Пламен Радков Русев месалим, лугал на киш
Изтегляне 389.66 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Таблица III.
- (XXVII-XXVI
- XXVIII-XXVI в. пр. н.
|
19 ските текстове от Фара от А. Даймел) е изграден табличен модел на локализацията и динамиката на "отрядите на Шурупак" (виж табл. II. = на табл. V. от текста). От анализа на териториалните и числовите параметри са направени съществени заключения. Отрядите са част от глобална защитна система в Двуречието, разгърната в две полоси - източна и западна. Тя демострира две състояния: 1) "спокойно", изразено в "стандартно" количество войни и балансирано дислоциране по двете полоси; 2) "активно", изразено в извънредно нарастване на контингента и дебалансиране на полосите с цел усилване на източната, като се съхранява силата на южните им флангове Наблюдаваното уникално явление изисква да се намери политическото му определение. Оказва се, че то няма ясен типологичен паралел, защото на различни равнища на функциониране основни се явяват елементи на различни форми: 1) Елементи на държава - на патесиатно ниво, но и на глобално - отрядите са силова структура изолирана от волята на участниците в обра-зуванието, подвластна на политическия лидер; 2) Елементи на съюз са налице в отношенията между участниците в структурата; 3) Елементи на хегемония се явяват в отношенията лидер-патесиати; 4) На глобално равнище се проявяват елементи на империя -налице е цялостна форма на известно политическо единство на дискретни държавни образувания, със систематизирано военно единодействие, под контрола на неподвластен на реални структури и безотчетен лидер. Това синкретично макрополитическо, военно образувание основава стабилността си на личността на Месалим, неговите лични постижения и авторитет. Поради тази формираща особеност и липсата на адекватен пълноценен типологичен паралел, образуванието е назовано "Държавата на Месалим".
(ВАРИАНТ ЗА ХРОНОЛОГИЯ НА ОСНОВНИ ЯВЛЕНИЯ ОТ ИСТОРИЯТА НА Ю. МЕСОПОТАМИЯ ДО НАЧ. НА XXV В. ПР. Н. Е. ) Въпросите за патесиата и времето на Месалим са свързани и представляват цялостен проблем. След прегледа на изтъкнатите в литературата и на вече новопоявили се възможности, се оказва, че сведенията най-убедително насочват към царуване на Месалим в патесиата Киш. Тази локалзация на Месалим е подложена на проверка в по-широка изворова среда, за да се разшири системата от сравнителен материал. Откроени са съществени страни от политическата практика на лугалите от Първа династия на Киш Енмебарагеси и Ага, като е очертана линия на политическа приемственост в практиката на Месалим. От друга страна са акцентирани паралели с царе на Киш след Месалим до Саргон Акадски. Оказва се, че Месалим се вписва в доловима политическа приемственост и стереотипи на кишките царе от Енмебарагеси до Саргон. В процеса на уточняване на локализацията на Месалим са постигнати и други значими резултати. Откроено е наблюдение за доловима система за хегемония на Киш в Двуречието. Това се постигало не толкова чрез стратегическото местоположение на града, на което акцентира Т. Якобсен, но и посредством локални войскови рекрути от подчинените патесиати в конфликтните райони. Върху оскъдната изворова база е развита и друга нова теза -за морфологията и развитието на "царския" титул в Шумер. Изтъкнати са аргументи, че в прехода от титлата EN към LUGAL е имало кратък компромисен етап белязан с титлата nam-en. Като цяло, както личи по динамиката в титулатурата, през XXVII в. пр. н. е. във водещите шумерски патесиати се долавя процес на отчуждаване, на диференциране на политическата власт от жре-чеството, на нейното превръщане от теократична в светска власт, 21 посредством пребазирането й върху иновативни реалии и феномени в социалната структура на патесиата. Следващият проблем е да се установи и аргументира поясна хронологическа фиксация на Месалим, разглеждан вече именно като лугал на Киш. Изразено е разбирането, че локалният подход към въпроса го опростява, но не го облекчава, защото ограничава и изходните данни - твърде оскъдни и несигурни за РД период. Предложено е, за основа на търсенето на мястото на политиката на Месалим във времето, да се изгради общо схващане за хронологията на значими събития и явления в историята на Шумер от към нач. на РД II период до нач. на РД Шб период -т. е. от нач. на XXVIII в. до ср. на III хил. пр. н. е. Първият етап в хронологическото проучване се съсредоточава върху отношенията между Първа династия на Киш и Първа династия на Урук. Благодарение на рядката възможност за убедително датиране на Енмебарагеси, на основата на археологически и широк кръг писмени сведения, е потърсено неговото съотнасяне с управниците на Урук. Посредством данни от епическата поема "Гилгамеш и Ага", Химна на Шулги в прослава на Гилгамеш и Списъка на строителите на Туммал в Нипур е проблематизиран синхрона Енмебарагеси - Гилгамеш - Ага. Представен е вариант за хронологизиране и синхронизиране на известните управници от двете династии от нач. на XXVIII в. до към края на XXVII в. Проследени са съществени прояви на политическата им практика. Друг етап, основан на вече постигнатото, е проучването на синхрона между Първа династия на Урук с династията "Калам" от Ур и проследяването на връзката на династията "Калам" с каноничната Първа династия на Ур. Привлечени са сведения от проучванията на "Царския некропол" в Ур в публикации на Л. Уули, X. Нисен, В. Алёкшин и др., както и ограничените писмени извори. Възприета е тезата на Л. Уули за "протопърва" династия на Ур. Представен е вариант за хронологизиране на династията. Посредством комплексна аргументация е предложена нова последователност на властвансто на Акаламдуг и Мескаламдуг, което пък позволи да се защитава тезата, че връзката на династията
"Калам" с Първа династия на Ур е осъществена от дъщерята (?) на Мескаламдуг - Нинбанда. Потърсени са по-късни и по-ясно документирани паралели от района за такъв механизъм на династична приемственост. В тази връзка е защитено схващането, че Аванската династия има хегемонията в Южното Двуречие именно между тези две урски династии. Въз основа на сведенията за особеностите на ранното еламско престолонаследие е формулиран вариант за "прочит" на пасажа в ШЦС и е предложено продължителността на аванската хегемония да се съкрати до най-много едно поколение. Хронологическото съотнасяне на династията на Аван, Месалим и известните ранни управници на Лагаш е следващата цел на проучването. Уточнена е обща рамка за хронологическо съотнасяне на Месалим. Чрез сведения за други, близки управници на Киш - Ухуб и Еннаил, тя е прецизирана. Месалим е синхронен на Аванската династия управник, наследен от лугала на Киш Еннаил, който окончателно съкрушил аванската опасност. Фиксираният в Лагашкия надпис на Месалим синхрон с енси Лугалшаенгур от Лагаш носи рядката възможност да се съпостави политическия процес в Лагаш с този в цялото Двуречие. На базата на такава съпоставка е изразена тезата за поредността на известните двама предшественици на Урнанше в Лагаш: към началото на Аванската хегемония на юг, в Лагаш Енхегал приема титлата лугал, т. е. той е ранен съвременник на Месалим. Късен негов съвременник в Лагаш, когато "Щитът на Месалим" е факт, е Лугалшаенгур. Най-вероятно той е пряк предшественик на Урнанше. Последният етап на очертаното хронологическо дирене има задачата да уточни мястото на Урнанше в глобалния исторически процес в Двуречието. Подходът е потърсен в опита да се синхронизират процеси и явления при Първа династия от Ур с такива от Лагаш. Предложен е вариант за периодизиране на управлението на основателя на Първа династия на Ур Ме-саннепада, базиран на сведения от царските му надписи и тези на съпругата му Нинбанда. Приведени са аргументи, че Месанне-пада става лугал и на Киш след дипломатически контакти и вероятна подкрепа от Мари, с което хегемонията на Киш в района 23 от времето на Месалим и Еннаил окончателно е ликвидирана. Мотивите за съюза Ур - Мари са потърсени в реалните им стопански интереси - контрол над магистралния трафик стоки и суровини през Месопотамия. С края на хегемонията на Киш и чрез откроени страни от политиката на Месаннепада се очертава процес на политическо преструктуриране на Двуречието. Съобразно различни показатели (семейство, регистрирана дейност и пр. ) управлението на Урнанше е определено за продължително. Приведени са съображения неговото начало да се търси към края на Еннаил от Киш, което го прави съвременник на Месаннепада от Ур. В тази среда се прави и предложението, че войната на Ур и Ума с Лагаш е инициатива целяща да постигне частни стопански интереси на двата патесиата: Ума да получи областта Гуеден, Ур да обладае монопола върху морския излаз на Двуречието. Резултатите от хронологическото проучване са организирани графично в приложения към текста. (Виж табл. III. = на об-общителната схема 5. от текста. ) 24
Таблица III. Обща формализация на вариантите за синхронизиране и датиране на историческите явления в Южна Месопотамия за периода от нач. на XXVIII в. до нач. на XXV в. пр. н. е. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ТЕНДЕНЦИИ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС В Ю. МЕСОПОТАМИЯ КЪМ ВРЕМЕТО НА УРНАНШЕ. (РАБОТНА ХИПОТЕЗА) Върху изградената в проучването основа, задачата да се изяснят характерни черти в политическото развитие на Двуречието към средата на III хил. пр. н. е. може да се реализира в рамките на работна хипотеза, която в постижимата пълнота да синтезира фрагментарните сведения за тенденциите в процеса във формално цяло. Проверката, по-нататъшното уточняване, критиката върху хипотезата, вече ще са възможни както чрез ползвания материал, така и чрез по-широкия и по-сложен изворов комплекс от РД Шб период. Работната хипотеза е специфично познавателно средство, съсредоточаващо интереса към съществени страни на политическия процес. Нейната ценност е в "отвореността" за ретроспективна и перспективна критика. Реализирането на целите на "Държавата на Месалим" -форма на сътрудничество на шумерските патесиати - води до деградацията й, но тя не е последвана от връщане към традиционното, предходно статукво. Долавят се признаци на цялостна промяна в отношенията между патесиатите, проявена в остра стопанска и ресурсна конкуренция. Известните конфликти след аванската хегемония са израз на частните стопански интереси на въвлечените патесиати (Ур-Киш, Ур-Лагаш, Ума-Лагаш). Политическото съперничество и цели са формална проява на стопанските интереси. Ако Месалим беше определен като лугал-патриарх и обединител на шумерските патесиати в критичен момент, то Месаннепада налага хегемония заради частните стопански интереси на Ур. След Еннаил всички значими патесиати са оглавени от лутали. Но титулът им е признат само в техните патесиати, за разлика от лугалите до тогава. Този "нов" титул е специфичен -той не е претенция за хегемония дори в прилежащия регион (напр. 27 Урнанше след военния триумф). Смисълът на следаванската местна лугалска титла е друг - в претенцията за суверенитет на патесиата. Местните лугали са политическо "изобретение" от ср. на III хил. пр. н. е. То е инструмент за адекватно поведение на патесиатите в новата агресивна социална среда в Двуречието. Новата титла на местните управници институциализира напрежението между патесиатите, неизбежно в процеса на организация и окрупняване на техния хинтерланд. Позакателна за дълбочината на промените е доловимата смяна на светските елити по места -от Месаннепада до края на XXVI в. пр. н. е. известните ни лугали в Шумер не са сродници с предшествениците си, нещо което не е характерно до тогава, а и след ср. на III хил. пр. н. е. Утвърждаването на местните лугали е съпроводено с политическа централизация в патесиатите и ограничаване на влиянието на жречест-вото върху политическата власт. Сведенията за Урнанше дават и детайли от този процес - формиране на знат различна от жречес-кия елит, изграждане на условия и механизми за устойчива династична приемственост независимо от интересите на жре-чеството. Работната хипотеза е теоретична рамка, аргументирана с достъпната пълнота, в чиито граници сведенията за отделни политически прояви и политическия процес в Шумер към ср. на III хил. пр. н. е. проявяват страни от своята иманентна историческа неделимост. Тя е стимул за по-нататъшно познавателно усилие.
6. 1. Нов вариант за синхронизиране на известните управници от първите династии на Киш и Урук. 6. 2. Аргументиране на ново разбиране за последователността на лугалството на Акаламдуг и Мескаламдуг в Ур. Уточняване на механизма в приемствеността между династията "Калам" и Първа династия на Ур. 6. 3. Хронологическо и локално уточняване на аванската хегемония в Ю. Месопотамия; синхронизиране на Аванската династия с шумерски управници. 29 6. 4. Хронологизиране властвансто на Месаннепада в Ур. Изграждане на система за поредността на известните управници на Лагаш до Урнанше. 7. Систематизиране на наблюденията и изграждане на качествена характеристика на политическия процес в Шумер към ср. на III. хил. пр. н. е. във формата на работна хипотеза с отворен характер. 30 ПУБЛИКАЦИИ по темата на дисертационния труд
31  Каталог: 641 641 -> St cyril and st methodius 641 -> Възможностите на текстообработващата програма word 641 -> Закон за обществените библиотеки Изтегляне 389.66 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||