Трето, при капиталонатрупващия модел хората акумулират МОДЕЛИ В ЗДРАВНОТО И ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

9
ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКИ В ЗДРАВНОТО И ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
парични средства в лични сметки, които служат за инвестиции и увеличават капитала в икономиката. Нещо повече, пенсионните сметки представляват “дълги пари”, които могат да бъдат инвестирани в инфрасктруктурни проекти и инвестиции с дългосрочен период на възвръщаемост. Този вид капиталонатрупване е двигател на икономическия растеж.
Съществуват изследвания, които твърдят, че капиталовата пенсионна система води до по-високи спестявания в икономиката, което има ефект върху инвестициите, а от там и върху икономическия ръст. Corsetti и Schmidt-Hebbel (1995) посочват, че след преминаването към капиталова система Чили регистрира ръст в спестяванията и икономиката.
Разходнопокриващият пенсионен модел (известната като PAYG система - pay-as-you-go) е преди всичко социално ориентиран, при който пенсионерите получават пенсии от обществени осигурители
(държавата). Средствата за пенсиите са на базата на трудовите доходи на хората в трудоспособна възраст под формата на пенсионно-осигурително вноски. Срещу тези вноски те получават обещание (сигурност) за получаване на пенсия, когато встъпят в пенсионна възраст.
Основните характеристики на разходнопокриващия пенсионен модел са:
Липсата на пряка връзка между личния принос на всеки осигурен и размера на пенсията, която получава. Тази връзка е косвена, доколкото пенсиите се модифицират на база на показатели и коефициенти като стаж и заплата. Но доходът, който бива разпределян, зависи от броя на работещите в икономиката, размера на работните заплати, които се декларират официално, размера на социално-осигурителните вноски, които се определят пряко от управляващите. Това поставя пенсионерите в положение на зависимост от политическата воля от една страна и от икономическата активност на сегашното поколение от друга.
Зависимост от демографските фактори при функциониране на модела. Размера на осигурителните вноски като процент от брутната заплата се определя от коефициента на заместване и коефициента на зависимост (Таблица 13 и Таблица 14).
Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в „зависимите” възрасти - населението под 15 и на
65 и повече години, на 100 лица от населението в „независимите” възрасти - от 15 до 64 години, и се изчислява в проценти.
1.
2.

97
Увеличаването на този коефициент говори за застаряване на населението и е следствие от няколко демографски фактора: увеличаване на продължителността на живот, намаляване на раждаемостта, емигриране на млади хора в трудоспособна възраст, увеличаване на безработицата.
Коефициентът на заместване е съотношението между средната работна заплата и размера на средната пенсия. За да се поддържа стабилен коефициент на заместване в условията на застаряващо население, е необходимо да се увеличава социално-осигурителната тежест. Вътрешната небалансираност на PAYG система води до изземване на все по-голяма част от дохода на хората, което допълнително влошава демографските фактори и намалява стимула на младите да остават в страната ни.
Този модел би могъл да създаде стимули за развитие на сива икономика, тъй като голяма част от работещите и работодателите им предпочитат да не декларират официалните си доходи. Това затруднява целия стопански живот и се изопачава така необходимата достоверна информация и възможността да се правят необходимите актюерски разчети (calculation), на които хората базират рационалното си поведение.
Пенсионните вноски имат ефект на данък върху търсенето и предлагането на труд. В резултат на разходопокривната пенсионна система се изкривява пазара на труда и се увеличава безработицата, в следствие на свръхданъчното бреме, което намалява количеството труд, вложено в производството. Независимо в какво съотношение формално се разпределят вноските за пенсионно осигуряване между работещи и работодатели, разпределението на данъчното бреме зависи от еластичностите на търсене и предлагане на труд.
В резултат на действието на този модел може да се натрупа скрит вътрешен дълг под формата на „обещания” за изплащане на пенсии. Плащането му се прехвърля на бъдещите поколения, което в даден момент може да се окаже безсилно да финанси- ра поетите обещания. Този дълг е имплицитен и не се взема предвид при отразяване на настоящото фискалното състояние.
Разходнопокривният модел по дефиниция не акумулира капитал. Т.е. той има много висока алтернативна цена и лишава икономиката от икономически растеж и технологичен напредък, който би бил възможен при инвестиране на принудително иззетите парични средства от работниците.
От икономическа гледна точка един от най-силните
3.
4.
5.
6.
7.

Изтегляне 4.02 Mb.

Сподели с приятели: