Друид замества лекаря във френско село

Бременните с бонус при стоматолог

Тази година бременните жени ще имат право на един допълнителен преглед при стоматолог, съобщи във Варна председателят на Управителния съвет на Българския зъболекарски съюз (БЗС) д-р Борислав Миланов. Той откри традиционния форум "Варна дент", в който участват близо 450 дентални лекари от цялата страна. У нас те работят на високо ниво и ползват най-модерните световни технологии. Въпреки това оралното здраве на българите продължава да е в окаяно състояние заради липсата на пари и ниската култура, коментира д-р Миланов. Според него Българския зъболекарски съюз работи върху подготовката на алгоритъм, чрез които да окаже подкрепа на най-бедните пациенти. Засега подобна програма има само за военноинвалидите.

Лекарите обменяха опит във Варна как да се справят с усложненията след поставяне на упойка за вадене на зъб. Имаха и курс по работа със съвременни композитни материали.

Сурова година за суровините

По отношение на горивата страната е класически вносител, като износът е основно при тежките масла и битум. Тук цената на международните пазари играе голяма роля и това е основната причина стойността да е намаляла с около 30% за една година и с около 35% за пет. При износа на тежки петролни продукти основните износители са "Литаско" - дружеството, през което се извършава експортът на бургаската рафинерия, и русенският производител "Полисан".

А като говорим за падащи цени, друг засегнат сектор е този при зърнените култури. Тенденцията при цените на зърнените култури е низходяща от доста време насам. Ако погледнем цената на пшеницата в долари на чикагската борса, през трето тримесечие на 2014 г. тя е била 645 цента на бушел (252 долара/т), а днес тя е под 480 цента на бушел (176 долара/т). В случай че през следващите 5 месеца климатът не застраши съществено реколтите по Северното полукълбо, се очаква и тази година тенденцията на спад да се задържи, тъй като в глобален мащаб зърнените запаси от пшеница отново са рекордно високи.

"Характерно за 2015 г. беше, че имаше по-малко площи със засята през есента на 2014 г. пшеница заради обилни дъждове. Особено в Северозападна България имаше и голямо изоставане в събирането на царевицата заради дъжда и всъщност производителите не можаха да засеят тези площи с пшеница", коментира Мартин Русев, управител на "Витагрейн БГ" и председател на Българска асоциация на търговците със зърно и фуражи. По неговите думи засетите през 2014 г. площи от пшеница в национален мащаб са били с около 8% по-малко спрямо предходната година. Пшеницата всъщност е единствената зърнена култура, при която има годишно увеличение на стойностния износ (над 14%). "Добивът обаче беше много добър, тъй като климатът се разви благоприятно за тази култура, затова и тя е единствената, която няма спад в износа", добавя той.

България е един от големите износители на слънчоглед в света. През 2015 г. страната ни е изнесла продукция за над 700 млн. лв., но се наблюдава годишен спад от 3%. "По-ниската стойност на износа на зърнени и технически култури се дължи на множество фактори. От една страна, това е по-малкото търсене на международните пазари заради натрупаните в световен мащаб огромни резерви", коментира Артур Акопян, собственик компанията за производство и износ на зърно "Севан". Според него износът на слънчоглед, който както рапицата е техническа култура, е по-малък заради по-ниската консумация и решението на фермерите да задържат продукцията си, вместо да я продават на ниски цени. "Само 10% от произведените маслодайни култури отиват за производство на биогорива, а в минали години този процент е около 20", добавя той.

През 2015 г. има голям спад в производството на царевица - над 33%. "Това се дължи на горещините в края на юли и началото на август, точно когато е критичен период на опрашване на царевицата", добавя Мартин Русев. Миналогодишната реколта се оценява на 2.3 млн. тона, докато през 2014 г. са били събрани 3.3 млн. тона царевица.Изминалата 2015 г. отново не е била добра за металургичния бранш. От статистиката на НСИ се вижда, че на годишна база различните продукти на металургията намаляват стойностния си обем с между 25 и 50%. На глобално ниво тук отново може да се търси причината в падащите цени на металите, които през последните две години се обезценяват с до 50%. На локално ниво обаче износът на пръти, профили, заготовки и други продукти се влияе и от държавно регулираната цена на електроенергията.

Металургия

"При металургията експортът силно се влияе от цената на енергоносителите и трябва да разделим 2015 г. на две - до 1 август и след това, заради промяната на таксите на електроенергия и увеличаването на цената й с 20%, което се случи от 1 август", коментира Антон Петров, представителя на гръцката металургична група Viohalco, част от която са предприятията "Стомана индъстри" и "София мед". По думите на Петров именно тогава е настъпил рязък спад в износа на компанията, което пък е довело до слабо четвърто тримесечие, което продължава и през първото тримесечие на 2016 г.

"На вътрешния пазар продаваме между 5 и 15% от продукцията. Останалото е за експорт. Металургията е изключително експортно ориентиран отрасъл. Европа е основният ни пазар", добавя Антон Петров. Той обяснява, че износът за трети страни е труден не само по отношение на транспортните разходи, но и заради митническите и търговските режими, нестабилност и т.н. "Експортът на България в ЕС е 1%, т.е. незначителен. Там е и потенциалът на България, ако има по-високи производствени мощности. На местния пазар е по-изгодно да продаваш, но капацитетът му е малък и затова потенциалът за растеж на българската икономика е експортът.

"Много зависи в кой момент ще бъде коригирана грешката с резкия скок на цената на електроенергия. В България бизнес средата се подобрява, но основното, което би отпушило възможностите за експорт, е цената на енергоносителите", смята още бизнесменът. Според него Китай остава риск за сектора, тъй като азиатската държава има свръхпроизводство на стомана и през 2015 г. изнесе 100 млн. тона за ЕС. В края на миналата година обаче ЕС въведе антидъмпингови мита между 9 и 13% и това ще възпре този неконтролиран внос на китайска продукция. При медта Китай е вносител и спадът на растежа на индустриалното производство на Китай намали сериозно търсенето.

Заради вдигането на цената на електроенергията на регионалните пазари износът във физическо изражение е нараснал с 10%, но в стойностно изражение - с 36% през 2015 г. спрямо предходната година. За 5-годишния период процентът достига 40. Тази тенденция основно се дължи на либерализацията на енергийния пазар - от 2012 г. насам квотите за регулирания пазар на производителите спадат и все повече от тях трябва да продават на свободния пазар. Поради стагнацията на потреблението у нас единствената им възможност е износът. Проблемът обаче е, че регионалните цени в последните години спадат. През 2015 г. за кратък период те растяха, но например за първите три месеца на 2016 г. има срив на износа с 50% спрямо същия период на 2016 г., предизвикан от липса на търсене. Спадът обаче може да има положителен ефект за местната индустрия, ако централите понижат цените си. Доскоро само няколко от тях наистина можеха да направят това - АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", тъй като останалите работят или с преференциални, или по дългосрочни договори, но в последната година по-малките ТЕЦ-ове и дори ВЕИ-тата започнаха да предлагат по-конкурентни цени, увеличи се и вносът.

Друг добре представящ се бранш, с износ на стойност близо 1.5 млрд. лв. през 2015 г., фармацевтичният. Там основните играчи са две компании - "Актавис" и "Софарма". От данните на НСИ се вижда, че на годишна база има ръст от 2.7%. Ако сравним с периода отпреди пет години обаче, виждаме нарастване с над 45%, като тенденцията за увеличение е всяка поредна година. Увеличение има въпреки проблемите в Русия и Украйна, които са два от основните пазари на "Софарма". И тук отново не става въпрос единствено за стойностно покачване, а за реално увеличение на обемите.

"Изминалата година може да се опише с една дума - несигурност. Тъй като "Софарма" традиционно е представена най-добре в Русия и Украйна, политическата и икономическа ситуация и в двете държави повлия значително на начина ни на работа. Наложи се да променяме плановете си в крачка, станахме още по-гъвкави", коментира Пелагия Виячева, директор за връзки с инвеститорите в "Софарма". "В крайна сметка ситуацията и на двата пазара е относително стабилна, макар и в Украйна стабилността да идва при едни ниски нива на активност, които очакваме да се променят в дългосрочен план. В Русия променихме ритмичността на доставки, увеличихме периодите на работа и включихме месеци, които по правило попадат предимно в празнични периоди. Този подход доведе до положителен резултат и към края на годината сме доволни от постигнатото", добавя тя.

Очакванията на дружеството за следващата година са консервативни по отношение на промените в положителна посока в Русия, Украйна и в България. "Нестабилността продължава и динамиката е твърде сложна, за да можем да си позволим някакви прогнози. Стараем се да се държим относително стабилно, но и подвижно в тази среда, защото бързите и адекватни отговори на промените са единственото, на което разчитаме", добавя Виячева.