Справедливата стойност като мерна база за представяне на активите и пасивите в счетоводството

Основното предназначение на финансовото счетоводство и неговия краен продукт – годишният финансов отчет на предприятието се свързва с предоставянето на информация предимно за външните потребители, поради което последните се нуждаят по-скоро от информация, ориентирана към бъдещето, отколкото към миналото на съответното предприятие. В този смисъл отчитането на активите и представянето им в годишния финансов отчет по историческа оценка, значително намалява информационната полезност на отчета в качеството му на информационна база за вземането на икономически решения. На съвременния етап Бордът за международни счетоводни стандарти, отчитайки недостатъците на историческата цена, препоръчва на предприятията да изготвят своите годишни финансови отчети, спазвайки изискванията на международен счетоводен стандарт 15 Информация, отразяваща влиянието на промените в цените. Казано по друг начин през последните години все повече се засилва необходимостта от извършването на периодични преоценки на активите и пасивите на предприятието с цел представянето им в баланса по актуалната стойност към датата на балансовия ден и задоволяване на информационните потребности на потребителите. Всичко това, като и активизирането на финансовите пазари през последните години, пораждащо появата на нови отчетни обекти, като например все по-сложни финансови инструменти, в т. ч. и производни такива, налага все по-широкото използване на справедливата цена като мерна база за представянето а активите и пасивите в годишния финансов отчет на предприятието. Възприемането на концепцията за справедливата стойност съвсем правилно се определя от някои специалисти като “революция в счетоводството доколкото в течение на много столетия, основополагащ принцип за оценка на активите на предприятието е била историческата цена, а използването на друг вид оценка, например пазарната цена е било допустимо в изключително редки случаи (например при извършването на преоценки в условията на високи темпове на инфлация).”¹⁵⁷ Счита се, че използването на справедливата цена ще повиши в значителна степен информационната полезност на информацията, представена в годишния финансов отчет на предприятието. В този смисъл украинският автор В. Галасюк съвсем правилно определя, че “оценката (преоценката) се явява механизъм, който дава възможност балансът да се превърне от хранилище на информация, получена посредством прилагането на отделните счетоводни способи в ценен източник на информация относно реалното финансово състояние на предприятието” и продължава “балансът до момента на преоценката на активите може да се разглежда като летопис, а след извършването на тази процедура като пророчество.”¹⁵⁸ Схематично процесът на преоценката на активите на предприятието в съответствие със справедливата им стойност може да се представи по следния начин: