и други страни. То започва от признаването или приемането на факта, че възрастният човек притежава значителни знания, разбирания или умения често развити в

процеса на работа, или в процеса на социални или доброволни дейности, които допринасят за по-нататъшната му квалификация ­ Евънс
(17). Евънс посочва, че опитното обучение означава знанията и уменията,
придобити по времена живота, на работата и на ученето без получаването на някакъв образователен и професионален сертификат.
Вариращите методи, включени в представянето и оценяването на доказателствата за първоначалното обучение, сега са широко приети и разбираеми, но при всички случаи прилагането им си остава разпокъсано.
Докато APL и APEL са навлезли в професионалното обучение, където са считани за средства, допринасящи за гъвкавостта на обучението на възрастните, то те все още не са толкова широко приети във висшето образование Келис (15), Фийлд (18), Симоско (Третата и четвъртата интерпретация на опитното (изследователско)
обучение, описани от Уейл и Макгил, са асоциирани с още по-”традицион- ни или радикални форми на обучението за възрастни. Формалната интерпретация обикновено би търсила да възприеме познанието на ценностите на всеки отделен възрастен и неговия опити после да ползва и гради от този опит процеса на обучение.
Има и други употреби на термина опитно учение, които също са актуални. Ето, например, опитното (изследователско) учение е било дефинирано като синонимно с обучението чрез откриване и преценка на постигнатото. Това е обучение, което включва учащия се в самостоятелно вземане на решения, чрез реструктуриране на неговите възприятия за това,
което се случва ­ 19 (11). В тази си форма концепцията е свързана със самостоятелното, обединяващото и действеното обучение - Макгил и
Бийти (30), Ревънс (41) и по този начин допринася за възникването на идеята за образователната организация.

Изтегляне 3.99 Mb.

Сподели с приятели: