План за развитие на община ценово за периода 2014-2020 Г
Изтегляне 4.58 Mb.
|
|
Във вътрешно общински план разстоянията между отделните населени места на общината и общинския център не са големи – най-близко до с. Ценово са селата Долна Студена и Белцов, а най-далече – селата Кривина, Беляново и Новград. Таблица-2 показва разстоянията в километри от с. Ценово до всички населени места на общината. Таблица-2: Разстояния в километри от с.Ценово до всички населени места на общината
Тези географски особености на местоположението на общината оформят и едно важно предимство – възможността да се съхрани чистотата на въздуха и природата, днес качества, по-ценни от силното урбанизиране на дадена територия. Потенциални замърсители на въздуха тук са единствено използването на твърди горива през зимата за отопление от населението и силните ветрове. В тази връзка важно е да се отбележи, че община Ценово е извън списъка на населените места и райони от областта с измерени максимални еднократни стойности на вредните показатели, които замърсяват атмосферния въздух съгласно българския Закон за чистотата на атмосферния въздух! Извод: Независимо от това, че местоположението на общината е на разстояние 7-10 км. от железопътна линия, в общ транспортен смисъл се оформя като предимство достъпа й до железопътен (гара Бяла), до сухопътен (първокласния път Русе – Бяла – Велико Търново, който е част от трансграничен транспортен коридор №9) както и до воден транспорт (пристанище Русе). В географски смисъл, като добри предимства на местоположението се очертават близостта на общината до реките Дунав и Янтра, както и предимствата на тази част от Дунавската хълмиста равнина - добре залесени или терасирани територии с наличието на плодородни земи. Релеф и климат Релеф и поземлени ресурси Независимо, че във физикогеографско отношение област Русе се отличава със сравнително еднообразен, низинен и равнинно-хълмист релеф, тези характеристики в община Ценово са малко по-различни. Територията на общината обхваща част от източната Дунавска хълмиста равнина, която тук има малко по-разнообразен релеф. Около устието на река Янтра – източната част на Вардим – Новградската низина, надморската височина е 20 метра, а в местността ”Липите” – източно от село Белцов надморската височина е 252 метра. По-голяма част от хълмовете са заоблени – залесени или терасирани, а по-подходящите – с южно изложение, са засадени с лозя. Следващите четири снимки показват характеристиките на релефа в община Ценово:  
Снимка – 1 Снимка – 2  
Снимка – 3 Снимка – 4 Дунавският бряг на Община Ценово е нисък. На по - голяма част от дължината му има изградена дига и отводнителни системи: Вардим - Новград и Батин - Кривина. Съществуват релефни образувания като: Дядо Старчовата пещера край с. Белцов, карстовите образувания - Хайдушките дупки и Кралимарковските стъпки в местността „Чуката”, както и живописните меандри и старици (крайречни езера) по поречието на р. Янтра. По отношение на баланса на територията като поземлен ресурс, цялата област Русе се отличава със значително по-висок от средния за страната дял на земеделските земи (76% спрямо 58.7%). Община Ценово не само, че не прави изключение от този показател, но има и най-висок процент на този дял в областта – 85.1% земеделски територии. Общата земеделска площ на общината е 159,68 хил.дка, от които за производство на земеделски култури се използва 143,81 хил.дка. Като цяло делът на горските територии е значително по-малък от средния за страната около 5%. Площите на горския фонд в общината обхващат общо около 10 хил.дка към Държавното лесничейство – Бяла. Горският фонд се разпределя по следния начин: държавен горски фонд – 3745 дка; общински горски фонд – 4975 дка; частни физически лица – 1264 дка. Засегнатите от изсъхване на дървета масиви се подменят с нови насаждения от широколистни дървета, типични за региона. През последните години са засадени и около 720 дка акация върху пустеещи земи. Степента на урбанизация тук е около 3,0% при среден за областта 6,2% и за страната 5,0%. За добив на полезни изкопаеми се използват по-малко от 1% от територията на общината. Фигура-4, под формата на кръгова диаграма, илюстрира процентно функционалното разпределение на площите на общината по видове територии:
На Таблица-3 са показани размера и структурата на земеделските земи в общината, както и относителния дял на отделните кадастрални единици към 31.12.2013г. Източник на тези данни е общинската служба по земеделие в с.Ценово. Размер и структурата на земеделските земи в община Ценово към 31.12.2013 г. Таблица 3
В Таблица-4 се вижда разпределението на земята в общината по фондове към 31.12.2013 г., така както тя се води като регистър за баланса на земеделските земи на общината. Важно е да се отбележи, по отношение на т. 8 – Депа за отпадъци – те не се експлоатират. Таблица-5 ни показва разпределението на земеделската земя в общината по населени места. Разпределение на земята по фондове в община Ценово към 31.12.2013г. Таблица 4
Разпределение на земеделската земя по населени места в община Ценово към 31.12.2013 г. Таблица 5
От таблиците се вижда, че съотношението между обработваемите и необработваемите земи е 99.6% към 0.04% в полза на обработваемите земи, което говори за много добро оптимизиране при стопанисване и използване на поземления фонд на Община Ценово Горският фонд в общината е разпределен по отделните населени места така както е показано в Таблица-6. От таблицата се вижда, че с най-много горски фонд разполагат селата Ценово, Белцов и Долна Студена, а с най-малко с. Джулюница.
Почвената покривка на община Ценово е подложена на постоянен мониторинг. Пунктът за мониторинг на почвата се намира в с. Белцов. До момента не са регистрирани наличия на тежки метали над пределно допустима концентрация, засоляване и/или вкисляване на почвите, ветрова и водна ерозия на почвата. Това се дължи на добрите земеделски практики, като спазване на сеитбооборот и правилна употреба на пестициди и торове. Извод: От разпределението на площта на общината по видове територии и от размера и структурата на земеделските земи, се вижда, че има обективни предпоставки селското стопанство да бъде доминиращ отрасъл в община Ценово. Статистиката показва, че селското стопанство наистина е основен отрасъл в общината и заема над 90% от общата й стопанска дейност. Това задължително води и до друг извод, че използването на земеделието и природната среда като основа за развитие на общинската икономика и създаване на заетост, трябва задължително да присъстват във визията за устойчиво и балансирано развитие на общината, и в тази посока да бъдат използвани част основните средства от европейските и национални фондове по отношение на подобряване на качеството на живот на населението в общината. Климат Климатът в общината е умереноконтинентален. Особеностите на релефа създават благоприятни условия за безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси. Поради тези причини, като характерност и за цялата Русенска област е, че в сравнение с другите ниски части на страната, зимата тук е сред най-студените, пролетта настъпва рано и е сравнително хладна, лятото е горещо, а есента е по-топла от пролетта. Средната годишна температура е около +12°С, средната юлска – 22°С/24°С, а средната януарска - от 0°С до -3°С. Средната годишна скорост на вятъра е 2.3 м/сек. Преобладават югозападните, западните и източните ветрове, а през летните месеци - и южните. Средногодишното количество на валежите е 550 - 650 мм (малко над средното за страната), а в крайбрежните низини е под 500 мм. Това налага изкуственото напояване на земеделските култури. Зимните застудявания обикновено са придружени от чести ветрове, с посока главно от североизток и север. Широката отвореност на територията на север на цялата област е причина ветровете да отвяват снежната покривка и да нанасят поражения на посевите. Често снежните бури през зимата създават транспортно - комуникационни и битови проблеми. Сумата на валежите през зимния сезон е най-малка – между 85 - 120 мм. Снежната покривка е неустойчива, образува се към 5 - 10 декември и рядко се задържа за по - дълго време. Въпреки студената зима, благодарение на малката надморска височина и бързо нарастващия ден, пролетта настъпва рано. Характерни за нея са късните пролетни мразове, които се прекратяват едва към 18-20 април.
Суховеите през лятото и недостатъчната влага на места причиняват ерозия. Западните ветрове през лятото причиняват и гръмотевични бури, и градушки. Средно към 20 - 25 октомври температурата на въздуха спада под 10°С, а първите есенни мразове настъпват след 15 ноември. Сумата на валежите намалява и е около 115 - 145 мм. Често явление тук са и температурните инверсии, сланите, поледиците и мъглите по поречието на реките Дунав и Янтра. Почви, водни ресурси, полезни изкопаеми, растителен и животински свят, защитени територии и защитени зони Почви Релефът, климатичните условия, водите и геоложкият строеж предопределят някакво разнообразие на почвите в общината. Най-широко разпространени са черноземните почви, развити върху дебела льосова подложка (от 60 м. до 100 м. по Дунавския бряг) и техните подтипове: типични, карбонатни, хумусно - карбонатни и оподзолени карбонатни. Подходящи са за отглеждане на зърнени култури, лозя и овощни насаждения. В речните долини са разпространени алувиални, алувиално-ливадни и блатни, подходящи за отглеждане на зеленчуци, технически култури и овощни насаждения. Такива почви има и по терасите на реките Русенски Лом и Янтра.
Като пример за това, че почвите в общината са подходящи и за овощни насаждения, може да бъде посочено, че на нейна територия са най-големите насаждения от лешници (над 3 140дка) в цяла Русенска област. Водни ресурси Основните водни ресурси на община Ценово са реките Дунав и Янтра, водоизточниците за питейни води и микроязовирите, разположени на нейната територия. Те са част от Дунавски речен басейн и могат да бъдат класифицирани като повърхностно течащи и подпочвени водоизточници. От 15-те основни язовири, построени в област Русе, нито един не се намира на територията на общината. Река Дунав е най-значимия хидроресурс в региона и освен че е държавната ни граница с Република Румъния, е северната граница на област Русе и северна граница на пет общини от областта – Ценово, Борово, Иваново, Русе и Сливо поле. Водите на реката са използваеми за напояване на крайбрежните низини, транспорт, риболов, за технически нужди и др. Дунав е втората по дължина река в Европа (след Волга). Тя е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад на изток. Извира от платото Баар в планината Шварцвалд (с надморска височина на изворите 1078 м.) в Германия, където две по-малки реки, Бригах и Брег, се сливат на 1,4км. от селището Донауешинген и оттам насам реката се нарича Дунав. Освен теорията, която се приема за меродавна, че сливането на Брегах и Брег край Донауешинген е същинското начало на Дунав, съществува и теорията, че началото на река Дунав е потокът Дунав, който извира в пределите на замъка „Фюрстлих Фюрстембергишес шлос“ край Донауешинген. Този карстов извор е каптиран през 18 век и водата му е отведена чрез тръбопровод под земята на замъка. През 1895 г. Адолф Хеер изгражда скулптурна композиция над кръглия басейн на потока Дунав, която изобразява майка Баар, която сочи пътя на младия Дунав. Няколкостотин метра след извора на потока той се слива с река Бригах, а тя от своя страна след километър и половина се слива с река Брег и дава началото на река Дунав. От това място тя тече на югоизток в продължение на 2859 км., вливайки се чрез делта (граничеща с Украйна) в Черно море на румънска територия. Средният дебит на реката преди делтата е 6500 m3/секунда. Река Дунав преминава през територията на 10 държави: Германия, Австрия, Словакия,Унгария,Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. Басейнът ѝ заема общо 817 000 км2. При вливането си в Черно море тя се разделя на три ръкава - Килийски, Сулински и Георгиевски. Най-северният - Килийският ръкав, служи за граница на Румъния и Украйна. Средният ръкав - Сулинският, е най-пълноводният и най-дълбокият. Максималният месечен отток на тази голяма плавателна река е през месеците април и май, и е свързан с пролетното прииждане на реката (черешови води). Високите пролетни води заливат островите в района и речните тераси до дигите. През някои години заливанията се задържат до месец август. Ледоходите по реката нанасят големи повреди на насажденията и горските култури по бреговите земи. Високите води размиват и подриват бреговете и предизвикват срутвания. Дунав е включена в списъка на няколкото най-застрашени реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007г.
Изтегляне 4.58 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
