Personal and environmental factors
Склонност към споделяне и сътрудничество
Изтегляне 0.66 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Настойчивост 446 1.3 53.76 0.04 0.76 0.57 0.8 9(Constantin, Holman, Hojbotă, 2012) 0.79Невротизъм
- Песимистични очаквания 448 1 52.62 0.04 0.92 0.85 0.6 4Norem (2001)0.78Склонност към изпитване на срам
- Удовлетвореност от живота 440 1.2 53.63 0.04 0.8 0.64 0.8 5Киряков (2015)0.797Valid N (listwise)434Varian- ce
- 0.8 8 Съсредоточаване върху грешките 452 1 52.52 0.04 0.89 0.8α
| Склонност към споделяне и сътрудничество 452 2 5 4.04 0.03 0.68 0.46 0.7 7 Зиновиева - Николова - Ч-во за собствена ценност основано на успех, дейност и конкуренция 446 1 5 3.12 0.04 0.83 0.69 0.8 11 (DiBartolo et al., 2004 & Crocker et al. 2003) - Самохаресване 452 1 5 3.58 0.04 0.85 0.72 0.8 8 Tafarodi & Swann (2001) 0.9 Настойчивост 446 1.3 5 3.76 0.04 0.76 0.57 0.8 9 (Constantin, Holman, & Hojbotă, 2012) 0.79 Невротизъм 452 1 5 2.94 0.05 1.04 1.09 0.8 4 Donnellan et al. (2006) 0.7 Самоефикасност 440 1.5 5 4.05 0.03 0.71 0.51 0.8 7 (Schwarzer & Jerusalem. 1995) .76-.90 Рашева (2010) 0.82 Stöber (1998) 0.9 Перфекционистични опасения 414 1 5 2.53 0.04 0.79 0.63 0.8 12 Stöber (1998) 0.88 Рашева (2010) 0.76 Stöber (1998) 0.87 Рашева (2010) 0.51 Stöber (1998) 0.73 Рашева (2010) 0.79 Stöber (1998) 0.89 Родителски очаквания 452 1 5 2.88 0.05 1.11 1.22 0.8 5 Stöber (1998) 0.88 Родителска критичност 452 1 5 2.19 0.04 0.94 0.89 0.6 4 Stöber (1998) 0.81 Песимистични очаквания 448 1 5 2.62 0.04 0.92 0.85 0.6 4 Norem (2001) 0.78 Склонност към изпитване на срам 446 1 5 2.53 0.05 1.05 1.1 0.8 6 Andrews, Qian, & Valentine (2002) 0.86 Социална подкрепа 450 1.7 5 4.08 0.03 0.71 0.5 0.8 10 Peirce et al. (1996) NA Социално сравнение 452 1 5 3.18 0.04 0.86 0.74 0.8 7 Gibbons & Buunk (1999 .77-.85 Удовлетвореност от живота 440 1.2 5 3.63 0.04 0.8 0.64 0.8 5 Киряков (2015) 0.797 Valid N (listwise) 434 Varian- ce 2.63 0.03 0.66 0.44 0.9 25 5 1 452 Перфекционизъм 452 1.1 5 Mean Std. err 4 0.7 0.05 2.54 0.8 9 Родителски натиск 413 1 5 2.57 0.04 0.89 0.8 0.96 0.92 Съмнение в действията 0.8 8 Съсредоточаване върху грешките 452 1 5 2.52 0.04 0.89 0.8 α Българската скала за потребност от постижение, Паспаланов и Щетински (1988) Скала N Min Max Std. Dev. α N Източник 28 Фасетите на основните скали, които планираме да използваме в анализа, имат алфи в диапазона .63-.69, но предвид ниския брой твърденията (4-5), приемаме, че те са подходящи за по-нататъшно приложение. Що се отнася до факторната структура на скалите, следните скали имат еднофакторна структура: страх от неуепех, Аз-ефикасност, песимистични очаквания, склонност към изпитване на срам и удовлетвореност от живота. Скалата за потребност от постижение демонстрира трифакторна структура в настоящото проучване. Първият фактор (eigenvalue=3,94, variance =28,12%) съдържа 6 твърдения, изразяващи амбиция и решителност. Свързан е и с ценността, която човек отдава на постиженията, изразяваща се в отдаденост на реализирането на важни лични проекти. Освен това съдържа изявления, които изразяват убеждение в личната способност за справяне, постигне на висок стандарт на изпълнение и довеждане на делата до успешен край. Твърденията в тази фасета групират твърдения от две дименсии на оригинална скала - „Персистентност“ и „Емоционално афиширане на отношението към задачата и постиженията“. Вторият компонент (eigenvalue=1,95, variance=13,9%) групира 6 твърдения, изразяващи желание да бъдеш най-добрия, склонност към сравняване на личните постижения с околните и фокусираност в сферата на постиженията (вълнение и мисли за постижения, интерес към живота и съдбата на хора постигнали успех). Докато първият компонент изразява действеност и увереност, вторият е по-скоро фокусиран върху междуличностния аспект на постиженията и демонстриране на представяне пред другите. Този компонент групира твърдения от две дименсии на оригиналната скала- „организация на времето“ – изразяваща се в запълване на времето с много задачи и отделяне на много време за постигане на успех и „надситуативна ориентация“, където влизат и твърдения свързани изразяващи съревнователност, сравнение с другите и интерес към хора постигнали успех. Третият фактор (eigenvalue=1,10, % variance=7,85%) представлява тенденция да се полагат повече усилия от необходимото или в сравнение с останалите. Тъй като третият фактор съдържа само две твърдения, ние няма да го използваме самостоятелно като фасета в последващи анализи. Структурата на страх от успех също не беше възпроизведена. Идентифицирахме три компонента включващи твърдения от различни дименсии на оригиналната скала. 29 Тъй като не се отличи ясна структура на групиране, ще третираме скалата като еднофакторна. Скалата за тенденция към споделяне репликира теоретично дефинираните компоненти, но поради малкия брой елементи няма да използваме фасетите в последващи анализи. При условното чувство за собствена ценност идентифицирахме два фактора. Първият съдържа твърденията от скалата на Крокър, и представлява самооценка основана на конкуренцията (eigenvalue=3,985, variance=39,852). Втория комбинира двата компонента от скалата на DiBartolo - чувство за собствена ценност, основано на действието и чувство за собствена ценност основано на успех (eigenvalue=1,27, variance=12,7). Първоначалният факторен анализ на скалата за перфекционизъм идентифицира шест фактора. Факторната структура, получена в настоящото проучване, се различава от тези, описани в други изследвания. Ние отдаваме това на модификациите, които направихме по скалата и няма да използваме фасетите в последващите анализи. В нашия теоретичен модел обаче, предполагаме наличието на връзки между някои от измеренията на перфекционизма от оригиналната скала, с потребността от постижение и страха от неуспех. За да можем да проведем планираните анализи, ние тествахме вътрешната консистентност на подскалите от оригиналния въпросник – те имат добри психометрични свойства и могат да бъдат използвани в последващия анализ. Бяха идентифицирани три компонента на скалата за социална подкрепа. Тъй като не се обособи ясен модел на групиране, а фасетите бяха съставени само от няколко твърдения, няма да ги използваме по-нататък в анализа. Факторният анализ за социално сравнение идентифицира два фактора. Вторият фактор обаче е с индивидуално тегло eigenvalue=1,06, което е близко до теглата на отделните твърдения в скалата. Също така не успяваме да различим ясен модел на групиране, затова ще третираме скалата като едноизмерна. Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|