Счетоводните сметки и тяхната класификация

Счетоводната сметка е средство с помощта на което двойното счетоводство постига своята цел, а именно отразяване на осъществените стопански факти, явления и събития. Счетоводната сметка се явява елемент на счетоводната техника. Само посредством счетоводните сметки, счетоводството е в състояние да представи всички промени, които настъпват в имуществото на предприятието в резултат на стопанските операции.

Обикновено счетоводната сметка се разглежда като таблица, състояща се от две части, т.е счетоводната сметка обикновено се построява в двустранна форма. Всяка счетоводна сметка разгледана сама за себе си не би могла да даде възможност за изграждането на рационална система за отчитане. Счетоводните сметки, разгледани в своята съвкупност дават възможност да се постигне пълно отразяване и обхващане на осъществяваните стопански операции.

Мненията за историческия произход на сметката са твърде различни. Така например, според Фойгт и Байгел римляните са познавали сметката и са я наричали ратио (ratio). Според Сиевекинг сметката води началото си от 12 столетие, а от изследванията на Волф и Лайерер се вижда, че тя е била позната и използвана в древния Вавилон. Естествено понастоящем не може със сигурност да се установи и да се твърди кога е възникнала счетоводната сметка и къде тя е била използвана за първи път. Едно от предположенията е, че счетоводната сметка е използвана за първи път при отчитането на паричните средства и разходите. Действително, отчитането на паричните средства с помощта на счетоводна сметка, водена по определен начин се е прилагало много отдавна. Например през XIV век, касовите книги в Генуа са били содени така, че приходите и разходите са били записвани в ляво и дясно, а в касовите книги на Медичите от XV век последователно са били записвани първо всички приходи, а впоследствие всички разходи. Впоследствие от записване на паричните постъпления и плащания едно под друго се е преминало към записването им едно до друго. Това най-вероятно се е наложило от обстоятелството, че предварително не може да се необходимото място за записване на постъпленията и плащанията и ако предварително отделеното място остане недостатъчно , трябва записванията за постъпленията и плащанията да бъдат продължени на друго място, а по този начин предварително установения ред няма да бъде спазен. Разбира се съществуват и други причини за разполагането на записванията едно до друго. Такива са по-голямата прегледност и по-лесното и бързо съпоставяне на прихода с разхода. Според Лайтнер формата на сметката се е създала именно при отчитане на паричните постъпления и разходи (плащания) защото първоначално се налагало отчитането именно на тези постъпления и разходи (плащания). Възприетият тогава начин на записване в европейските страни на наличността и постъпленията в ляво, а разходите (плащанията) вдясно се обяснява с начина на записване от европейските народи отляво надясно, като първо се записва наличността или постъпленията, а след това и разходите (плащанията). Така създадената счетоводна сметка се е използвала по-нататък за отчитане и на друго стопански операции.

С възникването на кредита възниква необходимостта и от използването на счетоводните сметки за отчитане на т.нар. лични взаимоотношения. От запазените документи може да се установи как се е осъществявало отчитането на тези взаимоотношения в различните периоди от време. Данните сочат, че във Вавилон по сметките са се отразявали сумите на вземанията, респ. задълженията само когато те надминат определен размер. Ламбрехт посочва, че в средновековието в Германия взаимоотношенията между отделните лица са се отчитали като заедно без да се разграничават дебитните записвания от кредитните. В търговските книги на братята Бонис и Оливер деботните и кредитни записвания се разграничават и се придружават от различни обяснения.В книгите на Оливер вече се срещат веществени (материални) сметки като сметка Масло, сметка Мед и др. В една търговска книга на банкова институция във Флоренция при отчитане на личните взаимоотношения дебитните и кредитни записвания се групират и записват по отделни лица, като дебитната и кредитна колона на сумите следват една под друга. Впоследствие и тук се преминава към формата на срещуположното отчитане.

Съществуват предположения, че сметката се е използвала и в камералното счетоводство. Счита се, че последната е била позната още във Вавилон, където постъпленията и разходите (плащанията) на храмовете са били записвани на особени плочи. С цел осъществяването на контрол на определен период от време се е извършвало съпоставяне на приходите и разходите.

От запазените документи не може да се установи еволюцията, която е претърпяла счетоводната сметка за да се стигне до познатата ни форма. Също така не е възможно със сигурност да се установи с отчитането на кои операции в практиката е свързано възникването на счетоводната сметка. Запазените документи дават основание да се стигне до извода, че сметката се е използвала за първи път при отчитането на приходите и разходите (постъпленията и плащанията), във връзка с движението на имуществото на търговеца и покупко-продажбата на стоките.Последователното записване на отделните имуществени части, което се е извършвало много отдавна във Вавилон и Египет още не може да се нарече сметка. От момента на първоначално регистриране на стопанските факти, явления и събития до появата на сметката е изминат твърде дълъг път на развитие. Първоначално са преминали към разграничаването на проходите и разходите без да се взема под внимание вида на имуществата, като по-късно се преминава към отделно отчитане на различните видове имущества. Едва впоследствие, когато се е обособило отделно отчитане на различните имуществени части се преминава към отчитане на отделните имущества и дългове посредством сметката. Първоначално отделното отчитане на различните имуществени части не е намерило широко приложение в практиката, тъй като и средствата за записване са били твърде несъвършени. Запазените до днес наименования на страните на сметката показват, че сметката е получила по-широко разпространение едва след появата на кредита. Вероятно по-големият брой лични сметки и значението им за отчитане на взаимоотношенията между търговците по повод на отпуснатите кредити са станали причина понятията Да Дава и Да Взема или Дебит и Кредит да намерят приложения и при веществените сметки. Това показва, че на счетоводната сметка се е гледало само като на един модел за отчитане на имуществото на предприятието, неговите задължения и собствен капитал. Вследствие на това понятията „Да Дава” и „Да Взема” започват да се използват и за отразяване на двете страни и на материалните сметки, при което те загубват своето първоначално значение и започват да придобиват само символични белези.