| Теория за олицетворение (персонификация) на сметката). Това е най-старата теория за счетоводните сметки. На съвременния етап тя отдавна е отхвърлена, като нелогична и лишена от научна обосновка, но тъй като тя има съществено историческо значение ние ще разгледаме основните й постулати.
Тази теория е била известна и прилагана за обясняване на принципите на счетоводството още от Лука Пачоли, а дори и преди него от търговци и счетоводители на италианските градове-републики, при воденето на търговските книги на многобройните предприятия.
Теорията за олицетворение на сметките води своето начало от момента, когато е възникнала необходимостта да се отчитат взаимоотношенията между лицата, които осъществяват търговски връзки помежду си. Вероятно тогава е била създадена и сметката или по-скоро е въведена за практическо използване. Отначало счетоводната сметка е била използвана само за отчитане на взаимоотношенията между лицата - дебит да дава и кредит да взема. Първоначално тези понятия са имали смисъл, тъй като сметките са били използвани за отчитане на вземанията и задълженията между отделните лица. Както вече посочихме, впоследствие, посредством тези понятия са започнали да се означават и противоположните части на всички сметки, в т. ч. и на тези, които се използват за отчитане на имуществото и капитала на предприятието. Следователно понятията дебит и кредит започват да се използват и при материалните сметки и загубват първоначалния си смисъл и значение.
Още в първоначалната си форма, теорията за олицетворение на сметките, известна още като персонификационна теория за счетоводните сметки разглежда сметките като отделни лица (агенти, управители, счетоводители), които управляват отделните ресори на предприятието, т.е различните дългове и капитали, както и отделните части от имуществото на предприятието. Всяка една сметка се разглежда като отделно лице и това което лицето получава има да го дава, поради което се записва в страната дебит или да дава, а това, което лицето има да взема се записва в дясната страна на сметката кредит или да взема.
В заключение може да се изведе следното общо правило за записванията по сметките:
Който получава дължи – да дава
Който дава има да взема
Тази теория представлява един прекрасен модел, посредством който могат да бъдат обяснени записванията по личните и до някъде по имуществените (материалните) сметки. С нея обаче практически не могат да бъдат обяснени записванията по финансово-резултатните сметки, или доколкото обяснението на записванията по тези сметки посредством тази теория е възможно, то се създават трудноразбораеми и дори нелогични обяснения, които съвсем не отговарят на действителността. Тази теория има своите модификации, като олицетворителна теория с един ред сметки и олицетворителна теория с два реда сметки, които няма да бъдат обект на разглеждане.
Сподели с приятели: |
