Плачът на еремия

1їСловото, което пророк Еремия говори на Варуха Нириевият син, когато написа в книга тия думи от Еремиевите уста, в четвъртата година на Юдовия цар Иоаким Иосиевия син, и рече:

2їТака казва Господ, Израилевият Бог, на тебе, Варуше;

3їРекъл си: Горко ми сега! защото Господ притури печал на скръбта ми. Уморих се от въздишането си, и не намирам почивка.

4їТъй да му речеш: Така казва Господ: Ето, онова, което съградих, Аз ще съборя, и онова, което насадих, Аз ще изкореня, и то по цялата тая земя.

5їА ти търсиш ли за себе си големи неща? Не търси; защото, ето, Аз ще докарам зло върху всяка твар, казва Господ; но на тебе ще подаря живота за корист по всичките места гдето отидеш.

1їГосподното слово, което дойде към пророк Еремия за народите.

2їЗа Египет. Относно войската на египетския цар Фараон Нехао, която бе в Кархамис при реката Ефрат, която вавилонският цар Навуходоносор порази в четвъртата година на Юдовия цар Иоаким Иосиевия син:

3їПригответе щит и щитче, Та пристъпете на бой.

4їВпрегнете конете, и вие конници възседнете; И застанете напред с шлемовете си, Лъснете копията, облечете се с брони.

5їЗащо ги виждам уплашени и върнати назад, Силните им сломени И бърже побягнали без да гледат назад, И ужас от всяка страна? казва Господ.

6їБързият да не избяга, И силният да се не отърве; Ще се спънат и ще паднат към север При реката Ефрат.

7їКой е този, който се издига като Нил, Чиито води се вълнуват като реки?

8їЕгипет е, който се издига като Нил, И неговите води се вълнуват като реки; И той казва: Ще се издигна, ще покрия света, Ще разоря и града и жителите му.

9їНапред, коне; Спускайте се диво, колесници! Нека излизат силните! Ония от Етиопия и Ливия, които държат щит, И лидийците, които употребяват и запъват лък!

10їЗащото тоя ден е ден на Иеова, Господ на Силите, Ден за въздаяние, за да въздаде на враговете Си; Ножът ще ги пояде, И ще се насити и опие от кръвта им; Защото Иеова, Господ на Силите, има жертва В северната страна при реката Ефрат.

11їДаже ако възлезеш в Галаад и вземеш балсама, Девице, дъщерьо египетска, Напразно ще употребяваш много церове, Защото няма изцеление за тебе,

12їНародите чуха за посрамяването ти, И викът ти изпълни света; Защото силен се сблъсква със силен, Та и двамата паднаха заедно.

13їСловото, което Господ говори на пророк Еремия за дохождането на вавилонския цар Навуходоносор, за да порази Египетската земя:

14їИзвестете в Египет и разгласете в Мигдол, Възгласете в Мемфис и в Тафнес; Речете: Застани на ред и бъди готов, Защото ножът изяде ония, които са около тебе.

15їЗащо се завлякоха твоите юнаци? Не устояха защото Господ ги откара.

16їТой накара мнозина да се спъват; Даже паднаха един върху друг; И казваха: Станете да се върнем при людете си И в родната си земя От лютия нож,

17їТе викаха там: Египетският цар Фараон е празен шум; Той пропусна определеното време.

18їЗаклевам се в живота Си, казва Царят, Чието име е Господ на Силите, Че както един Тавор между планините и както един Кармил при морето, Така непременно ще дойде той.

19їДъщерьо, която живееш в Египет, Приготви си потребното за плен; Защото Мемфис ще запустее и ще бъде изгорен, И ще остане без жител.

20їЕгипет е като прекрасна юница; Но погибел иде от север, да! иде.

21їИ самите му наемници всред него са като тлъсти юнци; Защото и те се върнаха, Побягнаха заедно, не устояха; Понеже денят на бедствието им дойде върху тях, Времето на наказанието им.

22їГласът му е като глас на земя като се хлъзга; Защото излизат със сила, И идат против него със секири Както дървари.

23їЩе изсекат леса му, казва Господ, Ако и да е неизследим; Защото по множество те са повече от скакалците, И са безбройни.

24їЩе се посрами египетската дъщеря; Ще бъде предадена в ръката на северните люде.

25їГоспод на Силите, Израилевият Бог, казва: Ето, ще накажа Но-Амон. Да! Фараона и Египет, Боговете му и царете му, Самият Фараон и ония, които уповават на него;

26їИ ще ги предам в ръката на ония, които искат живота им, В ръката на вавилонския цар Навуходоносора И в ръката на слугите му; А подир това Египет ще бъде населен Както в предишните дни, казва Господ.

27їНо не бой се, ти, служителю Мой Якове, Нито се страхувай, Израилю; Защото, ето, ще те избавя от далечна страна, И потомството ти от земята, гдето са пленени; Яков ще се върне, ще се успокои, и ще си почине, И не ще има кой да го плаши.

28їНе бой се служителю Мой Якове, казва Господ, Защото Аз съм с тебе; Защото ако и да довърша Всичките народи, гдето съм те откарал, Тебе, обаче, не ща да довърша; Но ще те накажа с мярка, А не мога да те изкарам съвсем невинен.
ГЛАВА 47

1їГосподното слово, което дойде към пророк Еремия за филистимците, преди да е разорил Фараон Газа.

2їТака казва Господ: Ето, води прииждат от север, И, като станат поток наводняващ Ще потопят земята и всичко що има в нея, Града и ония, които живеят в него; Тогава човеците ще викнат. И всичките земни жители ще излелекат.

3їОт тропота на копитата на яките му коне, От спускането на колесниците му, От гърма на колелата му, Бащите не ще се обърнат да гледат децата си; Понеже ръцете им са отслабнали

4їПоради денят, който иде, За да разруши всичките филистимци, Да отсече от Тир и Сидон И най-последния помощник; Защото Господ ще разруши филистимците, Останалите от остров Кафтор.

5їПлешивост постигна Газа; Аскалон загина с останалите от полето им. До кога ще правиш нарязвания на снагата си?

6їО, мечо Господен, До кога не ще си починеш? Върни се в ножницата, Успокой се и почини си.

7їОбаче как да си починеш, Тъй като Господ ти е дал заръчка Против Аскалон и против крайморието? Там го е определил.

1їЗа Моава. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! защото се опустоши; Кириатаим се посрами, защото биде превзет; Мисгав се посрами, защото биде разтрошен.

2їМоав няма вече да се хвали; В Есевон измислиха зло против него, като казаха: Елате! да го изтребим, та да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; Ножът ще те преследва.

3їГлас на писък от Оронаим, Ограбване и страшно разрушение!

4їМоав биде разрушен; Малките му деца изпищяха.

5їЗащото в нагорнината на Луит Ще се издига плач върху плач, Понеже в нанадолнината на Оронаим Чуха плачевния писък на жертвите на разрушение.

6їБягайте, отървете живота си, И бъдете като изтравничето в пустинята.

7їЗащото, понеже си уповавал на делата си и на съкровищата си, Сам ти също ще бъдеш хванат; И Хасом ще отиде в плен Заедно със свещениците си и първенците си.

8їИ разорителят ще дойде във всеки град; Ни един град не ще се избави; Още и долината ще бъде опустошена, И полето ще се разори, Както рече Господ.

9їДайте крила на Моава, За да литне и да избяга; Защото градовете му ще запустеят, И не ще им кой да живее в тях.

10їПроклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно; И проклет оня, който въздържа ножа си от кръв.

11їМоав е бил на спокойствие от младините си, И е почивал като вино на дрождията си; Не е бил протакан от съд в съд, Нито е ходил в плен; Защото вкусът му си е останал в него, И духът му не се е променил.

12їЗатова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; И ще изпразднят съдовете му и разкъсат меховете му.

13їИ Моав ще се посрами за Хамоса, Както се посрами Израилевият дом За Ветил, на който уповаваха.

14їКак казвате: Ние сме силни мъже, Мъже храбри за война?

15їМоав биде разорен, градовете му изгоряха, И отбраните му младежи слязоха да бъдат заклани, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

16їПогибелта на Моава скоро ще дойде, И злото му иде много бързо.

17їВсички, които сте около него, оплаквайте го; И всички, които знаете името му, речете: Как се счупи якият скиптър, Славната тояга!

18їДъщерьо, която живееш в Девон, Слез от славата си, та седни в безводно място; Защото разорителят на Моава възлезе против тебе И ще съсипе крепостите ти.

19їЖителко в Ароир, Застани при пътя, та съгледай; Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, Като речеш: Що стана?

20їМоав се посрами, защото е разрушен Излелекай и викни; Известете в Арнон, че Моав биде запустен.

21їСъдба сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат,

22їДевон, Нево и Вет-девлатаим,

23їКириатаим, Вет-гамул и Вет-меон,

24їКариот Восора И всичките градове на Моавската земя, далечни и близки.

25їРогът на Моава се строши, И мишцата му се смаза, казва Господ.

26їОпийте го. Защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, Тоже и той ще бъде за присмех.

27їЗащото не стана ли на тебе Израил за присмех? Намери ли се той между крадци, Щото колкото пъти говориш за него движиш рамената си презрително?

28їМоавски жители, Напуснете градовете, заселете се в канарата, И бъдете като гълъбица, която се загнездява По страните на входа на пещерата.

29їЧухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му, надутостта му И надменността на сърдцето му.

30їАз зная, че неговият гняв Е празен, казва Господ; Самохвалствата му не са извършили нищо.

31їЗатова ще излелекам за Моава; Да! ще извикам за целия Моав; Ще заридаят за мъжете на Кир-арес.

32їО, лозо на Севма, Ще плача за тебе повече отколкото плака Язир; Твоите клончета преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир; Грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.

33їОтне се веселието и радостта От плодоносното поле и от Моавската земя; И спрях виното от линовете, Та да няма вече кой да тъпче грозде с възклицание; Възклицание няма да се чуе,

34їПоради вопъла на Есевон, който стигна до Елеала И до Яса, те нададоха глас От Сигор до Оронаим, До Еглат-шелишия; Защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

35їПри това казва Господ, ще премахна от Моава Онзи, който принася всеизгаряне по високите места, И онзи, който кади на боговете си.

36їЗатова сърдцето ми звучи за Моава като свирка, И сърдцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; Защото изобилието, което доби, изчезна.

37їЗащото всяка глава е плешива, И всяка брада обръсната; По всичките ръце има нарязвания, И на кръста вретище.

38їПо всичките къщни покриви на Моава И по улиците му има плач навред; Защото строших Моава като непотребен съд, казва Господ,

39їКак се строши! лелекат те; Как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех И за ужасяване на всички, които са около него.

40їЗащото така казва Господ: Ето, неприятелят ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Моава.

41їГрадовете се превзеха, крепостите хванати с изненада, И сърдцата на силните моавци ще бъдат в оня ден Като сърдцето на жена в родилни болки.

42їИ Моав ще бъде изтребен тъй щото да не е вече народ, Защото се надигна против Господа.

43їСтрах, яма и примка те налетяха Жителю моавски, казва Господ.

44їКойто избегне от страха ще падне в ямата, И който излезе от ямата ще се хване в примката; Защото ще докарам върху него, да! върху Моава, годината на наказанието им, казва Господ.

45їОния, които бягаха, Застанаха изнемощели под сянката на Есевон: Огън обаче излезе из Есевон, И пламък отсред Сион, Който погълна моавския край И темето на шумните борци.

46їГорко ти Моаве; Хамосовите люде загинаха; Защото синовете ти се хванаха пленници И дъщерите ти пленници.

47їНо при все това, Аз ще върна моавските пленници В послешните дни, казва Господ. До тук съдбата на Моава.

1їЗа амонците. Така казва Господ: Израил няма ли синове? Няма ли наследник? Тогава защо амоновият цар владее Газа, И людете му живеят в неговите градове?

2їЗатова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя да се чуе тревога за война Против Рава на амонците; И тя ще стане грамада развалини, И селата й ще бъдат изгорени с огън; Тогава Израил ще завладее ония, които са владели него, казва Господ.

3їИзлелекай, Есевоне, защото Гай се разруши, Извикайте, дъщери на Рава, препашете се с вретище; Плачете и лутайте се между оградите; Защото царят им ще отиде в плен Заедно със свещениците си и с първенците си.

4їЗащо се хвалиш с долините? Водите на долината ти изтекоха, дъщерьо отстъпнице, Която си уповавала на съкровищата си И си казала: Кой ще дойде против мене?

5їЕто, казва Господ, Иеова на Силите, Аз нанасям върху тебе страх От всички, които са около тебе; И вие ще бъдете изпъдени всеки къде му очи видят, Без да има кой да прибере скитащите се.

6їА после ще върна от плен Амонците, казва Господ.

7їЗа Едом. Така казва Господ на Силите: Няма ли вече мъдрост в Теман? Изгуби ли се разсъдъка от благоразумните? Изчезна ли мъдростта им?

8їБягайте, завърнете се, направете си дълбоки места за живеене, Дедански жители; Защото ще докарам върху Исава бедствието му - Времето, когато ще го накажа.

9їАко дойдеха при тебе гроздоберци, Не щях ли да оставя пабирък? Ако дойдеха крадци през нощта, Не биха ли грабнали само това, що им е доволно?

10їНо Аз оголих Исава, Открих скришните му места, И той не ще може да се скрие; Разграби се челядта му, братята му и съседите му. И него го няма.

11їОстави сирачетата си; Аз ще ги запазя живи; И вдовиците ти нека уповават на Мене.

12їЗащото така казва Господ: Ето, ония, на които не се падаше да пият от чашата, Непременно ще пият; А ти ли ще останеш съвсем ненаказан? Няма да останеш ненаказан, Не, непременно ще пиеш,

13їЗащото се заклех в Себе Си, казва Господ, Че Восора ще стане за очудване и за укоряване, Пуста и за проклетия, И всичките й градове ще се обърнат на вечна пустота.

14їЧух известие от Господа, И посланик биде изпратен между Народите да каже: Съберете се, та дойдете против нея. И станете на бой,

15їЗащото, ето, Аз ще те направя малък между народите. Презрян между човеците.

16їКолкото за твоята ужасителност, Гордостта на сърдцето ти те е измамила, О, ти, който живееш в пукнатините на канарите, Който владееш висината на хълмовете; Но ако и да поставиш гнездото си високо като орел. И от там ще те сваля, казва Господ,

17їЕдом ще стане за очудване; Всеки, който би минал през него, ще се очуди, И ще подсвирне за всичките му язви.

18їКакто при разорението на Содома и Гомора И ближните им градове, казва Господ, Така никой човек няма да живее там, Нито ще пришелствува там човешки син.

19їЕто, като лъв от прииждането на Иордан, Той ще възлезе против богатото пасбище; Защото аз мигновено ще изпъдя Едом от там, И онзи, който бъде избран, ще поставя над него. Защото кой е подобен на Мене? и кой ще Ми определи времето за съд? И кой е оня овчар, който ще застане против Мене?

20їЗатова слушайте решението, Което Господ е взел против Едом, И намеренията, които е намислил против жителите на Теман; Непременно ще повлекат и най-малките от стадото; Непременно ще направи да запустее пасбището им заедно с тях.

21їОт слуха за разорението им земята се тресе; Издава се вик, чийто шум се чува до Червеното море.

22їЕто, като възлезе ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Восора; И в оня ден сърдцето на Едомовите силни Ще бъде като сърдцето на жена, когато ражда,

23їЗа Дамаск. Емат и Арфад се посрамиха Защото чуха лоша вест; стопиха се; Тъга има както на морето, Което не може да утихне.

24їДамаск отслабна, Обърна се в бяг, Трепет го обзе; Скръб и болки го обладаха, Както на жена, когато ражда.

25їКак не биде пощаден тоя прочут град, Град, който е удоволствието ми;

26їЗатова младежите му ще паднат в улиците му, И всичките военни мъже ще загинат в оня ден, Казва Господ на Силите.

27їВ стената на Дамаск Аз ще запаля огън, Който ще пояде палатите на Венадада.

28їЗа Кидар и за асорските царства, които вавилонският цар Навуходоносор порази. Така казва Господ: Станете, възлезте към Кидар, Та погубете източните жители.

29їЩе отнемат шатрите им и стадата им; Ще вземат за себе си завесите им, Всичката им покъщнина и камилите им; И ще извикат към тях: Ужас от всяка страна!

30їБягайте, отстранете се надалече, Направете си дълбоки места за живеене, Асорски жители, казва Господ; Защото вавилонският цар Навуходоносор Е сторил намерение против вас, И е намислил кроеж против вас.

31їСтанете, възлезте при спокойния народ, Който живее безгрижно, казва Господ, Които нямат ни порти, ни лостове, Но живеят сами.

32їКамилите им ще бъдат за обир, И многото им добитък за корист; Аз ще разпръсна по всичките ветрища Ония, които си стрижат издадените части на косата, И ще докарам погибелта им от всяка тяхна страна, казва Господ.

33їА Асор ще стане жилище на чакали, Пустиня до века; Там няма да живее човек, Нито ще пришелствува в него човешки син.

34їГосподното слово, което дойде към пророк Еремия за Елам, в началото на царуването на Юдовия цар Седекия, като рече:

35їТака казва Господ на Силите: Ето, се счупя лъка на Елам, Тяхната главна сила.

36їЩе докарам върху Елам четирите ветрища От четирите страни на небето, И ще ги разпръсна по всички тия ветрища; Та не ще има народ Гдето да не отидат изпъдените еламци.

37їИ Аз ще разтреперя еламците пред неприятелите им, И пред ония, които искат живота им; И ще докарам върху тях зло - Пламенният Си гняв, казва Господ; Ще пратя и нож подир тях Докле ги довърша.

38їИ като представя престола Си в Елам Ще изтребя от там Цар и първенци, казва Господ.

39їНо в послешните дни Ще възвърна пленените еламци, казва Господ.

1їСловото, което Господ говори чрез пророк Еремия за Вавилон, за Халдейската земя:

2їИзвестете между народите, Прогласете, и дигнете знаме; Прогласете, не крийте; Казвайте: Превзе се Вавилон, Посрами се Вил, Разруши се Меродах, Посрамиха се изваяните му, строшиха се идолите му;

3їЗащото от север възлиза против него народ, Който ще запусти земята му Тъй щото няма кой да живее в нея; От човек до животно бягат и ги няма,

4їВ ония дни и в онова време, казва Господ, Ще дойдат израилтяните Заедно с юдеите; Като ходят ще плачат И ще потърсят Господа своя Бог.

5їЩе питат за Сион С лицата си обърнати към него, и ще казват: Дойдете, да се присъединим към Господа, Във вечен завет, който няма да се забрави,

6їЛюдете Ми станаха изгубени овце; Пастирите им ги заблудиха, Накараха ги да се скитат по планините; Те отидоха от планина на хълм, Забравиха кошарата си.

7їВсички, които ги намираха изяждаха ги; И противниците им рекоха: Не сме ние виновни, Защото те съгрешиха против Господа, обиталището на правдата, Да! против Господа, надежда на бащите им.

8їБягайте изсред Вавилон, Излезте из земята на халдейците, И бъдете като козли пред стадо.

9їЗащото, ето, Аз ще подигна И ще направя да възходят против Вавилон Големи народи, събрани от северната земя, Които ще се опълчат против него; От там ще се превземе; Стрелите им ще бъдат като на силен изтребител, Който не се връща празен.

10їИ Халдея ще бъде разграбена; Всичките й грабители ще се наситят, казва Господ.

11їПри все, че се радвате, при все, че се веселите, Вие обирачи на наследството Ми, При все, че скачате като юница на трева, И цвилите като яки коне,

12їПак майка ви ще се посрами много, Родителката ви ще се смути; Ето, тя ще бъде последна между народите Земя пуста, суха и непроходима.

13їПоради гнева Господен тя няма да бъде населена, Но цяла ще запустее; Всеки, който минава през Вавилон, ще се очуди, И ще подсвирне за всичките негови язви.

14їОпълчете се против Вавилон отвред, Всички, които запъвате лък; Стреляйте против него, не жалете стрели, Защото той съгреши на Господа.

15їВъзкликнете поради него отвред, Защото той се покори; Укрепленията му паднаха, Стените му се събориха; Защото това е въздаянието Господно; Отплатете му; Както той е направил, така му направете.

16їОтсечете от Вавилон сеяча И онзи, който държи сърп в жетвено време; Поради страха от лютия меч Всеки от тях ще се върне при людете си, И всеки ще бяга в земята си.

17їИзраил е изгонена овца, Която лъвове гониха; Първо асирийският цар я изяде, А после тоя вавилонски цар Навуходоносор Сгриза костите й.

18їЗатова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще накажа вавилонския цар и земята му, Както наказах асирийския цар.

19їИ ще доведа Израиля пак в пасбището му; Той ще пасе в Кармил и Васан, И душата му ще се насити Върху Ефремовата гора и в Галаад.

20їВ ония дни и в онова време казва Господ, Беззаконието на Израиля ще се потърси, и не ще го има, И греховете на Юда, и няма да се намерят; Защото ще простя на оцелелите, които оставям.

21їВъзлез против земята, която двойно се е разбунтувала, - Против нея и против жителите; които ще бъдат наказани; Разори и подир разорените, обречи на изтребление, казва Господ, Като извършиш всичко, както ти заповядах.

22їБоен вик има в страната, Вик и на страшно разорение.

23їКак се счупи и сломи Чукът на целия свят! Как се обърна Вавилон на пустота между народите!

24їПоставих ти примка, и ти се хвана, Вавилоне, без да се сетиш; Намерен биде, още и уловен, Защото си се възпротивил на Господа.

25їГоспод отвори оръжейницата Си, Та извади оръжията на гнева Си; Защото Иеова, Господ на Силите, има да извърши дело В земята на халдейците.

26їДойдете против него от най-далечния край, Отворете житниците му, Натрупайте го като купове и го обречете на изтребление; Нищо да не остане от него.

27їИзколете всичките му телци; Нека слязат на клане; Горко им! Защото дойде денят им, Времето за наказанието им.

28їГласът на ония, които бягат, И които са се отървали от вавилонската земя, За да извести в Сион Въздаянието от Господа нашия Бог, Въздаянието за храма Му!

29їСвикайте стрелците против Вавилон, Всички, които запъват лък; Разположете стан изоколо против него, Та да не се отърве никой от него; въздайте му според делата му, Според всичко що е направил така му направете; Защото се е възгордял против Господа, против Светия Израилев.

30їЗатова младежите му ще паднат в улиците му, И всичките му военни мъже Ще загинат в оня ден, казва Господ.

31їЕто, Аз съм против тебе, о граде горделиви, Казва Господ, Иеова на Силите; Защото настана денят ти, Времето, когато ще те накажа.

32їГорделивият ще се препъне и падне, И не ще има кой да го дигне; И ще запаля огън в градовете му, Който ще погълне всичко около него.

33їТака казва Господ на Силите: Израилтяните и юдейците се угнетяват заедно; Всички, които ги заплениха, задържат ги, Отказват да ги пуснат.

34їНо Изкупителят им е мощен; Господ на Силите е името Му; Непременно ще се застъпи за делото им, За да успокои света. И да смути вавилонските жители.

35їМеч има върху халдейците, казва Господ, И върху жителите на Вавилон. И върху първенците му, и върху мъдрите му!

36їМеч има върху измамниците! и те ще избезумеят; Меч върху юнаците му! и те ще се ужасяват;

37їМеч има върху конете им, върху колесниците им, И върху всичките разноплеменни люде, които са всред него! И ще станат като жени; Меч върху съкровищата му! и ще се разграбят;

38їСуша има върху водите му; и ще пресъхнат; Защото е земя предадена на изваяни, И жителите й са полудели за страшилищата си.

39їЗатова зверове от пустинята и хиени Живеят там, И камилоптици ще живеят там; И не ще бъде населен вече до века, Нито обитаем из род в род.

40їКакто когато Бог разори Содома и Гомора И ближните им градове, казва Господ, Така никой човек няма да живее там, Нито ще пришелствува там човешки син.

41їЕто, люде ще дойдат от север, Да! голям народ и много царе Ще се издигнат от краищата на света.

42їЛък и копие ще държат; Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като морето; Възседнали са на коне, Всеки опълчен като мъж за бой Против тебе, дъщерьо вавилонска.

43їВавилонският цар чу вестта за тях, И ръцете му ослабнаха; Мъки го обзеха, Болки като на жена, която ражда.

44їЕто, като лъв от прииждането на Иордан, Той ще възлезе против богатото пасбище; Защото Аз мигновено ще изпъдя Халдея от там, И онзи, който бъде избран, ще поставя над нея. Защото кой е подобен на Мене, и кой ще Ми определи време за съд? И кой е оня овчар, който ще застане против Мене?

45їЗатова слушайте решението, Което Господ е взел против Вавилон, И намеренията, които е намислил против земята на халдейците: Непременно ще повлекат и най-малките от стадото. Непременно ще направи да запустее пасбището им заедно с тях.

46їОт слуха за превземането на Вавилон Земята се потресе, И вопълът се разчу между народите.