Петте езика на Любовта г ари Чапмън

Седма глава - Любовен език №4: Помагане

Преди да оставим Джим и Джанис, нека разгледаме отговора на Джим на въпроса ми:

• 
  Чувстваш ли се обичан от Джанис?
  
• 
  О, винаги съм се чувствал обичан от нея, д-р Чапмън. Тя е най- добрата домакиня в света. Прекрасна готвачка е. Дрехите ми са винаги изпрани и изгладени. Чудесно се справя с децата. Знам, че ме обича.
  

Първичният любовен език на Джим е това, което наричам „помагане“. Под помагане имам предвид да правиш онези действия, които знаеш, че партньорът ти би се радвал да извършиш. Ти се стремиш да му угодиш, като му служиш, изразяваш любовта си към него, като вършиш нещо за него.
Такива действия като готвенето, сервирането на масата, измиването на чиниите, почистването с прахосмукачката, измиването на тоалетната, почистването на космите от мивката, избърсването на белите петна по огледалото, премахването на мушичките от предното стъкло, изхвърлянето на боклука, смяната на бебешките пелени, пребоядисването на спалнята, обърсването на праха от библиотеката, поддържането на колата, измиването или почистването на колата с прахосмукачката, почистването на гаража, косенето на тревата, оформянето на храстите, изгребването на сухите листа, разхождането на кучето, подмяната на пясъка на котката и подмяната на водата на рибката са все дела на помагане. Те изискват мисъл, планиране, време, усилия и енергия. Ако се правят с положителен дух, наистина са израз на любов.
Исус Христос даде проста, но дълбока илюстрация на изразяване на любов чрез дело на помагане, когато изми краката на учениците Си. В онази култура, където хората са носели сандали и са ходели по прашни улици, е било обичайно някой слуга в домакинството да измие краката на гостите с пристигането им. Исус, който бе поучавал учениците Си да се обичат един друг, им даде пример как да изразяват тази любов, като взе леген и кърпа, и започна да мие краката им. След този прост израз на любов Той насърчи учениците Си да следват примера Му.
По-рано в живота си Исус бе казал, че в Неговото царство този, който иска да бъде най-голям, ще бъде слуга. В повечето общества големите господаруват над малките, но Исус Христос каза, че тези, които искат да бъдат големи, трябва да служат на другите. Апостол Павел обобщи тази философия, когато каза: „Служете си един на друг с любов“.
Открих силата на помагането в едно малко селце в Чайна Гроув, Северна Каролина. Чайна Гроув се намира в централната част на Северна Каролина и някога бе закътано местенце между хълмове обрасли с боровинкови храстчета, недалеч от легендарния Мейбъри на Анди Грифит и на един час и половина път от Маунт Пайлът, По времето на тази история Чайна Гроув беше градче с текстилна фабрика и с население от 1500 души. Бях отсъствал оттам повече от десет години, докато извършвах своите изследвания по антропология, психология и богословие. Два пъти годишно посещавах градчето, за да не губя връзка с корените си и това бе едно от тези посещения.
Почти всички, които познавах, с изключение на д-р Шин и д-р Смит работеха в мелницата. Д-р Шин беше доктор по медицина, а д-р Смит бе зъболекар. Щях да забравя проповедника Блекбърн, който беше пастир на църквата. За повечето семейни двойки в Чайна Гроув животът се съсредоточаваше между работата и църквата. Разговорът в мелницата бе посветен на последното решение на надзорника и как това щеше да се отрази конкретно на тяхната работа. Службите в църквата бяха насочени най-вече към очакваната радост в небето. В тази девствена американска атмосфера открих четвъртия език на любовта.
Стоях под едно дърво след църква в неделя, когато към мен се приближиха Марк и Мери. Не ги познах. Сигурно бяха пораснали след моето заминаване. Като се представи, Марк каза:

• 
  Както чух, учиш за психолог.
  

Усмихнах се и казах:

• 
  Да, общо взето.
  
• 
  Имам въпрос - каза той. - Може ли едно семейство да се справи с брака, ако двамата не са съгласни в нищо?
  

Това беше един от онези теоретични въпроси, които, както знаех, имаха личен корен. Отмахнах теоретичния характер на въпроса и му зададох личен въпрос.

• 
  Откога си женен?
  
• 
  Две години - отвърна той. - И в нищо нямаме съгласие.
  
• 
  Дай ми примери - продължих аз.
  

• 
  Ами например Мери не обича, когато ходя на лов. Работя цяла седмица в мелницата и обичам да ходя на лов в събота - не всяка събота, само когато е ловният сезон.
  

Мери мълчеше през всичкото време до този момент, но тук го прекъсна.

• 
  Когато свърши ловният сезон, тръгва на риболов, освен това той не ходи на лов само в събота. Взема си отпуска от работа, за да ходи на лов.
  
• 
  Веднъж или два пъти годишно си вземам два или три дена отпуска, за да отида на лов в планината с някои от момчетата. Не мисля, че в това има нещо лошо.
  
• 
  В какво друго не сте съгласни.
  
• 
  Ами, тя иска да ходя на църква непрекъснато. Нямам нищо против да отида в неделя сутрин, но неделя вечер искам да си почина. Нямам нищо против, ако тя иска да отиде, но не мисля, че и аз трябва да ходя.
  

Отново проговори Мери.

• 
  Всъщност не искаш и аз да ходя - каза тя. - Започваш да вдигаш врява, още щом отворя вратата.
  

Знаех, че не е добре нещата да се разгорещяват така под сянката на едно дърво пред църквата. Като млад амбициозен брачен съветник се страхувах, че се захващам с нещо извън силите си, но тъй като бях обучен да задавам въпроси и да слушам, продължих.

• 
  В какво още нямате съгласие?
  

Този път отговори Мери.

• 
  Той иска да си седя у дома по цял ден и да работя в къщата - каза тя. - Побеснява, ако отида да видя майка си или ако изляза да пазарувам, или нещо друго.
  
• 
  Нямам нищо против да отиде да види майка си - каза той, - но когато се върна у дома, искам да видя къщата почистена. Има случаи, когато тя не оправя леглото три или четири дена подред и поне в половината дни от седмицата дори не е започнала вечерята, когато се прибера. Аз работя здраво и искам да ям, когато се върна у дома. Освен това къщата е в ужасно състояние - продължи той. - Нещата на бебето са навсякъде по пода, бебето е мръсно, а аз не обичам мръсотията. Тя, струва ми се, би била щастлива да живее и в кочина. Нямаме кой знае какво, живеем в малка мелничарска къща, но поне би могло да е чисто.
  
• 
  Не може ли да ми помага у дома? - попита Мери. - Държи се така, сякаш съпругът не трябва да върши нищо у дома. Иска само да си работи и да ходи на лов. Очаква от мен да върша всичко. Смята дори, че аз трябва да мия колата.
  

Като си помислих, че е по-добре да започна да търся разрешения, вместо да търся още несъгласия, погледнах към Марк и попитах:

• 
  Марк, когато се срещахте преди да се ожените, ходеше ли на лов всяка събота?
  
• 
  Повечето съботи - каза той, - но винаги се връщах навреме, за да се видя с нея в събота вечер. През повечето време се прибирах у дома навреме, за да измия камиончето, преди да отида при нея. Не исках да ходя с мръсна кола.
  
• 
  Мери, на колко години беше, когато се оженихте? - попитах аз.
  
• 
  Бях на осемнадесет - каза тя. - Оженихме се веднага след като завърших гимназия. Марк завърши една година преди мен и вече работеше.
  
• 
  През последната ти година в училище колко често идваше Марк да те вижда? - попитах аз.
  
• 
  Идваше почти всяка вечер - каза тя. - Всъщност идваше следобед и често оставаше и вечеряше със семейството ми. Помагаше ми да си свърша задълженията у дома и след това сядаше и разговаряхме до времето за вечеря.
  
• 
  Марк, какво правехте след вечеря? - попитах аз.
  

Марк погледна с малко гузна усмивка и каза:

• 
  Ами, както всички влюбени, нали знаеш.
  
• 
  Но ако имах някаква задача в училище - каза Мери, — той ми помагаше. Понякога работехме цели часове върху някой училищен проект. Отговарях за коледната украса за тържеството на големите класове. Той ми помагаше в продължение на три седмици всеки следобед. Беше страхотно.
  

Смених скоростите и се насочих към третата област на тяхното неразбирателство.

• 
  Марк, когато се срещахте, ходеше ли на църква в неделя вечер?
  
• 
  Да, ходех - каза той. - Ако не ходех на църква с нея, това означаваше да не се срещна с нея вечерта. Баща ѝ беше много стриктен в това отношение.
  
• 
  Той никога не се оплакваше - каза Мери. - Всъщност, сякаш му харесваше. Дори ми помагаше за коледната програма. Веднага след като свърши задачата за коледната украса в училище, започнахме да работим върху коледната украса в църквата. Прекарахме около две седмици, като работихме заедно. Той е наистина много талантлив, когато става въпрос за рисуване и правене на декори.
  

Стори ми се, че започвах да виждам светлина в тунела, но не бях сигурен, че Марк и Мери я виждат. Обърнах се към Мери и попитах:

• 
  Когато се срещаше с Марк, какво те убеждаваше, че той наистина те обича? Какво го правеше по-различен от другите момчета, с които се бе срещала?
  
• 
  Начинът, по който ми помагаше за всичко - каза тя. - С такава готовност ми помагаше. Никое от другите момчета никога не бе проявявало интерес към тези неща, но това за Марк сякаш бе естествено. Той дори ми помагаше да измия чиниите, когато вечеряше у нас. Беше най-чудесният човек, когото бях срещала, но след като се оженихме, това се промени. Той престана да ми помага.
  

Като се обърнах към Марк, попитах:

• 
  Защо според теб правеше тези неща за нея и с нея преди да се ожените?
  
• 
  Сякаш бе съвсем естествено - каза той. - Това е нещо, което бих очаквал някой да направи за мен, ако ме обича.
  
• 
  И защо според теб престана да ѝ помагаш, след като се оженихте.
  
• 
  Ами, може би съм очаквал да бъде като в собственото ми семейство. Татко работеше, а мама се грижеше за къщата. Никога не съм виждал баща ми да чисти с прахосмукачката или да мие чиниите, или да върши нещо у дома. Тъй като майка ми не работеше, тя се грижеше всичко да бъде идеално - готвеше, переше, гладеше. И, предполагам, съм си мислел, че така би трябвало да бъде.
  

Като се надявах, че Марк разбира това, което разбирах аз, попитах:

• 
  Марк, преди малко какво чу да казва Мери, когато ѝ зададох въпроса какво всъщност я е карало да се чувства обичана, когато сте се срещали преди сватбата?
  

Той отвърна:

• 
  Това, че съм ѝ помагал и съм вършел нещата заедно с нея. Молбите дават насока на любовта, а изискванията слагат спирачка на потока на любовта.
  
• 
  Е, разбираш ли - подех аз - как тя може би е престанала да чувства обичта ти към нея, когато си спрял да ѝ помагаш?
  

Изтегляне 1.07 Mb.

Сподели с приятели: