Плачът на еремия

1їО, да би била главата ми вода, Очите ми извор на сълзи, Та да плача денем и нощем За убитите на дъщерята на людете ми!

2їО, да би имало за мене в пустинята убежище за пътници, За да оставя людете си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, Сбирщина от вероломци.

3їЗапъват езика си като че ли е лъкът им за лъжа, Засилват се на земята, но не за честността; Защото напредват от зло в зло, А Мене не познават казва Господ.

4їПазете се всеки от ближния си, И нямайте доверие на никой брат; Защото всеки брат ще изневерява до край, И всеки ближен разпространява клевети.

5їВсеки мами ближния си, Никога не говорят истината, Научиха езика си да говори лъжи, До уморяване вършат беззаконие.

6їЖилището ти е всред коварство; Чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва Господ.

7їЗатова така казва Господ на Силите: Ето, ще ги претопя, та ще ги опитам; Защото какво друго да направя поради дъщерята на людете Ми?

8їЕзикът им е смъртоносна стрела, говори коварно; С устата си човек говори мирно на ближния си, Но в сърдцето си поставя засада против него.

9їНяма ли да ги накажа за това? казва Господ; Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

10їЗа планините ще подема плач и ридание, За пасбищата на степите жалеене, Защото така изпогоряха щото няма кой да мине през тях, Нито се чува глас на стадо; От небесна птица до животно Побягнаха, отидоха.

11їАз ще обърна Ерусалим на грамади, жилище на чакали, И ще обърна на пустиня Юдовите градове, останали без жители.

12їКой е мъдър човек, та да може да разбере това, Комуто са говорили устата Господни за да обясни, Защо загина страната И е изгорена като пустиня, та да няма кой да минава през нея?

13їИ Господ казва: Понеже оставиха Моя закон, Който поставих пред тях, И не послушаха гласа Ми, Нито ходиха по него,

14їНо ходиха по упоритостта на своето сърдце, И подир ваалимите, както ги научиха бащите им,

15їЗатова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще нахраня тия люде с пелин, И ще ги напоя с горчива вода;

16їТоже ще ги разпръсна между народи, Които нито те, нито бащите им са познали; И ще изпратя нож подир тях, Догдето ги изтребя.

17їТака говори Господ на Силите: Размислете и повикайте да дойдат оплаквачките. И изпратете за вещите жени, за да дойдат;

18їИ нека побързат да подемат ридание за нас, За да поронят очите ни сълзи, И клепачите ни да излеят вода.

19їЗащото глас на ридание се чува от Сион, който казва: Как сме разорени! Много сме посрамени, защото оставихме земята, Понеже събориха жилищата ни.

20їОбаче, слушайте, жени, словото Господно, И нека приеме ухото ви словото на устата Му; Научете дъщерите си на ридание, И всяка ближната си на плач.

21їЗащото смъртта възлезе през прозорците ни, Влезе в палатите ни, За да изсече децата от улиците, Юношите от площадите.

22їРечи: Така казва Господ. Човешки трупове ще паднат Като тор по лицето на нивата, И като ръкойката зад жетвар, Която никой няма да събере.

23їТака казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, Силният да не се хвали със силата си, И богатият да не се хвали с богатството си;

24їНо който се хвали нека се хвали с това, Гдето разбира и познава Мене, Че съм Господ, Който извършвам милост, Правосъдие и правда на земята; Понеже в това благоволя, казва Господ,

25їЕто, идат дни, казва Господ, Когато Аз ще накажа Всичките обрязани заедно с необрязаните;

26їЕгипет, Юда, Едом, Амонците, Моав, И всички, които си стрижат издадените части на косата, Които живеят в пустинята; Защото всички тия народи са необрязани, А целият Израилев дом е с необрязано сърдце.
ГЛАВА 10

1їСлушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев!

2їТака казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения По причина, че народите се плашат от тях.

3їЗащото обичаите на племената са суетни; Понеже само дърво е това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;

4їУкрашават го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;

5їТе стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат никакво зло, Нито им е възможно да докарват някакво добро.

6їНяма подобен на Тебе Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.

7їКой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко що мъдростта им владее, няма подобен на Тебе.

8їНо всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението им; то е само дърво.

9їСребро изковано в плочи се донася от Тарсис, И злато от Офир Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.

10їНо Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието Му.

11ї(Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе).

12їТой направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

13їКогато издава гласа Си водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.

14їВсеки човек е твърде скотски за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

15їСуета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,

16їОня, който е делът на Якова, не е като тях, Защото Той е създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

17їСъбери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.

18їЗащото, така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват злото.

19їГорко ми поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.

20їШатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха: Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.

21їПонеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.

22їСлушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.

23їГосподи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; Не е дадено на човека, който ходи, да управя стъпките си.

24їГосподи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

25їИзливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.

1їСловото, което дойде към Еремия от Господа и каза:

2їСлушайте думите на тоя завет, и говорете на Юдовите мъже и ерусалимските жители; и ти да им речеш:

3їТака казва Господ Израилевият Бог: Проклет оня човек, който не слуша думите на тоя завет,

4їКойто заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох из Египетската земя, из железарската пещ и рекох: Слушайте гласа Ми, и изпълнявайте тия думи според всичко що ви съм заповядал; и така вие ще бъдете Мои люде, и Аз ще бъда ваш Бог,

5їза да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилства с мляко и мед, както я изпълнявам днес. Тогава отговорих като рекох: Амин, Господи!

6їИ Господ ми рече: Възгласи всички тия думи в Юдовите градове и в ерусалимските улици, като кажеш: Слушайте думите на тоя завет и изпълнявайте ги.

7їЗащото изрично заявявах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, дори до днес, като ставах рано и заявявах, казвайки: Слушайте гласа Ми.

8 Но те не послушаха нито приклониха ухото си, а ходиха всеки по упоритостта на нечестивото си сърдце; затова докарах върху тях всичко казано в тоя завет, който им заповядах да изпълняват, но който не изпълниха.

9їИ Господ ми рече: Заговор се намери между Юдовите мъже и ерусалимските жители.

10 Те са се върнали в беззаконията на праотците си, които отказаха да слушат Моите думи, и са последвали други богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом са нарушили завета, който направих с бащите им.

11їЗатова, така казва Господ: Ето, ще докарам зло върху тях, От което не ще могат да избегнат; И ще извикат към Мене, - Но няма да ги послушам.

12їТогава Юдовите градове и ерусалимските жители ще отидат И ще извикат към боговете, на които кадят: Но те няма никак да ги спасят Във време на бедствието им.

13їЗащото, колкото е числото на градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо; И колкото е числото на ерусалимските улици, Толкова олтари издигахте на онова срамотно нещо, - Олтари, за да кадите на Ваала.

14їЗатова ти недей се моли за тия люде, Нито възнасяй вик или молба за тях; Защото Аз няма да ги послушам, когато викат към Мене, Поради своето бедствие.

15їКакво право има любезната Ми в Моя дом, Като е блудствувала с мнозина, И е престанало да се принася от тебе светото месо? Когато струваш зло, тогава се веселиш.

16їГоспод те нарече Маслина вечнозелена, красива доброплодна; Но с шум на силно вълнение запали огън върху нея, И клоните й се строшиха.

17їЗащото Господ на Силите, Който те е насадил, Изрече зло против тебе Поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом Си избраха да извършат Като Ме разгневиха с каденето си на Ваала.

18їНо Господ ми откри това, та го познах; И тогава Ти ми показа делата им.

19їНо аз бях като питомно агне, водено за клане, И не знаех, че бяха скроили замисли против мене, казвайки: Нека свалим дървото с плода му, И нека го отсечем от земята на живите, За да се не помни вече името му.

20їНо, о, Господи на Силите, Който съдиш праведно. Който изпитваш вътрешностите и сърдцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях! Защото на Тебе поверих делото си.

21їЗатова, така казва Господ за анатотските мъже, Които искат да отнемат живота ти, и казват: Да не пророкуваш в името Господно, Да не би да умреш от ръцете ни, -

22їПрочее, така казва Господ на Силите: Ето, Аз ще ги накажа; Юношите ще измрат чрез нож, Синовете им и дъщерите им ще измрат от глад,

23їИ няма да останат от тях; Защото ще докарам зло върху анатотските мъже В годината, когато ги накажа.

1їПраведен си, Господи, когато се съдя с Тебе; Но пак не разисквам с Тебе за съдбите ти, - Защо успява пътят на нечестивите? Защо са охолни всички, които постъпват коварно?

2їНасадил си ги, и те даже се закорениха; Растат, даже и принасят плод; Ти си близо в устата им, А далеч от сърдцата им.

3їНо Ти, Господи, ме познаваш; Виждаш ме и изпитваш какво е сърдцето ми спрямо Тебе; Отдели ги като овце за клане, И приготви ги за деня, когато ще бъдат заклани.

4їДо кога ще жалее страната, И ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха животните и птиците Поради нечестието на жителите й, Защото рекоха: Той няма да види сетнината ни.

5їАко тичаш с пешаците, и те те изморят, Тогава как ще се надваряш с конете? И макар, че в мирна страна си в безопасност, Но какво би направил в прииждането на Иордан?

6їЗащото братята ти и бащиният ти дом, - Даже и те се обходиха коварно към тебе, Да! и те извикаха подир тебе велегласно; Но не ги вярвай, даже ако ти говорят добро.

7їНапуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, Предадох възлюбената на душата Ми в ръката на неприятелите й.

8їНаследството Ми стана за Мене като лъв в гора; То издаде гласа си против Мене; Затова го намразих.

9їНаследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица; Хищните птици от всяка страна са против него, Идете, съберете всичките полски зверове, Докарайте ги да го изпоядат.

10їМного овчари развалиха лозето Ми, Потъпкаха Моя дял, Обърнаха любимия Ми дял в непроходима пустиня.

11їОбърнаха го в пустота; Той, като запустен, жалее пред Мене; Цялата страна е опустошена, Защото няма кой да вземе това присърдце,

12їПо всичките голи височини на пустинята дойдоха разорители; Защото ножът Господен пояжда От единия край на страната до другия; Никоя твар няма мир.

13їСеяха жито, но са пожънали тръни; Трудиха се, но никак не се ползуват; Посрамете се, прочее, от тия си произведения, Поради пламенния гняв на Господа.

14їТака говори Господ Против всичките ми зли съседи, Които посягат на наследството, което дадох на людете Си Израиля, като казва: Ето, ще ги изтръгна от земята им, И ще изтръгна Юдовия дом отсред тях;

15їИ след като ги изтръгна, Пак ще им покажа милост, И ще ги върна всеки човек в наследството му, И всеки човек в земята му.

16їИ ако научат добре обходата на Моите люде, Да се кълнат в Моето име, казвайки: Заклевам се в живота на Господа! (Както те научиха Моите люде да се кълнат във Ваала), Тогава и те ще бъдат утвърдени всред людете Ми.

17їНо ако не послушат, Съвсем ще изтръгна и ще изтребя оня народ, Казва Господ.

1їТака ми рече Господ: Иди, та си купи ленен пояс, и опаши го на кръста си, но във вода не го туряй.

2їИ тъй, купих пояса, според Господното слово, и опасах го на кръста си.

3їИ Господното слово дойде към мене втори път и рече:

4їВземи пояса, който си купил, който е на кръста ти, и стани та иди при Ефрат, и скрий го там в някоя пукнатина на канарата.

5їПрочее, отидох та го скрих при Ефрат, според както ми заповяда Господ.

6їИ подир много дни Господ ми рече: Стани, та иди при Ефрат, и вземи от там пояса, който ти заповядах да скриеш там.

7їТогава отидох при Ефрат та изкопах, и взех пояса от мястото, гдето бях го скрил; и, ето, поясът беше се развалил, не струваше за нищо.

8їТогава Господното слово дойде към мене и рече:

9їТака казва Господ: Също така и разваля гордостта на Юда И голямата гордост на Ерусалим.

10їТия зли люде, които отказват да слушат думите Ми, Които ходят според упоритостта на своето сърдце, И следват други богове, за да им служат и да им се кланят, Ще бъдат като тоя пояс, който не струва за нищо.

11їЗащото като пояс, който прилепва за кръста на човека, Аз прилепих при Себе Си целия Израилев дом И целия Юдов дом, казва Господ, За да Ми бъдат люде и име, Хвала и слава: но не послушаха.

12їЗа туй, кажи им това слово - Така казва Господ Израилевият Бог: Всеки мях се пълни с вино, И те ще ти рекат: Та не знаем ли ние, че всеки мях се пълни с вино?

13їТогава речи им: Така казва Господ: Ето, ще напълня до опиване всичките жители на тая земя, - Царете, които седят на Давидовия престол, Свещениците, пророците, И всичките ерусалимски жители.

14їЩе ги удрям един о друг, Бащите и синовете заедно, казва Господ; Няма да пожаля, нито да пощадя, нито да покажа милост, Та да ги не изтребя.

15їСлушайте и внимавайте, не се надигайте; Защото Господ е говорил.

16їДайте слава на Господа вашия Бог Преди да докара тъмнина, Преди нозете ви да се препънат по тъмните планини, И преди Той да превърне в мрачна сянка Виделото, което вие очаквате, И да го направи гъста тъмнина.

17їНо ако не послушате това, Душата ми ще плаче тайно поради гордостта ви; И окото ми ще се просълзи горчиво и ще рони сълзи, Защото стадото Господно се завежда в плен.

18їКажи на царя и на овдовялата царица: Смирете се, седнете низко, Защото падна главното ви украшение, Славната ви корона.

19їГрадовете на юг се затвориха, И няма кой да ги отвори; Всички от Юда са закарани в плен, Той цял е заведен в плен.

20їдигни очите си, та виж идещите от север; Где е стадото, което ти се даде, - хубавите твои овце?

21їКакво ще речеш, когато ще постави Приятелите ти да началствуват над тебе, Тъй като ти сам си ги научил да бъдат против тебе? Не ще ли те хванат болки както на жена, която ражда?

22їАко ли речеш в сърдцето си: Защо ми се случи това? Поради многото ти беззакония дигнаха се полите ти, И петите ти понасят насилие.

23їМоже ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло.

24їЗатова ще ги разпръсна като плява, Която се разнася от пустинния вятър.

25їТова е, което ти се пада с жребие от Мене, Отмерения ти дял, казва Господ, - Понеже си Ме забравил и си уповавал на лъжа,

26їЗатова и Аз ще дигна полите ти до лицето ти, Та ще се яви срамотата ти.

27їВидях твоите мерзости по хълмовете и по полетата, Прелюбодействата ти и цвиленията ти, Безсрамното ти блудство. Горко ти, Ерусалиме! До кога още няма да се очистиш?

1їГосподното слово, което дойде към Еремия за бездъждието:

2їЮда ридае, и людете в портите му са изнемощели; Седят на земя чернооблечени; И викът на Ерусалим се издигна,

3їГолемците му пращат подчинените си за вода; Те отиват при кладенците, но не намират вода; Връщат се с праздните си съдове; Посрамват се и се смущават и покриват главите си.

4їПонеже земята се пукна, Защото няма дъжд на земята, Затова орачите се посрамват, Покриват главите си.

5їОще и кошутата ражда на полето И оставя рожбата си понеже няма трева.

6їИ дивите осли като застават по голите височини, Задушават се за въздух като чакали; Очите им чезнат понеже няма трева.

7їГосподи, при все че беззаконията ни свидетелствуват против нас, Ти действувай заради името Си; Защото отстъпничествата ни са много; На Тебе съгрешихме.

8їНадеждо на Израиля, Спасителю негов в скръбно време, Защо да си като пришълец в тая страна, И като пътник отбил се да пренощува?

9їЗащо да си като човек смаян, Като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, Господи, си всред нас; Ние се наричаме с Твоето име; недей ни оставя.

10їТака казва Господ на тоя народ; Както обикнаха да се скитат, И не въздържаха нозете си, Така Господ не благоволи в тях; Сега ще си спомни беззаконието им, И ще накаже греховете им.

11їИ рече ми Господ: Недей се моли за доброто на тия люде.

12їДаже ако постят, не ще послушам вика им, И ако принесат всеизгаряния и приноси, Не ще благоволя в тях; Но ще ги довърша с нож, с глад и мор.

13їТогава рекох: Уви, Господи Иеова! Ето, пророците казват на тях: Няма да видите нож, нито ще има глад у вас, Но ще ви дам сигурен мир на това място.

14їТогава ми рече Господ: Лъжливо пророкуват пророците в името Ми; Аз не съм ги пратил, нито съм им заповядал, Нито съм им говорил; Те ви пророкуват лъжливо видение, гадание, Суетата и измамата на своето сърдце.

15їЗатова, така казва Господ За пророците, които пророкуват в Моето име Без да съм ги изпратил, Но които казват: Нож и глад не ще има в тая страна, - С нож и с глад ще бъдат изтребени тия пророци.

16їА людете, на които те пророкуват, Ще бъдат изхвърлени по ерусалимските улици, Загинали от глад и от нож; И не ще има кой да ги заравя, Тях и жените им, синовете им и дъщерите им; Защото ще излея върху тях собственото им зло.

17їИ ще им кажеш това слово: Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем Без да престанат: Защото девицата, дъщерята на людете ми, Е поразена с голямо поразяване, с много люта рана.

18їАко изляза на полето, Ето убитите с нож! И ако вляза в града, Ето изнемощелите от глад Дори пророкът и свещеникът Обходиха земята, но не знаят какво да се направи.

19їОтхвърлил ли си съвсем Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил, та няма изцеление за нас? Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, И време за изцеление, но ето, смущение!

20їПризнаваме, Господи, нечестието си, И беззаконието на бащите си, Защото сме Ти съгрешили.

21їЗаради името Си недей се погнусява от нас, Не опозорявай славния Си престол; Спомни си, не нарушавай завета Си с нас.

22їМежду идолите на народите има ли някой да дава дъжд? Или небето от себе си ли дава дъждове? Не си ли Ти, Който даваш, Господи Боже наш? Затова Тебе чакаме, Защото Ти си сторил всичко това.
ГЛАВА 15

1їНо Господ ми рече: Даже Мойсей и Самуил ако бяха застанали пред Мене, Пак душата Ми не би се смилила за тия люде. Изпъди ги от лицето Ми, и нека си излязат.

2їИ когато ти рекат: Къде да излезем? Тогава ще им речеш: Така казва Господ: Които са за смърт, на смърт, И които са за нож, под нож; И които са за глад, на глад, И които са за плен, в плен.

3їИ ще докарам на тях четири вида язви, казва Господ: Ножът да заколи и кучетата да разкъсат, А небесните птици и земните зверове Да изпоядат и да изтребят.

4їИ ще ги направя да бъдат тласкани по всичките царства на света Поради Манасия, син на Юдовия цар Езекия, По причина на това, което стори в Ерусалим.

5їЗащото кой ще се умилостиви за тебе, Ерусалиме? Или кой ще те пожали? Или кой ще се обърне да те попита: Как си?

6їТи си Ме отхвърлил, казва Господ, Отишъл си надире, Затова ще простра ръката Си против тебе, та ще те погубя; Дотегна Ми да показвам милост.

7їЩе ви отвея с веяло в портите на тая земя, Ще ги обезчадя, ще изтребя людете Си, Защото не се връщат от пътищата си.

8їВдовиците им се умножиха пред Мене повече от морския пясък; На пладне доведох грабител върху тях против майката на младите; Внезапно докарах върху нея мъка и ужаси.

9їОная, която роди седем, изнемощя, предаде дух; Нейното слънце залезе, когато беше още ден, Тя биде посрамена и смутена; А останалите от тях ще предам на нож Пред неприятелите им, казва Господ.

10їГорко ми, майко моя, За гдето си ме родила човек за каране, И човек за препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, Все пак, обаче, всеки от тях ме кълне.

11їГоспод ми каза: Непременно ще те укрепя за добро; Непременно ще заставя неприятеля да ти се моли В лошо време и в скръбно време.

12їИма ли желязо, което може да счупи северното желязо и медта?

13їИмотът ти и съкровищата ти ще предам на разграбване без замяна, и по всичките твои предели, И то поради всичките ти грехове.

14їИ ще те отведа с неприятелите ти В страна, която не знаеш; Защото се запали огънят на гнева Ми. И ще гори върху вас.

15їТи, Господи, познаваш делото ми спомни си за мене; Посети ме и отплати за мене на гонителите ми; В дълготърпението Си не ме отнимай. Знай, че заради Тебе претърпях укор.

16їКато намерих Твоите думи изядох ги, И Твоето слово ми беше радост и веселие на сърдцето; Защото се наричам с Твоето име, Господи Боже на Силите.

17їНе седях в събрание на веселящите се, Нито се радвах с тях; Седях сам поради ръката Ти, Защото Ти ме изпълни с негодувание.

18їЗащо е постоянна болката ми, И раната ми тъй тежка щото не приема изцеление? Ще ми станеш ли като измамлив поток, Като непостоянни води?

19їЗатова, така казва Господ: Ако се върнеш от тоя си ум, тогава пак ще те възстановя, За да стоиш пред Мене; И ако отделиш скъпоценното от нищожното, Тогава ще те направя да бъдеш като Моите уста. Те нека се обърнат към тебе, Но ти не се обръщай към тях.

20їИ ще те направя срещу тия люде яка медна стена; Те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият, Защото Аз съм с тебе, за да те избавям И да те отървавам, казва Господ.

21їЩе те отърва от ръката на нечестивите, И ще те изкупя от ръката на насилниците,

1їГосподното слово дойде пак към мене и рече:

2їНедей си взема жена, Нито да родиш синове или дъщери на това място,

3їЗащото така казва Господ За синовете и за дъщерите, които се раждат на това място, И за майките, които са ги родили, И за бащите, които са ги добили в тая страна;

4їТе ще умрат от разни видове люта смърт; Не ще бъдат оплакани нито погребани; Ще бъдат като тор по лицето на земята; Ще загинат от нож и от глад, И труповете им ще бъдат храна За небесните птици и за земните зверове.

5їЗащото така казва Господ: Не влизай в дом гдето има жалеене, И не ходи да ридаеш или да ги оплакваш; Защото отнех мира Си от тия люде, казва Господ, Да! милосърдието и щедростите Си.

6їИ големи и малки ще измрат в тая страна; Не ще бъдат погребани, нито ще ги оплачат, Нито ще направят нарязвания по телата си, Нито ще се обръснат за тях,

7їНито ще раздават хляб в жалеенето, За да ги утешат за умрелия, Нито ще ги напоят с утешителната чаша За баща им или за майка им.

8їНе влизай и в дом, гдето има пируване, Да седиш с тях та да ядеш и да пиеш;

9їЗащото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще направя да престане в това място, Пред очите ви, и във вашите дни, Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невястата.

10їИ когато известиш на тия люде всички тия думи, и те ти рекат: Защо е изрекъл Господ това голямо зло против нас? И какво е беззаконието ни и какъв грехът ни, който сме извършили против Господа нашия Бог?

11їТогава да им речеш: Понеже Ме оставиха бащите ви, казва Господ, та последваха други богове, Служиха им и им се поклониха, А Мене оставиха и закона Ми не упазиха;

12їА и вие сторихте още по-лошо от бащите си, Защото, ето, ходите всеки по упоритостта на нечестивото си сърдце, И не слушате Мене;

13їЗатова ще ви изхвърля от тая страна В страна, която не сте познавали, нито вие, нито бащите ви; И там денем и нощем ще служите на други богове; Понеже няма да покажа милост към вас.

14їЗатова, ето, идат дни, казва Господ, Когато няма вече да рекат: Заклевам се в живота на Господа, Който изведе израилтяните от египетската земя!

15їНо: Заклевам се в живота на Господа, Който изведе израилтяните от северната земя, И от всичките страни, гдето ги беше изгонил! И Аз ще ги върна пак в страната им, Която дадох на бащите им.

16їЕто, ще правя за много рибари, Казва Господ, та ще ги изловят; И подир това ще пратя за много ловци, Та ще ги гонят от всяка планина, И от всеки хълм и от дупките на канарите.

17їЗащото очите Ми са върху всичките им пътища; Те не са скрити от лицето Ми, Нито е утаено беззаконието им от очите Ми.

18їИ най-напред ще им въздам двойно За беззаконието им и за греха им, Защото оскверниха земята Ми с труповете на гнусотиите си, И с мерзостите си напълниха наследството Ми.

19їГосподи, сило моя и крепост моя, Прибежище мое в скърбен ден! При Тебе ще дойдат народите от краищата на земята, И ще рекат: Бащите ни не наследиха друго освен лъжи, Суета и безполезни работи.

20їДа си направи ли човек богове, Които, все пак, не са богове?

21їЗатова, ето, ще ги направя тоя път да познаят - Ще ги направя да познаят ръката Ми и силата Ми; И те ще познаят, че името Ми е Иеова.