Плачът на еремия

1їКазват: Ако напусне някой жена си, И тя като си отиде от него, се омъжи за друг мъж, Ще се върне ли той пак при нея? Не би ли се осквернила съвсем такава земя? А при все, че ти си блудствувала с много любовници, Пак върни се към Мене, казва Господ.

2їПодигни очите си към голите височини, Та виж где не са блудствали с тебе По пътищата си седяла за тях Както арабин в пустинята, И осквернила си земята С блудството си и със злодеянията си.

3їПо тая причина дъждовете бяха задържани Та не валя пролетен дъжд; Но все пак ти имаше чело на блудница, Та си отказала да се срамуваш.

4їНе щеш ли да викаш от сега към Мене: Отче мой, Ти си наставник на младостта ми?

5їЩе държи ли Той гнева Си завинаги? Ще го пази ли до край? Ето, така си говорила, но си вършила злодеяния, колкото си могла.

6їПак в дните на цар Иосия Господ ми рече: Видя ли ти що стори отстъпницата Израил? Тя отиде на всяка висока планина и под всяко зелено дърво, та блудствува там.

7їИ рекох: Като направи всичко това тя ще се върне при Мене; но тя не се върна. И сестра й невярната Юда видя това.

8їИ видях, когато отстъпницата Израил прелюбодействува, и Аз по тая именно причина я напуснах и дадох й разводно писмо, че сестра й невярната Юда пак не се уплаши, но отиде и тя да блудствува.

9їИ с невъздържания си блуд тя оскверни земята, и прелюбодействува с камъните и дърветата.

10 А при всичко това сестра й невярната Юда не се върна при Мене с цялото си сърдце, но с притворство, казва Господ.

11 И Господ ми рече: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юда.

12їИди, та прогласи тия думи към север, като речеш: Върни се, отстъпнице Израил, казва Господ; Аз няма да направя да ви нападне гневът Ми; Защото съм милостив, казва Господ, И не ще пазя гняв за винаги.

13їСамо признай беззаконието си, Че си станала престъпница против Господа своя Бог, И безогледно си отивала при чужденците Под всяко зелено дърво, И че не сте послушали гласа Ми, казва Господ.

14 Върнете се чада отстъпници, казва Господ, Защото Аз съм ви съпруг; И ще ви взема - един от град, а двама от род И ще ви въведа в Сион!

15їИ ще ви дам пастири по Моето сърдце, Които ще ви пасат със знание и разум,

16їИ в ония дни, казва Господ, Когато се умножите и нарастете на земята, Няма вече да се изразяват: Ковчега на завета Господен! Нито ще им дойде той на ум, Нито ще си спомнят за него, нито ще го посетят, Нито ще се направи вече това.

17їВ онова време ще нарекат Ерусалим престол Господен; И всичките народи ще се съберат при него в името Господно, в Ерусалим. Нито ще ходят вече според упоритостта на злото си сърдце.

18їВ ония дни Юдовият дом ще ходи с Израилевия дом, И те ще дойдат заедно от северната страна В земята, която дадох за наследство на бащите ви;

19їИ Аз си рекох как щях да те поставя между чадата, И щях да ти дам желана земя, Преславно наследство от народите. Още рекох: Ти ще Ме назовеш; - Отец мой, И няма да се отвърнеш от да Ме следваш.

20їНаистина, както жена изневерява на мъжа си, Така и вие изневерихте на Мене, Доме Израилев, казва Господ.

21їПо голите височини се чува глас, Плачът и молбите на израилтяните; Защото извратиха пътя си, Забравиха Господа своя Бог.

22їВърнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог.

23їНаистина праздна е очакваната от хълмовете помощ, От шумната тълпа по планините; Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля.

24їНо онова срамотно нещо е поглъщало труда на бащите ни още от младостта ни, - Стадата им и чердите им, Синовете им и дъщерите им.

25їДа легнем в срама си, И да ни покрие нашето посрамление; Защото сме съгрешавали на Господа нашия Бог, Ние и бащите ни, От младостта си дори до днес, И не сме слушали гласа на Господа нашия Бог.

1їАко се върнеш, Израилю, Казва Господ, ако се върнеш към Мене, И ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, И не бъдеш непостоянен,

2їИ ако в истина, в справедливост, и в правда Се закълнеш, казвайки: Заклевам се в живота на Господа! Тогава народите ще се благославят в Него, И в Него ще се прославят.

3їЗащото така казва Господ На Юдовите и ерусалимските мъже: Разорете целините си, И не сейте между тръни.

4їОбрежете се на Господа. И отнемете краекожието на сърдцата си, Мъже Юдови и жители ерусалимски, За да не излезе яростта Ми като огън, И да не пламне така щото да няма кой да я угаси, Поради злото на делата ви.

5їВъзвестете на Юда, И прогласете на Ерусалим, казвайки: Затръбете по земята; Извикайте високо, та речете: Съберете се, и нека влезем в укрепените градове.

6їИздигнете знаме към Сион; Бягайте, не се спирайте; Защото Аз ще докарам зло от север, И голяма погибел.

7їЛъвът възлезе от гъсталака си, И изтребителят на народите тръгна, Излезе от мястото си, за да запусти земята ти, И за да бъдат съсипани градовете ти та да останат без жители.

8їЗатова препашете се с вретища, плачете и лелекайте; Защото пламенната ярост Господна не се отвърна от нас.

9їВ оня ден, казва Господ, Разумът на царя ще се изгуби, И разумът на първенците, Свещениците ще се смутят, И пророците ще се ужасят.

10їТогава рекох: О, Господи Иеова! Ти наистина съвсем си излъгал тия люде и Ерусалим, Като си казал: Мир ще имате; Когато напротив ножът е стигнал до душата им.

11їВ онова време ще рекат на тия люде и на Ерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър Към дъщерята на людете Ми, - не за да отвее нито да очисти;

12їДа! силен вятър ще дойде от тях за Мене; И Аз сега ще произнеса съдби против тях.

13їЕто, като облак ще се издигне. И колесниците му като вихрушка; Конете му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.

14їЕрусалиме, измий сърдцето си от зло, За да се избавиш; До кога ще стоят в тебе лошите ти помисли?

15їЗащото глас известява от Дан И прогласява скръб от Ефремовата планина, казвайки:

16їОбявете на народите, Ето, прогласете относно Ерусалим, Че идат обсадители от далечна страна, И издават вика си против Юдовите градове.

17їКато полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.

18їТвоето поведение и твоите дела ти причиниха това; Това е плодът на твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърдцето ти.

19їЧреслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърдцето ми; Сърдцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.

20їПогибел връх погибел се прогласява, Защото цялата земя се опустошава; Внезапно се развалиха шатрите ми, И завесите ми в един миг.

21їДо кога ще гледам знаме И ще слушам тръбен глас?

22їЗащото Моите люде са безумни, Не Ме познават; Глупави чада са, и нямат разум; Мъдри са да вършат зло, Но да вършат добро не умеят.

23їПогледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и праздна, - На небето, и нямаше светлината му.

24їПогледнах на планините, и, ето, трепереха, И всичките хълмове се тресяха.

25їПогледнах, и, ето, нямаше човек, И всичките небесни птици бяха избягали,

26їПогледнах, и, ето, плодородната страна бе пуста, И всичките й градове бяха съсипани От присъствието на Господа И от Неговия пламенен гняв.

27їЗащото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; Но съвършено изтребление няма да нанеса.

28їЗатова земята ще жалее, И небето горе ще се помрачи, Защото Аз изговорих това, Аз го намислих, Не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него.

29їОт шума на конниците и на стрелците Всеки град ще побегне; Ще отидат в гъсталаците И ще се изкачат по скалите; Всеки град ще бъде изоставен, И не ще има човек да живее в тях.

30їА ти запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, Ако и със златни накити да се украсиш, Ако и с много боя да боядисаш очите си, Напраздно ще се украсиш; Любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти.

31їЗащото чух глас като на жена кога ражда, Болките като на оная, която ражда първородното си, Гласа на сионовата дъщеря, Която се задъхва, простира ръцете си, И казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.

1їОбходете улиците на Ерусалим И вижте сега, научете се и потърсете по площадите му, Дали можете намери човек - Дали има някой - който да постъпва справедливо, да търси честност; И Аз ще простя на тоя град.

2їЗащото, ако и да казват: заклевам се в живота на Господа! Те наистина лъжливо се кълнат.

3їГосподи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; Изнурил си ги, но не искаха да приемат поправление; Втвърдиха лицата си повече от камък; Не искаха да се върнат.

4їТогава аз рекох: Навярно това са сиромасите, те са безумни, Защото не знаят пътя Господен, Нито закона на своя Бог.

5їЩе се обърна към големците, Та ще говоря с тях, Защото те знаят пътя Господен, Закона на своя Бог, Но и те всички са строшили хомота, Разкъсали връзките.

6їЗатова лъв от гората ще ги порази, Вълк от пустинята ще ги ограби, Рис ще причаква край градовете им; Всеки, който излезе от там, ще бъде разкъсан, Защото престъпленията им са много, Отстъпничествата им се умножиха.

7їКак ще ти простя това? Чадата ти Ме оставиха И кълняха се в ония, които не са богове; След като ги наситих, те прелюбодействуваха, И на тълпи отиваха в къщите на блудниците.

8їЗаран те са като нахранени коне; Всеки цвили подир жената на ближния си.

9їНяма ли да накажа за това? казва Господ; И душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

10їКачете се на стените му и събаряйте; Но не нанасяйте съвършено изтребление; Махнете клоновете му, Защото не са Господни.

11їЗащото Израилевият дом и Юдовият дом Се отнесоха много невярно към Мене, казва Господ.

12їОтрекоха се от Господа, Казвайки: Не Той ни заплашва с това; И няма да ни постигне зло, Нито ще видим нож или глад;

13їПророците са вятър, И слово Господно няма в тях. На сами тях ще се сбъдне това.

14їЗатова, така казва Господ Бог на Силите: Понеже изговарят тия думи, Ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън, И тия люде дърва, и ще ги пояде.

15їЕто, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас Народ от далеч, казва Господ; Народ траен е той, народ старовременен, Народ, чиито език не знаеш, Нито разбираш що говорят,

16їТулът им е като отворен гроб; Те всички са юнаци.

17їЩе изпояждат жетвата ти и хляба ти, Който синовете ти и дъщерите ти трябваше да ядат; Ще изпояждат стадата ти и чердите ти, Ще изпояждат лозята ти и смоковниците ти, Ще разбият с меч укрепените ти градове, На които ти уповаваш.

18їНо и в ония дни, казва Господ, Не ща да ви нанеса съвършено изтребление.

19їИ когато речете: Защо Господ Бог наш Ни направи всичко това? Тогава да им речеш: Както Ме оставихте Та служихте на чужди богове във вашата земя, Така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.

20їИзвестете това на Якововия дом, И прогласете го в Юда, като кажете:

21їЧуйте сега това, глупави и неразумни люде, Които имате очи, но не виждате, Които имате уши, но не чувате.

22їНе се ли боите от Мене? казва Господ, Не ще ли треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, Която не може да премине; Тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да преодолеят, При все, че бучат, пак няма да я преминат?

23їНо тия люде имат бунтовно и непокорно сърдце; Възбунтуваха се и отидоха.

24їНе казват в сърдцето си: Нека се боим сега от Господа нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жетвата.

25їВашите беззакония отвърнаха тия неща, И вашите грехове ви лишиха от доброто.

26їЗащото се намират между людете Ми нечестивци, Които, наблюдавайки като причакващ ловец, Полагат примки, ловят човеци.

27їКакто клетката е пълна с птици, Така къщите им са пълни с плод на измама, Чрез която те се възвеличиха и обогатиха.

28їОтлъстяха, лъщят, Дори преляха със своите нечестиви дела; Не защищават делото - делото на сирачето, за да благоденствуват, И правото на бедните не отсъждат.

29їНяма ли да накажа за това? казва Господ, Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

30їУдивително и ужасно нещо стана в тая страна:

31їПророците пророкуват лъжливо, И свещениците господствуват чрез тях; И людете Ми така обичат; А какво ще правите в окончателното следствие на това?

1їВениаминци, бягайте отсред Ерусалим, Затръбете в Текуе, и издигнете знак във Вет-акерем; Защото зло предстои от север, И голяма погибел.

2їКрасивата и изнежена жена Сионовата дъщеря ще изтребя.

3їОвчарите и стадата им ще дойдат при нея, Ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, Ще пасат всеки на мястото си;

4їЩе извикат: Пригответе война против нея, Станете, и нека възлезем на пладне; Горко ни! защото преваля денят, Защото се простират вечерните сенки;

5їСтанете, и да възлезем през нощта, И да съборим палатите й;

6їЗащото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата й, И издигнете могила против Ерусалим; Тоя е градът, който трябва да се накаже, Само насилие има в него.

7їКакто блика вода от извора, Така блика злото от него; Насилие и грабеж се чува в него, Пред Мене непрестанно има болест и рани,

8їПриеми поука, Ерусалиме, Да не би да се отвръща душата Ми от тебе, Да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.

9їТака казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израиля като лозе; Пак простри ръката си като гроздоберач към пръчките.

10їКому да говоря, и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано, та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, Те не благоволят в него.

11їЗатова съм пълен с яростта на Господа, Уморих се да се въздържам; Ще я изливам върху децата по улиците; И върху целия сбор на младежите, Защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, Старец заедно с престарял.

12їКъщите им ще преминат на други, Също и полетата и жените им; Защото ще простра ръката Си Върху жителите на тая страна, казва Господ;

13їЗащото от малък до голям Всеки от тях се е предал на сребролюбие, И от пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.

14їПовърхностно са лекували те раната на людете Ми, Като са казали: Мир, мир! а пък няма мир.

15їЗасрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова ще паднат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.

16їТака казва Господ: Застанете на пътищата, та вижте, И попитайте за древните пътеки, Где е добрият път, и ходете по него, И ще намерите покой за душите си; Но те рекоха: Не щем да ходим в него.

17їПоставих и пазачи над вас Та казах: Слушайте гласа на тръбата; Но те рекоха: Не щем да слушаме.

18їЗатова, слушайте народи, И ти, съборе, узнай що има между тях.

19їСлушай земьо; Ето, Аз ще докарам зло върху тия люде, Дори плода на помислите им; Защото не послушаха словата Ми, А колкото за закона Ми, те го отхвърлиха,

20їЗащо Ми е ливанът що донасят от Сава, И благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не Ми са приятни, Нито жертвите ви угодни.

21їЗатова, така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред тия люде препънки, От които ще се спъват бащите и синовете заедно; И съседът и приятелят му ще загинат заедно,

22їТака казва Господ: Ето, люде идат от северната страна, И велик народ ще се подигне от краищата на земята.

23їЛък и копие държат, Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като море, Възседнали са на коне, Всеки опълчен, както мъж за бой, Против тебе, дъщерьо сионова.

24їОткакто сме чули вест за тях Ръцете ни отслабнаха, Мъки ни обзеха и болки Като на жена, която ражда.

25їНе излизайте на полето и на път не ходете, Защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.

26їДъщерьо на людете Ми, препаши се с вретище И валяй се в пепел; Жалей като за единороден син, заплачи горчиво, Защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.

27їПоставих те изпитател и крепост между людете Си, За да узнаеш и да изпиташ пътя им.

28їТе всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; Мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.

29їДухалото изгоря; оловото се изпояде от огъня; Разтопителят напраздно разтопява. Защото злите не се отделиха.

30їСребро за смет ще ги нарекат, Защото Господ ги е отхвърлил.
ГЛАВА 7

1їСловото, което дойде към Еремия от Господа, казвайки:

2їЗастани в портата на дома Господен, Та възгласи там това слово, като кажеш: Слушайте словото Господно, всички юдейци, Които влизате през тези порти за да се преклоните Господу.

3їТака казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си, И Аз ще ви утвърдя на това място.

4їНе уповавайте на лъжливи думи, та да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, Храмът Господен е това.

5їЗащото ако наистина поправите пътищата си и делата си; Ако съдите съвършено право между човека и ближния му;

6їАко не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата, И не проливате невинна кръв на това място, Нито следвате чужди богове за ваша повреда;

7їТогава ще ви направя да живеете на това място, В земята, която дадох на бащите ви от века и до века.

8їЕто, вие уповавате на лъжливи думи, От които няма да се ползувате.

9їКато крадете, убивате, прелюбодействувате, И се кълнете лъжливо и кадите на Ваала, И следвате други богове, които не сте познавали.

10їДохождате ли после да стоите пред Мене в тоя дом, Който се нарича с Моето име, И да казвате: Отървахме се, - за да вършите всички тия мерзости?

11їТоя дом, който се нарича с Моето име, Вертеп ли за разбойници стана във вашите очи? Ето, сам Аз видях това, казва Господ.

12їНо идете сега на мястото Ми, което бе в Сило, Гдето в начало настаних името Си, Та вижте що му сторих, Поради злодеянието на людете Си Израиля.

13їИ сега понеже извършихте всички тия дела, казва Господ, И Аз ви говорих, като ставах рано и говорех, а вие не послушахте, И ви виках, но не отговорихте;

14їЗатова ще направя на дома, който се нарича с Моето име, На който вие уповавате, И на мястото, което дадох вам и на бащите ви, Както направих на Сило.

15їИ ще ви отхвърля от лицето Си, Както отхвърлих всичките ви братя, Цялото Ефремово потомство.

16їЗатова ти недей се моли за тия люде, И не възнасяй вик или молба за тях, Нито ходатайствувай пред Мене; Защото няма да те послушам.

17їНе видиш ли що вършат те в Юдовите градове И по ерусалимските улици;

18їЧадата събират дърва, и бащите кладат огъня, А жените месят тестото, За да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други богове, Та да Ме разгневят.

19їНо Мене ли разгневяват? казва Господ, - Дали не себе си разгневяват за посрамяване на своите лица?

20їЗатова, така казва Господ Иеова: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място, На човек и на животно. На полските дървета и на земния плод; И ще пламне, и няма да угасне.

21їТака казва Господ на Силите, Израилевият Бог; Притурете всеизгарянията си на жертвите си, И яжте месото и от тях.

22їЗащото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди, За всеизгаряния и жертви В деня, когато ги изведох из Египетската земя;

23їНо това им заповядах като рекох: Слушайте гласа Ми, И Аз ще ви бъда Бог, И вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви заповядам, За да благоденствувате.

24їТе, обаче, не послушаха нито преклониха ухото си, Но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърдце, И отидоха назад, а не напред.

25їОт деня, когато излязоха бащите ви из Египетската земя, до днес Пращах всичките Си слуги пророците при вас, Като ставах рано всеки ден и ги пращах;

26їТе, обаче, не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, Но закоравиха врата си; Постъпиха по-зле от бащите си.

27їЗатова говори им всички тия думи. Но те няма да те послушат; Тоже извикай към тях, Но те не ще ти отговорят.

28їТогава им кажи: Тоя е народът, който не слуша гласа на Господа своя Бог, Нито приема наставления; Честността изчезна и се изгуби от устата им.

29їОстрижи косата си, дъщерьо ерусалимска, и хвърли я, И плачи със силен глас по голите височини; Защото Господ отхвърли и остави поколението, на което се разгневи.

30їЗащото юдейците сториха това, което бе зло пред Мене, казва Господ; Поставиха мерзостите си в дома, Който се нарича с Моето име, та го оскверниха.

31їИ издигнаха високите места на Тофет. Който е в долината на Еномовия син, За да горят синовете си и дъщерите си в огъня, - Нещо, което не съм заповядал, нито Ми е дохождало на ум.

32їЗатова, ето, идат дни, казва Господ, Когато няма да се нарича вече Тофет, Нито долина на Еномовия син, Но Долина на клането; Защото ще погребват в Тофет понеже не ще остане място другаде;

33їИ труповете на тия люде ще бъдат Храна на небесните птици и на земните зверове И не ще има кой да ги плаши.

34їТогава ще направя да престане в Юдовите градове И по ерусалимските улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невестата; Защото земята ще запустее,
ГЛАВА 8

1їВ онова време, каза Господ, ще извадят от гробовете им Костите на Юдовите царе и костите на техните първенци, Костите на свещениците и костите на пророците, И костите на ерусалимските жители;

2їИ ще ги пръснат пред слънцето и луната И пред цялото небесно воинство, които те обичаха, На които служиха и които последваха, Които потърсиха и на които се поклониха; Тия кости не ще бъдат събрани нито погребани, Но ще служат за тор по лицето на земята.

3їИ смъртта ще бъде по-желателна от живота За всичките останали, оцелели от тоя лош род, Които би останали във всичките места, гдето бих ги изгонил, Казва Господ на Силите.

4їПри това рече им: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?

5їЗащо прочее, се отбиха тия ерусалимски люде С неизменимо отбиване, Като се прилепват за измамата И не искат да се върнат?

6їСлушах и чух, но те не говореха право; Няма кой да се кае поради злото си И да рече: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще Както кон, който стремително тича в боя.

7їДаже щъркелът по небето знае определените си времена, И гургулицата, и лястовицата, и жеравът Пазят времето на дохождането си; А Моите люде не знаят закона Господен.

8їКак казвате: Ние сме мъдри, И законът Господен е с нас? Ето, наистина и него Лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.

9їМъдрите се посрамиха, Уплашиха се, и хванати бидоха; Ето, отхвърлиха словото Господно; И каква мъдрост има в тях?

10їЗатова ще дам жените им на други, И нивите им на ония, които ще ги завладеят; Защото всеки от малък до голям, Се е предал на сребролюбие; От пророк до свещеник, Всеки постъпва лъжливо.

11їИ повърхностно лекува раната на дъщерята на людете Ми, Като казваха: Мир, мир! а пък няма мир.

12їЗасрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя. Нито са знаели да почервенеят; Затова ще падат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ;

13їСъвършено ще ги изтребя, казва Господ; Не ще има гроздове на лозата Нито смокини на смоковницата, И листът ще повехне, И даже това, което им съм дал, ще избяга от тях.

14їЗащо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове, И нека загинем там; Защото Господ нашият Бог не ни е предал на погибел. И напоил ни е с горчива вода, Понеже съгрешихме на Господа.

15їОчаквахме мир, но никакво добро не дойде, - Време на изцеление, но, ето, смущение.

16їПръхането на конете му се чу от Дан; Цялата страна се потресе от гласа на цвиленията на яките му коне; Защото дойдоха та изпоядоха страната и всичко що има по нея, Града и ония, които живеят в него.

17їЗащото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, Които не се омайват, Но ще ви хапят, казва Господ.

18їДано бих намерил утешение за скръбта си! Сърдцето ми е от дън изнемощяло.

19їЕто, гласът на дъщерята на людете Ми, Която вика от далечна земя, като казва: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, С чуждите суети?

20їПремина жетвата, мина се лятото, И ние не се избавихме.

21їСъкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на людете Ми; Помрачен съм; ужас ме обзе.

22їНяма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? Защо, прочее, изцеляването на дъщерята на людете Ми не се усъвършенствува?