Петко салчев лидия георгиева принципи и практики в здравното и пенсионно
ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКИ В ЗДРАВНОТО И ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
Изтегляне 4.02 Mb. Pdf просмотр
|
ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКИ В ЗДРАВНОТО И ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ конкурентна пазарна среда и постепенно отмиране на солидарния принцип при развитието на системата. Оттук и натискът от страна на апологетите на този принцип върху общественото съзнание да се прилагат тези образци (индивидуални пенсионни и здравни сметки, множественост на касите, пълен пазар на социалните и здравни услуги, обща приватизация), независимо от историческата традиция, културна идентичност и социална зрялост на българското общество в настоящия момент. Тези апологети имат готовност да направят и приложат този модел със същата ефективност, както тези образци (модели) работят в задаващите тон в технологично, икономическо, политическо отношение развитие страни на този етап. Ако се вгледаме внимателно в цялостното досегашно развитие на човечеството не може да не забележим доминирането на две генерални тенденции, зададени още в дълбока древност и обосновани във философските системи на Платон и Аристотел. При Платон има доминиране на общото – идеите, държавата, обществото над частното, единичното – отделния човек. Обратно при Аристотел има доминиране на единичното, отделното над общото – индивида над държавата, обществото. Всъщност и при двата възгледа, изграждащи двете линии на развитие на дадено общество се предлагат решения на проблемите в съответствие с такива фундаментални принципи и ценности като „свобода”, „солидарност”, „социална справедливост”, „равенство”, „субсидиарност”, които са и критерии за „рационално” и „хуманно” развитие на обществото. Неоспорим факт е, че днес водещи глобални тенденции в развитието на човечеството е демократизацията и изграждането на глобална единна система на световно разделение на труда и единен глобален пазар за търговия и обмен. В реализирането на тези тенденции различните общества се намират на различна степен в съответствие с нивото на социална и икономическа зрялост, исторически и културни традиции и национална идентичност. Именно затова желанието на някой да налага силово и веднага едни или други свои представи като универсални ще доведе до сривове в обществото и неговите подсистеми (здравеопазване, социална сфера), които са обект на тези силови промени към различно (демократично) устройство и пазарна икономика. В този смисъл демокрацията, разбирана в нейната либерално- представителна форма се опира на определени принципи и 3 ценности, които са адекватни на природата й и обясняват нейната притегателна сила. Несъмнено като универсални ценности, които едновременно с това са и принципи, които трябва да бъдат заложени във всяко социално и здравно-политическо решения са свободата, равенството, справедливостта и солидарността. Тези универсални принципи-ценности са основата за решаването на цяла група проблеми, отнасящи се до отношенията между „личността” или „индивида” и „обществото”, „държавата”, между „лидера” и „масата”, между „суверенитета на личността” или на „нацията” и тяхната зависимост от държавата или наддържавните институции. Развитието на човечеството е моделирало човекът да живее и се труди в колектив (съвместно) и да се реализира в определена социална среда. Самостоятелното (индивидуално) оцеляване е немислимо поради природно обусловения начин на съвместно съществуване и реализация. Съвместното съществуване предопределя солидарността при защитата от различни видове рискове, които възникват в природата и обществото. Именно поради това взаимовръзката „солидарност – риск” е обективно обусловена необходимост за живота, оцеляването и реализацията на всеки човешки индивид. Тази връзка е генетично обусловена в природата, живота и развитието на човека още от стадното начало на съществуването му, за да се превърне постепенно в съзнателно организирана и управлявана дейност по социалната взаимопомощ и осигуряване в съвременното човешко общество. Защото ако животинското означава стадно, то човешкото означава социално, а общественото – мащабите и параметрите на функционирането на социалното (Гочев, Манов, 2004). Социалното осигуряване като явление от историческа, обществена и икономическа гледна точка възниква и се утвърждава преди застраховането, като се развива и разграничава в няколко основни етапа (Таблица 1): 1. Преминаването от стадна към обществена организация на съществуването на човека, където възниква т.н. „съзнателно” отношение към риска за съществуването и организацията за неутрализиране или намаляване на негативното влияние на този риск. В този етап е положено началото на „осъзнатата” потребност от солидарност за оцеляване и развитие на човешкия род. Тази солидарност се базира на неразвитото разпределение на труда в Изтегляне 4.02 Mb. Сподели с приятели:
|