c. Изследователски инструменти • Българската скала за потребност от постижение, Паспаланов и Щетински Избрахме въпросника на Паспаланов и Щетински като мярка за потребност от постижение, тъй като е стандартизиран за българското население и отговаря на нашата дефиниция за мотивацията за постижение като относително стабилна личностна характеристика (Паспаланов, Щетински, 1985). Въпросникът е измерва различни прояви на потребността от постижение в човешкото поведение, насочено към високи постижения. Оригиналната скала се състои 42 айтема, от които 16 фонови, като в настоящото проучване е приложена съкратена версия. • Страх от неуспех, Конрой и колеги Въпросникът е разработен от Конрой, Уилоу и Мецлер (Conroy et al., 2002) за измерване на индивидуалното равнище на страх от потенциални негативни последици от неуспеха. Въпросникът измерва 5 измерения на страха от неуспех, които заедно образуват обща оценка: 1) страх от преживяване на срам и неудобство; 2) страх, че провалът ще подкопае собствената ценност; 3) страх от неблагоприятни последици (несигурно бъдеще); 4) страх, че значимите други може да се разстроят при неуспех; 5) страх, че при провал значимите други могат да загубят интерес и да оттеглят любовта си. (Conroy, Willow, & Metzler, 2002). Ние ще администрираме кратката версия на скалата. • Българската скала за страх от успех, Дилова Скалата на Дилова се е утвърдила като надежден инструмент и има много добри психометрични характеристики. Валидизирана е за българското население и има много добра вътрешна консистентност (α=0.82) средносрочна ре-тест надеждност – 0,76
24 (p<0,000) (Дилова, 2003). В настоящото изследване са включени 3 от 5-те измерения от оригиналната скала: страх от негативни реакции на околните; страх от повишени отговорности свързани с успеха; социална тревожност, свързана с успеха. • Склонност за споделяне и сътрудничество (Зиновиева-Николова) Скалата е разработена за настоящото изследване и измерва нагласите на към споделяне и сътрудничество. Предполагаме, че тези нагласи могат да варират в две измерения – първото е предпочитанията на индивида да работи в сътрудничество с други хора, да обменя идеи и знания. От друга страна, някои може да не желаят да споделят поради притеснение от възможни неблагоприятни последици. Скалата се състои от 7 твърдения, измерващи тези два аспекта. • Условно чувство за собствена ценност За целите на настоящото проучване комбинирахме две скали. Скалата за условно чувство за собствена ценност на DiBartolo и колеги (2004) измерва две измерения – чувство за собствена ценност основано на действието и перфекционистично чувство за собствена ценност, основано на успеха. Установено е, че и двата компонента имат добра вътрешна надеждност, (действие α=.66, N=3) и (успех α=.71, N=3). Комбинирахме скалата на Ди Бартоло и колеги (DiBartolo et al. 2004) с един от компонентите в скалата на Крокър и колеги - чувство за собствена ценност основано на конкуренция (Crocker et al., 2003). Скалата на Крокър има висока вътрешна консистентност и ре-тест надеждност (Crocker et al., 2003). • Самохаресване, Тафароди и колеги Ще приложим компонента самохаресване от скалата за самооценка на Тафароди. Скалата се състои от 8 твърдения и има много добри психометрични характеристики (α=.90, ре-тест надеждност =0.74 (3-месечен интервал) (Tafarodi & Swann, 2001). • Самоефективност, Ралф Шварцер и Матиас Йерусалим Избрахме скалата поради добрите й психометрични свойства и широкото й приложение – към 2005 г. има повече от 1000 проучвания, които са използвали тази скала (Schwarzer, 2005). Скалата има висока вътрешна консистентност с алфи, вариращи между .76-.90 в различни нации (Schwarzer, 2005). Състои се от 10 твърдения и е едноизмерна. • Настойчивост, Константин, Холман и Хойбота
25 Оригиналната скала се състои от 16 твърдения и има 3 фасети, всяка от които има добри психометрични характеристики. Настойчивост α=.79, N=667; Преследване на текуща цел α=.75, N=667; Преследване на дългосрочна цел α=.72, N=667; Връщане към непостигнатите цели α=.76, N=667. В изследването сме използвали съкратена версия на скалата, състояща се от 9 твърдения от компонентите за преследване на текущи и дългосрочни цели. • Невротизъм, Донелан и колеги Скалата се състои от 4 елемента и има добра вътрешна консистентност (.70) (Donnellan et al., 2006). Тя също така демонстрира добра конвергентна критерийна валидност, ре-тест, надеждност и корелира добре с оригиналната скала за невротизъм на Голдбърг (Goldberg, 1999) (Donnellan et al., 2006). Причината за избора ни е, че скалата е широко приета, кратка и удобна за практически цели мярка за невротизъм. • Мултидименсионална скала за перфекционизъм, Фрост и колеги Скалата измерва 6 компонента на перфекционизма – лични стандарти, съсредоточаване в грешките, съмнения в действията, родителски очаквания, родителска критичност и организация (Frost et al., 1990). Фрост и неговите колеги установяват в последствие, че организацията е слабо свързана с другите под-скали и предлагат да не се включва в общия резултат (Frost et al., 1990). Тя няма да бъде включена и в настоящото изследване. Скалата има много висока вътрешна консистентност (α=.91) и корелира добре с други мерки за перфекционизъм (Frost et al., 1990). Подскалите имат алфи, вариращи от .77 до .93. • Песимизъм , Норем Скалата представлява кратка и практична мярка за песимизъм (Norem, 2001). Освен това, всички твърдения са формулирани в контекста на постигане на важни цели, което се интегрира добре в темата на настоящото изследване. • Склонност към изпитване на срам, Андрюс и колеги Скалата, разработена от Андрюс и колеги (Andrews, Qian, & Valentine, 2002), измерва три измерения на срама: срам от собственото тяло, поведенчески и характерологичен срам. В настоящото изследване е включена само подскалата за поведенчески срам. Скалата демонстрира добри психометрични свойства, с много висока вътрешна надеждност (α=.86) и ре-тест надеждност (r (88)= .83 (период от 11 седмици).
26 • Социална подкрепа, Пърс и колеги Скалата има три измерения: 1) подкрепа за съвет и обратна връзка, 2) включване и принадлежност и 3) материална подкрепа. Ще включим само първите две в настоящото изследване. Подкрепата за съвет и обратна връзка изразява степента, в която хората възприемат, че има към кого да се обърнат за добър съвет или конструктивна обратна връзка (α=.68). Подкрепата за включване и принадлежност измерва степента, в която хората се чувстват приети в своя социален кръг и наличието на някой близък, с когото да прекарват време (α=.68) (Peirce et al., 1996). • Социално сравнение, Гибънс и Бъунк Избрахме скалата поради широката й приложимост и добрите й психометрични характеристики. Алфата на Кронбах варира между .77 и .85 в различните извадки (N=7) (Gibbons & Buunk, 1999). Инструментът има също и приемлива ре-тест надеждност (варира от r=.71 за интервал от 3-4 седмици до r=.60 за интервал от 1 година). • Удовлетвореност от живота, Динер и колеги Скалата е предназначена за измерване на когнитивния компонент на субективното благополучие. Оценява доколко хората смятат, че животът им отговаря на идеала им за добър живот. В настоящата анкета ще използваме българския превод на скалата на Момчил Киряков (непубликувана докторска дисертация, 2015 г.). При изследването на Киряков скалата демонстрира добри психометрични характеристики с алфа на Кронбах от .797 (Киряков, 2015). Сподели с приятели: |