ГЛАВА Ш. МЕСАЛИМ И ИШТАРАН

Съществен аргумент да се поставя под съмнение принад­лежността на Месалим към Киш се извежда от сведението на Ентемена (Entemena 28-29, 1: 8-12). Според ранния превод на пасажа от Фр. Тюро-Данжен се оказва, че Иштаран е лично бо­жество на Месалим и следователно неговият произход е от Дер -градът на Иштаран. Представено е обаче сравнение с по-късните преводи на пасажа от А. Пьобел, Е. Солберже, X. Щейбле, Дж. Купър, съгласно които Месалим се подчинява на "заповедта на Иштаран" само относно определянето на границата между Лагаш и Ума и между тях няма заявена лична връзка. Сведението за участието на Иштаран може да се проблематизира. Богът на Дер отново се явява в шумерски царски надпис при Лугалзагеси и то по същия повод - принадлежността на Гуеден, като Лугалзагеси вече се самоназовава "любимият приятел на Иштаран". Освен това, в извора е посочен и граничен топоним, между Лагаш и Ума, посветен на Иштаран. Съпоставката на текстовете от Ентемена и Лугалзагеси лишава тезата за дерския произход на Месалим от основния й аргумент - за Лугалзагеси е несъмнено, че произхожда от Ума.

"Участието" на Иштаран в териториалния спор на Лагаш с Ума е анализирано и оценено чрез наличните сведения от района за него и неговия атрибут-спътник бога-змия Нирах. Откроено е наличието на местен култ в Двуречието към божествата от Дер, с най-интензивни прояви в две зони - северно, района на Киш и южно, между Адаб и Лагаш. Посредством извори от Лагаш е ана­лизиран специфичен механизъм за проникване на дерския култ -като антипод/аналог на Нингирсу и е откроена специализацията на Иштаран-Нирах на съдник и фиксатор на границата. В заключение, наблюденията са систематизирани в тезата, че Месалим се възползвал от развит местен култ в района Ума-Лагаш, който освен това бил изповядван и около Киш към времето на Месалим. Обвързването на Месалим със заповедта на Иштаран

13

не е аргумент за съмнение, а по-скоро убедително потвърждение за най-вероятната принадлежност на Месалим към Киш.

Отношенията на Месалим с Иштаран са на култова основа, но в тях могат да се прозрат и геостратегически основания. Съ-причастието на Иштаран към политиката на Месалим предпола­га наличието и на по-широки измерения на дейността на кишкия лугал.

14

ГЛАВА IV. ПОЛИТИКАТА НА МЕСАЛИМ

Защо Месалим отсъжда Гуеден на Лагаш? Този въпрос със значителен евристичен потенциал, не е поставян в историо­графията. Неговият отговор би спомогнал да се очертаят целите и мащабите на политиката на Месалим. В изворите липсват преки сведения за мотивите на Месалим да облагодетелства Лагаш. Това ограничение е преодолимо чрез изграждане на комплекс от косвени сведения, които интегрирани с данните от преките извори ин-тензифицират изворовата база на проучването.

Вникването в дейността на Месалим непременно трябва да оцени неговото съотнасяне с хронологически близката до цару­ването му Аванска династия, сдобила се в някакъв момент c nam-lugal ("царствеността") на Шумер. Като основа за разбирането на това уникално известие на ШЦС е направен преглед на политическите отношения между Шумер и Елам от най-ранните сведения за тях до налагането на аванската хегемония. За разлика от утвърденото схващане, че най-ранната фаза на тези отношения е описана в ШЦС относно похода на Енмебарагеси в Елам, са изложени аргументи, че Урукския епически цикъл носи сведения за мащабна политика на Мескиаггашер (?), Енмеркар, Лугалбанда и военните им инициативи срещу едно от ранните еламски държавни образувания - Аншан (град Арата).

Единственото сведение за аванската хегемония в Двуречието се съдържа в ШЦС. Оспорено е твърдението на И. М. Дяконов, че Аван покорява северното Двуречие. Напротив, ШЦС сочи победата на Аван над Ур, още повече, че по подобен начин се развива известното от по-широк кръг извори еламско нашествие в Дву­речието, сложила край на Царството на Шумер и Акад. Пред­ставени са основания за определяне на диапазона време в който е била възможна аванската хегемония в Двуречието - от нач. на XXVI в. пр. н. е. до ок. средата му. Вероятният синхрон между Месалим и Аванската династия в Двуречието създава възможност проучването на политиката му да се разгърне в по-широка перспектива.

15

За постигането на по-нататъшно интензифициране на изворовата база е подходено към изграждане на геостратегически модел на Двуречието. В неговата система сведенията за Месалим могат да очертаят по-ясен ракурс върху политическата му прак­тика. На основата на данни от екстремумни политически и воен­ни събития от III хил. пр. н. е. е изграден вербален геостратеги­чески модел на Двуречието. Очертава се наличието на една стра­тегическа за сигурността на района полоса по дъгата от Дер (Заг-рос) през Адаб, Ума, Лагаш до Персийския залив. По същество, това е контактната зона между Шумер и Елам. Напреженията по полосата очертават две нейни опорни зони: първата, между Дер (предпланините на Загрос) до р. Тигър; втората, от Персийския залив до Ума - т. е. територията на патесиата Лагаш. Свързващата ос между двете зони - Ума, Адаб, р. Тигър - е с второстепенно стратегическо значение. Вербалният модел на геостратегически-те дадености на Двуречието описва района като система от стратифицирани зони с различна стратегическа тежест. Зоните съществуват и се проявяват само в тяхната комплексност. Пред­ложеният модел е ново, синтетично познавателно средство, чрез което сведенията за Месалим аргументирано могат да се орга­низират.

16

Месалим има устойчив политически маниер в отделните пате­сиати - утвърждава позициите си като печели подкрепата главно на местния жречески елит.

В такава система може да се отговори и на въпроса "Защо Месалим отсъжда Гуеден на Лагаш?" - защото спечелването на Лагаш е ключово за глобалното структуриране на хегемонията на Месалим. Анализиран пък спрямо аванската заплаха за Дву­речието, "Щитът на Месалим" се явява комплексна антиеламска защитна структура на шумерските патесиати доминирана от Месалим, лугал на Киш.

Нова фаза в интерпретрането на политиката на Месалим е проучването на връзката й със сведенията от архива от Шурупак (Фара). Подобна нужда, макар и останала нереализирана, е по­сочена още от В. Струве. Възлов въпрос при изясняването на отношението Шурупак - Месалим е този за характера и функциите на посочените в документи от архива шурупакски отряди разположени в Урук, Адаб, Нипур, Лагаш, Шурупак, Ума. Изразе­но е схващането, че към решаването на въпроса не може да се подходи, ако няма изградено становище за демографския потен­циал на Шурупак и за характера на политическите му институции.

Института на енси (ensí) в Шурупак се оказва с незначителни правомощия. Особен интерес предизвиква института на ста-рейшините-епоними. Отношенията между двата института са проблематизирани чрез един правен документ публикуван от Д. О. Едцард. Очертано е наблюдението, че вероятно енси се излъчва

17

от състава на съвета на старєишините, а самият съвет изглежда е доминиращата патесиатна политическа институция.

Шурупакските гарнизони в Южното Двуречие не са проява на хегемония на патесиата в района: 1) Стопанството на Шурупак е архаично, то няма потенциал и инфраструктура да експлоатира голяма територия; 2) Архивът свидетелства за равнопоставени отношения с другите патесиати; 3) Патесиатите политически ин­ститути са архаични по форма, консервативни по състав, с изразен патриархален характер. Сред тях няма такъв, който да е компе­тентен и способен да реализира хегемония в района; 4) Шурупак няма демографски ресурс за силова експанзия в мащабите на маркираната от отрядите територия.

Интерпретацията на въпроса за т. нар. "отряди на Шурупак" на първо място трябва да отчете известните в историографията тези на Т. Якобсен, И. М. Дяконов, А. И. Тюменев, В. В. Струве. Критичният им преглед стига до заключението, че те или нямат сериозно изворово потвърждение (Якобсен-Дяконов), или са неразвити в цялост (Тюменев-Струве). Териториалното съв-

18

падение на "Щита на Месалим" с точките на дислоциране на отрядите (вкл. новото сведение за съпричастност на Урук и Шу-рупак) и хронологическия синхрон Месалим - част от архива от Фара, са основания да се развие тезата на В. В. Струве и отрядите бъдат интерпретирани в системата на дейността на Месалим. Тази насока за разбиране на отрядите позволява да се отговори на съществени въпроси на които съществуващите до сега тези не могат да отговорят в цялост: 1) Защо се явяват тези сили?; 2) Кой е хегемонът осигурил условия за съществуването им?; 3) Как са формирани условия за проява на това уникално явление? Проследената политическа практика на Месалим съдържа отговорите.