Плачът на еремия

1їЮдовият грях е записан с желязна писалка, С диамантов връх; Начертан е на плочата на сърдцето им, И върху роговете на жертвениците ви,

2їДокато чадата им помнят жертвениците си и ашерите си При зелените дървета по високите хълмове.

3їО, планино Моя в полето, Ще предам на разграбване имота ти и всичките ти съкровища, Тоже и високите ти места, поради грях във високите ти предели.

4їИ ти, да! едвам оцеляла ти, Ще престанеш да владееш наследството си, което ти дадох; И ще те накарам да робуваш на неприятелите си В страна, която не си познавала; Защото запалихте огъня на гнева Ми, Който ще гори до века.

5їТака казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърдце се отдалечава от Господа.

6їЗащото ще бъде като изтравничето в пустинята, И няма да види, когато дойде доброто, Но ще обитава в сухите места в пустинята, В една солена и ненаселена страна.

7їБлагословен да бъде оня човек, Който уповава на Господа, И чието упование е Господ.

8їЗащото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, И няма да се бои, когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане да дава плод.

9їСърдцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?

10їАз, Господ, изпитвам сърдцето, Опитвам вътрешностите, За да въздам всекиму според постъпките му, И според плода на делата му.

11їКаквото е яребицата, която събира пиленца, които не е измътила, Такъв е оня, който придобива много богатство с неправда; В половината на дните му те ще го оставят, И в сетнините си той ще бъде безумен.

12їСлавен престол, от начало високопоставен, Е мястото на светилището ни.

13їГосподи, надеждо Израилева, Всички, които Те оставят, ще се посрамят; Отстъпниците от Мене ще бъдат написани на пръстта, Защото оставиха Господа, извора на живата вода.

14їИзцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; Спаси ме и ще бъда спасен; Защото с Тебе аз се хваля.

15їЕто, те ми казват: Где е словото Господно? нека дойде сега.

16їНо аз не побързах да се оттегля та да не съм пастир и да не те следвам, Нито пожелах скръбния ден; Ти знаеш; Това, що е излязло из устните ми, беше явно пред Тебе.

17їНе бивай ужас за мене; Ти си мое прибежище в злощастен ден.

18їНека се посрамят ония, които ме гонят, а аз да се не посрамя; Нека се ужасят те, а аз да се не ужася, Докарай върху тях злощастен ден, И сломи ги с двоен пролом.

19їТака ми рече Господ: Иди, та застани в портата на чадата на людете си, през която влизат Юдовите царе и през която излизат и във всичките ерусалимски порти, и кажи им:

20 Слушайте Господното слово, Юдови царе, и всички от Юда, и всички ерусалимски жители, които влизате през тия порти.

21 Така казва Господ: Внимавайте на душите си и не носете товар в съботен ден, нито го внасяйте през ерусалимските порти;

22 нито изнасяйте товар из къщите си в съботен ден, и не вършете никаква работа; но освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви.

23 Те, обаче, не послушаха, нито приклониха ухото си, но закоравиха врата си, за да не чуват и да не приемат наставление.

24їИ тъй, ако Ме послушате внимателно, казва Господ, Да не внасяте товар през портите на тоя град в съботен ден, Но да освещавате съботния ден Та да не вършите в него никаква работа,

25їТогава ще влизат през портите на тоя град Царе и князе, седещи на Давидовия престол, Возени на колесници и яздещи на коне, Те и първенците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители. И тоя град ще се населява вечно;

26їИ ще дойдат от Юдовите градове И от ерусалимските околности, От Вениаминовата земя, и от полската, И от планинската, и от южната страна, Носещи всеизгаряния и жертви, И хлебни приноси и ливан, Носещи още и благодарителни жертви, в дома Господен.

27їНо ако не Ме послушате Да освещавате съботния ден, И да не носите товар, нито да влизате с такъв през ерусалимските порти в съботен ден, Тогава ще запаля огън в портите му, Който ще пояде ерусалимските палати, И няма да угасне.

1їСловото, което дойде към Еремия от Господа и каза:

2їСтани, та слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш думите Ми.

3їТогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си.

4їИ колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи.

5їТогава Господното слово дойде към мене и рече:

6їДоме Израилев, не мога ли да направя с вас, Както тоя грънчар? казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, Така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка.

7їКогато бих рекъл за някой народ или за някое царство Да го изкореня, съсипя и погубя,

8їАко оня народ, за който съм говорил, Се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя.

9їА когато бих рекъл за някой народ или за някое царство Да го съградя и насадя,

10їАко извърши това, което е зло пред Мене, Като не слуша гласа Ми, Тогава ще се разкая за доброто, С което рекох да го облагодетелствувам.

11їСега, прочее, иди, говори на Юдовите мъже И на ерусалимските жители, като речеш: Така казва Господ: Ето, Аз кроя зло против вас, И измислювам замисли против вас; Върнете се, прочее, всеки от лошия си път, И оправете постъпките си и делата си.

12їА те казват: Напраздно! Защото според своите замисли ще ходим, И ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърдце.

13їЗатова, така казва Господ: Попитайте сега между народите Кой е чул такива неща; Израилевата девица е извършила много ужасно нещо.

14їЩе престане ли ливанският сняг от скалата на полето? Ще пресъхнат ли хладните води, които идат от далеч?

15їОбаче Моите люде Ме забравиха, кадиха на суетни богове; И тия са ги направили да се препъват в пътищата си, в старите пътеки, За да ходят в обикалящите пътеки на ненаправен път,

16їЗа да направят земята си предмет на очудване и на вечно подсвиркване, Тъй щото всеки, който минава през нея, да се очуди и да поклати глава.

17їЩе ги разпръсна пред неприятеля като с източен вятър; В деня на злощастието им ще им покажа гръб, а не лице.

18їТогава рекоха: Елате, нека скроим замисли против Еремия; Защото не ще се изгуби закон от свещеник, Нито съвет от мъдър, Нито слово от пророк, Елате, да го поразим с език, И да не даваме внимание ни на една от думите му.

19їВнимавай на мене, Господи, И чуй гласа на ония, които се препират с мене.

20їЩе се въздаде ли зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях, За да отвърна от тях Твоята ярост.

21їЗатова предай чадата им на глад, И предай ги на силата на ножа; Нека станат жените им бездетни и вдовици, Нека мъжете им бъдат поразени от смърт, И нека паднат младежите им от нож в бой.

22їНека се чуе вопъл от къщите им, Когато докарат внезапно полкове върху тях; Защото изкопаха яма, за да ме хванат, И скриха примки за нозете ми.

23їА Ти, Господи, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият; Да не простиш беззаконието им, Нито да изличиш греха им пред лицето Си; Но да се съборят пред Тебе; Ти подействувай против тях във време на гнева Си.

1їТака каза Господ: Иди, та купи една глинена стомна, и вземи някой от старейшините на людете и от старейшините на свещениците,

2їи излез в долината на Еномовия син, която е при входа на грънчарската порта, и там възгласи думите, които ще ти кажа, като речеш:

3їСлушайте Господното слово, Юдови царе и ерусалимски жители. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на това място зло, поради което всекиму, който чуе за него ще му писнат ушите;

4їзащото Ме оставиха, и направиха чуждо това място като кадиха в него на други богове, които не бяха познали - те и бащите им и Юдовите царе, и напълниха това място с кръвта на невинните,

5їи издигнаха високи места на Ваала, за да горят синовете си в огън за всеизгаряния на Ваала - нещо, което не съм заповядал, нито съм говорил, нито Ми е идвало на ум.

6їЗатова, ето, идат дни, казва Господ, когато това място не ще се нарича вече Тофет, или долина на Еномовия син, но долина на клане.

7їИ ще осуетя на това място съвещанията на Юда и на Ерусалим; и ще ги накарам да паднат от нож пред неприятеля си, и чрез ръката на ония, които искат живота им; а труповете им ще дам за храна на небесните птици и на земните зверове.

8їИ ще направя тоя град предмет на очудване и подсвиркване; всеки, който минава през него ще се почуди и ще подсвирне поради всичките му язви.

9їИ ще ги направя да ядат месата на синовете си и месата на дъщерите, и ще ядат всеки месата на другаря си, при обсадата и при утеснението, с което ще ги утеснят неприятелите им и ония, които искат живота им.

10їТогава да строшиш стомната пред мъжете, които са отишли с тебе,

11 и да им речеш: Така казва Господ на Силите: Ей така ще строша тия люде и тоя град, както някой строшава грънчарски съд, който не може вече да стане цял; и ще ги погребват в Тофет понеже не ще остане място за погребване другаде.

12 Така ще постъпя с това място и с жителите му, казва Господ, и ще направя тоя град като Тофет;

13 и къщите на Ерусалим и къщите на Юдовите царе, които са нечисти, ще бъдат както мястото Тофет, дори всичките къщи, върху чиито покриви кадиха на цялото небесно воинство, и направиха възлияние на други богове.

14 Тогава Еремия дойде от Тофет, гдето Господ го беше изпратил да пророкува; и застана в двора на Господния дом, та рече на всичките люде:

15 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на тоя град и на всичките му села всичкото зло, което изрекох против него, защото изкоравиха врата си, да не слушат думите Ми.

1їА Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.

2їТогава Пасхор удари пророка Еремия и тури го в кладата, която бе в горната Вениаминова порта до Господния дом.

3їА на сутринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив.

4їЗащото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож.

5їПри това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат, та ще ги занесат във Вавилон.

6їИ ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

7їГосподи, примамил си ме, и аз бидох примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;

8їЗащото отворя ли уста, не мога да не викам; Трябва да викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господно ми става Причина за позор и присмех цял ден.

9їНо ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му, Тогава Неговото слово става в сърдцето ми Като пламнал огън затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.

10їЗащото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним, - Думат всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, - Може би той ще се помами в някаква погрешка, Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.

11їНо Господ е с мене като мощен и страшен защитник; Затова гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.

12їНо, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите на сърдцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих делото си.

13їПейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.

14їПроклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми,

15їПроклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: Роди ти се мъжко дете, - И с това се зарадва много;

16їИ да бъде тоя човек като градовете, Които Господ не съжали и разори, И нека слуша заран вик, И на пладне тревога;

17їЗащото не ме умъртви в утробата, И тъй майка ми да ми е била гроб, И утробата й да е останала всякога бременна.

18їЗащо излязох из утробата Да гледам труд и скръб, И дните ми да се довършат от срам.
ГЛАВА 21

1їСловото, което дойде към Еремия от Господа, когато цар Седекия прати при него Пасхора Мелхиевия син и свещеника Софония, син на Маасея, да му рекат:

2їМоля, допитай се до Господа за нас, защото вавилонският цар Навуходоносор отвори война против нас; може би да подействува Господ за нас според всичките Си минали чудеса, та да се махне оня от нас.

3їТогава Еремия им рече: Ето какво ще кажете на Седекия:

4їТака казва Господ Израилевият Бог: Ето, Аз ще обърна назад военните оръжия, които са в ръцете ви, с които се биете против вавилонския цар и халдейците, които ви обсаждат извън стените; и Аз ще ги събера всред тоя град.

5їИ сам Аз ще воювам против вас с издигната ръка и със силна мишца, с гняв, с ярост и с голямо негодуване.

6їЩе поразя жителите на тоя град, и човек и животно; и ще измрат от голям мор.

7їСлед това, казва Господ, ще предам Юдовия цар Седекия, слугите му, людете му, оцелелите в тоя град от мор, от нож и от глад, в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, в ръката на неприятелите им и в ръката на ония, които искат живота им; и той ще ги порази с острото на ножа; няма да ги пощади, нито да ги пожали, нито да се смили за тях.

8їИ да речеш на тия люде: Така казва Господ: Ето, полагам пред вас пътя на живота и пътя на смъртта.

9 Който остане в тоя град ще умре от нож, от глад и от мор; но който излезе та се предаде на халдейците, които ви обсаждат, ще остане жив, и животът му ще бъде като корист за него.

10 Защото насочих лицето Си против тоя град за зло, а не за добро, казва Господ; той ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар, който ще го изгори с огън.

11їА на дома на Юдовия цар кажи: Слушайте Господното слово:

12 Доме Давидов, така казва Господ: Извършвайте правосъдие всяка заран, и отървавайте обрания от ръката на насилника, да не би поради злите ви дела да излезе яростта Ми като огън, и пламне без да има кой да го угаси.

13 Ето, казва Господ, Аз съм против тебе, която обитаваш в долината и в скалата всред полето, против вас, които казвате: Кой ще слезе против нас? или кой ще влезе в жилищата ни?

14 И ще ви накажа според плода на делата ви, казва Господ; и ще запаля огън в леса на тоя град, та ще пояде всичко около него.
ГЛАВА 22

1їТака каза Господ: Слез в къщата на Юдовия цар, та изговори там това слово, като кажеш:

2їСлушай словото Господно, царю Юдов, Който седиш на Давидовия престол, Ти, слугите ти и людете ти, Които влизате през тия порти -

3їТака казва Господ: Извършвайте правосъдие и правда, И отървавайте обрания от ръката на насилника; Не онеправдавайте нито насилвайте Чужденеца, сирачето и вдовицата, И невинна кръв не проливайте на това място.

4їЗащото, ако наистина вършите това, Тогава през портите на тоя дом ще влизат Царе, седящи на Давидовия престол, Возени на колесници и яздещи коне, Те, слугите им и людете им.

5їНо ако не послушате тия думи, Заклевам ви в Себе Си, казва Господ, Че тоя дом ще запустее.

6їЗащото така казва Господ за дома на Юдовия цар; Ти Ми си Галаад и ливански връх; Но ще те обърна в пустиня, В градове ненаселени.

7їЩе приготвя против тебе изтребители, Всеки с оръжията му; Та ще изсекат отбраните ти кедри И ще ги хвърлят в огъня.

8їИ много народи, като минат край тоя град, Ще рекат, всеки на ближния си: Защо постъпи така Господ с тоя голям град?

9їИ ще отговорят: Защото оставиха завета на Господа своя Бог Та се поклониха на други богове И им служиха.

10їНе плачете за умрелия, Нито ридайте за него; Но плачете горчиво за онзи, който отива, Защото няма да се върне вече, Нито ще види пак родната си земя.

11їЗащото така казва Господ За Селума, син на Юдовия цар Иосия, Който царуваше вместо баща си Иосия, Който и излезе от това място: Той няма да се върне вече;

12їНо на мястото, гдето го закараха пленник, там ще умре, И няма да види вече тая земя.

13їГорко на онзи, който строи къщата си с неправда, И стаите си с кривда; Който кара ближния си да му работи без заплата, И не му дава надницата му;

14їКойто си казва: Ще си построя голяма къща и широки стаи; В които си отваря прозорци, И я покрива с кедър и я боядисва с алено.

15їПонеже гледаш да си натрупаш кедрове, ще царуваш ли? Баща ти не ядеше и не пиеше ли? Да! но той извършваше правосъдие и правда, Тогава благоденствуваше.

16їОтсъждаше делото на сиромаха и на немотния; Тогава благоденствуваше. Не значеше ли това да Ме познава? казва Бог.

17їА твоите очи и твоето сърдце не са в друго, Освен в нечестната си печалба, и в проливане невинна кръв, И в извършване насилство и угнетение.

18їЗатова, така казва Господ За Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син: Няма да го оплакват, казвайки: Горко, брате мой! или: Горко сестро! Няма да го оплачат, казвайки: Горко, господарю! или: Горко негово величество!

19їТой ще бъде погребан с оселско погребение, Извлечен и хвърлен оттатък ерусалимските порти.

20їВъзлез на Ливан, та извикай, С висок глас извикай от Аварим към Васан: Защото загинаха всичките ти любовници.

21їГоворих ти в благоденствието ти: Но ти рече: Не ща да слушам. Такава е била обходата ти от младостта ти, Че ти не слушаше гласа Ми.

22їВятърът ще се храни с всичките ти овчари, И любовниците ти ще отидат в плен; Навярно тогава ще се смутиш и посрамиш Поради всичката си злина.

23їТи, която населяваш Ливан, Която правиш гнездото си в кедрите, Колко ще бъдеш за жалене, Когато те нападнат мъки, Болки като на жена, която ражда!

24їЗаклевам се в живота Си, казва Господ, Че даже ако Иехония, син на Юдовия цар Иоаким, Би бил печат на дясната Ми ръка, И от там бих се откъснал;

25їИ ще те предам в ръката на ония, които искат живота ти, И в ръката на ония, от които се боиш, Да! в ръката на вавилонския цар Навуходоносора. И в ръката на халдейците.

26їЩе отхвърля тебе И майка ти, която те е родила, В друга земя, гдето не сте се родили, И там ще умрете.

27їА в земята, гдето душата им желае да се върне, Там няма да се върнат.

28їНима тоя човек Иехония е строшено и презряно грънчарско изделие, Или непотребен съд? Тогава защо бяха отметнати, той и потомството му, И бяха хвърлени в страна, която не познават?

29їО, земьо, земьо, земьо, чуй словото Господно;

30їТака казва Господ. Запишете тоя човек за бездетен, Човек, който няма да успее в дните си; Защото ни един човек от потомството му Не ще успее да седи на Давидовия престол И да властвува вече над Юда.
ГЛАВА 23

1їГорко на пастирите, Които погубват и разпръсват овцете на паството Ми! казва Господ.

2їЗатова, така говори Господ Израилевия Бог Против пастирите, които пасат людете Ми: Вие разпръснахте овцете Ми, и ги разпъдихте, И не ги посетихте; Ето, Аз ще ви накажа За злите ви дела, казва Господ.

3їИ ще събера останалите Си овце От всичките страни, гдето ги изпъдих, И ще ги върна пак в кошарите им, Гдето ще се наплодят и умножат.

4їИ ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат; И те няма да се плашат вече, нито ще треперят, Нито ще загине някоя, казва Господ.

5їЕто, идат дни, казва Господ, Когато ще въздигна на Давида праведен отрасъл, Който като цар ще царува, ще благоденствува, И ще върши правосъдие и правда по земята.

6їВ неговите дни Юда ще бъде спасен, И Израил ще обитава в безопасност; И ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда.

7їЗатова, ето, идат дни, казва Господ, Когато не ще рекат вече: Заклеваме се в живота на Господа, Който възведе израилтяните из Египетската земя!

8їНо: Заклеваме се в живота на Господа, Който възведе и който доведе потомството на Израилевия дом От северната земя, и от всичките страни, гдето ги бях изгонил! И ще се заселят в своята земя.

9їЗа пророците. Сърдцето ми дълбоко се съкрушава Всичките ми кости треперят, Като пиян съм, И като човек обладан от вино, Поради Господа, И поради светите Негови думи.

10їЗащото земята е пълна с прелюбодейци; Защото поради проклятията земята плаче, Изсъхнаха пасбищата на степите; И стремежът им стана лош, И силата им неправедна.

11їЗащото и пророкът и свещеникът се оскверниха; Дори в дома Си намерих нечестието им, казва Господ.

12їЗатова пътят им ще им бъде Като плъзгави места в тъмнина, По който, като бъдат тласкани, ще паднат; Защото ще докарам зло върху тях В годината на наказанието им, казва Господ.

13їТоже в самарийските пророци видях безумие; Те пророкуваха чрез Ваала, и заблудиха людете Ми Израиля.

14їОще и в ерусалимските пророци видях ужасно нещо; Прелюбодействуват и ходят в лъжа, И подкрепват ръцете на злодейците Тъй щото никой не се връща от злото си; Те всички станаха за Мене като Содом. И жителите му като Гомор.

15їЗатова, така казва Господ на Силите за пророците: Ето, Аз ще ги нахраня с пелин, И ще ги напоя с горчива вода; Защото от ерусалимските пророци Се е разпространило нечестие по цялата страна.

16їТака казва Господ на Силите: Не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват: Те ви учат суета, Изговарят видения от собственото си сърдце, А не от устата Господни.

17їНа ония, които Ме презират, винаги казват: Господ рече: Ще имате мир; И на всекиго, който ходи по своето упорито сърдце, казват: Няма да ви постигне зло.

18їЗащото, кой от тях е стоял в съвета на Господа, Та е видял и чул Неговото слово? Кой от тях е внимавал в словото Му и е чул?

19їЕто, ураган от Господа, Неговата ярост, излезе, Дори ураган вихрушка; Ще избухне върху главата на нечестивите.

20їГневът на Господа няма да се върне Догдето Той не извърши и догдето не изпълни Намеренията на сърдцето Си; В послешните дни ще разберете това напълно.

21їАз не съм изпратил тия пророци, а при все това те се завтекоха; Не съм им говорил, а при все това те пророкуваха.

22їНо ако бяха стояли в съвета Ми, Тогава те щяха да правят людете Ми да чуят думите Ми. И щяха да ги връщат от лошия им път И от злите им дела.

23їАз само отблизо ли съм Бог, казва Господ, А не Бог и отдалеч?

24їМоже ли някой да се скрие в тайни места, Та Аз да го не видя? казва Господ. Не Аз ли изпълнявам небесата и земята? казва Господ.

25їЧух що говорят пророците, Които в Мое име пророкуват лъжа, Като казват: Видях сън, видях сън!

26їДо кога ще бъде това в сърдцето на пророците, Които пророкуват лъжа, - На ония, които пророкуват измамата на своето сърдце?

27їКоито мислят да направят людете Ми да забравят Моето име Чрез сънищата си, които разказват всеки на ближния си, Както забравиха бащите им името Ми заради Ваала.

28їПророк, който има истински сън, нека разказва съня, И оня, който има послание от Мене, нека говори Моето послание вярно. Що има плявата с житото? казва Господ.

29їНе е ли словото Ми като огън? казва Господ. И като чук, който строшава скалата?

30їЗатова, ето, Аз съм против пророците, казва Господ, Които крадат думите Ми всеки от ближния си.

31їЕто, Аз съм против пророците, казва Господ, Които клатят езиците си и казват: Той говори.

32їЕто, Аз съм против ония, които пророкуват лъжливи сънища, казва Господ, И, като ги разказват, с лъжите си и с надменността си Правят людете Ми да се заблуждават, Тогаз, когато Аз не съм ги изпратил, нито съм им заповядал; Прочее, те никак няма да ползуват тия люде, казва Господ.

33їИ когато тия люде, Или някой пророк или свещеник, те попитат като рекат: Какво е наложеното върху тебе от Господа слово? Тогава да им кажеш що е наложеното, - Че Господ дума: Аз ще ви отхвърля.

34їА колкото за пророка, свещеника и оня от людете, Който би рекъл: Наложено от Господа слово! Аз ще накажа оня човек и дома му.

35їТака да речете всеки на ближния си И всеки на брата си: Какво е отговорил Господ? Или: Що е рекъл Господ?

36їА да не споменете вече: Наложено от Господа слово; Понеже товар ще бъде на всекиго Неговото слово; Защото извратихте думите на живия Бог, На Господа на Силите, нашия Бог.

37їТака да кажеш на пророка: Какво ти е отговорил Господ? Или: Що е рекъл Господ?

38їНо понеже казвате: Наложеното от Господа слово, Затова, така казва Господ: Понеже употребяват това изречение - Наложеното от Господа слово, При все, че Аз пратих до вас да ви кажат Да не казвате - Наложеното от Господа слово,

39їЗатова, ето, Аз ще ви забравя съвсем, И ще отхвърля от присъствието Си вас И града, който дадох вам и на бащите ви:

40їИ ще докарам върху вас вечен укор, И вечно посрамление, което няма да се забрави.

(

ГЛАВА 24

2їВ едната кошница имаше много добри смокини, като рано узрелите смокини, а в другата кошница имаше много лоши смокини, които поради лошевината им не бяха за ядене.

3їТогава ми рече Господ: Що виждаш, Еремие? И рекох: Смокини - добрите смокини, много добри, а лошите много лоши, тъй щото поради лошевината им не са за ядене.

4їТогава Господното слово дойде към мене и рече:

5їТака казва Господ Израилевият Бог: Както на тия добри смокини, така ще погледна за добро на пленените из Юда, които изпратих от това място в Халдейската земя.

6їЗащото, като насоча очите Си върху тях за добро, ще ги доведа пак в тая земя; ще ги съградя, и няма да ги съборя; ще ги насадя, и няма да ги изкореня.

7їЩе им дам и сърдце да познават, че Аз съм Господ; и те ще Ми бъдат люде и Аз ще им бъда Бог; защото ще се върнат при Мене с цялото си сърдце.

8їИ както лошите смокини, които поради лошевината им не се ядат, непременно така казва Господ: По същия начин ще предам Юдовия цар Седекия, първенците му, и останалите от Ерусалим, които са оцелели в тая земя, и ония, които живеят в Египетската земя;

9їи ще ги предам да бъдат тласкани за зло по всичките царства на света, да бъдат укорявани, и да станат за поговорка, за упрек и за проклетия във всичките места, гдето ще ги изгоня.

10 И ще пратя между тях нож, глад и мор, догдето изчезнат от земята, която дадох на тях и на бащите им.