Пип Волант

Момичето пък бе студентка по история на музиката. С младежка си всеотдайност бе решила да посвети живота си на изучаването на любимите си погребални песни, маршове и музикални церемонии. Тайно от всичките си приятели и преподаватели пишеше музика и текст на един грандиозен погребален марш. Правеше го несъзнателно в памет на дядо си, без да знае, че все пак е внучка на изпечения на скарата и излапан без музикален съпровод през 1948 година Моше Левин.

12.

Шабиел се събуди сам рано тази сутрин. Набързо се изми и заседна пред компютъра. Изгаряше от нетърпение да напише писмо на Маргарита.

На 16-тия си рожден ден бях изпил четири чаши шампанско. Явно съм се напил, щото повръщах цяла нощ. На следващата вечер, след зелевата чорба, чайовете и сума ти аналгини, баба ми, бог да я прости, ми разказа една история от нейната младост, опитвайки се да ме предпази от човешките пороци и техните трагични последици. Мисля, че за теб, Маги, като студентка по медицина, тази случка ще представлява професионален интерес.

Ще се видим, Маги, довечера на семинара.”

13.
След семинара Маргарита помоли Шабиел да я изпрати до тях, щото в нейния микрорайон щяха да правят профилактика на електроснабдяването. Шабиел с нескрито удоволствие прие молбата.

Когато излязоха от станцията на метрото в тъмнината на улиците, момичето хвана под ръка кавалера си и го заговори:

- Шаби! Не го приемай за ласкателство, но понеже съм абсолютно убедена в твоето здравомислие, съм сигурна, че ще ми дадеш правилен съвет, ако си съгласен разбира се.

- Благодаря ти, Маги! Ще се опитам. Кажи сега, за какво става дума?

- Една моя приятелка тръгна да прави постъпки за емиграция в западна държава. Аз се опитах няколкократно да я разубедя, но сякаш доводите ми не са достатъчно тежки или тя е заблудена толкова, колко един гмуркач скочил в празен басейн. Мисли си, че ще я посрещнат с хляб и сол и ще й предоставят безгранични възможности за нейната професионална и духовна реализация! Поне да имаше професия като професия! Какво ще прави там жена със специалност минно инженерство?

- Разбрах те, Маги! Сигурно си й говорила за носталгия, родолюбие, патриотизъм?

- Точно така!

- Младият човек от нашето поколение не бива да се поддава на такива, бих ги нарекъл, отживели чувства. Те ще му пречат да се настани в новия за него свят като личност, като индивидуалност - ще го възприемат като един пореден емигрант, един пореден руснак, един пореден източноевропеец. Та нали сме вече 21-я век - век на космополитни, а не на междунационални отношения; век на Цивилизация, а не на културно-етническо противоборство. Идва времето на обединението, на сплотяване на резултатите от физическата и интелектуална дейност на всеки отделен индивид в един еволюционен потенциал на целия човешки род. В този процес няма място за демонстрации на лични чувства, а необходимост от стремеж към единение на личния професионален опит в този същия еволюционен потенциал, за който ти говоря, Маги!

- Всичко това ми прилича на някакъв космополитен глобализъм, Шаби! – флиртовато му намигна момичето, без да крие иронията си.

- Що пък и да не е? Глобализмът, пък дори и да е космополитен, както го нарече, движи прогреса! – усмихвайки се, Шабиел посегна да прегърне момичето.

- Не! Не! – дръпна се Маргарита, без да уточни нейното “Не” на глобализма ли е или на прегръдката. – Трябва да си тръгваш, Шабиел. Сигурно утре пак ще ходиш на съвещание.

- Да бе, да бе! – промърмори разочарованият младеж и слагайки ръцете си в джобовете на палтото, тръгна към спирката през чернотата на нощта.

14.
Много съвещания, много!

На днешното, последното, президентът Мумутин нареди на премиера да събере и да обобщи всички проекти за Федерацията, подготвени от всички министри, комитети, комисии и отдели в една концепция, която той, Мумутин, ще сподели с президента Колдшауер при срещата им през септември по повод годишнината от събитията през 2001 година. Така и каза: ”Ще споделя с Гиви нашето хрумване. Нека да знае, че и ние патки не пасем!”

И, както винаги, беше прав. Щото кой знае какъв ли ще е вкусът на кашкавала, направен от птиче мляко?

Планетата Джао.

Слънчевата система на Опитомената Драконка Зузетта.

Годината на Червеното Киви – съответно 28028 година на планетата Земя от слънчевата система Слънце.

Заседание на Антиколонизаторския Комитет.

Докладчик: доктор Мо Дзъг.

“С голямо задоволство искам да съобщя, че най-накрая открихме сигурен начин да идентифицираме съществата от Земната федерация!

Това откритие слага край на нахалните планове на тази нисша раса да анексира суверенни космически обекти под биологичното прикритие на други разумни видове!

Биотрансформацията на тези нагли натрапници в нашите територии и агресивни грабители на постиженията на цивилизацията ни повече няма да ни заблуди!

Резултатите от нашите изследвания са абсолютно достоверни, защото използвахме оригинален материал, изолиран от червената телесна течност на земяните, пленени от нашите войски при битката за третата планета от съзвездието Фракси-Тот. Отначало имахме големи затруднения поради доста напредналата им в развитието си методика за трансвидовата биотрансформация. Нито по външен вид, нито микроскопски, нито биохимично не се различаваха от съществата от планетата Па Юма, под биологичната аналогия с които, този път са предприели поредната си завоевателска мисия.

Но при експериментите с радиоактивни ензими успяхме да установим наличието в техния геном на веществото “це-лу-ло-за” – основният елемент от първичната ДНК на земяните.

Сега работим по въпроса за снабдяването на всяка наша лаборатория с този реактив, за да можем мигновено и с абсолютна точност да идентифицираме всеки един представител на Земната федерация, тръгнал да използва чужда биологична автентичност с престъпна за нас цел!

Ще изпратим на Конгреса им нота на протест, с която ще ги уведомим за нашето откритие, и ако не си вземат поука, то цикличната фотогенеза, приложена върху тяхната планета преди 8 милиарда години от заукяните, ще им се стори цвете в сравнение с прогресиращия цивилизационен регресизъм, който по тяхна вина и предизвикателство ще сме принудени да използваме срещу тях!

Честито!”

++++++++++++++++

ИнтервиЮююююююю!!!!!

- Два пъти не е традиция, скъпа ми приятелко! Но ми се чини, че ми намеквате на секънд хенд-разказ. Така ли е?

- Боже опази, г-н Волант, не исках да ви засегна, моля ви се!

- Не се сърдя! Спокойно! Именно вие, госпожице, като журналистка, а и моите литературни критици би трябвало да забележат, че “Вторият дубъл” е поантично продължение на “Снимката”. За разлика от обикновения читател, който едва ли е запознат с това понятие. Както и да е.

- Благодаря Ви! Ще ми разкриете ли вашата сентенцията на вашия “Втори Дубъл”?

- Този път се стараех тя, сентенцията де, да бъде максимално ясна за читателите, но щом питате, ще коментирам лично. Работата е там, че еволюционата теория на Дарвин не е общоприета не само от учените, а и от здравомислещите обикновени хора. Причината? Прост пример е, че защо ли природата ще надари Хомо сапиенс с толкова много сиво вещество, а той от мързел или неумение да използва максимум 7-10%? И друго, по логиката на проекта на главния герой за съществуването на повечето неща, описани във фантастичните романи, някъде далеч-далеч или близо-близо до нас, може да съществува цивилизация с не единствен разумен вид животни като човека, а да кажем поне два-три, що, пък, и да не са повече. Нали на Земята съществуват сума ти видове и подвидове на едни и същи прилепи, риби, бубулечки? Аз мисля, че не липсата на интелект пречи на хората да признаят и разберат тези неща, а страхът от научаването на истинските причини, защото тогава теорията на Дарвин може да се окаже 100% приложима към човешкия род и ние вече няма да имаме сегашното удоволствие да се смятаме за единствени, неповторими, богопомазани, богоизбрани, богонадарени. Може би и затова сме иззяли навремето неандерталците, съществата от друг, нечовешки вид, тръгнали да се развиват успоредно от богом начертания ни път. Конкуренция! Конкуренция между камъка и водата, между стоманата и хемоглобина, между нуклеиновата киселина и хартията, била тя и пригодена да запечатва величието ни, с което така се фукаме.

- Много подробен коментар! Усеща се тук Желиновски, нали?

- Никога не съм криел влиянието на този човек върху моя мироглед! Няма да го направя и сега, още по-вече, че смятам този мой герой за жив пример на безплодната борба с “хартиената констанца” на същността на Човека.

- Какво влагате в този термин?

- Ами всичко, за което говорих преди малко. За това нещо, което пречи на човечеството да стане биологически справедлив стопанин на своята планета – да не убива заради самото убиване; да слезе от облаците, където живее Господ, на земята, защото тя го е родила; да се пази от огъня на манията си за величие, защото при пожар целулозата, за разлика от силиция и желязото, изгаря напълно, превръщайки се в пепел - субстанция на неорганичната природа.

- Г-осподин Волант, вие изобщо вярвате ли в Човека? Питам ви така, защото сте безкрайно критичен към човешката раса и към човека като отделен индивид?

- Да критикуваш (ако не ти е професия, разбира се, ха-ха-ха) и да критикантстваш – са различни категории. Да критикуваш означава да не бъдеш безразличен, да взимаш каквото и да било, но активно участие в работата, в полемиката, в оценката, в наблюдението; критикантството е пасивно, егоистично, празно и необосновано заядливо несъгласие с научно и обществено доказаните норми, открития, становища и постулати, голо демонстриране на голи мнения, субективно представяни за истина.

- Този отговор означава ли, че сте, все пак, съпричастен към мъките на човека да стане по-цивилизован, по-мъдър, по-добър?

- Не само съпричастен, а винаги готов да помогна, което и правя така, както смятам, че мога. Или смятам, че мога!

- И последен, този път наистина традиционен до баналност, въпрос: ще има ли “хартиена трилогия”, както, сигурно щяхте да се изразите вие самият, г-н Волант?

- Едва ли ще има. Мразя сериали – приличат ми на тесен литературен коловоз, в който се движиш, отровен от вонята на долнопробен, селско производство, евтин сапун. Обичам океанската шир. Аз съм самотен мореплавател по душа, манталитет и удоволствие. Бих искал и хората да ме възприемат като такъв, а не да ми пречат, като ми досаждат или да ме обвиняват в същото. Това е другото, едно от многото, което мразя!

- Благодаря Ви, г-н Волант!

- С почитания, госпожице Уиндскрийн, Айрин.