Педагогика и технология на играта – предмет и перспективи
СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА ДЕТСКАТА ИГРА
Изтегляне 96.58 Kb.
|
Свързани:
Педагогика, ПУП-лекция-07.03, Методики за наблюдение, ФВС, Педагогика и ПНИ
СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА ДЕТСКАТА ИГРА1.Същност на играта От еволюционна гледна точка играта е биологически базирана и е оцеляла като едно от достиженията на еволюцията, допринасящо към човешкото развитие и промени. Нейното предназначение е в упражняването на базисни физически умения, в усъвършенстването на способностите и придобиването на нарастваща компетентност във все потрудни психологически задачи. Подготовката и усъвършенстването в играта са заложени в нейната същност на отразителна и същевременно творческа дейност. В играта детето подражава на действията и поведението на другите, но по творчески начин, защото не повтаря точно възприетото, а отразява впечатленията по свой начин. Това, което отличава играта и е нейна фундаментална характеристика е, че тя е самоудовлетворяваща дейност. Това означава, че тя съдържа своята цел – насладата – в самата себе си. Това дава предимство на играта спрямо явления, чиито цели лежат извън тях и по отношение на които те са само средство, каквото е например трудът, който е само средство за припечелване и следователно за поддържане на съществуването. Тъй като не преследва прагматични цели, а самонаслаждение, играта не може да се върши по принуда. Ето защо тя е свободна дейност и това е нейната най-дълбока същност. (И. Паси в предговор към „Homo ludens” на Х. Хьойзинха, 2000) Играта е собствена, самостоятелна, свободна и самоорганизирана форма на детската активност. 2.Значение на детската игра В играта детето се развива като личност, у него се формират онези страни на психиката, от които впоследствие ще зависи успехът на неговата учебна и трудова дейност и отношенията му с хората. Основна функция на играта е подготовка за бъдещето чрез проиграване на съдържащите се в него многообразни възможности, подпомагане на адаптивното поведение и креативността. Симо Иванов посочва, че навсякъде, където се проявява, играта изпълнява една основна, фундаментална, развиваща функция – хуманизираща детето функция. Тази основна игрова функция се реализира в два основни аспекта – усвояването на общочовешкото като различно от природно-животинското, и съхраняване на специфично детското в детето. По-долу са представени обобщенията на автора относно развиващото значение на играта. Чрез игровите форми на дейност и общуване се формира, съхранява и развива детската индивидуалност в различните й измерения: темперамент, характер, способности и умения, личен опит и социално нравствени качества, начин на поведение, отношение към света. В играта детето се утвърждава и изживява като личност. В същото време чрез играта детето осъзнава и реализира взаимовръзката си с другите хора, групи, общности, осмисля своето собствено битие като събитие с другите. Чрез играта се разширява сферата на общуването. В играта се опознават, пресъздават и усвояват основните форми на практическото взаимодействие между хората – сътрудничество, съперничество, конфликт и неговото разрешаване. Ставайки участник в играта, детето се сблъсква с необходимостта да съгласува своите намерения и действия с другите, да се подчинява на правилата. В процеса на играта се уточняват и задълбочават знанията и представите на детето. За да изпълни една или друга роля то трябва да трансформира своето познание в игрови действия. В играта се изграждат нравствени привички – игровото правило изисква от детето да възпроизведе такова поведение, което отразява найдобрите качества на човека, чиято роля то изпълнява. Поемайки дадена роля, детето доброволно се задължава да спазва обществените изисквания към нея и именно тази доброволност определя положителното отношение към подражавания образец на поведение. Особеност на играта е взаимодействието между образа и детето. В играта детето преживява действията и чувствата на изобразявания герой. Така то опознава и емоционалната същност на човека, открива причините на неговите чувства и емоции, свързани с взаимоотношенията с другите хора и отношенията към създадените ценности, към природата. Радостта от играта се крие във възможността детето не само да опознава света, но и да го „изменя”. Чрез играта детето отразява действителността по пътя на нейното „активно преобразуване”, което води до неочаквано съчетание между реалност и измислица. Така чрез игровия си опит детето открива и човешкото активно-творческо, създаващо начало. Игровата практика провокира, стимулира и развива креативността. В играта детето има възможност да структурира своето свободно време. Играта най-адекватно задоволява потребностите на детето от дейности и взаимоотношения, нерегламентирани от възрастните, от техните правила и насочващо присъствие. Детето се учи да съгласува индивидуалните си игрови цели с тези на съиграчите. Процесът на игрово целеобразуване формира у него умението да отлага реализирането на целта, да разгръща във времето този процес, като преодолява препятствия, да спазва норми и правила, да подбира адекватните игрови средства и способи за тяхното реализиране. Чрез играта децата се упражняват в такива функции и способности, специфични и присъщи само на човека. Това са езикът, мисленето, емоциите и въображението, волята и социалните умения, способността за творчество, за труд, за възприемане и влизане в ролята на другия. В играта детето се предпазва от ранен социален контрол и строга регламентация на неговото поведение. Играта и предпазва съвременното дете от ранното му реално участие в труда на възрастните и натоварването му с неприсъщи на детството и детската физика и психика социални и семейни задължения, дава му се възможност пълноценно да изживее своето детство и същевременно адекватно да се социализира (С. Иванов, 2001). Не на последно място играта има огромно значение за пълноценното физическо развитие. Игрите, които изискват активни движения, подпомагат развитието на координацията на движенията, тяхната красота, а също и формирането на физически качества като сила, издръжливост, ловкост. Удоволствието, съпътстващо игровия процес, съдейства за душевно благополучие, за формиране на жизнерадостен характер и утвърждаване на оптимистична нагласа. 3.Място на играта в ежедневието на детската градина Като преобладаваща дейност в живота на детето и източник на развитие, на играта се полага господстващо място в ежедневието на детската градина. Силни аргументи в полза на тази теза са представени от Димитър Димитров. Авторът обяснява, че в учебното взаимодействие (в училище) отношенията „възпитател-дете” са доминиращо асиметрични - учителят има ръководна роля, а учениците – подчинена. От друга страна, семейното възпитание (което е основен фактор до постъпването в детската градина) се характеризира с дълбока емоционална привързаност, спонтанност, известна хаотичност. За да бъде плавен преходът от семейното възпитание към институционализираното, докато се стигне до т в училище, предучилищното възпитание трябва да носи в себе си характеристиките и на двете – да бъде преходен тип взаимодействие (между това в семейството и в училище). От тази гледна точка така нареченият „педагогически процес” в детската градина трябва да се приближи до нормалния естествен живот на детето в семейството, като запази само най-необходимите си и щадящи характеристики. Още повече, че детето не отива (както например ходи на училище) за да участва в педагогически явления, а за да изживее по възможно най-приятния за него начин тази често възприемана като принудителна и не толкова привлекателна част от живота си. Ето защо играта трябва да бъде господстваща форма на детската активност в детската градина. Този факт, казва Д. Димитров, е известен от много десетилетия и е всепризнат. От друга страна, в педагогическата наука и практика господства един традиционен предразсъдък, че играта е непродуктивна, лека (не изискваща умствени усилия) и развлекателна дейност. Поради това се полагат много усилия тя да бъде подчинена изцяло на задачите на обучението. Тъй като не преследва прагматични цели, а самонаслаждение, играта не може да се върши по принуда. Следователно подчиняването на играта на външни спрямо и извън нея (дидактични) цели я разрушава, защото ако не е свободна, дейността вече не е игра. Ето защо детската градина трябва да се отърси от множеството педагогически сковаващи форми, чрез които играта е подчинявана на режима, на програмното съдържание, на задачите на педагога. В предучилищна възраст обучението трябва да отстъпи на по-заден план в сравнение с играта и бъде поставено (изградено) на игрова основа (Д. Димитров, 1994). Чрез играта се съхранява самоценността на предучилищното детство. Изтегляне 96.58 Kb. Сподели с приятели:
|