Автоматизирана счетоводна форма

В съвременните условия са разработени множество компютърни програми, които могат да бъдат адаптирани към специфичните особености на дейността на всяко предприятие. Независимо от някои специфики, всяка една компютърна програма за автоматизация на счетоводството дава възможност за съставяне на индивидуален сметкоплан, има модул за съставяне на счетоводните статии и модул за извеждане на различни видове справки в т.ч. и за елементите на годишния финансов отчет. При автоматизираната счетоводна форма данните се въвеждат на най-ниското аналитично равнище, като посредством вътрешните информационни вериги. Информацията се отразява до най-високото синтетично ниво. Освен това съществуват възможности да бъдат зададени типови контировки за най-често съставяните счетоводни статии. Посредством компютърната техника е възможно да се състави оборотна ведомост на синтетичните и аналитични сметки, както и междинно счетоводно приключване за произволно избран период от време. Следва да се отбележи, че използването на изчислителната техника в отчетния процес не променя методологията на счетоводството. Изменя се само начина на обработване на счетоводната информация. Като основни предимства на тази форма могат да бъдат посочени: а) еднократно въвеждане на информацията без дублиране на данните, б)бързина на обработката на данни, в) автоматизирано завеждане на регистрите за синтетично и аналитично отчитане, г) автоматизирано извеждане на различни видове справки в т. ч. и на отделните елементи на годишния финансов отчет на предприятието.

В заключение може да се обобщи, че счетоводните форми се развиват и усъвършенстват в зависимост от нуждите на практиката и нарастващите потребности на потребителите на финансова информация. Съвсем не е случаен факта, че в описаната от Лука Пачоли венецианска счетоводна форма не съществува отделно синтетично и аналитично отчитане, Както вече беше посочено при нея се използват само аналитични сметки в качеството им на синтетични такива. Впоследствие с разширяването на стопанската дейност и възникването на необходимост от систематизация на отчетните данни се появява и новата италианска счетоводна форма при която вече има ясно разграничаване на синтетичното и аналитично отчитане. Първоначално систематическото отчитане се е осъществявало с помощта на ограничен брой счетоводни сметки. Това е видно от първоначално разработения вариант на американската счетоводна форма, който практически е включвал само 5 счетоводни сметки. Постепенно се стига до идеята, че счетоводната форма не трябва да ограничава броя на използваните счетоводни сметки. Все по-разширяващите се мащаби на стопанската дейност налагат търсенето на възможности за създаването на счетоводни форми, които да позволяват използването на неограничен брой счетоводни сметки. Като друг аспект в развитието на счетоводните форми следва да се посочи опитът за едновременно осъществяване на хронологическото и систематическото (американската и журнално – ордерната) и синтиетичното и аналитично отчитане (журнално-ордерната форма). Непрекъснатият стремеж за усъвършенстване на счетоводните форми, чрез търсенето на възможности за икономия на време и труд води до появата на таблично-перфокартната и автоматизираната счетоводна форма. Последната намира широко приложение на съвременния етап, като дава възможност рутинните операции да се осъществяват автоматизирано и по този начин се реализира икономия на време и труд.

На съвременния етап въпросът за счетоводната форма практически не се поставя, Този въпрос не се регламентира и по законодателен път. Посочва се само че формата на счетоводството се утвърждава от ръководителя на предприятието и следва да осигурява синхронизирано осъществяване на хронологическото и систематическото (синтетичното и аналитично) счетоводно отчитане.

По наше виждане подобна регламентация на счетоводната форма е правилна. Съвсем естествено е законодателят да даде възможност на ръководството на предприятието самостоятелно да определи счетоводната форма в зависимост от специфичните особености на неговата дейност. Според нас въпросът за счетоводната форма е бил, е и ще бъде актуален винаги както за счетоводната теория, така и за счетоводната практика. На съвременния етап актуалността се свежда до правилния избор на конкретен счетоводен продукт, който в най-пълна степен би задоволил потребностите на предприятието. Липсата на достатъчно познания относно възможностите на предлаганите програмни продукти често пъти води до избора на неподходящ счетоводен софтуер, който не дава възможност за адекватно счетоводно отразяване на осъществяваната стопанска дейност.