Английскасчетоводна форма. Английската счетоводна форма се свързва с името на Едуард Томас Джоунс. Практически тя следва да се разглежда като разширен вариант на френската счетоводна форма, като в нея се включва и използването на специален мемориал, за т.нар. разни операции, за които няма открити специални мемориали. Данните от специалните мемориали периодично се пренасят направо в главната книга, без да се използва общ мемориал, какъвто се прилага в немската и френска счетоводна форма.
Логисимография. Логисимографията е продукт на италианската счетоводна школа. Появата й се свързва с името на Джузепе Чербони, според когото като обект на счетоводно отчитане не следва да се разглеждат стоките, парите, машините и останалите елементи на имуществото на търговеца, а правата и задълженията на лицата, осъществяващи стопанската дейност. Основният регистър на тази форма е логисимографическият дневник, който наподобява твърде много дневника при американската счетоводна форма. Този дневник се разделя на две главни сметки, а именно сметка собственици и сметка агенти и кореспонденти. Като агенти следва да се разглеждат лицата, които носят материалната отговорност за отделните елементи от имуществото на предприятието – дълготрайни активи, материали, стоки, парични средства и др., а като кореспонденти – всички външни за предприятието лица (доставчици, кредитори, търговски контрагенти). Логисимофрафията предполага сложна организация на аналитичното отчитане. В нейната основа е залегнала идеята за противопоставяне на правата и задълженията на собствениците с правата и задълженията на агентите и кореспондентите. Логисимографията значително улеснява контрола върху стопанската дейност, тъй кат сравнително лесно може да се установи материалната отговорност на съответните лица.
