План за развитие на югоизточен район за планиране регионален план за развитие на югоизточен район за планиране



страница14/30
Дата05.11.2017
Размер2.25 Mb.
#33925
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   30

4.3. Туризъм


Туризмът е важен отрасъл в икономиката на Югоизточния район за планиране, особено в област Бургас. За последните три години (2000 – 2003 г.) инвестициите в ЮИРП в дълготрайни материални активи в отраслов сектор “хотели и ресторанти” заемат второ място след тези в сектор “преработваща промишленост” и бележат значителен ръст от 50 млн. лв през 2000 г. до 150 млн. лв. за 2003 г. Важното място на туризма в икономиката на района се определя от богатите природни и антропогенни ресурси, благоприятното географско разположение и от транспортната достъпност. Броят на туристическите фирми в ЮИРП е над 2 90021, повечето от които са частни малки и средни предприятия. ЮИ район заема второ място в страната по общ брой на реализираните нощувки – 29% от всички нощувки в страната за 2003 г (Североизточен район – 44%). Тенденцията за района като цяло е нарастваща – с 88% спрямо 1999 г. Ръст обаче има само в област Бургас – с 92,8%, докато в област Сливен има спад с 16,6%, а в област Ямбол с 37,4%. 86% от реализираните нощувки в района през 2003 г. са от чуждестранни туристи. Разпределението по области също е много неравномерно. 87,6% от нощувките в област Бургас са реализирани от чужденци, докато в област Сливен те са само 15,2% , а в област Ямбол – 5,8%.
Нощувките са реализирани основно в района на Черноморското крайбрежие. 98, 38% от нощувките през 2003 г. са реализирани в Бургаска област, 99,9% от които в Черноморските общини. Най-много от нощувките в Бургаска област са реализирани в Община Несебър – 73%. В област Сливен са реализирани едва 1% от нощувките, а в област Ямбол – 0,62%.

4.3.1. Видове туризъм


Природните и антропогенни туристически ресурси в областта предполагат развитието на много различни видове туризъм. Следва да се отбележи, че според експертни наблюдения човешките ресурси заети в туризма са с недостатъчна квалификация, което води до недостатъчно високо качество на предоставяните услуги и малко на брой качествени туристически продукти. В ЮИРП има потенциал за развитие на следните видове туризъм:

  • Морски рекреативен туризъм. Най-важен за ЮИРП и с национално значение. Общата площ на плажните ивици е 4 827 300 кв.м., от които 1 957 000 са дюни и 2 870 300 кв.м. са плажове. Това са 49 плажа с капацитет 453 535 туристически места. Допълнително се оценява и капацитета на скалистия бряг, който е 93 800 туристически места.

  • Културно-познавателен туризъм. ЮИ район има богато културно-историческо наследство, (за повече информация виж Глава 7).

  • Балнеоложки. На територията на ЮИ район има изградени 22 климатични и балнеолечебни курорта. Балнеоложки туризъм може да се развива и в Кортенски минерални бани. Климатолечение може да се провежда през цялата година край Черно море, в Източна Стара планина, Странджа, Ямбол - хижите и комплексите на връх Бакаджик (сравнява се с въздуха на Сандански); калолечение в Поморие.

  • Алтернативен и хобитуризъм, вкл.

    • орнитоложки туризъм: Природозащитен център “Пода”, Укритие за наблюдение на птици “Атанасовско езеро”, Природозащитен център “Ропотамо”;

    • пешеходен туризъм: ПП “Странджа”, ПП “Сините камъни”, Бургаски влажни зони, Парк “Росенец”, екопътеки в Източна Стара планина и Странджа; Бургаски минерални бани, Ропотамо;

    • селски туризъм - Котел, Елхово, Жеравна, Медвен, Кости, Българи и Граматиково;

    • алпинизъм, спелеотуризъм, велотуризъм, делтапланеризъм, парашутизъм и др.- Природен парк “Сините камъни”.

Разработена е регионална стратегия за екотуризъм в регионите Източна Стара планина, Странджа и Южно Черноморие и план за действие за развитие на туризма в еко-регион Източна Стара планина (общините Твърдица, Сливен, Котел, Сунгурларе, Айтос, Руен, Поморие и Несебър).

  • Конгресен/конферентен туризъм - Бургас, Сливен, КК ‘Слънчев бряг’: фестивали, семинари, концерти и други подобни изяви, ежегодна туристическа борса “Вашата ваканция”.

  • Винен туризъм - 3 района- Ямбол, Сливен, Бургас. Произвеждат се червените вина: Каберне Совиньон, Мерло, Червен Мискет, Пино ноар, Памид, Шевка, розе, и най-добрите български бели вина: Шардоне, Мискет, Мускат Отонел, Ркацители, Димят, Траминер, Юни блан, Алиготе и др., както и висококачествена гроздова ракия. Изби има в с.Пъдарево, с.Блатец, гр. Сливен, гр. Нова Загора, с.Шивачево, гр. Сунгурларе, гр. Елхово, с. Славянци, с. Росеново, с. Грозден, с. Черница, с. Лозарево, гр. Карнобат, с. Кортен, гр. Бургас, гр. Айтос. Музей на лозарството и виното в Сунгурларе, Ежегодни празници ‘МОРЕ ОТ ВИНО’ - Поморие.

  • Ловен туризъм – 3 държавни дивечовъдни станции, единствен в страната развъдник на колхидски фазани в област Ямбол.

  • Речен туризъм – по р. Тунджа, р. Резовска, р. Ропотамо, р. Дяволска и др.



4.3.2. Туристическа инфраструктура


В ЮИ район преобладават обектите с 2-3 звезди. По данни на НСИ средствата за настаняване през 2003 г. са 17% от общото количество за страната. Има 46 661 легла в средствата за подслон, което представлява 29% от легловата база в страната. Средствата за подслон са концентрирани основно в крайбрежната част – 97,9% от леглата на района са в област Бургас, 1, 5% са в област Сливен и 0,6% в област Ямбол. 97,2% от легловата база на област Бургас е в общините по крайбрежието. Тенденцията за периода 1999 – 2003 г. е на нарастване на броя на средствата за настаняване и легловата база. Тя е нарастваща и в трите области, независимо от намаляващата тенденция на реализирания брой нощувки в областите Сливен и Ямбол. По експертни оценки през 2004 г. има значителен ръст на легловата база по Черноморското крайбрежие, която се очаква да се запази и през 2005 г., но към момента на настоящия анализ няма публикувани данни на НСИ.
Почивните домове също са концентрирани в област Бургас. Тенденцията там е на нарастване на броя почивни домове за периода 1999 – 2003 г., докато в област Сливен тя е намаляваща. В област Ямбол няма регистрирани от НСИ почивни домове.
ЮИРП е на второ място след СИ район по общия брой на категоризирани туристически обекти за настаняване, т.е. хотели. Съществената разлика между двата района е, че в СИ повечето от обектите са големи комплекси и хотели, докато в ЮИ район съотношението на хотелите към общия брой обекти е доста по-малко. През последните 3 години по Черноморското крайбрежие се инвестира в реновиране и изграждане на нови туристически обекти, както в съществуващите туристически комплекси, така и в нови територии, особено около селищата по южното черноморско крайбрежие. Инвестира се основно в изграждане на леглова база и заведения за хранене, което води до увеличаване на броя на леглата в туристическите обекти, както и до повишаване на дела на висококатегорийната леглова база. На север по Черноморското крайбрежие туризмът в района се характеризира с високо категорийни хотели и големи курортни комплекси - Слънчев бряг, ВС Елените. На юг по Черноморието се намират ВС Дюни и ММЦ Приморско, но туристическата инфраструктура е представена от малкия семеен бизнес като този в Поморие, Приморско и Царево. Голям е делът на частните квартири/стаи за настаняване. ЮИ район е на първо място по брой на къмпинги – главно по южното черноморско крайбрежие. Състоянието им, обаче, е незадоволително и липсва координирано предлагане и реклама на тези обекти.
Климатични курорти:

  • 9 климатични морски курорта от национално значение от общо 12 за България – гр. Ахтопол; гр. Бургас; с. Китен; гр. Царево; гр. Несебър;с. Обзор; гр. Поморие; с. Приморско; гр. Созопол;

  • 7 климатични морски курорта от местно значение от общо 16 за България – с. Ахелой; местност “Козлука” и с. Влас; с. Лозенец; с. Равда; устието на р. Ропотамо и местността около блатото “Аркутино”; с. Синеморец; с. Черноморец;

  • 3 климатични планински курорта от местно значение от общо 48 за България – гр. Малко Търново,местността “Факъдере” и Котел;

  • 2 балнеолечебни курорта от национално значение от общо 19 за България – Бургаски минерални бани и Сливенски минерални бани;

  • 1 балнеолечебен курорт от регионално значение от общо 38 за България – Стефан Караджово;

Създадената мрежа от 2 природни парка – ПП “Странджа” и ПП “Сините камъни”, резервати и природни забележителности е добра основа за развитието на специализирани форми на туризъм. Ценен ресурс за развитието на туризъм и възможност за разнообразяване на туристическия продукт са Природозащитните центрове, специализирани в изследване и опазване на редки видове, информиране за природното разнообразие и туристически маршрути, провеждане на обучителни програми. В Бургаски район функционират Природозащитен център “Пода” /разположен в Бургаския залив - на главния път Е 87- Бургас-Созопол/ изграден с цел наблюдение и опазване на птичето разнообразие в района; Укритие за наблюдение на птици – Бургас, разположено на Атанасовско езеро – на главния път Бургас – Слънчев бряг; Посетителски Център “Ропотамо” – открит през 2003 г. на територията на защитената местност; Информационен център в ПП “Сините камъни” със седалкова въжена линия, която свързва града с планината. Съществуващите туристически пътеки на територията на ПП “Странджа” са над 50 и се явяват като основа за обособяване на 18 маршрута с различна насоченост.


Потенциалът на ЮИР за развитие на туризъм във вътрешността не е оползотворен – съществуват няколко хижи и почивни станции. Състоянието на туристическата инфраструктура като цяло е незадоволително. Основните проблеми са свързани със състоянието на подходните пътища към обектите извън територията на населените места и наличието на запустели и неподдържани паркови площадки. На някои места липсват указателни и информационни табели, ограничено е предлагането на информация за посетителите за обектите на място. Туристическите обекти във вътрешността нямат условия за посрещане на по-голям брой посетители (устроени паркинги, заведения за хранене, магазини, информационни табла и услуги). Специфични проблеми, които спират развитието на балнео-лечебните центрове, са липса на допълнителни услуги и на самостоятелно предлагане на услуги извън системата на социален отдих, а също и липсата на туристически маршрути за основните атракции и на систематизирана информация за самите обекти.
В настоящия момент силно ограничена е маркетинговата, рекламната и информационна дейност. Няма туристически информационен център за района, който да улеснява престоя на туристите. Незадоволително е представянето на района като цяло, както и на отделните общини и техните възможности за развитие на туризъм.
Практически липсва регионална туристическа политика – не се правят пазарни проучвания, наблюдения на туристическото търсене, обновяване на съоръженията и атракциите и др. В областта функционират Бургаска регионална туристическа асоциация, Ямболска регионална туристическа асоциация и няколко местни и регионални браншови и продуктови организации.
Изводи:

  • Туризмът е водещ отрасъл в икономиката на Югоизточния район за планиране.

  • МТБ е неравномерно разпределена и е концентрирана основно по Черноморското крайбрежие

  • Морският рекреативен туризъм има водещо място в развитието на туризма, но той е сезонен.

  • Югоизточен район за планиране има изключително благоприятно географско положение и разполага с природни ресурси за развитие на морски рекреативен, културно-познавателен, балнеоложки, еко и селски туризъм, които могат да се развиват самостоятелно.

  • Ресурсният потенциал е териториално разпределен в целия район, но е усвоен основно в общините по Черноморието, поради липсата на комплексен туристически продукт за региона.

  • ЮИ район е съставен от три подрайона с характерни особености и приоритети за развитие на туризма: Черноморско крайбрежие, Източна Стара планина и Странджанско-Сакарски подрайон.

  • Туризмът като стопанска дейност е съсредоточен в частния сектор, който е представен изключително от микро и малки предприятия.

  • В някои райони на високостойностни атракции, каквито са местността “Карандила”, природен парк “Сините камъни”, град Котел, село Жеравна и село Медвен липсват условия за посрещане на по-голям брой посетители (устроени паркинги, заведения за хранене, магазини, информационни табла и услуги).

  • Липсва цялостна маркетингова, рекламна и информационна дейност за района или за големи части (в т.ч. общини), което е ограничител не само за привличане на посетители във вътрешността, но и за качественото им обслужване на място.

  • Не се полагат достатъчно усилия за адаптиране на подходящи обекти за туристически посещения, подобряване на туристическата инфраструктура и създаване на продукти и събития, отговарящи на изискванията на международния пазар.

  • Недостатъчни са и качеството и разнообразието на туристическо предлагане, не се използват възможностите за целогодишен туризъм и за предлагане на алтернативни форми на туризъм.


Каталог: doc
doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8
doc -> Лична информация
doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница