Плачът на еремия

1їТака казва Господ: Ето, Аз подигам разрушителен вятър против Вавилон. И против ония, които живеят всред разбунтувалите се против Мене.

2їИ ще изпратя върху Вавилон веячи, Които ще го отвеят; и ще оголят земята му, Защото в деня на злощастието ще бъдат отвред против него.

3їСтрелец срещу стрелец нека запъва лъка си, И срещу онзи, който се големее с бронята си; Не жалете младежите му, Обречете на изтребление цялата му войска.

4їЩе паднат убити в Халдейската земя, И прободени по улиците на градовете й.

5їЗащото нито Израил, нито Юда е оставен От своя Бог, от Господа на Силите, Ако и да е пълна земята им с беззаконие Против Светия Израилев.

6їБягайте отсред Вавилон Та отървете всеки живота си; Да не загинете в беззаконието му; Защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му отдаде отплата.

7їВ ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, Която опиваше целия свят; От виното му пиеха народите, Затова народите избезумяха.

8їВнезапно падна Вавилон и се разруши; Лелекайте за него; Вземете балсама за раната му Негли се изцели.

9їОпитахме се да целим Вавилон, но не се изцели; Оставете го, и нека отидем всеки в страната си, Защото присъдата му стигна до небето, И се възвиси дори до облаците.

10їГоспод изяви правдата ни; Дойдете и нека прикажем в Сион Делото на Господа нашия Бог.

11їИзострете стрелите, дръжте здраво щитовете; Господ възбуди духа на мидийските царе, Защото намерението Му против Вавилон е да го изтреби; Понеже това е въздаянието от Господа, Въздаяние за храма Му.

12їИздигнете знаме против вавилонските стени, Усилете стражата, поставете стражари, Пригответе засади; Защото Господ намисли и ще извърши онова, Което изрече против вавилонските жители.

13їО ти, който живееш край много води, Който изобилваш със съкровища, Краят ти дойде, Границата на сребролюбието ти.

14їГоспод на Силите се е клел в Себе Си, и рекъл: Непременно ще те напълня с неприятелски мъже като със скакалци, Които ще подигнат боен вик против тебе.

15їТой е, Който направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

16їКогато издава гласа Си, водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.

17їВсеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

18їСуета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието си ще загинат.

19їОнзи, Който е делът на Якова не е като тях, Защото Той е Създател на всичко, И Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

20їТи си Ми бойна секира, оръжие за война; И чрез тебе ще смажа народи; Чрез тебе ще изтребя царства;

21їЧрез тебе ще смажа коня и конника; И чрез тебе ще строша колесницата и седещия на нея;

22їЧрез тебе ще смажа мъж и жена; Чрез тебе ще смажа стар и млад; И чрез тебе ще смажа младеж и девица;

23їЧрез тебе ще смажа овчар и стадото му; Чрез тебе ще смажа земледелец и неговия чифт волове; И чрез тебе ще смажа управители и началници.

24їИ ще въздам на Вавилон И на всичките халдейски жители За всичкото зло, което сториха на Сион Пред вашите очи, казва Господ.

25їЕто, Аз съм против тебе, планина разорителна, казва Господ, Която разоряваш целия свят; Ще простра ръката Си върху тебе И ще те изрина от скалите, И ще те направя изгорена планина.

26їНяма да вземат от тебе камък за ъгъл, Нито камък за основи; Но ще бъдеш вечно пуста, казва Господ.

27їИздигнете знаме в страната, Затръбете между народите. Пригответе против нея народите; Свикайте против нея царствата На Арарат, на Мини и на Асханаз; Поставете над нея уредник; Докарайте коне като бодливи скакалци.

28їПригответе против нея народите, Мидийските царе, управителите им, всичките им началници, И цялата подвластна на тях земя.

29їЗемята се тресе и измъчва; Защото намеренията на Господа против Вавилон ще се изпълнят. За да направи Вавилонската земя необитаема пустиня.

30їЮнаците на Вавилон престанаха да воюват, Останаха в укрепленията си; Силата им изчезна; станаха като жени; Изгориха жилищата му, Лостовете му са строшени.

31їСкороходец ще тича да посрещне скороходец, И вестител да посрещне вестител, За да известят на вавилонския цар, Че градът му се превзе от всеки край,

32їИ че бродовете са завзети с изненада, Тръсталаците изгорени с огън, и военните мъже разтреперани.

33їЗащото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Вавилонската дъщеря е като гумно, Когато е време да се вършее; Още малко и ще дойде времето на жетвата й.

34їВавилонският цар Навуходоносор ме изяде, Смаза ме, направи ме празен съд, Погълна ме като змия, Напълни корема си с моите сладки неща, И мене оттласна.

35їНеправдата, сторена на мене и на моя род. Нека падне върху Вавилон, Ще рече жителката на Сион; и: Кръвта ми нека падне върху жителите на Халдея, Ще рече Ерусалим,

36їЗатова, така казва Господ: Ето, Аз ще се застъпя за делото ти, И ще извърша въздаяние за тебе; Ще обърна реката на Вавилон в суша, И ще пресуша извора му,

37їВавилон ще стане грамади, Жилище на чакали, За очудване и подсвиркване, Необитаем.

38їЩе рикаят заедно като лъвчета, Ще реват като малки лъвчета.

39їКогато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество, И ще ги опия, за да се развеселят, И да заспят вечен сън, от който да се не събудят, Казва Господ.

40їЩе ги сваля като агнета за клане, Като овни с козли.

41їКак се превзе Сесах, И с изненада славата на целия свят! Как стана Вавилон за очудване между народите!

42їМорето се подигна против Вавилон; Покрит биде под многото му вълни.

43їГрадовете му станаха пустота, Безводна земя и пустиня, Земя, в която не живее никой човек, Нито минава през нея човешки син,

44їАз ще накажа Вила във Вавилон. И ще извадя от устата му това, което е погълнал; Народите няма да се съберат вече при него; И самата вавилонска стена ще падне.

45їЛюде Мои, излезте изсред него, И спасете всеки от вас себе си От пламенния гняв Господен.

46їДа не отслабне сърдцето ви, нито да се уплашите От вестта, която ще се чуе в тая земя; Защото една година ще дойде слух, А подир това друга година ще дойде слух И насилие на страната, властител против властител.

47їЗатова, ето, идат дни, Когато ще извърша съд върху идолите на Вавилон; И цялата му земя ще се посрами, Като паднат всичките негови всред него убити.

48їТогава небесата и земята и всичко що е в тях Ще възкликнат над Вавилон; Защото изтребителите ще дойдат против него от север, казва Господ.

49їКакто Вавилон направи да паднат Израилевите убити, Така и във Вавилон ще паднат убитите на цялата страна.

50їВие, избегнали от ножа, идете, не стойте; Помнете Господа от далеч, И нека дойде Ерусалим на ума ви.

51їЗасрамихме се, защото чухме укор; Срам покри лицето ни, Понеже чужденци влязоха в светилищата на дома Господен.

52їЗатова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще извърша съд върху идолите му, И смъртно ранените ще охкат по цялата му земя.

53їАко Вавилон би се издигнал и до небето И утвърдил на високо силата си, Пак ще дойдат от Мене изтребители върху него, казва Господ.

54їГлас на вопъл от Вавилон, И на голямо разрушение от Халдейската земя!

55їЗащото Господ изтребва Вавилон, И премахва от него големия шум; Защото техните вълни бучат като много води, И екотът на гласа им се чува;

56їЗащото изтребителят дойде върху него, да! върху Вавилон, И юнаците му се хванаха, Лъковете им се строшиха; Понеже Господ е Бог, Който въздава, И непременно ще въздаде.

57їАз ще опия първенците му и мъдрите му, Управителите му, началниците му и юнаците му; Те ще заспят вечен сън, от който няма да се събудят, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

58їТака казва Господ на Силите: Широките стени на Вавилон съвсем ще се съборят, И високите му порти ще се изгорят с огън; Племената му суетно ще се трудят, И народите му само да се предадат на огъня и да се изморят.

59 Заповедта, която пророк Еремия даде на Сараия, син на Нирия, Маасивия син, когато отиваше с Юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сараия бе главен постелник.

60 Еремия написа в една книга всичките злини, които щяха да сполетят Вавилон, именно, всичките думи, написани по-горе против Вавилон,

61 И Еремия рече на Сараия: Когато отидеш у Вавилон, гледай да прочетеш всички тия думи,

62 и да речеш: Господи, Ти си изрекъл против това място присъда, че ще го изтребиш, та да няма кой да живее в него, ни човек, ни животно, но да е вечно пусто.

63 И като изчетеш тая книга, вържи на нея камък и хвърли я всред Ефрат, и кажи:

64 Така ще потъне Вавилон и няма пак да се издигне, поради злото, което Аз ще докарам върху него, от което те и ще се изтощят. До тук са думите на Еремия.
ГЛАВА 52

1їСедекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

2їТой върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иоаким.

3їЗащото, от гнева на Господа, който пламна против Ерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, стана че Седекия възстана против вавилонския цар.

4їИ тъй, в деветата година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;

5їи градът се обсаждаше до единадесетата година на цар Седекия.

6їА в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, когато гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,

7їотвори се пролом в градската стена, поради което всичките военни мъже побягнаха, като излязоха из града през нощта през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и отидоха по пътя за полето.

8їА халдейската войска преследва царя, та стигна Седекия в ерихонските полета. И цялата му войска се разбяга от него.

9їИ хванаха царя, та го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда за него, сиреч,

10 вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всичките Юдови началници;

11 и избоде очите на Седекия, и като го върза в окопи вавилонският цар го заведе във Вавилон и го тури в тъмница, гдето остана до деня на смъртта си.

12 А в петия месец, на деветия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

13 та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, сиреч, всяка голяма къща, изгори с огън.

14 И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори всичките стени около Ерусалим.

15 Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен някои от по-сиромасите на людете, и останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

16 Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци.

17 А медните стълпове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и принесоха всичката им мед във Вавилон;

18 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.

19 Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците, и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите, - каквото беше златно като злато, и каквото сребърно като сребро.

20 Колкото за двата стълба, едното море, и дванадесетте медни юнци, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло;

21 а за тия стълпове, височината на единия стълп беше осемнадесет лакти, и окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му бе четири пръсти; той бе кух;

22 и меден капител беше върху него; а височината на единия капител бе пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия бяха мерките и на втория стълп с наровете.

23 Имаше двадесет и шест нарове на четирите страни; всичките нарове, които бяха върху мрежата наоколо бяха сто.

24 Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

25 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и седем мъжа от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намираха всред града.

26 и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

27 И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.

28 А ето людете, които Навуходоносор плени: в седмата година, три хиляди двадесет и три юдеи;

29 в осемнадесетата година на Навуходоносора той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама души;

30 а в двадесет и третата година на Навуходоносора, началникът на телохранителите Навузардан, плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет души; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души.

31 А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Иоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-меродах, в годината на въцаряването си, възвиси главата на Юдовия цар Иоахин, и го извади из тъмницата;

32 и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

33 и промениха тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него през всичките дни на живота си.

34 А колкото за храната му, даваше му се от вавилонския цар постоянна храна, ежедневен дял през всичките дни на живота му, дори до деня на смъртта му.

ПЛАЧЪТ НА ЕРЕМИЯ

1їКак седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Оная, която беше княгиня между областите, стана поданица!

2їНепрестанно плаче нощем, и сълзите й са по бузите й; Между всичките й любовници няма кой да я утешава; Всичките й приятели й изневериха; станаха й неприятели.

3їЮда отиде в плен от притеснение и тежко робуване; Живее между езичниците, не намира покой; Всичките му гонители го стигнаха всред теснините му.

4їТъжат сионските пътници, защото никой не иде на определените праздници; Всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; Девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.

5їПротивниците му взеха връх; неприятелите му благоденстват; Защото Господ го наскърби, поради многото му беззакония; Младенците му отидоха в плен пред противника.

6їИ изгуби се от сионовата дъщеря всичкото й великолепие; Първенците й станаха като елени, които не намират пасбище, И стават безсилни пред гонещия ги.

7їВ дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни Всичките желателни неща, които имаше от древни времена. Сега, когато са паднали людете му в ръката на противника, и никой не му помага; Противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

8їТежко съгреши ерусалимската дъщеря, затова се отмахна като нечисто нещо; Всички, които бяха я почитали, презряха я, защото видяха голотата й; А тя въздиша и обръща гърба си.

9їНечистотата й беше в полите й; не бе помислила за сетнината си! Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава; Виж, Господи, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи.

10їПротивникът е прострял ръката си върху всичките й желателни неща; Защото тя видя, че в светилището й влязоха езичниците, За които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

11їВсичките й люде въздишат и искат хляб; Дадоха желателните си неща за храна, за да се възобнови животът им; Виж, Господи и погледни; защото станах унижена.

12їНемарите ли, всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте, има ли страдание като страданието, което падна на мене. Когото Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.

13їОт свише Той прати огън в костите ми, който ги облада; Простря примка за нозете ми; върна ме назад; Направи ме пуста и слаба цял ден,

14їНечестията ми бидоха стегнати върху мене, като хомот от ръката Му; Те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на ония, срещу които не мога да стоя.

15їГоспод презря всичките силни мъже всред мене; Свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря,

16їЗатова аз плача; окото ми, окото ми излива вода, Защото се отдалечи от мене утешителят, Който би възобновил живота ми; Чадата ми погинаха, защото надделя неприятелят.

17їСион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Якова, щото окръжаващите го да му станат противници; Ерусалим стана между тях като нечисто нещо.

18їПраведен е Господ, защото възстанах против заповедите Му; Слушайте, моля, всички племена, и вижте скръбта ми; Девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

19їПовиках любовниците си, но те ме излъгаха; Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, Когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.

20їВиж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; Сърдцето ми от дън се свива, защото зле се разбунтувах против Тебе; Навън обезчади нож; у дома като че ли смърт владее.

21їЧуха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; Всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това; Обаче, Ти ще докараш възгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.

22їНека дойде пред Тебе всичкото им нечестие, И стори на тях както стори на мене, поради всичките ми престъпления; Защото много са въздишките ми, и сърдцето ми чезне;
ГЛАВА 2

1їКак покри Господ с облак сионовата дъщеря в гнева Си, Хвърли от небето долу на земята великолепието на Израиля. И в деня на гнева Си не си спомни за подножието Си!

2їГоспод изтреби всичките Яковови жилища, и не пожали; Събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря; събори ги до земята; Оскверни царството и първенците му

3їВ разпаления Си гняв строши всеки Израилев рог; Оттегли десницата Си от да е срещу неприятеля; И като пламенен огън, който пояжда всичко наоколо, изгори Якова.

4їЗапъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник; И изби всичко приятно на окото; Върху шатъра на сионовата дъщеря изля яростта Си като огън.

5їГоспод стана като неприятел; изтреби Израиля Изтреби всичките му палати; съсипа крепостите му; И увеличи на Юдовата дъщеря плача и риданието.

6їТой усилено събори шатъра му като колиба в градина: съсипа мястото на събранието му; Господ направи да се забрави в Сион определен праздник и събота, И в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник.

7їГоспод отхвърли олтара Си, погнуси се от светилището Си; Предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите, Които подигнаха шум в дома Господен като в праздничен ден.

8їГоспод намисли да съсипе стената на сионовата дъщеря; Опна връвта; не оттегли ръката Си от да изтреби; И направи да жалее предстението и стената; те изнемогнаха заедно.

9їПортите й затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете й; Царят й и първенците й са между езичниците, дето законът го няма; И пророците й не получават видение от Господа,

10їСтарейшините на сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; Хвърлиха пръст на главите си; препасаха се с вретища; Ерусалимските девици навеждат главите си до земята.

11їОчите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; Дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на людете ми, Понеже младенците и бозайничетата премират по улиците на града.

12їДумат на майките си: Где има жито и вино? Когато премират като смъртно ранени по градските улици, Когато предават дух в пазухата на майките си.

13їКакво да ти заявя? Какво сравнение да ти представя, ерусалимска дъщерьо? Кому да те уприлича за да те утеша, девице сионова дъщерьо? Защото разорението ти е голямо като морето; кой може да те изцели?

14їПророците ти видяха за тебе суетни и глупави видения, И не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, Но видяха за тебе лъжливо наложени и прелъстителни пророчества.

15їВсички, които заминават в пътя, изпляскват с ръце против тебе, Подсвиркват и кимват с главите си, поради ерусалимската дъщеря, и казват: Това ли е градът, който наричаха Съвършенство на красотата, и, Градът, за който цял свят се радва?

16їВсичките ти неприятели широко отвориха против тебе устата си; Подсвиркват, скърцат със зъбите си и казват: Погълнахме я; Наистина това е денят, който очаквахме; намерихме го, видяхме го.

17їГоспод извърши онова, което беше намислил; изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни; Разори без да пожали, развесели над тебе неприятеля, Възвиси рога на противниците ти.

18їСърдцето им извика към Господа, като казва: Стено на сионовата дъщеря, проливай, като поток, сълзи денем и нощем; Не си давай почивка; да не изсъхва зеницата на окото ти.

19їСтани, извикай нощем при първото поставяне на стражите; Излей сърдцето си като вода пред лицето на Господа; Издигни към Него ръцете си за живота на младенците си, Които премират от глад край всичките улици.

20їВиж, Господи, гледай на кого си направил това! Да ядат ли жените рожбата си, младенците на обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господно свещеник и пророк?

21їДете и старец лежат на земята по пътищата; Девиците ми и младежите ми паднаха от нож; Избил си ги в деня на гнева Си; изклал си без да пожалиш.

22їПризвал си отвред ужасителите ми като в ден на определен празник; И никой не се отърва нито остана в деня на гнева Господен; Ония, които съм носила в обятия и отхранила, неприятелят ми ги довърши.
ГЛАВА 3

1їАз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

2їТой ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

3їНавярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

4їЗастари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

5їИздигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.

6їТури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

7їОбгради ме, та не мога да изляза; отегчи веригите ми.

8їОще и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

9їОгради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

10їСтана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

11їОтби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

12їЗапъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

13їЗаби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

14їСтанах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

15їНасити ме с горчивини; опи ме с пелин.

16їПри това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

17їОтблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

18їИ рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

19їПомни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

20їДушата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

21їОбаче, това си наумявам, поради което имам и надежда:

22їЧе по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

23їТе се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

24їГоспод е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

25їБлаг е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.

26їДобро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

27їДобре е за човека да носи хомот в младостта си.

28їНека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

30їНека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

31їЗащото Господ не отхвърля до века.

31їПонеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

33їЗащото не оскърбява нито огорчава от сърдце човешките чада.

34їДа се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

35їДа се извръща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

36їДа се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

37їКой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

38їИз устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

39їЗащо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

40їНека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

41їНека издигнем сърдцата си и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека речем:

42їСъгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

43їПокрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

44їПокрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

45їНаправил си ни като помия и смет всред племената.

46їВсичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

47їСтрахът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

48їВодни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

49їОкото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.

50їДокато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

51їОкото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

52їОния, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

53їОтнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

54їВоди стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

55їПризовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

56їТи чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

57їПриближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.

59їЗастъпил си се, Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

59їВидял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

60їВидял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

61їТи си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене.

62їДумите на ония, които се подигат против мене цял ден.

63їВиж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

64їЩе им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

65їЩе им дадеш, като клетвата Си върху тях окаменено сърдце;

66їЩе ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни,
ГЛАВА 4

1їКак почерня златото! измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всичките улици.

2їДрагоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, Как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

3їДаже чакалите подават съсци и кърмят малките си; А дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;

4їЗащото езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

5їОния, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; Възпитаните в мораво пригръщат бунището.

6їЗащото наказанието за беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, Който биде съсипан в един миг, без да са го барали човешки ръце.

7їБлагородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, Снагата им по-червена от рубини, блещяха като сапфир;

8їА сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

9їПо-щастливи бяха убитите от меч нежели умъртвените от глад; Защото тия чезнат прободени, от липса на полските произведения.

10їРъцете на милозливите жени свариха чадата им; Те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми,

11їГоспод извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изпояде основите му.

12їЗемните царе не вярваха, нито живущите по целия свят. Че щеше да влезе противник и неприятел в ерусалимските порти.

13їА това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.

14їТе се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, Тъй щото човеците не можеха да се допират до дрехите им.

15їОтстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас; А когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите: Няма да пришелствуват вече с нас.

16їГневът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях; Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха.

17їИ до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; Ожидахме народ, който не можеше да спасява.

18їПричакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; Приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.

19їОния, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; Гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

20їПомазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

21їРадвай се и весели се, дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз. Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш, и ще се заголиш!

22їСвърши се наказанието за беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; Но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти.
ГЛАВА 5

1їСпомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2їНаследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3їОстанахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

4їВодата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5їНашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

6їПростряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7їБащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8їСлуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9їДобиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

10їКожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11їИзнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12їЧрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13їМладежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

14їСтарейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15їПрестана радостта на сърдцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16їВенецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17їЗатова чезне сърдцето ни; Затова причерня на очите ни.

18їПоради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19їТи, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род

20їЗащо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21їВъзвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -