Периодизация в развитието на счетоводството
Балансова теория за органичния баланс
Изтегляне 1.89 Mb.
|
Свързани:
bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, ! Igra - dokumentiraneto, bankovo-schetovodstvo, 7.5.1 БАЛАНС - НСС - формуляр
| Балансова теория за органичния баланс
За основен представител на тази концепция се счита немският професор по икономика Фриц Шмид (1882–1950). В отпечатаната през 1929 г. в Лайпциг монография, озаглавена Органически дневностойностен баланс Шмид разглежда предприятието като жив организъм, функциониращ в рамките на националната икономика. Оттук произлиза и наименованието “органическа” балансова теория. По отношение на предназначението на счетоводния баланс Шмид подържа становището, че посредством баланса може да се установи както имущественото състояние, така и реализирания финансов резултат, поради което тази теория може да бъде наречена дуалистична. Печалбата според Шмид следва бъде определена не само като разлика между продажната и доставна стойност, но като “се държи сметка за запазване на относителното положение което предприятието заема на пазара.”129 Следователно при определяне на финансовия резултат следва да се вземат под внимание и стойностните промени, които биват предизвиквани при инфлация и дефлация на дохода (паричните средства – б.м. С.С), от една страна, както и стойностните промени, предизвиквани при увеличение или намаление на производителността от друга.”130 В този смисъл Шмид разделя активите в баланса на две големи групи реални активи и парични активи Реалните активи, както посочва Г. Георгиев са всички онези активи на предприятието, “които не се състоят в пари или парични вземания, а са оценени в пари само с оглед на тяхното отчитане.”131 Паричните активи включват съвкупността от паричните средства и вземанията на предприятието. Анализирайки промените, които водят до промяна в стойността на реалните и парични активи Шмид достига до извода, че финансовият резултат следва да се определи след като се неутрализира влиянието на “привидните” печалби и “привидните “ загуби. Източници на т. нар. “привидни” печалби и загуби са промените в стойността на парите (в резултат на инфлационни процеси), както и промените в производителността (например промяна в количеството употребени материали за производство на единица продукция и др.). В този смисъл Шмид въвежда категориите номинална, реална и фиктивна печалба, като посочва, че в условията на част от печалбата на предприятието следва да се използва за поддържане на неговия производствен потенциал на предишното равнище. По отношение на балансовите оценки, Шмид поддържа становището, че всички активи и пасиви следва да бъдат представени в баланса по текущата им пазарна цена към момента на неговото съставяне (т. нар. дневна стойност в балансовия ден). Следователно за разлика от представителите на другите балансови теории Шмид предлага използването не на историческата цена, а на т. нар. възстановителна стойност. Следователно той препоръчва да се извършва периодична преоценка на активите и пасивите на предприятието, като резултатите от тази преоценка не се отразяват по сметка печалби и загуби (т.е не влияят върху финансовия резултат), а намират отражение в баланса в отделно балансово перо, което според Г. Георгиев се нарича Сметка за промените на имуществото. Това правило се отнася както за дълготрайните, така и за краткотрайните активи на предприятието. С оглед изясняване основната идея, залегнала във теорията за органичния баланс ще се послужим със следния пример.132 Ако допуснем, че в началото на месец януари дадено предприятието е придобило стоки с цена на придобиване 10 000 лв. те ще бъдат оценени по тяхната историческа цена в размер на 10 000 лв. Ако в края на месец януари стоките са продадени за 13 000 лв., номиналната печалба от сделката ще възлиза на 3 000 лв.133 Ако в резултат на повишаване на доставните цени през месеца към датата на продажбата те могат да бъдат доставени за 11 000 лв. то реалната печалба ще бъде в размер на 2000 лв. а останалите 1000 лв., ще представляват фиктивна печалба, тъй като тези пари ще бъдат използвани за покупка на нови стоки от същия вид. Ако приемем, че в рамките на следващите три месеца предприятието придобива същото количество активи, то възстановителната (новонабавна) стойност на стоките за първия месец ще бъде равна на цената на придобиване на стоките за втория, новонабавната стойност на стоките от втория месец ще бъде равна на цената на придобиване от третия и т.н. откъдето следва, че всяко увеличение или намаление във възстановителната стойност на активите може а се определи след сравняване на цената на придобиването им за съответните месеци. Както вече беше посочено възникналите преоценъчни разлики не оказват влияние на финансовия резултат, а намират отражение по сметка за отражение на промените в имуществото. Шмид допуска, че тази сметка може да има както дебитно, така и кредитно салдо, т.е тя има характер на активно-пасивна сметка от гледна точка на връзката й със счетоводния баланс. Кредитното салдо ще показва увеличение на стойностния размер на имуществото и ще намира отражение в пасива на баланса, а дебитното ще показва стойностно намаление на имуществото, което на практика се явява намаление на собствения капитал на предприятието. В заключение може да се обобщи, че теорията за органичния баланс, разглежда баланса от две различни гледни точки – като способ за представяне на имущественото състояние на предприятието и като средство за установяване на реализирания финансов резултат. Тя е насочена към неутрализиране недостатъците на паричния измерител. Счетоведите, поддържащи тази теория застъпват тезата, че покупателната способност на паричните средства се променя много бързо, поради което колкото по-дълъг е отчетния период, толкова по-безмислени са стойностните оценки на активите и пасивите на предприятието. Това дава основание на Шмид да препоръчва дори ежедневното съставяне на счетоводен баланс. Печалбата се смята за реализирана, само ако в края на отчетния период има реално нарастване на чистото имущество (собствения капитал) на предприятието, което доближава теорията за органичния баланс до схващанията на статиците за същността и предназначението на счетоводния баланс и до съвременната финансова концепция за поддържане на капитала. Имайки предвид горепосоченото може да се направи извода, че на съвременния етап в практиката на отделните държави (в т. ч. и България ) по отношение изготвянето на счетоводния баланс се прилага смесен подход, включващ елементи както на статичната, така и на динамичната теория на счетоводния баланс. Подобен еклектизъм не може да бъде научно обоснован, но по наше виждане той е израз както на все още дискутирания проблем за същността и предназначението на счетоводния баланс, така и на прагматизма по отношение на представяната информация във финансовите отчети на предприятията. В систематизиран вид основните различия между изложените теории за баланса могат да се представят по следния начин (таблица 5) Таблица 5 Изтегляне 1.89 Mb. Сподели с приятели:
|