различните модели на здравно осигуряване в България

9
ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКИ В ЗДРАВНОТО И ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
зависимост от здравния риск и определени от всеки осигурителен фонд на пазарен принцип. Осигурителните вноски от първия тип се натрупват в централен преразпределителен фонд, който извършва преразпределението към избраните фондове на базата на възрастовата струтура на осигурените лица.
Задължително участие на всички граждани в осигуряването за гарантиран пакет здравни услуги;
Свободен избор на фонд от страна на осигурените лица за гарантирания пакет здравни услуги;
Независимост на финансирането от предоставянето на здравните услуги – договорна система;
Доброволно участие на осигурените лица в свободен конкурентен пазар за допълнително здравно осигуряване извън гарантирания пакет здравни услуги
Свободна конкуренция между множество частни и обществени фондове. Конкуренцията на фондовете е в размера на втората вноска по допълнителното осигуряване и по качеството на предоставяните услуги.
4. Модели на пенсионно осигуряване
Навсякъде по света, дори и в най-богатите държави, възрастните хора живеят по-бедно от работещите. Теорията за потреблението, базирано на житейската цикличност (Modigliani and Brumberg,
1954) определя, че човешкият живот условно може да се раздели на три етапа: млада, средна и пенсионна възраст. Според тази теория по време на младостта си човек консумира по-малко и главно на кредит, през средната възраст консумира повече, като изплаща натрупаните дългове и спестява останалото. Човекът в третата възраст съществува на базата на спестяванията направени през средната възраст. Пенсионното осигуряване е свързано с живота и възпроизводството на обективно нетрудоспособни, безработни и бедни, с присъщите за тях потребности и характерната им еластичност на задоволяване на минимално, нормално и максимално равнище; зависимостта на степента на задоволяване на тези потребности от икономическите възможности на обществото, заетоста и работната заплата; структура на потребностите; характера, съдържанието и преспективите на възпроизводство. Най-разпространеното разбиране за пенсията е, че тя представлява серия от парични
-
-
-
-
-

93
плащания към индивида или неговите наследници след неговото пенсиониране. Пенсионната схема (модел) представлява поредица от финансови, административни, законово-нормативни, социални и други дейности, насочени към осигуряване на пенсии за определена група пенсионирани работници или техните наследници.
Осигурителната схема и нейната продължителност зависи преди всичко от видовете осигурителни вноски, които са плащани от работника преди неговото пенсиониране. По-общо пенсионния модел е спестовен модел, с отложено изплащане на спестените средства. Пенсионните модели могат да бъдат организирани по различен начин – от държаната, работодателите, синдикатите или от други типове организации. Организираните от работодателите пенсионни схеми могат да се финнасират и управляват колективно, докато други, могат да се финасират индивидуално.
Един работодател може да организира различни пенсионни схеми и работниците могат да се осигуряват от повече от една схема.
Въпреки че при повечето схеми пенсиите се изплащат като серия от периодични суми при приблизително еднакъв размер, има и такива където пенсията се изплаща като глобална сума наведнъж или като комбинация от сравнително голямо начално плащане следвано от малки периодични плащания. Пенсионните схеми организирани от държавата са педи всичко социални осигурителни модели и се базират на организирани политически и социално-икономически действия от страна на държавата. Много от пенсионните схеми са вид застрахователни модели поради това, че те се предоставят като анюитет (доход) под формата на периодично плащане за живот, като често сумата се коригира на базата на инфлацията или други фактори. Общата сума получавана от индивида зависи от годините живот и големината на плащанията.

Изтегляне 4.02 Mb.

Сподели с приятели: