Пип Волант

Още след първия сигнал се включи запис:

• 
  Грешно избран номер! Грешно избран номер! Греш..
  

- Да?

- Потърсете я довечера, още не се е прибрала от работа.

Момчето тръгна към кухнята, но го върна звънецът на входната врата.

На прага стоеше мъж на около 40-45 години, облечен в черни дънки и черно късо кожено яке. За жалост не беше “готината мулатка Лиза”, както за секунда си помечта Шабиел, свързвайки чутата преди малко случка с получената бележка.

- Не съм грабител, не съм и водопроводчик – каза влизайки посетителят и затвори вратата след себе си.

- Кой сте вие, какво искате? – уплашено се учуди младежът.

- Спокойно, Шабиел, аз съм “Лиза”! – усмихна се неканеният гост. - Не-не, не съм обратен! Дай да седнем и всичко ще ти обясня.

- Каква Лиза??? А бе, това на нищо не прилича. Влизате най-нахално и...

- Хайде, успокой се. Нищо лошо няма да ти причиня, заклевам се!

- Ако сте някакъв дистрибутор, веднага напуснете дома ми! - се палеше младежът и посегна да отвори вратата.

Гостенинът хвана китката на Шабиел и каза:

- От комитета за държавно развитие съм - и с другата ръка извади от якето си картата за легитимация.

Двамата седнаха на канапето в хола. Момчето бе разбираемо напрегнато от първата в живота си среща с представител на такава служба.

- Шаби - започна все така усмихнатият агент с тих, спокоен глас. – Идвам с една покана.

- Изкарахте ми акъла с вашите начини за общуване - леко обидено каза домакинът, вече поуспокоен.

- Няма как – намигна предразполагащо приносителят на тайната покана - На теб, Шаби, ти е пределно ясно, че знаем за теб абсолютно всичко още от времето, когато баща ти бе жив, но за него ще си говорим някой друг път. А сега те моля да се успокоиш окончателно и да слушаш внимателно. По предложение на президента и под негов контрол се създава нов отдел “Държавен просперитет” към Секретните служби за национална сигурност. По поръчка на президента Мумутин ние издирваме млади интелигентни хора с висока степен на отговорност към Родината си. Ти нали си такъв, Шаби? – заусмихна се пак вербовчикът на рейнджъри-патриоти и продължи - За да се докажеш пред президента, ще е необходимо да напишеш изложение за своите виждания за перспективите за развитие на държавата ни. Ние сме сигурни в твоя потенциал.

3.

Джип.

Ограда от бетонови панели.

Порта в стил барок.

От двете страни на широкия портал са монтирани цветни керамични статуи на крави, облечени в камуфлажни униформи, с калашници в едната ръка, вдигнали високо жълта пита кашкавал като сърп и чук от известния скулптурен шедьовър. “Автоматите сигурно са символ на длъжността на стопанина като Главнокомандващ, а кашкавалът – като генерален Кашкавалист на Федерацията” – опита се да отгатне скулптурната символика младият кандидат-държавник.

Обществена тайна бе хобито на президента да произвежда лично кашкавала за срещите си на високо равнище. Целият световен дипломатически елит знаеше за “кашкауелските срещи при Мумутин” – точно на тях се вземаха повечето решения в областта на външната политика на Русия и отношенията й с партньори, съюзници, врагове. Знаеше го и Шабиел.

В очакване на посрещачите той се отдаде на развихрената си фантазия: “Ами ако не кашкавалът беше хобито на човека, а нещо друго? Можеше да монтира в декоративните храсти пред портала бронзова фигура на мъж, яхнал клекалото със смъкнати гащи и протегната ръка. Пред всеки човек, минаващ покрай него, щеше да се чува жалостив глас: “Имате ли парченце тоалетна хартия?”

Дойде един бодигард и прекъсвайки ваятелните мечти на Шабиел, го отведе със себе си.

Вървяха през мокра зелена-презелена ливада към пастира, застанал пред малко стадо ръфащи трева, охолни и здраво угоени крави от порода “Шпицбергенска млекодайна”.

Доближавайки кравехранителната церемония, младият човек дочу как президента Мумутин, облечен като селски пенсионер от Северна Швейцария, подканваше елитните животни: “Ади-и-и-и, миличките ми те, папкайте тревичка сочна, лапкайте цветенца благоуханни, за да бъде млекцето гъсто-гъсто, ароматно-ароматно!!!”

- Здравейте, господин президент! – незнайно защо по офицерски поздрави Шабиел.

- Oхо-о-о-о! Младият идеолог на Най-новия Световен Ред? Привет, привет! Прочетох вашия “Втори Дубъл” – не крия, интересно ми беше.

- Благодаря ви, господин президент!

- Ще ви помоля, млади човече, да ми правите компания, докато си довърша работата.

- Благодаря ви, господин президент!

- Моля, моля!

Двамата вкараха малкото президентско стадо в краварника, спретнат и чист като операционна зала. Доячите в стерилни престилки напоиха животните с минерална кравешка вода и започнаха доенето с ръце в стерилни ръкавици.

Домакинът лично разведе Шабиел из президентския краварник и с нескрита гордост му показа стаята за поддръжка на микроклимата, кабинетите за клинични лабораторни изследвания на животните, биохимичната лаборатория, микробиологичната лаборатория, залата за функционална диагностика: рентгенов кабинет, скенер и ядрено-магнитен резонанс. В лабораториите за предпроизводствен качествен анализ, в самата производствена зала и лабораторията за крайния продукт Шабиел Бушмабиел не бе допуснат в интерес на сигурностът. Сигурностът на качеството на президентския кашкавал.

4

След приключването на увлекателноопознавателната екскурзия, те заедно влязоха в голяма просторна трапезария. От двете страни на голяма просторна маса бяха насядали членовете на правителството и други хора, които Шаби не успя да познае.

- Господа! – започна домакинът, - представям на вашето внимание автора на проекта “Втори дубъл” - студента от университета “Матрикс Лукумба” Шабиел Бушмабиел. Предлагам да пристъпим направо към въпросите, които съм убеден, че са възникнали у вас след прочитането на доклада.

Мълчанието трая толкова време, колкото отне вкарването на иноксовите колички, пълни с кашкавалено разнообразие, бутани от достолепни келнери с високи готварски цилиндри на главите. Когато се затвори вратата след последния излязъл сервитьор, първи се обади министърът на здравеопазването.

- Господин президент! Учудването ми от прочетения материал идва не само от изложението, а и от квалификацията на членовете на Висшия психиатричен съвет към Министерския съвет, които заключават, че авторът на въпросния проект е психично здрав. Позволете ми да не се съглася с това подвеждащо, според мен, мнение. Именно мнение, а не категорично заключение на нашите уж водещи специалисти.

- Не позволявам! – категорично, но с мек глас отсече Мумутин. – Самото присъствие на Шабиел Бушмабиел тук е неоспоримо доказателство за моето несъгласие с подобни на вашия коментари, господин Бодченко, министър на здравопасването и главен дер-ма-то-лог на Русия.

- На мен ще позволите ли, господин президент? – обади се от мястото си генералният секретар на партия “Монолитно единение на русофоните”.

- Заповядайте, господин Тайга.

- Благодаря ви, господин президент! Преди да задам въпроса си, бих искал да цитирам кратка част от проекта на младия господин Бушмабиел – сложи си очилата и гледайки над тях зачете: “Нито един интелигентен човек няма да оспори твърдението, че всички фантастични в миналото изобретения, описаните далечни космически пътувания и срещи с извънземен разум рано или късно стават реални или ще бъдат осъществени. Само примерът за фантастичните приключения, описани от Жюл Верн, вече доказват това становище. В по-късния период от фантастичната литература ние наблюдаваме създаването на Общоземна федерация, обединила в себе си всички държави. Този факт по силата на гореизложената логика също рано или късно ще бъде реалност. Въпросът не е в самото създаване на подобна федерация - то е предрешено - а в това, кой ще бъде Първият Човек, Първият Обединител на Цивилизацията? Но тук възниква безкрайна редица още по-трудни въпроси. На кого Първият да предложи: на по-силната/по-силните държава/държави – автоматично признава слабостта си; на по-слабата/по-слабите – рискува да бъде оценен като окупатор.” – край на цитата. Дотук всичко е ясно. А въпросът ми е следният, смята ли г-н Бушмабиел, че, пак цитирам “Съмнението в стремежа на САЩ да СТАНЕ и да БЪДЕ световен лидер вече стотина години е толкова безочливо, че е равносилно на съмнението в мечтата на всяка тухла от междинна стена да стане парче лъскав мрамор на фасадата на ООН.” – край на цитата – не е ли поредното позьорство, поредният политически блъф от страна на САЩ, целящ разединението на света, за да заеме оправдано главната роля в познатия сценарий: “Разделяй и владей”?

- Абсолютно правилно сте ме разбрал, г-н Тайга. - отговори Шабиел след като получи разрешение за отговор от президента, - като поредно доказателство за това, ще ви представя пълния стенографски текст на симултантния превод, без корекции, на речта на президента на САЩ Givi Coldshower пред Комитета за сигурност към НАТО: “САЩ, като единствен и безспорен пазител на мира и демокрацията, ще продължи да води непримирима борба с терирорилистич .... терорарич..... прощавайте, тер – рор – рис – стичните – изсричкува бавно преводачът - прояви на крайно-реакционни организации, групировки и движения както от регианален, съжалявам, реги-О-нален, национален мащаб, така и те-ро-рис-тич-ните обединения, поставили си за цел да дестабилизират световния бред! Прощавайте, исках да кажа “световния ред”, разбира се.” – край на цитата. Затова и смятам, че все пак ние трябва да сме инициатори на обединението, и да се обърнем именно към САЩ. Мойто убеждение се базира на общопризнатия принцип “Най-добрата защита е нападението”. За да не изглеждаме омаломощени просяци, ще трябва да докажем своята равнопоставенност с “Великата Сила”, като й предложим на първо време научно сътрудничество в области като вертикална гравитация, ксероскопичен енергиен синтез, някои секретни разработки на военно-промишления комплекс. Така хем ще сме първи обединители, хем няма да оставим само на САЩ водещата роля в геополитическото разделение на света.

- Защо нарекохте вашия проект “Втори Дубъл”?

- Защото е съвършенно нов етап в развитието на обществено-икономическите отношения, нова крачка в развитието на цялата човешка цивилизация , нов...

- Да не изпадаме в държавнотворческа екзалтация, моля! – рязко и поучително се намеси Президента. - Пред нас стои обсъждане, повтарям, обсъждане, а не решаване - все още не решаване, на много по-важни въпроси от названията и епитетите. Сега не е място за интеграционни афекти, имперски апетити и геополитически бравади. Само да предположим - и повтори бавно и категорично - само да предположим, че ще се създаде такова фантастично обединение на държавите, как си представяте законодателството на тази държавна структура и начина на самото управление?

- Съжалявам, господин Президент, - сконфузено се извини Главният Проектант на “Федерацията”. - Функциите за разработване на единна Конституция, общ законодателен орган, всички видове кодекси – от трудов до наказателен, ще се поверят на двата парламента и на всички държавни институции. Управлението на Федерацията ще се осъществява от общ парламент, избран от всички федерални териториално-административни единици. Парламентът ще назначава служебно един от трима души във Висшия президентски Съвет, другите двама ще се избират по мажоритарен принцип от избирателите в бившите суверенни територии.

- Как виждате икономическото развитие на такава огромна по територия и население страна?

- В затваряне на границите за внос на суровини и стоки, спиране на финансовите, хуманитарните и икономическите помощи за държавите, които не могат или не искат да си платят членския взнос за така наречената “сателитна група” – държави, предложени от Федерацията за икономическо сътрудничество и търговия.

- Борбата с престъпностът?

- Непримирима трябва да е борбата – строителство на цели закрити производствени комплекси с робски труд според член от Наказателния кодекс, за нарушение на който затворникът отработва; за престъпления, наказани с доживотна присъда или смъртно наказание - най-тежката и най-рискована работа – в урановите рудници и депата за ядрени отпадъци, “продажба” на други държави за рейнджъри в чуждестранни легиони и т.н. Но профилактиката на престъпността е по-важна от самата борба с нея. Според моето скромно мнение тя трябва да носи в себе си икономически стимули – много добро заплащане и то в геометрична прогресия за добре свършена ...

Шаби спря обясненията си и проследи с поглед влезлия човек. Той бе облечен в бяла престилка, закопчана до самия гръклян, наведе се над седящия Президент и нещо му пошепна на ухото. Винаги бледен, Мумутин пребледня още повече.

- Господа, ще ме извините, но Главният ветеринарен доктор на комплекса току-що ми доложи, че една от кравите ми е вдигнала температура и киха, - явно е настинала. Ще отида да я видя. – И тръгна с бърза крачка към изхода, откъдето в движение подкани гостите:

- Гощавайте се, господа!

Изминаха около 20 минути. През служебния вход влезе млад човек, облечен в униформата на охраната и заяви:

- Уважаеми гости! Упълномощен съм от Президента да ви се извиня за прекъсването на съвещанието. Допълнително ще получите персонални покани за продължението на срещата с указания за деня и часа. Благодаря ви, господа!

5.
Както вече три месеца, така и тази вечер, Шабиел пристигна със спортния сак през рамо в Олимпийския комплекс. Показа удостоверението си за член на хокейната секция на охраната и влезе в голямата спортна зала, застлана с тепих. Преоблече се в джудистки екип и зачака колегите си от курса. Курсът се наричаше спортно-идеологически. Когато се събраха всичките – шестима младежи и три девойки, дойде треньорът по бойни изкуства:

- Днеска ще направим само загряване, щото ще имате важна среща. Бе-е-е-е-егом!

След половин час изпотените курсисти седнаха в каре в средата на залата. Към тях се доближиха двама възрастни, единият от които беше техният учител по философия професор Щукин.

- Деца! – започна със стандартното си обръщение учителят. - Представям ви моя колега, професор Чамов. Днешното занятие ще протече по следната тема: ”Борбата и единството на злото и доброто”. Застанете произволно по четири човека отляво – вие ще сте групата на “Доброто” и отдясно - вие ще сте “Злото”. Потоцки ще седне между нас с професора, за да сте наравно по брой, а ние да сме тримата - така ще е по справедливо да оценяваме силата на аргументите ви в предстоящата полемика. Аркадий Потоцки е студент във философския факултет, така че той ни е колега, нали така? Добре! Да започнем. Моля, г-н Чамов, заповядайте!

- Условието на нашия спор е следното: да си поговорим за литература, за кино, за музика, за цветя, за порнография, за патладжани, за масови убийци, за гении, за коли, за лимонадата, за извънземните, за климатиците, за олигофренията - има ли място борбата между доброто и злото в тези определения, оценки, понятия, предмети, диагнози и мнения? Ще започнем днес на живо, а през почивните дни ще продължим на страниците на нашия, т.е. вашия, - обърна се към Щукин, - форум: “Нови идеологии в новото време”. Да започваме. Първият пример е понятието “Традиция”. Хайде, отляво!

- Ракия с мезе!

- Добре! Сега отдясно.

- Алкохолизъм – традиционо плюскане на водка!

- Става. Отляво?

- Къща с покрив, море с риба, обичта - с цветя, поезия и креват.

- Другарите отдясно?

- Има човек – има оръжие; има оръжие – има война; има война – няма покрив, няма храна, а подводници; няма любов, а погребения!

6.
На следващия ден, беше събота, Шабиел, както се полага на прилежен и послушен ученик, влезе във форума и продължи темата от семинара.

“Силата на злините, обсебващи човека, винаги е по-силна от

алтруизма, хуманизма и добротата, защото стрелката на еклектизма, този кантар на природната същност, не винаги се накланя в полза на доброто, а дава време на Доброто да укрепне, да се подготви за борба със Злото, от която винаги уж излиза победител. А не е ли това само за да изпъкне, да придобие друг цвят едно и също деяние? Та нали методите и инструментите са едни и същи??? Лъжа, пресметливост, убийство – и всичко това в името на Доброто! Убийството, дори в името на доброто, си е убийство – приоритет на злото. Тогава? Каква е разликата? Може ли да си съжителстват доброто Зло и злото Добро? Отговорът е в самия кантар, чиято стрелката е в постоянно колебание между тези две категории на нашето съществуване. Той е третият елемент. Той е именно онази борба, която водят хората, за да търсят и да намират равновесие и хармония между демоничното влияние на лошите черти от характера си върху поведението, чувствата, психиката, здравето и тази малка част от доброто в тях, на която сме привърженици. Природата не е еклектична, тя е тройствена: между черното и бялото няма празен, рязък преход – има сиво, което е смесица и от двата цвята; кой е третият между мъжа и жената? – детето ли или хермофродитът, човекът със смесени полови признаци?

За пример си избрах понятието “масов убиец”. Злото е очебийно. Къде е доброто? То е в общественото противостояние, държавното преследване и съдебното наказание на такъв субект. Ами къде е третото тогава, ще се запитате вие? Третото е в причините, създали благоприятни социално-класови условия за появата на този субект. Да, именно причините! Та нали “черното” не идва отникъде. То ни се явява от черната бездна на Космоса, от черната боя на художника, от черния цвят на природата, създала черната пантера.

Подвластен на логиката си, ще си опонирам. Ако “черно”, “бяло” и “сиво” са трите Философски обекта, то самата поява на черното е четвърти, на бялото е пети и т.н. Къде е краят? Ще си отговоря: няма край, просто няма край. Както няма край нашето познание на околния свят. И това познание е най-важното нещо в живота ни, това е самото различие между нас, хората, надарени да мислим, и другия свят, създаден от Господа да дава храна за това познание. Кръгът се затваря. Желанието, стремежът за опознаване на света първо ни засмуква като торнадо, но винаги ни отвежда до изходното чувство – “Опознай причините за опознаването!”. Безкрайността на кръговото движение. А какво е кръг? Кръгът е “Нула!” А нулата е “Липса!”

Преди да си бия липсата от Форума, проверих дали някой чете моите олисвания в дървен философизъм.

Няма никой!

Сигурно огромната слънчево-лятна, прахосмукателна фуния е аспирирала участниците и ги е изплюла по плажовете, пред футболните телевизори, във ваканционните кревати с гаджетата, в слънчасалите летаргии, в студено-бирените компании, във вечерно-ракиено времепропиляване, в плодово-диетични изтезания! А в това време Господин Форумът, уморен от психо-интелектуалните баталии, изранили страниците му, се притеснява за екрана на монитора си, в който, не дай си Боже, да вземе да се разбие някоя заблудена блондинка, тръгнала да го посети чрез интернет.”

Доволен от себе си, Шабиел отиде в кухнята, отвори хладилника, извади панерчето с кюфтетата, предвкусвайки вкусен обяд и ги стопли в микровълновата печка.

Следобед гледа малко телевизия, докато не получи на GSM-a си съобщение за ново писмо в електронната си поща.

Имаше писмо от Маргарита, Маги – както я наричаха курсистите.

“Шабиел! Като ти прочетох домашното, в което разглеждаш борбата между Злото и Доброто при масовите убийци, ми дойде наум да ти изпратя една история. Тя е описана в монографията ”Смирението като изход от предумишленото убийство” на един австрийски професор по съдебна медицина като лично наблюдение.

“От няколко години професорът посещаваше всяка неделя сутрин гроба на своята починала съпруга, и всеки път се засичаше с една възрастна жена, която седеше на пейката до могилата на своя съпруг. След няколко случайни срещи помежду им се завърза познанство, прераснало постепенно в приятелство. Една неделя, през пролетта, жената му каза, че й се налагало да замине да живее при дъщеря си в друг град и затова няма повече да се виждат, но понеже го усеща приятел, го моли за съгласието му да чуе историята на живота й като изповед, за която никой не знае. Професорът веднага се съгласи и жената му сподели следното.

След Втората световна война тя се омъжила за един мъж, осем години по-голям от нея. Много-много не се обичали, но след преживените ужаси на войната оценявали повече живота, отколкото обичта. За пет години тя родила две деца и вече била бременна с третото в третия месец, когато в съседната къща се нанесъл един осакатен мъж на средна възраст. Както става често, те с мъжа си постепенно се сближили със съседа. Той се оказал страстен градинар и освен за своята, започнал да се грижи и за тяхната градинка. Понякога оставал с децата им, когато съпрузите отивали да гледат някой филм или да търсят храна по магазините.

Дошло време за раждането. Жената влязла в болницата и родила момиченце без всякакви усложнения. В деня на изписването вместо мъжа й дошъл съседът, за да я отведе у дома. На въпроса къде е съпругът й, той й казал, че мъжът й спешно е заминал в съседния град по работа и й оставил бележка. Когато се прибрала, тя наистина намерила на кухненската маса бележка от мъжа си, в която пишело за заминаването му. Щял да се върне най-късно след 3 дни, за което много съжалявал. Същата вечер комшията дошъл на гости при младата майка с бутилка вино да отпразнуват раждането на бебето и я поканил на барбекю.

На следващия ден, по обед, простирайки прането, жената усетила мириса на скарата от двора на съседа. Той я видял и с жест й отправил покана. След половин час тя отишла при съседа с двете си деца и бебето, сложено в един кош. Всички похапнали печено месо, освен бебето, разбира се. Децата запрепускали по полянката, а те двамата останали на масата. “Хапни си още едно парченце – подканил я домакинът – имаш нужда от възстановяване след раждането.” Жената не му отказала и си взела едно филенце. “Жалко, че мъжът ми не е тук, той много обича месо на скара, особено толкова вкусно като това. Какви подправки сложихте?” “Мъжът ти е тук, Хана – казал спокойно съседът, - никъде не е заминавал.” “Как така е тук?” – учудила се младата жена и се заогледала с надежда да види съпруга си. “Къде е?” – вече разтревожена, запитала тя.